Решение по дело №371/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 427
Дата: 29 март 2023 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20237050700371
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………

 

 

гр. Варна  ..................2023 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Кремена Данаилова

       ЧЛЕНОВЕ:   Даниела Станева

     Димитър Михов

                             

при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна – Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД № 371/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Л.Н.Р., против Решение №1687/13.12.2022 г. по АНД № 20223110204271/2022 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-012776/16.06.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416, вр. чл.415, ал.1 от КТ на „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лв.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е недопустимо и неправилно. Твърди се че въззивният съд се е произнесъл по НП №03-012776 от 16.06.2020 г., което е било предмет на разглеждане по АНД №20223110204273/2022 г. на Районен съд – Варна, вместо по НП №03-012777/16.06.2020 г. Излага съображения, че решението е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, както и че не са обсъдени всички възражения на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени решението и да върне делото на същия съд за ново разглеждане. В условията на евентуалност се твърди, че решението е незаконосъобразно, защото възнаграждението на лицето Д.П.за м. 11.2019 г. е било изплатено, който факт се потвърждава с представен фиш за работна заплата. В съдебно заседание не се явява представител за дружеството.

Ответната страна –  Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Отправено е искане за оставяне в сила решението на РС – Варна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че жалбата е основателна и отмени решението е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение сторено от касатора.  

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за основателна и пледира оспореното решение да се обезсили и делото да се върне на Районен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на съда.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районният съд е приел за установено следното:

С Протокол №ПР2001026/07.02.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, на „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД било дадено задължително предписание №1 да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м. ноември 2019 г. на Д.П.на длъжност „продавач-консултант“, съгласно допълнително споразумение от 13.10.2017 г. към трудов договор №635/13.05.2015 г. със срок за изпълнение до 17.02.2020 г. При последваща проверка, извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, обективирана в Протокол №ПР2007530/10.04.2020 г., било установено, че предписанието не е изпълнено. Тези констатации са квалифицирани като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, съставен е АУАН, след което директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е издал оспореното НП № 03-012777/16.06.2020 година. В него изцяло са възприети описаните в АУАН факти, както и правната им квалификация. На дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

РС – Варна е приел, че в разглеждания случай дружеството не е изпълнило в срок даденото с Протокол от 07.02.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна предписание – да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м. ноември 2019 г. на Д.П.. Съдът е намерил че не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Изложено е, че АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АНО е дал вярна правна квалификация на деянието, за което е ангажирана отговорността на работодателя.  Посочено е, че правилно е установена и кореспондиращата с нея санкционна норма. В мотивите към съдебното решение е коментирано, че административнонаказващият орган е съобразил наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Приел е възражението за липса на нарушение, предвид, че възнаграждението е било изплатено на лицето за неоснователно. Уточнил е, че за м.11.2019 г., който е предмет на разглеждане пред въззивния съд, възнаграждението не е било изплатено до пълния му размер. Изложени са аргументи, че не са налице предпоставки за определяне на случая като маловажен. С оглед на горните съображения съдът е постановил решение, с което е потвърдил НП №03-012776/16.06.2020 г. на директора на „Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.  

Така постановеното решение е неправилно.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против НП №03-012777/16.06.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. По делото е приложена административнонаказателната преписка по издаване на това наказателно постановление. Касаторът е адресат на посоченото в жалбата НП. Решението на районният съд, както в мотивите, така и в неговия диспозитив касае наказателно постановление с друг номер, а именно НП №03-012776/16.06.2020 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. Наказателно постановление с такъв номер не е предмет на оспорване в производството по АНД №20223110204271/2022 г. по описа на РС – Варна. 

Следва да се счита, че е налице произнасяне извън предмета на съдебния процес, очертан от въззивната жалба от „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като не е разгледано НП №03-012777/16.06.2020 г. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт на и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, съгласно чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК.

При новото разглеждане на делото, РС – Варна трябва да се произнесе и по разноските за водене на делото в Административен съд – Варна, съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.226, ал.3 от АПК.

На основание чл. 221, ал. 2,  вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1687/13.12.2022г. постановено по АНД №20223110204271/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-012776/16.06.2020 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                   1.

 

 

 

                                                                    2.