№ 102
гр. Велико Търново, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора Д. Янк. Л.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20244000600187 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по Глава двадесет и първа от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Н. П. от
АК-Хасково, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Ю.
М. /Y. M./, срещу присъда № 10 от 22.05.2024год., постановена по НОХД №
9/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал
подсъдимия Ю. М. /Y. M./ за виновен в това, че на 08.11.2023год., на път I - 5
050
/гр. В. Търново - с. Самоводене/, при км. 100", на територията на община
Велико Търново, с посока на движение от с. Самоводене към гр. Велико
Търново, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
влекач марка „Даф“ с турски регистрационен номер 27 APJ 791 и прикачено
полуремарке марка ТIRSAM, модел XS, с турски регистрационен номер 27
UM 874, нарушил правилата за безопасно движение по пътищата,
1
регламентирани: в чл. 21, с ал.1 от ЗДвП - при избиране на скоростта на
движението си превишил максимално допустимата за съответния пътен
участък разрешена за движение скорост от 70 км./ч., като се движил със
скорост от 83 км./ч., при условията на мокра настилка в резултат на
дъждовалеж; чл. 20, ал.1 от ЗДвП - не контролирал непрекъснато пътното
превозно средство и чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно
движение, с две пътни ленти, напуснал своята пътна лента, пресякъл
единичната непрекъсната линия M1, навлязъл в лентата за насрещно
движение и предизвикал пътно-транспортно произшествие с движещия се в
посока към с.Самоводене лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис" с рег.
№ Р 57****, собственост на К. К. Д. от гр. Русе, с което по непредпазливост
причинил смъртта на П. К. П. с ЕГН ********** от гр. Русе - пътник в лекия
автомобил „Тойота Ярис" и телесна повреда на К. К. Д. с ЕГН ********** -
водач на лекия автомобил „Тойота Ярис" - средни телесни повреди,
изразяващи се в закрито счупване на костите изграждащи лявата
предмишница радиус/лъчева кост и улна/ лакътна кост в средната една трета,
довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на
горния ляв крайник да извършва активна дейност със срок на възстановяване
от около 6 месеца и мозъчно сътресение протекло със загуба на съзнанието и
липсата на част от спомен за случилото се, довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота със срок на възстановяване от около 3 месеца,
поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. с ал.1, б. „б“ и б.
„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 36 от НК, вр. с във вр. с чл. 373, ал. 2
от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК, му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от пет години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2,
вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, намалил с 1/3 и определил окончателно наказание
лишаване от свобода, за срок от три години и четири месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно, при първоначален „Общ“ режим.
Признал подсъдимия Ю. М. /Y. M./, за невинен в това да е извършил
престъплението поради нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2
от ЗДВП, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по
обвинението в тази му част.
Приспаднал на основание чл. 59 ал. 1, т. 1 от НК, времето, през което
Ю. М. / Y. M./, е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
2
неотклонение „Задържане под стража“, като зачел един ден задържане за един
ден лишаване от свобода, считано от 08.11.2023год. до влизане на присъдата в
сила.
Лишил на основание чл. 343г, вр. с чл. 37,ал.1, т.7 от НК, подсъдимия
Ю. М. /Y. M./, от право да управлява МПС за срок от три години и четири
месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Осъдил подсъдимия Ю. М. /Y. M./, на основание чл. 189 ал. 3 от
НПК, да заплати в полза на бюджета на съдената власт, по сметка на Окръжен
съд- гр.Велико Търново, сума в размер на 4229.18 лв. (четири хиляди двеста
двадесет и девет лева и 18 ст./, представляваща направени по делото разноски,
както и 5.00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл и по въпроса
какво да стане с веществените доказателства, като постановил:
- товарен автомобил в композиция влекач марка „Даф" с турски
регистрационен номер 27 АР] 791 и прикачено полуремарке марка Т1К.8АМ,
модел Х8, с турски регистрационен номер 27 ЦМ 874, след влизане в сила на
присъдата, да бъдат върнати на легитимиращите се за собственици лица.
- лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис" с рег. № Р 57****,
иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 08.11.2023 г. и оставен на
съхранение в „М База Шереметя" на ОД на МВР - Велико Търново, след
влизане в сила на присъдата, да бъде върнат на неговия собственик - К. К. Д..
С подадената въззивна жалба от адвокат Н. П. от АК-Хасково, в
качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Ю. М. /Y. M./,
присъдата е обжалвана само в частта на наложените наказания лишаване от
свобода и лишаване от права. Твърди се, че наложеното наказание три години
и четири месеца лишаване от свобода е явно несправедливо в така
определения размер, тъй като според адв.П. са налице „смекчаващи
индивидуалности“, оправдаващи занижаване на наказателната отговорност на
подсъдимия.
Иска се въззивният съд да упражни правомощията си, визирани в
чл.337 ал.1 т.3 от НПК и да освободи подсъдимия от изтърпяване на
наложеното наказание, а алтернативно, на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК се
иска въззивният съд да обсъди възможността за намаляване срока на
3
ефективно наложеното наказание лишаване от свобода.
В жалбата си защитника на подсъдимия посочва, че обжалва
присъдата и в частта, с която на основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК
Ю. М. е лишен от правото да управлява МПС за срок от три години и четири
месеца, считано от влизане в сила на съдебния акт, но във връзка с
оплакването за неправилност на присъдата в тази част, във въззивната жалба
няма направено искане.
В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура-В.Търново изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия и предлага
въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди
първоинстанционната присъда.
Повереникът на частния обвинител К. К. Д.- адвокат Е. Б. от САК,
оспорва подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба и моли
въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като излага
съображения, че наложеното наказание е дори занижено, въпреки че няма
подаден протест от прокурора или жалба на частното обвинение в тази насока.
Защитникът на подсъдимия Ю. М. /Y. M./ - адвокат Н. П., поддържа
подадената от него въззивна жалба, като уточнява, че искат присъдата, в
частта на наложеното наказание лишаване от свобода, това наказание да бъде
намалено, а в частта на лишаването от права да бъде отменена.
На съдебните прения във въззивната инстанция адв.Н. П. излага
съображения, че първоинстанционният съд не е отчел в пълнота всички
смекчаващи вината обстоятелства, които следва да бъдат преценени в този
конкретен случай. Твърди, че са налице както изключителни, така и
многобройни смекчаващи обстоятелства, като посочва, че е изложил
подробни мотиви за това в пледоарията си пред първоинстанционния съд,
касателно съдействието и процесуалното поведение на неговия подзащитен,
които са афиширани още към момента на привличането му към наказателна
отговорност. Излага довод, че е редно и да се вземе предвид семейното
положение на подсъдимия и това, че има три деца, едно от които е на възраст
под 2 години.
Намира, че в случая съдът следва да вземе предвид, че всички
промени в закона, които са били направени през август месец 2023год. касаят
4
квалифициращи вината обстоятелства, ако се проследят внимателно
аргументите в това законодателно предложение, а именно употреба на
алкохол, наркотици и всичко останало. Смята, че в хипотезата, в която сме в
момента, следва да бъде отчетено и това, че е налице една законодателна
непълнота, която според адв.П. в случая действително може да бъде отчетена,
защото законът позволява, а и фактите, които са в доказателствената основа,
според адв.П. показват без съмнение, че в случая в интерес на правосъдието е
наказанието на подсъдимия да бъде определено по реда на чл. 55 НК.
Защитникът на подсъдимия посочва, че това е ситуация, в която
всеки може да попадне, така че предлага и моли въззивния съд на първо място
да намери, че в случая следва да бъде определено наказание по реда на чл.55
от НК и да бъде определено наказание в размер на 3 години лишаване от
свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от 5 години.
Защитникът на подсъдимия поддържа алтернативно и искане
ефективното наказание лишаване от свобода да бъде намалено до една година
и шест месеца, като според адв.П. в този случай ще бъдат постигнати целите
както на специалната, така и на генералната превенция.
Подсъдимият Ю. М. /Y. M./ поддържа въззивната жалба подадена от
защитника му и казаното от адв.П. на съдебните прения във въззивната
инстанция. Упражнявайки правото си на лична защита посочва, че е задържан
вече девет месеца и има три деца, които са в много тежко положение. Твърди,
че живее в град, където е станало голямото земетресение и децата му са
много зле, както и че той, само с неговата шофьорска заплата е издържал
семейството си. Иска от съда първо извинение и да му позволи да се грижи за
семейството си.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Ю. М.
/Y. M./ заявява, че иска, ако може, съдът да му наложи условна присъда.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във
въззивната жалба на защитника на подсъдимия, доводите на страните
изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание
чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба на защитника на подсъдимия Ю. М. /Y. M./ е
5
подадена в законоустановения срок, от лице, което притежава активна
процесуална легитимация да обжалва присъдата, съдържанието й отговаря на
изискванията на закона и е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба на защитника на
подсъдимия е неоснователна.
В първата инстанция по искане на подсъдимия Ю. М. /Y. M./ и на
защитниика му адв.П., производството е протекло по реда на
диференцираната процедура на Глава двадесет и седма от НПК. При
законосъобразно допуснато от съда и проведено съобразно правилата на
чл.372 от НПК предварително изслушване на страните, подсъдимият е
направил самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, като признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не
се събират доказателства за тези факти. С обосновано и законосъобразно
определение по чл.372 ал.4 от НПК първоинстанционният съд приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и обявил, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След законосъобразно проведено съкратено съдебно следствие по
реда на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК,
първоинстанционният съд в съответствие с предписанията на чл.373 ал.3 от
НПК, в мотивите на присъдата правилно приел за установени фактическите
обстоятелства изложени в обвинителния акт, като се позовал на направеното
от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Правилно
Великотърновският окръжен съд приел за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Ю. М. /Y. M./ е роден на 20.05.1990г., в град Газиантеп,
Република Турция. Същият е турски гражданин, с личен № ***********, с
паспорт № **********, издаден от Република Турция, с постоянен и настоящ
адрес: Република Турция, град Газиантеп, обл. Газиантеп, **********.
Подсъдимият Ю. М. е женен, със средно образование, работи като шофьор във
фирма „Аспава Логистик". От съдържанието на приобщената като
доказателство по делото справка за съдимост с рег. № 231109005000505097 от
6
09.11.2023г., издадена от Районен съд - Велико Търново се установява, че по
данни, получени от Бюрото за съдимост при Министерство на правосъдието
на Република България, Ю. М. не е осъждан (том I, л. 284 от ДП).
Към 08.11.2023год. подсъдимият Ю. М. бил правоспособен водач на
моторно превозно средство от категории „В, В1, ВЕ, С, С1, С1Е, СЕ, 01, Р, М",
като притежава валидно (до 02.07.2031г.) свидетелство за управление на
МПС, издадено в Република Турция. Работел като международен шофьор на
тежкотоварен автомобил, с който извършвал превоз на товари от Република
Турция до различни дестинации в Европа и в Република България.
На 08.11.2023год. подсъдимият Ю. М., изпълнявайки служебните си
задължения, управлявал на територията на Република България, в област
Велико Търново, автокомпозиция, състояща се от: товарен автомобил влекач
марка „Даф" с турски регистрационен номер 27 APJ 791 и прикачено
полуремарке марка Т1ЯБАМ, модел XS, с турски регистрационен номер 27
ИМ 874, собственост на „Аспава Петрол". Автомобилният състав превозвал
машина за асфалт, с тегло 21 т., в посока от село Куцина към град Велико
Търново.
Около 14:40 часа управляваният от подсъдимия Ю. М. товарен
автомобил се движел със скорост от 83 км/ч по път 1-5 (гр. Велико Търново -
с.Самоводене), при км. 100, на територията на община Велико Търново, в
посока от с.Самоводене към гр. Велико Търново, от север на юг.
Пътният участък бил прав, между два обратни завоя. Била светлата
част на денонощието, при добра видимост. Пътната настилка била от средно-
зърнест асфалт; без недостатъци; мокра, поради слаб дъждовалеж.
Движението на автомобили в пътния участък било нормално. Платното за
движение се състояло от две пътни ленти за насрещно движение, всяка от тях
със широчина от по 3,3 м. В района на правия участък имало възходящ
надлъжен наклон в посока на север от - 5 %. На запад и на изток платното за
движение граничело с банкет, представляващ - частично затревена фракция, с
широчина на източния банкет 1,0 м., като след него била поставена
мантинела. Следвал низходящ скат, с ниска и висока дървесна растителност.
Западният банкет бил с широчина 1,7 м, а след него следвала - затревена
водосточна канавка, с широчина 0,7 м.
В посоката на движение на товарния автомобил нямало пътен знак,
7
ограничаващ скоростта на движение на моторните превозни средства (МПС).
Предвид на това и с оглед, че пътният участък се намира извън населено
място, максимално разрешената скорост на движение на управляваната от
подсъдимия съчленена автокомпозиция, която попада в категория С+ Е, била
70 км/ч. (чл. 21, ал. 1 от ЗДВП).
В обратната посока (от юг на север), скоростта на движение на МПС,
била ограничена с пътен знак В 26 до 40 км/ч, като при това била поставена и
допълнителна табела - при дъжд и сняг. От двете посоки на движение било
забранено изпреварването, което било въведено с пътни знаци В 24. Двете
пътни ленти за насрещно движение били разделени с единична непрекъсната
линия - М 1.
В същото време, по същия пътен участък, в обратна посока - към с.
Самоводене, в полагащата му се за движение източна пътна лента, се движел,
със скорост от 40 км/ч, лек автомобил марка „Тойота", модел „Ярис" с рег. №
Р57****, собственост на пострадалата К. К. Д. с ЕГН **********, от гр. Русе и
управляван от нея. На предната дясна седалка в автомобила пътувал
пострадалият П. К. П., с ЕГН **********, живущ също в гр. Русе. Двамата
живеели във фактическо съпружеско съжителство от около 20 години.
Зад лекия автомобил „Тойота Ярис" се движел л.а. „Фолксваген
Пасат", управляван от свидетеля К. Х. К.
Управляваният от подсъдимия Ю. М. товарен автомобил навлязъл по
крива на десен завой по траектория лежаща в полагащата му за движение
западна пътна лента. След пика на завоя подсъдимият изгубил контрол над
управлението на автомобила. Задната част на прикаченото полуремарке
изгубило устойчивост и започнало плъзгане, с ротация по часовниковата
стрелка, при което навлязло в източната пътна лента за насрещно движение и
със задната си част се позиционирало в нея.
В момента, в който полуремаркето изгубило устойчивост, насрещно
движещият с елек автомобил „Тойота Ярис" се намирал на 21,5 м. от мястото
на удара. Неговият водач – св. К. Д. предприела намаляване на скоростта, но
въпреки това траекториите на полуремаркето на товарния автомобил и на
лекия автомобил се пресекли и между тях настъпил удар. В този момент
товарният автомобил се движил със скорост от 80,8 км/ч, а лекият автомобил
„Тойота" със скорост от 16,2 км/ч.
8
При реализираното съприкосновение, първо влезли в контакт лявата
част на предната броня на лекия автомобил и средното ляво колело на
полуремаркето. Мястото на удара било в източната пътна лента, полагаща се
за движение на лекия автомобил „Тойота".
При удара с лекия автомобил и в резултат на действията на
подсъдимия Ю. М. с органите за управление на седловия влекач, по
контриране на плъзгането, полуремаркето започнало ротация със задната си
част - в посока, обратна на часовниковата стрелка (обратна на първоначалната
при плъзгането) и в резултат на предприетите действия по спиране
преустановило движението си, като се позиционирал - напречно, под ъгъл
спрямо надлъжната ос на платното за движение. При това седловият влекач се
завъртял спрямо полуремаркето надясно, като с предната си част достигнал
мантинелата от източната страна на платното за движение.
След удара лекият автомобил „Тойота" бил отхвърлен в посока на
югозапад, като преустановил своето движение, преобърнат на лявата си
страна и позициониран с предната част на юг.
Вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие,
пътникът в лекия автомобил П. К. П. получил тежки травми, несъвместими с
живота, в резултат на които починал веднага на място.
Водачът на лекия автомобил – св. К. Д., получила множество
травматични увреждания на крайниците, тялото и главата, изпаднала в
безсъзнание и останала заклещена в автомобила.
Непосредствено след настъпилото ПТП, на местопроизшествието
спрели движещите се след двата автомобила превозни средства, управлявани
от свидетелите К. Х. К. К. Б. Д. и Е. Д. Г. От последните двама свидетели били
подадени сигнали за произшествието на ЕЕН 112.
Минути по-късно на място на произшествието пристигнали екипи на
ОД на МВР - Велико Търново в състав мл. автоконтрольори В. Г. и А. С., на
Център за спешна медицинска помощ - Велико Търново, на РДПБЗН гр.
Велико Търново и на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация"
гр. Плевен. Пострадалата Д. била извадена от автомобила и откарана в
Спешна помощ - Велико Търново, където й била оказана медицинска помощ.
Непосредствено след това бил извършен оглед на
местопроизшествие, в присъствие на автоексперти инж. С. С., инж. Н. А. и на
9
съдебен лекар д-р Н. Г.
Трупът на починалия П. П. бил откаран за аутопсия в МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов" АД, гр. Велико Търново.
От товарния автомобил била иззета дигиталната карта, поставена в
тахографа му заедно с данните от дигиталния тахограф.
На подсъдимия Ю. М. били извършени проверки за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № АRPM
0747 и за употреба на наркотични вещества с Дрегер Дръгтест 5000 с
фабричен № АRHJ 0011, които отчели отрицателен резултат.
От пострадалата К. Д. също била иззета кръвна проба, в която не
било установено наличие на етилов алкохол- видно от заключението по
начената химическа експертиза - Протокол за съдебна химическа експертиза
№111 - 230 от 10.11.2023 г. на Сектор „БНТЛ" при ОД на МВР - Велико
Търново.
След настъпилото ПТП пострадалата К. Д. била откарана в Спешна
помощ и настанена за лечение в Отделение по ортопедия и травматология на
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД гр. Велико Търново. На следващия ден
била преместена в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ
„Света Анна" АД, гр.София, където й било проведено лечение (включително и
оперативно) до 15.11.2023 г. Впоследствие в периода от 20.11.2023 г. до
25.11.2023г. Д. била настанена за последващо лечение в УМБАЛ „Медика
Русе" АД, поради настъпила инфекция на меките и костни тъкани на лявата
предмишница.
Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза
за изследване на труп № 84/24г. извършена от д-р Н. Г.(том II, л. 3-7 от ДП), от
данните, съдържащи се в извършения външен оглед и аутопсия на трупа на П.
К. П. са установени: механична автомобилна травма- съчетана черепно-
мозъчна травма /счупване на кости на черепния свод и черепната основа,
субарахноиден мозъчен кръвоизлив/; тежка закрита гръдна травма /счупване
на множество ребра двустранно; разкъсване на сърдечния мускул и паренхима
на белия дроб; излив на кръв в гръдната клетка/; тежка закрита коремна
травма /разкъсване на черен дроб и далак, излив на кръв в коремната кухина/;
разкъсване на капсулата на левия бъбрек; разкъсно-контузна рана на главата;
охлузвания по челото и лицето; кръвонасядания и охлузвания по лява
10
мишница, лакът и предмишница; разкъсно-контузна рана с охлузване по
гърдите и корема; разкъсно-контузна рана на ляво ходило. Вещото лице е
посочило, че пряка причина за смъртта на П. К. П. е несъвместима с живота
гръдна травма, довела до разкъсване на сърцето. Смъртта е била неизбежна и
е настъпила бързо. Получените травми са в резултат от удари и притискане с
или между твърди тъпи/тъпоръбести предмети, с голяма по интензитет сила и
отговарят да са получени в резултат от ПТП, като пътник на лек автомобил.
От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, извършена от д-р Д. Г. (том II, л. 20 – 29 от ДП), се установява, че при
настъпилото ПТП пострадалата К. К. Д. е получила следните травматични
увреждания: закрито счупване на костите, изграждащи лявата предмишница
радиус/лъчева кости и улна /лакътна кост/ в средната й една трета; мозъчно
сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липса на част от спомена за
случилото се; разкъсно-контузни рани в областта на челната зона, на горния
клепач на лявото око, на горна и долна устни, порезни рани и охлузни рани по
дясна предмишница и на двете гривнени стави; кръвонасядания с оток на
меките тъкани в областта на гърдите, на дясната предмишница и на лявото
бедро. Вещото лице е посочило, че причинените травми на пострадалата Д.
отговарят да са получени - по време на възникналото ПТП на 08.11.2023г.,
като водач на лек автомобил; от действието на твърди тъпи предмети и
детайли вътре в купето от и при притискане/затискане, удари с немалка сила,
довели и причинили настъпилите увреждания по главата, тялото и крайниците
и изключвайки друго време, място и начин на тяхното получаване. Според
вещото лице установените травматични наранявания, получени от
пострадалата К. К. Д., определят медикобиологичните критерии на телесни
повреди както следва: мозъчното сътресение, протекло със загуба на
съзнанието и липса на част от спомена за случилото се, е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и съпроводено с болки и
страдания, със срок на клинично възстановяване от около 3 месеца; закритото
счупване в средната една трета на лявата лакътна и лъчева кости/улна и
радиус/ са довели до трайно затрудняване на двигателната и хватателна
функция на горния ляв крайник да извършва активна дейност, съпроводен с
болки и страдания, със срок на клинично възстановяване на тяхната
анатомична цялост от около 6 месеца; травматичните наранявания на меките
тъкани по главата, лицето, тялото и крайниците на пострадалата Д., на рани,
11
охлузвания и кръвонасядания са проява на временно разстройство на здравето
й, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания, със срок на
клинично възстановяване на тяхната анатомична цялост от 25 дни,
съпроводени с болки и страдания. Според вещото лице констатираните
травматични увреждания, получени от К. К. Д. при възникналия пътен
инцидент на 08.11.2023год., като водач на л.а, са причинени единствено и само
по време, място и начин при така събраните по досъдебното производство
данни, изключвайки друго време, място и начин на възникване.
Гореописания механизъм на пътнотранспортното произшествие и
скоростите на движение на двата автомобила се установяват от назначената
автотехническа експертиза, извършена от вещите лица инж. Н. А. и инж. С. С.
(том II, л. 34-56 от ДП). Според заключението на тази експертиза, причината
за настъпване на ПТП от експлоатационно-техническа гледна точка е
движението на товарния автомобил „Даф", управляван от подсъдимия Ю. М.,
по кривата на завоя, по мокър асфалт, със скорост от 83 км/ч и неправилно
боравене с органите за управление (волан, спирачки и газ) от неговия водач, с
което същият е допуснал занасяне на полуремаркето - условия, в които
подсъдимият сам се е поставил. Скоростта на движение на товарния
автомобил е установена въз основа на данните от дигиталната карта,
поставена в тахографа на превозното средство, иззета непосредствено след
настъпилото ПТП. Вещите лица са заключили, че скоростта на движение на
товарния автомобил „Даф", в района на завоя е била 83 км/ч., а в момента на
удара - 80 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобила „Тойота Ярис", в
района на ПТП, е била 40 км/ч, а към момента на удара 16,2 км/ч. Опасността
за водачите на двете МПС следва да е настъпила в момента, когато
полуремаркето е започнало плъзгане по платното за движение, а водачът е
изгубил контрол върху управлението на автокомпозицията. Към момента на
възникване на опасността, лекият автомобил „Тойота Ярис" се е намирал на
21,5 м от мястото на удара, а товарният автомобил на 63,8 м от мястото на
удара. При движение със 70 км/ч, товарният автомобил би се намирал на 53,5
в от мястото на удара.
От експертното заключение се установява, че при скоростта, с която
се е движил управляваният от подсъдимия товарен автомобил, по кривата на
десния за него завой от 83 км/ч, водачът е имал възможност безпрепятствено
да премине в завоя при правилно боравене с органите за управление на
12
седловия влекач. При движение с установената скорост и интензивно спиране
чрез задействане на спирачната система, водачът на автокомпозицията не е
имал възможност да преустанови движението на товарния автомобил преди
мястото на удара, като той не е имал такава възможност и при движение с
разрешената скорост от 70 км/ч. При загубата на устойчивост и загубата на
управление върху товарния автомобил, при създадената пътна ситуация от
водача на товарния автомобил - условия, в които сам се е поставил, той не е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. При създадената
пътна ситуация водачът на лекия автомобил „Тойота Ярис" не е имал
възможност да преустанови движението на автомобила преди мястото на
удара, чрез аварийно задействане на спирачната система, защото опасната зона
за спирането му е била 41,2 м и тя е по-голяма от разстоянието, на което се е
намирал автомобилът от мястото на удара при възникване на опасността - 21,5
м. Експертите са заключили, че единствената възможност за недопускане на
пътнотранспортното произшествие в конкретната пътна ситуация е било
правилното боравене с органите за управление (волан, спирачки и газ) на
седловия влекач от водача на товарния автомобил.
От експертното заключение на назначената техническа експертиза,
извършена от инж. Н. А. и инж. С. С. (том II, л. 64-70 от ДП) се установява, че
преди настъпване на процесното ПТП на 08.11.2023год. и към момента на
настъпването му, двата автомобила, участвали в произшествието, са били
технически изправни и техническото им състояние не е в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия Ю. М. по чл. 371, т. 2 от НПК и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които подкрепят това
самопризнание: показания на свидетелите К. Х. К.(том 1, л. 80 от ДП); В. К. Г.
(том I, л. 81 от ДП); В. К. Г. (том I, л. 83-84 от ДП); Георги Дениславов
Данаилов (том I, л. 85 от ДП); В. С. И. (том I, л. 87 от ДП); С. К. П. (том I, л.
89 от ДП); К. К. Д. (том I, л. 96-97 от ДП); К. Б. Д. (том I, л. 127 от ДП); Е. Д.
Г.(том I, л. 128 от ДП); М. П./ (том I, л. 129 от ДП); протокол оглед на
местопроизшествие и приложени албум и скица, протоколи за огледи,
писмени справки, копия на документи, веществени доказателства и от
заключенията по назначените и извършени съдебно-медицински, технически,
химическа и автотехническа експертизи.
13
При тези установени фактически положения въззивният съд намира
за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимия Ю. М. /Y. M./ е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. с ал.1, б. „б“ и б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като на
050
08.11.2023год., на път I - 5 /гр. В. Търново - с. Самоводене/, при км. 100", на
територията на община Велико Търново, с посока на движение от с.
Самоводене към гр. Велико Търново, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил влекач марка „Даф“ с турски регистрационен
номер 27 APJ 791 и прикачено полуремарке марка ТIRSAM, модел XS, с
турски регистрационен номер 27 UM 874, нарушил правилата за безопасно
движение по пътищата, регламентирани: в чл. 20, ал.1 от ЗДвП - не
контролирал непрекъснато пътното превозно средство и чл. 16, ал.1, т.1 от
ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, напуснал
своята пътна лента, пресякъл единичната непрекъсната линия M1, навлязъл в
лентата за насрещно движение и предизвикал пътно-транспортно
произшествие с движещия се в посока към с.Самоводене лек автомобил марка
„Тойота", модел „Ярис" с рег. № Р 57****, собственост на К. К. Д. от гр. Русе,
с което по непредпазливост причинил смъртта на П. К. П. с ЕГН **********
от гр. Русе - пътник в лекия автомобил „Тойота Ярис" и телесна повреда на К.
К. Д. с ЕГН ********** - водач на лекия автомобил „Тойота Ярис" - средни
телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на костите изграждащи
лявата предмишница радиус/лъчева кост и улна/ лакътна кост в средната една
трета, довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция
на горния ляв крайник да извършва активна дейност със срок на
възстановяване от около 6 месеца и мозъчно сътресение протекло със загуба
на съзнанието и липсата на част от спомен за случилото се, довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота със срок на
възстановяване от около 3 месеца.
От обективна страна, на инкриминираната дата и на посоченото
място, при управление на товарния автомобил „Даф“, подсъдимият Ю. М.
извършил нарушение на правилото за движение по пътищата по чл.20 ал.1 от
ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управляваното от него превозно
средство. При движение по кривата на десния завой при мокър асфалт със
14
скорост 83 км/ч, подсъдимият неправилно боравил с органите за управление
на товарния автомобил (волан, спирачки и газ), което довело до загубата на
устойчивост на прикаченото към товарния автомобил полуремарке,
занасянето му и навлизането му в лентата за насрещно движение.
Подсъдимият Ю. М. извършил и нарушение на правилото за
движение по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като на платно за движение с две
пътни ленти, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без това
да е свързано с изпреварване или заобикаляне.
В резултат на извършените от подсъдимия Ю. М. нарушения на
правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП,
настъпило процесното ПТП, при което П. К. П. и К. К. Д. получили
травматични увреждания, които причинили смъртта на П. К. П. и две средни
телесни повреди на К. К. Д. по смисъла на чл.129 ал.2 от НК-трайно
затрудняване движенията на горен ляв крайник и разстройство на здравето
временно опасно за живота. В конкретният случай смъртта на П. К. П. и
двете средни телесни повреди на К. К. Д. са пряка и непосредствена
последица от извършените от подсъдимия нарушения на правилата за
движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като ако
подсъдимият не беше извършил тези нарушения, процесното ПТП нямаше да
настъпи. Ето защо е налице пряка причинно-следствена връзка между
извършеното от подсъдимия Ю. М. деяние и тези настъпили
общественоопасни последици.
От субективна страна първоинстанционният съд правилно приел, че
подсъдимият Ю. М. е извършил деянието виновно, при непредпазлива форма
на вината, във вид на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК, тъй
като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С деянието си подсъдимият Ю. М. е осъществил квалифицирания
състав на престъплението по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б. „б“ от НК, тъй като с
него е причинена смърт на едно лице (П. К. П.) и две средни телесни на едно
лице (К. К. Д.).
Правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ю. М. за
невинен в това да е извършил престъплението поради допуснато нарушение
на правилото за движение по чл.21 ал.2 от ЗДвП и го оправдал по обвинението
15
в тази му част. Съставът на Великотърновския окръжен съд, постановил
присъдата, правилно е приел, че при установените по делото фактически
положения, подсъдимият М. не е извършил нарушение на правилото за
движение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, за което му е било повдигнато обвинение с
обвинителния акт, тъй като максимално разрешената скорост за движение в
пътния участък, където е реализирано ПТП, не е била сигнализирана с пътен
знак.
При извършената служебна проверка на присъдата въззивният съд
констатира, че като е признал подсъдимия Ю. М. за виновен, че е извършил
престъплението като е нарушил и правилото за движение по чл.21 ал.1 от
ЗДвП, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон.
От приетите за установени от първоиинстанционния съд факти, които са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са признати от
подсъдимия М. с направеното от него самопризнание по чл.373 т.2 от НПК е
видно, че подсъдимият действително е извършил нарушение на правилото за
движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал товарния автомобил
със скорост 83 км/ч, която е по-висока от максимално разрешената скорост от
70 км/ч. В същото време, според признатите от подсъдимия факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са приети за установени и
в мотивите на присъдата, от експертното заключение по автотехническата
експертиза се установява, че при скоростта, с която се е движил управляваният
от подсъдимия товарен автомобил, по кривата на десния за него завой от 83
км/ч, подсъдимият е имал възможност безпрепятствено да премине в завоя
при правилно боравене с органите за управление на седловия влекач, както и
че при движение с установената скорост и интензивно спиране чрез
задействане на спирачната система, подсъдимият не е имал възможност да
преустанови движението на товарния автомобил преди мястото на удара, като
той не е имал такава възможност и при движение с разрешената скорост от 70
км/ч. След като въз основа на експертното заключение по извършената
автотехническа експертиза е прието за установено, че загубата на контрол на
подсъдимия М. над управлявания от него товарен автомобил и навлизането на
прикаченото към този автомобил полуремарке в лентата за насрещно
движение не се дължи на движението му с превишена скорост 83 км/ч, както
и че подсъдимият не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати ПТП, както с установената превишена скорост 83 км/ч, така при
16
движение с разрешената скорост 70 км/ч, въззивният съд приема, че
извършеното от подсъдимия Ю. М. нарушение на правилото за движение по
чл.21 ал.1 от ЗДвП, в конкретният случай не е в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и общественоопасните последици от престъплението.
Предвид горното, присъдата следва да се измени, като подсъдимият
Ю. М. следва да бъде признат за невинен и оправдан в частта на обвинението,
че е извършил престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. с ал.1, б.
„б“ и б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е нарушил правилото за
движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За извършеното от подсъдимия Ю. М. престъпление по чл. 343, ал. 4,
вр. ал. 3, б. „б“, вр. с ал.1, б. „б“ и б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП законът предвижда
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като
разпоредбата чл.343г от НК предвижда налагането и на задължително
кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 7 от НК и
факултативно кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 6 от
НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Ю. М.
първоинстанционният съд правилно отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му
ангажираност (работи по трудов договор), семейна (съпруга и три малолетни
деца) и социална ангажираност (единствен източник за доход на семейството),
добрите характеристични данни, определящи се от липсата на данни за други
противообществени прояви, както и изразеното съжаление за случилото се.
Според настоящият състав не са налице други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да са останали незабелязани и неотчетени
от първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд неправилно е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство- оказано от подсъдимия съдействие в хода на
разследването и в цялото производство. Видно от материалите по делото, в
досъдебното производство подсъдимият М. е дал обяснения, в които не е
признал вината си и е изложил защитна теза, която не кореспондира с
приетите за установени факти. Съгласно т.7 на ТР № 1/06.04.2009г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2008г. на ОСНК, при определяне на наказанието съгласно
17
правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва
да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство,
освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В
конкретният случай направеното от подсъдимия М. самопризнание по чл.371
т.2 от НПК не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
разследването на досъдебното производство процесуално поведение, което да
е спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител. Ето защо процесуалното поведение на подсъдимия Ю. М. не
следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, като се
има предвид това, че направеното самопризнание по чл.371 т.2 от НПК,
съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, е изрично предвидено в закона
основание за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия, чрез
определяне на наказанието при условията на чл.58а от НК.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство,
първоинстанционният съд е отчел високата степен на обществена опасност на
деянието, предвид характеристиките на същото свързано с нарушаване на три
групи правила на движение ( чл. 21, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДВП),
вида на нарушените обществени отношения, настъпилия вредоносен резултат,
начина на осъществяване и честата му проява в обществото.
Предвид наличието, по гореизложените съображения, на основание
за оправдаване на подсъдимия М. в частта на обвинението, че е извършил
престъплението, като е нарушил правилото за движение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, въззивният съд отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство
това, че подсъдимият е извършил престъплението, като е нарушил две
отделни правила за движение- по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 16, ал. 1 от
ЗДвП, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите престъпни
последици. С оглед на това, че нарушенията на правилата за движение, с които
подсъдимият е извършил престъплението не са три, както е приел
първоинстанционният съд, а две, относителната тежест на това отегчаващо
отговорността обстоятелство е по-малка от приетата от първоинстанционния
съд, но пък като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете извършеното от подсъдимия нарушение на правилото за
движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което остава извън квалификацията на
18
престъплението.
При така отчетените от настоящия състав смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, въззивният съд приема, че в конкретният случай
е налице значителен количествен и качествен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, но същите не са изключителни или
многобройни.
Доводите на защитника на подсъдимия, че първоинстанциионният
съд не е отчел в пълнота всички смекчаващи отговорността обстоятелства и че
са налице както изключителни, така и многобройни смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което наказанието следва да се определи
при условията на чл.55 от НК, са лишени от основание. Първоинстанционният
съд е отчел всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства и дори
неправилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство оказано от
подсъдимия съдействие в хода на разследването и в цялото производство. В
конкретният случай смекчаващите отговорността обстоятелства не са
многобройни, а освен това сред тях няма изключителни по своя характер.
Семейното положение на подсъдимия и това, че има три малолетни деца, за
които с работата си като шофьор е осигурявал средства за издръжката им, е
смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест, но според
настоящия състав това смекчаващо отговорността обстоятелство не е
изключително. Сред останалите налични смекчаващи отговорността
обстоятелства също няма такива, които да могат да се възприемат като
изключителни.
Освен това, предвид наличието и на отегчаващи отговорността
обстоятелства, в конкретният случай най-лекото предвидено в закона
наказание за извършеното от подсъдимия Ю. М. престъпление не е
несъразмерно тежко, което също изключва възможността за приложението на
чл.55 от НК.
По изложените съображения липсват фактически и правни основания
за определяне на наказанието на подсъдимия Ю. М. при условията на чл.58а
ал.4 вр. с чл.55 от НК.
Неоснователни са и доводите на защитника на подсъдимия, изложени
в пледоариите му в първата и въззивната инстанция, за непълнота на закона,
аргументирани със съображения, че мотивите към законопроекта за
19
изменението на ал.3 на чл.343 от НК в сегашната му редакция /ДВ
бр.67/2023г./, касаят употреба на алкохол, наркотици, превишена скорост и
други квалифициращи признаци, които според адв.П. не са част от
фактическото обвинение в настоящия наказателен процес, тъй като
разпоредбата в ал.4 на чл.343 от НК не е променяна от 2002год. В конкретният
случай не е налице твърдяната от защитника на подсъдимия законова
непълнота, нито неяснота на закона, която да се налага да бъде преодоляна
чрез тълкуване при прилагането му от съда. Според закона, който е бил в сила
по време на извършване на деянието и следва да се приложи на основание
чл.2 ал.1 от НК, тъй като няма последвал закон, който да е по-благоприятен за
подсъдимия, в случаите на причинена смърт на едно или повече лица и
телесна повреда на едно или повече лица /какъвто е настоящият случай/,
съгласно разпоредбата на чл.343 ал.4 от НК, деецът се наказва с наказанието
по б. „б“ на ал.3 на чл.343 от НК, която в редакцията й след изменението обн.
с ДВ бр.67/2023г. предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, а в особено тежки случаи –лишаване от свобода от десет
до двадесет години. Тъй като на подсъдимият М. не е повдигнато обвинение за
обособено тежък случай, предвиденото в закона наказание лишаване от
свобода за престъплението е от пет до петнадесет години. Обстоятелството, че
разпоредбата на ал.4 на чл.343 от НК не е била изменена със ЗИДНК обн. ДВ
бр.67/2023г., не се дължи на законова непълнота, както счита адв.П., а
недвусмислено показва, че и след изменението на ал.3 на чл.343 от НК /ДВ
бр.67/2023г./, волята на законодателя е в хипотезите на ал.4 на чл.343 от НК,
предвиденото наказание лишаване от свобода да бъде това, посочено в
актуалната редакция на б.„б“ на ал.3 на чл.343 от НК, която е била в сила по
време на извършване на престъплението.
Въпреки направените от въззивния съд незначителни корекции,
относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
определеното с присъдата, при условията на чл.54 от НК, наказание на
подсъдимия Ю. М. лишаване от свобода в размер на пет години е правилно
индивидуализирано към минималния размер предвиден в закона за
извършеното престъпление. Това наказание е съответно на ниската степен на
обществена опасност на дееца и на високата степен на обществена опасност
на деянието, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и на целите по чл.36 от НК, както по отношение на
20
специалната, така и на генералната превенция. В съответствие с изискванията
на закона, първоинстанционният съд правилно на основание чл.373 ал.2 от
НПК вр. с чл.58а ал.1 от НК е намалил с 1/3 определеното наказание пет
години лишаване от свобода и е наложил на подсъдимия Ю. М. наказание
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца. Размерът на
наложеното наказание три години и четири месеца лишаване от свобода
изключва възможността изпълнението му да бъде отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК и с присъдата си първоинстанционният съд правилно е
определил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим,
което е в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал на основание
чл.59 ал.1 т.1 от НК времето, през което подсъдимият Ю. М. е бил задържан,
считано от 08.11.2023год.
Присъдата е правилна и в частта, с която на основание чл.343г вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК, на подсъдимия Ю. М. е наложено и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три години и четири месеца. Определения размер на това
наказание е минималния възможен, съгласно разпоредбата на чл.49 ал.2 от
НК, предвид размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Тъй като
наказанието е определено при условията на чл.54 от НК, в конкретният случай
не е налице правна възможност на подсъдимия да не бъде наложено наказание
лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК.
Предвид горното, оплакването на подсъдимия и на защитника му за
явна несправедливост на наложените с присъдата наказания е неоснователно
и липсват основания за изменение на присъдата в частта на наложените
наказания.
В частта за веществените доказателства присъдата е правилна и
следва да се потвърди.
При извършената служебна проверка на присъдата въззивният съд
констатира наличието на основание за изменението й в частта за разноските.
С присъдата подсъдимият Ю. М. /Y. M./ е осъден да заплати на
основание чл.189 ал.3 от НПК в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд-гр.Велико Търново, сума в размер на 4 229, 18 лв.
(четири хиляди двеста двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки),
21
представляваща направени по делото разноски.
Видно от материалите по делото, включително и от справката в
приложението към обвинителния акт, въз основа на който е образувано
производството в първата инстанция, на досъдебното производство са
направени разноски в общ размер на 4 249,18 лева (четири хиляди двеста
четиридесет и девет лева и осемнадесет стотинки), които включват: 120 лв.- за
пътна помощ; 480 лв.- за пътна помощ; 330 лв. – за преводи от турски език на
български език и от български език на турски език; 454,40 лв.- за
съдебномедицинска експертиза на труп; 201 лв. – разходи към МОБАЛ
относно трупа; 60,38 лв. – за химическа експертиза; 310,20 лв. – за
съдебномедицинска експертиза по писмени данни; 1 591,20 лв. – за двойна
автотехническа експертиза и 702 лв.- за двойна техническа експертиза на
автомобил. Разноските са направени от ОД на МВР-гр.Велико Търново.
В съдебното производство в първата инстанция не са направени
други разноски, освен разноски за преводач.
В мотивите на присъдата първоинстанционният съд не е посочил и не
може да се установи конкретно какви разноски по делото са включени в
сумата от 4 229, 18 лв., които подсъдимият М. е осъден да заплати на
основание чл.189 ал.3 от НПК, при положение, че направените разноски по
делото в досъдебното производство са 4 249,18 лева, а не 4 229, 18 лева,
колкото са присъдени, но присъдената сума очевидно включва и поне част от
разноските за преводач, направени в досъдебното производство, които са в
размер на 330 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от НПК, разноските за преводач
на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските
за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. Предвид това,
първоинстанционният съд е трябвало да осъди подсъдимия Ю. М. да заплати
сумата от 3 919,18 лева, представляващи направени по делото разноски на
досъдебното производство, която сума не включва направените разноски за
преводач. Освен това, тази сума за разноски трябва да бъде присъдена в полза
на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР-гр.Велико Търново, а не в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-гр.Велико
Търново, тъй като в конкретният случай разноските не са направени от орган
на съдебната власт, а от ОД на МВР-гр.Велико Търново.
22
Предвид горното, присъдата следва да се измени и в частта за
разноските, като се отмени в частта, с която подсъдимият Ю. М., на основание
чл.189 ал.3 от НПК, е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд-гр.Велико Търново, сума в размер на 4 229,
18 лв. (четири хиляди двеста двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща направени по делото разноски, вместо което, на основание
чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият Ю. М. следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР-гр.Велико Търново,
сума в размер на 3 919,18 лв. (три хиляди деветстотин и деветнадесет лева и
осемнадесет стотинки), представляваща разноски по делото, направени на
досъдебното производство.
Направените разноски за преводач в съдебното производство в
първата инстанция, на основание чл.189 ал.2 от НПК, следва да останат за
сметка на Великотърновския окръжен съд и същите правилно не са присъдени
в тежест на подсъдимия.
При извършената проверка на присъдата, настоящият състав на
въззивния съд не намери други основания за отмяна или изменение на
присъдата, освен основанията за отмяна в горепосочените части, поради което
в останалата част присъдата следва да се потвърди.
Направените разноски за преводач в съдебното производство във
въззивната инстанция, на основание чл.189 ал.2 от НПК, следва да останат за
сметка на Великотърновския окръжен съд.
Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК и чл.338 от
НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 10 от 22.05.2024год., постановена по НОХД №
9/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, както следва:
Признава подсъдимия Ю. М. /Y. M./ за невинен и го оправдава само в
частта на обвинението, че е извършил престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, б. „б“, вр. с ал.1, б. „б“ и б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е
нарушил правилото за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отменя присъдата в частта, с която подсъдимият Ю. М. /Y. M./, на
23
основание чл.189 ал.3 от НПК, е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-гр.Велико Търново, сума в размер
на 4 229, 18 лв. (четири хиляди двеста двадесет и девет лева и осемнадесет
стотинки), представляваща направени по делото разноски, вместо което:
На основание чл.189 ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият Ю. М. /Y.
M./ да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР-
гр.Велико Търново, сума в размер на 3 919,18 лв. (три хиляди деветстотин и
деветнадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща разноски по
делото, направени на досъдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 22.05.2024год., постановена по
НОХД № 9/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново, в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.395а ал.1 вр. с чл.55 ал.4 от НПК, да се извърши
писмен превод на настоящото решение от български на турски език, който да
се връчи на подсъдимия Ю. М. /Y. M./, заедно със съобщението по чл.340 ал.2
пр.2 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24