Определение по дело №90/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по протест на прокурор от Р. П. –С. против постановената на 12.12.2012г. присъда по НОХД № 701/12г. по описа на РС- С.. Сочи се в протеста, че с атакуваната присъда подсъдимия по делото- К. Л. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209,ал.1 НК, като се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Твърди се от прокурора, че съдът е направил неправилен анализ на доказателствения материал и така е стигнал до погрешния извод, че обвинението не е доказано от обективна страна. В този смисъл се иска от прокурора въззивният съд да отмени протестираната присъда на районния и осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение, като му наложи предвиденото в чл.209,ал.1 НК наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.

Представителят на О. П. –Б. не поддържа подадения срещу нея присъдата на СРС протест, като счита същия за неоснователен и развива съображенията, че не се касае за измамливи действия и намерения от страна на подсъдимия спрямо пострадалия с цел ощетяване на последния, а за гражданско-правен спор, при който едната страна не е изпълнила напълно задълженията си да изплати дължимата по договора сума.

В с.з. подсъдимият се явява лично, дава подробни обяснения пред настоящия съдебен състав, моли присъдата на първостепенния съд да бъде потвърдена. Ангажираният от Л. защитник изразява становище за неоснователност на подадения от СРП протест, пледира за потвърждаване на атакуваната оправдателна присъда, като сочи, че същата е законосъобразна и правилна.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда подсъдимият К. И. Л. от Г. е признат за невиновен, затова че в началото на 2009 г. в м.„Сухо поле”, землище на Г., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у К. А. П. от с.Г., че ще му заплати изцяло мелница за преработка (смилане) на пластмаса, което не е имал намерение да направи, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 350 (триста и петдесет) лева, за което престъпление по чл.209 НК състав на РС- С. я е оправдал.

За да постанови този си съдебен акт СРС е приел следната фактическа обстановка, възприета частично и допълнена от настоящата инстанция въз основа на всички събрани и приобщени доказателства:

Подсъдимият е 45-годишен мъж, женен, неосъждан. Собственик на „К. Л.- Европласт”, на четири моторни-превозни средства и недвижим имот.

През 1990г. свидетелите К. А. П. и К. И. П. от Г. заедно с техни роднини учредили командитно дружество и започнали дейност по обработка на пластмаса в м. „С”, землището на Г.. За целта закупили машини, както и машина за преработка (смилане) на остатъците от пластмасата след обработването й. Тази машина закупили през 1990г. - 1991г. от завод в Г.Плевен. Тя представлявала метален цилиндър с въртящите в него ротори-ножове за рязане на пластмаса. През 1998г. дружеството преустановило дейността си и било прекратено. При подялбата на имуществото му между съдружниците описаната машина останала в собственост на св.П.. В имота в м. „Сухо поле” той съхранявал на склад различни машини, /една част от които бракувани/, между които и процесната, която била в изправно състояние.

Подсъдимият и св.П. се познават от дълги години /от 1990г. насетне/ във връзка с осъществявана от тях сходна търговска дейност /фирмата на подсъдимия също извършвала дейност по смилане на остатъците от пластмаса и използвала машини, каквито и дружеството на св.П. и П./. До 2009г. двамата поддържали нормални човешки и търговски взаимоотношения, като на няколко пъти след преустановяване дейността на дружеството на пострадалия, въззиваемият взимал от него /св.П./ различни части, които да ползва като резервни за своите машини.

На неустановена дата в началото на 2009г. /краят на м.01.- началото на м.02./ подсъдимият посетил св.П. в описания му имот и от дума на дума двамата се договорили Л. да закупи процесната машина за 400 лева. Понеже въззиваемият нямал в себе си такава сума, а и искал да провери в свое помещение годността на въпросната вещ, се разбрали със св.П. на място веднага да му заплати 50 лева, а останалата част от сумата /т.е. 350 лева/ да заплати, когато има възможност, но не по-късно от 2-3 месеца. Подсъдимият натоварил машината в микробуса, с който пристигнал в имота на св.П. и си заминал.

В следващите два-три месеца подсъдимият не заплатил на св.П. остатъка от уговорената цена, посочвал различни причини за невъзможност да я заплати /че е криза, че няма поръчки, че в момента няма финансови средства, че машината не е изправна и не работи с нея/ при поканите, които му отправял св.П., предлагал му да си вземе машината обратно, тъй като не му служи, накрая започнал да избягва срещи с него. Притесненията си, че деецът е просрочил плащането на машината, св.П. споделил и със св.П., който го уверил в коректността на подсъдимия. Едва на 03.12.2012г. /т.е. преди датата на първото с.з. по делото/ въззиваемият заплатил останалата част от договорената сума от 350 лева.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза на досъдебното производство, стойността на машината към началото на 2009 г. е била 400 лв.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П. и П. и заключението по съдебно-оценителната експертиза, а също и от писмените доказателства по делото. При анализа на доказателствения материал районният съд правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия досежно състоянието и местоположението на процесната вещ при получаването й в негово владение и относно срока на заплащането й, тъй като се опровергават от показанията на свидетелите П. и П. и на следващо място, тъй като освен годно доказателствено средство по смисъла на НПК, са и средство за защита на подсъдимия. Въззивният съд обаче намира за несериозен извода на районния съд за недоказаност на обвинението досежно „времето на извършване на престъплението по обвинението и условието, при което е осъществено имуществено разпореждане от пострадалия”. Повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е за извършено на неустановена дата в началото на 2009г. престъпление по чл.209,ал.1 НК. Така, от всички гласни доказателства се установява, че срещата между подсъдимия и св.П., на която е закупена инкриминираната машина, е м.януари –началото на м.февруари 2009г., което безспорно е началото на 2009г. и се обема /обхваща/ от повдигнатото по този начин обвинение от прокурора. Установява се и от показанията на св.П., че срокът за заплащане на машината е бил двумесечен, но не повече от три месеца, който /срок/ дори и да се приеме, че не е определен, е достатъчно определяем, както за подсъдимия, така и за свидетеля П..

Макар и да не споделя горните съждения на районния съд /досежно „времето на извършване на престъплението по обвинението и условието, при което е осъществено имуществено разпореждане от пострадалия”/, окръжният съд намира крайният извод на СРС за признаване за невиновен и оправдаване на под.Л. за правилен, но по следните съображения:

За посочената в обвинителния акт форма на изпълнителното деяние на престъплението измама- възбуждане на заблуждение у измаменото лице е характерно, че се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като в резултат у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства от обективната действителност. При наказателната измама от обективна страна се изисква и причиняване на имотна вреда на измаменото лице, вследствие на извършеното от него имуществено разпореждане, мотивирано от извършителя на измамата /затова и измамата по чл.209 НК е резултатно престъпление/. Гражданската измама се характеризира също с неверни представи, но относно отделни елементи на правната сделка, съдържащи се в сключения договор, респ.- условията, при които ще се изпълнява. При гражданската измама една от страните цели единствено сключване на договора, съдържащ неверни представи за условията на изпълнението му и пр., докато при измамата по чл.209 НК задължително извършителят преследва користна цел /така р. № 59/30.03.2010г. по н.д. № 669/2009г. на ВКС/.

При така изложената по-горе фактология, въззивната инстанция счита, че се касае за неуредени гражданско-правни отношения между подсъдимия от една страна и от друга- св.П., но не и за осъществен състав на измама по смисъла на чл.209,ал.1 НК. Доказателствата сочат, че подсъдимият се е занимавал с дейност, осъществявана по-рано от дружеството на св.П. /преработка на пластмаса/, че е имал търговски отношения с този свидетел, като преди инкриминирания времеви период е закупувал резервни части за подобни машини от него, че дотогава винаги е бил коректен, че макар и с голямо закъснение му е заплатил процесната сума. Както се посочи вече, не всяко мамене на другиго представлява –съгласно утвърдената съдебна практика и доктрината- е измама по смисъла на чл.209 НК. За да има измама като престъпно деяние нужно е адресатът на заблуждението да бъде насочен към осъществяване на правнозначимо поведение, като във всички случаи, за да има имотна вреда, нужно е разпореждането на адресата с имуществото да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход (вж. „Наказателно право на Република България, Особена част”- Ан.Г, изд. на „С Р”, 2002г.). Т.е. ако се сключва възмезден договор (както е в казуса), деецът да получи изпълнение (тук- вещ), но да няма никаква възможност или пък да има обективна такава, но да няма изначално намерение да изпълни своята насрещна част от договора, а разходът на измамения да е окончателен и безвъзвратен. В случая, след провеждане на разговори помежду им и уточняване на цената, св.П. предал на подсъдимия въпросната машина, за която последният му заплатил 50 лева, създавайки погрешна представа у продавача /Л./, че ще му заплати останалите 350 лева в рамките на два-три месеца, като всъщност смятал да стори това, когато има възможност и дори на вноски. Очевидно е, че описаното поведение на подсъдимия сочи на действително започнато изпълнение по постигнатото съглашение между него и П. и респ.- до неизпълнение в срок на останалата част от устния договор по смисъла на ЗЗД. Както се посочи –не всяко неизпълнение на гражданско-правен договор – в случая- несъмнено за продажба покрива състава на наказателно-правната измама. Липсват каквито и да е доказателства, че действайки по описания начин, подсъдимият е имал користна, измамлива цел. Т.е., че той (както вече се посочи) въобще не е имал намерение да изпълни ангажимента си към св.П.. В обобщение, както от обективна, така и от субективна страна липсват доказателства за измамливи действия по смисъла на чл.209,ал.1 НК от въззиваемия.

Поради горните съждения Благоевградският окръжен съд – в този му състав- намери под.Л. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.209,ал.1 НК, поради което /макари по други съображения/ счита постановената от СРС оправдателна присъда за законосъобразна и правилна.

Наистина, постановяването на оправдателна присъда е възможно, ако деянието на подсъдимия въобще не представлява престъпление, а не само то да не е престъплението по обвинителния акт, тъй като при “съответно” обвинение съдът може да осъди дееца (за другото престъпление, например- при неправилна правна квалификация на изведените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и “съответна” защита по тях по делото от подсъдимия). При липса обаче на каквито и да е доказателства за това въвзивната инстанция прави извод за липса на престъпно поведение на въззиваемия - не само за деяние по чл.209,ал.1 НК, но и за такова по друг състав на НК.

Съобразно нормата на чл.190,ал.1 НПК разноските по делото остават за сметка на Държавата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338 НПК, във връзка с чл.334,т.6 НПК, Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3566 от 12.12.2012година, постановена по НОХД № 701 по описа на Районен съд- Г. за 2012 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: