О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 28.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа
докладваното от М.БЛЕЦОВА гр. дело № 560 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба депозирана от адв. К. процесуален
представител на „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО – БИО АМРИТА“ със седалище и адрес на управление гр.С., ул.
„Е. П.“ № ** против определение № 2401 от 10.07.2019 г. по гр.д. 3024/2019 г.
на РС – С., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя съдът да разреши
извършване на продажба на заложено в негова полза от длъжника му „СИУС“ ООД,
със седалище гр.С. по реда на ЗОЗ, имущество – движими вещи, находящи се в ПИ №
000136, с.О., общ. Т. и ПИ № 000137 – с.О., общ. Т., представляващи 3 бр. повишаващи
трансформатори, 1 250кVА тип „БКЗРУ“ и разделителна уредба 20 кVА, тип
„ЗСАХЕСТ1х 185 кв.м. с дължина 3 500 кв.м.; кабел СВТ и 4 х 16 СВТ, 4 х
10, 8 бр. инвентори с производител „AEG“ PV 500 МХ, монтирани в метални кожуси, метални
конструкции/стойки за модули“, стрингове, заземителна инсталация, мълниезащитна
инсталация, както и всички други вещи и съоръжения, находящи се в описаните
недвижимите имоти, изградени, инсталирани или добавени движими вещи след
сключване на договор за залог от заложния кредитор „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО
ОБЩЕСТВО – БИО АМРИТА“, който е възложил изпълнението по реда на чл.18 ал.4 ЗЧСИ на ЧСИГ.К., при когото е образувано изп.д. № 2019240400596. Определението е обжалвано като
незаконосъобразно – постановено при нарушение на разпоредбите на ГПК. В жалбата
се посочва, че жалбоподателят е бил сключил договор за особен залог със „СИУС“
ООД на 11.04.2018 г. за вземане в размер на 4 000 000.00 лв. за
гореописаните движими вещи. Договорът бил вписан в ЦРОЗ и е било пристъпено към
изпълнение но основание чл.18 ал. 4 от ЗЧСИ чрез възлагане на изпълнението на ЧСИ Г.К.. Същевременно за задължение на „СИУС“ ООД е било образувано
друго изпълнително дело пред съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд
– С. Жалбоподателят изтъква, че разпоредбата на чл. 473 ал.2 от ГПК дава правна възможност на кредитора да
поиска разрешение от районния съд да извърши продан за изпълнение на вземането
на последващ взискател, ако след изтичане на един месец от насочването на
изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл.477 ал.3 от ГПК. Жалбоподателят
счита, че право на кредитора/взискател в изпълнителното производство е сам да
избере начина, по който да събере вземанията си спрямо своите длъжници. Във връзка с това неправилни били
констатациите на РС С., че не би било в интерес на дружеството-кредитор да му
бъде разрешено да извърши продажба на гореописаните и заложени движими вещи. Моли
се определението да бъде отменено и съдът да разреши на жалбоподателя да
извърши продан на движимите вещи за осигуряване на вземането си.
Съдът установи следното от фактическа страна:
На 11.04.2018 г. в гр. С. между „БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО – БИО
АМРИТА“ и „СИУС“ ООД бил сключен договор
за особен залог за движими вещи подробно описани в чл.1 от Договора, находящи
се в два недвижими имота, разположени на територията в с.О., общ. Т., обл. С.
Залогът обезпечавал вземане за неустойка в размер на 4 000 000.00 лв.
Договорът за особен залог бил вписан в Централния регистър на особените залози
на 23.04.2018 г. На 18.02.2019 г. било издадено потвърждение за вписване на пристъпване към изпълнение. Бил извършен
опис на заложеното имущество и данъчните задължения. На 29.05.2019 г. ЧСИ Г.К.
било възложено действията по изпълнение и продажба на заложеното по ЗОЗ имущество, във връзка с
което било образувано изпълнително дело 20199240400596. Междувременно при ЧСИ Г.
било образувано друго изпълнително дело с взискател „СВ МОДУЛ ПРОДУКШЪН ГМБХ“-
в несъстоятелност и длъжник „СИУС“ООД, по което жалбоподателят е присъединен
взискател. Видно от писмо изх. № СД-03-03-10564/03.07.2019 г. на ДСИ при РС – С. към датата на издаване на
удостоверението не е бил регистриран протокол по чл. 477 ал.3 от ГПК от ЧСИ Г.
по нейно изпълнително дело 20189150401946.
Определението е било съобщено на жалбоподателя на 14.10.2019 г. Същото е
обжалвано в законния срок на 21.10.2019 г.
Съдът намира частната жалба като процесуално допустима и като подадена в
законния срок от лице с равен интерес от обжалване на съдебния акт, а
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следните
съображения: Разпоредбата на чл. 473 ал.2
от ГПК регламентира конкуренцията при насочване на принудително изпълнение от
повече от един изпълнител по отношение на една и съща вещ. Принципът е, че
проданта на запорираната вещ, се извършва от съдебния изпълнител, който я е
описал – чл. 473 ал.1 от ГПК. Обаче, когато принудителното изпълнение се
забави, съществува възможност последващият взискател да иска разрешение от
районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Дали е
налице забавяне в изпълнителното производство се определя от законодателя, като
хипотеза, при която е било насочено изпълнение по отношение на дадена вещ и в
продължение на един месец от това изпълнение не е бил регистриран протокол по
чл.477 ал.3 от ГПК. Разпоредбата на чл. 477 ал.3 от ГПК предвижда, че съдебният
изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на
съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или
кметство, като протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния
съд. В настоящия случай е безспорно установено, че жалбоподателят е взискател по отношение на длъжника „СИУС“
ООД, че в негова полза е налице обезпечение чрез особен залог на движими вещи,
че по негова инициатива е започнало изпълнително дело пред ЧСИ с район на действие гр. С., че е присъединен
взискател по изпълнително дело образувано пред ЧСИ Г., че по изпълнителното
дело на ЧСИ Г. са били извършени опис и оценка на запорираните движими вещи, за
което е изготвено заключение по съдебно-оценителна експертиза депозирано пред
ЧСИ Г. на 23.11.2018 г.,както и че към 04.07.2019 г. /една седмица преди
постановяване на обжалваното определение/
в Районен съд – С. не е бил регистриран протокол по чл. 477 ал.3 от ГПК.
Правната възможност регламентирана в разпоредбата на чл. 473 ал.2 от ГПК по
същество представлява едно потестативно право на взискателя да осребри
имуществото на длъжника не в производството, по което то е било описано. Дали
ще се възползва от това право, зависи единствено от волята на взискателя.
Съдът следва да съобрази единствено дали
са налице законните изисквания, а именно дали след изтичане на месец от
насочването на изпълнението е бил регистриран протокол по чл. 477 ал.3 от ГПК в
съответния районен съд. Не е в компетенциите на съда да разсъждава по въпроса
дали кредиторът има интерес от даването
на разрешение по чл. 473 ал.2 от ГПК. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика обективирана в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.на ВКС по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК, според което районният съд разрешава извършването на продан
за изпълнение на вземането на последващ /конкуриращ / взискател, когато
няма протичаща продан по вписан в регистъра протокол за поставяне на
обявленията по чл.47 ал.3 изр.2 от ГПК от предходен взискател, както и когато
протоколът от предходен взискател е вписан повецче от един месец след
извършването на описа ибли обявената продан е втора или последваща, а
конкуриращият взискател е спазил месечния срок от извършването на описа за
неговото вземане.
Районият съд отказва исканото разрешение, когато протича продан по вписан в
регистъра протокол за поставяне на обявления по чл.477 ал.3 изр.2 от ГПК от
предходен взискател, освен ако протичащата продан е обявена повече от месец
след извършването на описа или е втора или последваща, а конкуриращият
взискател е спазил месечния срок.
В този случай изискванията на закона са налице. Пред ЧСИ Г. е било
образувано изпълнително дело, по което
са предприети действия по опис и оценка на запорираните в полза на жалбоподателя
движими вещи и след изтичане на едномесечния срок от насочване на изпълнението по отношение на
тях, не е бил регистриран протокол по чл.477 ал.3 от ГПК пред Районен съд – С.
С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна и същата следва да
бъде уважена. Обжалваното определение следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и в полза на жалбоподателя следва да се издаде разрешение за
извършване на продан на следните движими вещи, находящи се в ПИ № 000136, с.О.,
общ.Т. и ПИ № 000137 – с.О., общ. Т.,
представляващи 3 бр. повишаващи трансформатори, 1 250кVА тип
„БКЗРУ“ и разделителна уредба 20 кVА, тип „ЗСАХЕСТ1х 185 кв.м. с дължина 3 500
кв.м.; кабел СВТ и 4 х 16 СВТ, 4 х 10, 8 бр. инвентори с производител „AEG“ PV 500 МХ, монтирани в метални кожуси, метални
конструкции/стойки за модули“, стрингове, заземителна инсталация, мълниезащитна
инсталация, както и всички други вещи и съоръжения, находящи се в описаните
недвижимите имоти, изградени, инсталирани или добавени движими вещи след
сключване на договора за залог.
С оглед на изложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2401 от 10.07.2019 г. по гр.д.
3024/2019г. по описа на РС – С., като неправилно и незаконосъобразно.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на БЪЛГАРСКО ИНДУСТРИАЛНО ОБЩЕСТВО –
БИО АМРИТА“ със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „Е. П.“ № ** ДА ИЗВЪРШИ продан за изпълнение на вземането
си спрямо „СИУС“ ООД, със седалище гр.С., ул. „Х.А“ № **, ет.* по отношение на следните
движими вещи, находящи се в ПИ № 000136, с.О., общ.Т. и ПИ № 000137 – с.О.,
общ. Т., представляващи 3 бр. повишаващи
трансформатори, 1 250кVА тип „БКЗРУ“ и разделителна уредба 20 кVА, тип
„ЗСАХЕСТ1х 185 кв.м. с дължина 3 500 кв.м.; кабел СВТ и 4 х 16 СВТ, 4 х
10, 8 бр. инвентори с производител „AEG“ PV 500 МХ, монтирани в метални кожуси, метални
конструкции/стойки за модули“, стрингове, заземителна инсталация, мълниезащитна
инсталация, както и всички други вещи и съоръжения, находящи се в описаните
недвижимите имоти, изградени, инсталирани или добавени движими вещи след
сключване на договора за особен залог от 11.04.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: