№ 391
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502328 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца по гр.д.№ 11093/2017г. по описа на СГС, І-11 състав
срещу решението от 01.03.2021г., с което са отхвърлени исковете по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с
чл. 79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост върху недвижим имот, придобито по
давност, текла в периода 25.09.2007г.-17.11.2017г.
Въэззивникът Е. М. И. иска отмяна на решението и уважаване на исковата му претенция,
като твърди, че от събраните по делото доказателства се установявал фактическия състав на
заявения придобивен способ.
Въззиваемите В. И. Г.. и Л. И. П. оспорват жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269, ал.1 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Съображенията на
въззивния съд, формирани в отговор на оплакванията и възраженията на страните, са
следните:
Ищецът твърди да е недобросъвестен владелец в качеството си на купувач по
предварителен договор от 26.09.2007г., установил фактическа власт върху имота – обект на
предварителния договор, от датата на сключването му, чрез наемателя си С. П.. Заявява, че
от тогава до подаване на исковата молба владее непрекъснато и необезпокоявано имота
чрез държателя С. П. и го е придобил по давност, като иска така придобитото право да бъде
установено спрямо ответниците, които го оспорвали.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин упражняването на
фактическа власт върху имота в заявения период и по заявения начин ( чрез държателя С. П.
), а субективният елемент / animus/ се предполага по силата на презумпцията на чл. 69 ЗС.
1
Обективният елемент на придобивната давност / corpus/ не е доказан по делото.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства позволява безпротиворечив
извод, че С. П. упражнява фактическа власт върху имота от 2009г., но в нито един момент
от тогава до предявяване на иска през 2017г. не е държал имота за ищеца И..
На 25.09.2007г. процесният апартамент е купен от чичото на С. П. -П. П.. Купувачът П.
П. е установил фактическа власт върху купения имот в края на 2007г., когато живеещата там
близка на продавачите - Е. , го освободила и започнал ремонтни дейности. Те продължили
до 2009г., когато били преустановени поради влошаване на здравословното състояние на П.
П. и по финансови причини. През 2009г. ключ от имота получил С. П., който след
връщането си от САЩ нямало къде да живее. Ключът му бил предоставен от съпругата на
П. П. – ответницата Л.П.. От 2011г. С. П. живеел в апартамента на съпружески начала с М.
И.. Двамата обитавали жилището и извършвали ремонтни дейности в него със съгласието на
Л.П. и П. П.. Отношенията между М. И. и С. П. се влошили след 2012г. и С. П. бил
отстранен по съдебен ред от жилището. Там останала да живее свидетелката М. И. до
средата на 2015г., когато достъпът й до жилището бил ограничен от С. П., който обитава
жилището и понастоящем.
Горните фактически изводи почиват на показания на свидетелите М. И., Р. К. и Н. Д.,
които въззивният съд кредитира като обективни, преки, вътрешно последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи изцяло на останалите доказателства по делото, от които се
установява, че до смъртта на чичо си П. П. през 2013г. С. П. е обитавал жилището с
неговото съгласие, а след това е заявил собственически права върху апартамента, в
качеството на негов наследник по завещание. През 2014г. С. П. е подал декларация по чл. 14
ЗМДТ , с която е декларирал, че процесният имот е съсобствен между него и Л.П.; предявил
е срещу последната иск за делбата му, легитимиращ се с нотариално завещание от П. П. от
23.10.2010г. , а на 22.06.2015г. е декларирал пред СО, в качеството си на съсобственик на
апартамента, съгласието си ищецът И. да бъде регистриран там по постоянен и настоящ
адрес.
В обобщение, по делото не се установява Е.И. да е установил в който и да било момент
след 26.09.2007г. лично или чрез С. П. фактическа власт върху имота. Предварителният
договор от 26.07.2007г., с който П. П. чрез пълномощника си С. П. е обещал на ищеца И. да
му прехвърли правото на собственост върху процесния имот удостоверява принципно
непротивопоставимото на ответниците съгласие между страните по договора фактическата
власт върху имота да се предаде на И. в деня на подписване на договора (чл. 7 от договора),
а не факта, че последният е установил такава. Отделно, така съгласуваната воля на страните
е недействителна , при съобразяване с неоспорения с въззивната жалба извод на
първостепенния съд, че предварителният договор е сключен за продавача П. П. от
пълномощника С. П. без представителна власт, а мнимо представляваният не го е
потвърдил.
Въззивният съд не кредитира показанията на св. С. П.. Същите са тенденциозни,
вътрешно противоречиви и житейски нелогични, а заявеното от него се опровергава както
от показанията на другите свидетели, така и от писмените доказателства по делото, които
дискредитират напълно тезата му, че е обитавал жилището като наемател на ищеца Е.И.,
който го бил купил от чичо му П. П..
Показанията на св. С. П. се явяват и изолирани, тъй като разпитаният пред първата
инстанция ищцов свидетел П. Б. се е отрекъл от своите показания с депозирано след
постановяване на първоинстанционното решение заявление / на лист 283 от делото на СГС/,
за да избегне наказателно преследване за лъжесвидетелство, а преразпитът му беше заличен
от въззивния съд на основание чл.158 ГПК.
Въззивният съд не обсъжда събраните по делото доказателства, касаещи правата на
ответниците върху процесния имот, тъй като те не са предмета на спора.
В заключение, като намира за неоснователни оплакванията по въззивната жалба и достига
до еднакви крайни изводи с първата инстанция, въззивният съд следва да постанови
2
решение, с което потвърди обжалваното.
При този изход на спора на въззиавемите се следват разноски, но липсват доказателства
такива да са сторени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-11 състав от 01.03.2021г. по гр.д.№ 11093/2017г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3