Р Е Ш
Е Н И Е № 104
гр. Бургас, 01 февруари
2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари, през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар И. Г. и
с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА КАХД № 2687/2021 г.
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Комисията
за енергийно и водно регулиране, представлявана от председателя доц. д-р Иван И.,
против решение № 587 от 5.10.2021 г., постановено по АНД № 3488/2021 г. по
описа на Районен съд- Бургас.
С решението
е отменено Наказателно постановление № 15/01.03.2021 г.,
издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което
за нарушение по чл. 14, ал. 4 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги и на основание чл. 36, ал. 2 Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги на Г.Й.Т., с ЕГН: **********, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лева. и Комисията за енергийно и водно регулиране, с
БУЛСТАТ: *********, е осъдена да заплати на Г.Й.Т. сума в размер на 300
(триста) лева, представляваща сторени в производството разноски за
възнаграждение на адвокат.
Жалбоподателят
иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Счита, че съдебното решение е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, защото съдът е приложил разпоредбата на чл.34
от ЗАНН при липса на изискуемите предпоставки.
В съдебно заседание , чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт С.М., поддържа съображенията, изложени в
касационната жалба. Счита, че ЗРВКУ се явява специален спрямо ЗАНН. Съгласно
чл. 5, ал. 2 от ЗРВКУ, структурата и правомощията на КЕВР се определят с този
закон, както и със Закона за енергетиката. В тази връзка, поради липсата на
детайлна процедура в ЗРВКУ по отношение на проверките и съставянето на АУАН,
следва да се прилага разпоредбата на чл. 80 от Закона за енергетиката, която
гласи, че за резултатите от проверката контролните органи могат да съставят КП,
към който прилагат събраните данни, документи и обяснения. А съгласно ал. 4, т.
2 на същия член, въз основа на резултатите от проверката, контролните органи
могат да съставят АУАН, именно този КП е
официалния документ, от който според него започва да тече тримесечният срок по
чл. 34 от ЗАНН. КП в случая е съставен на 27.07.2020 година, а АУАН е съставен
на 01.10.2020 година, т.е. – в законоустановения срок. Претендира присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт. С писмени бележки, представени по делото на 24.01.2022г. прави
възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника,
възнаграждение за адвокат.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител адв. Ц., оспорва жалбата, като поддържа съображенията, изложени в
отговора на касационната жалба. Заявява, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява, че към 16.06.2020г. КЕВР, в частност
актосъставителят, е получил цялата налична информация за индивидуализация на
твърдяното нарушение. Това се установява и от показанията му пред първоинстанционния
съд. Категорично счита, че ЗЕ и ЗРВКУ не са специални по отношение на ЗАНН, защото
самите те препращат към ЗАНН. Процедурата, установена относно съставяне на
акта, е по чл. 34. ТР разяснява тези моменти.
С отговора на касационната жалба иска присъждане
на разноските по производството и възнаграждението за адвокат, съгласно списък,
който ще бъде представен в съдебното заседание. В съдебно заседание не
представя списък за разноските, нито доказателства за сторени такива в
касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
Бургас намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима.
Подадена е в
срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
За да отмени посочения акт,
първоинстанционният съд е преценил, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл.
първо от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че срокът за съставяне на АУАН е
започнал да тече на 16.06.2020 г., с постъпване в администрацията на КЕВР на
всички данни (документи, обяснения и т.н.), въз основа на които от актосъставителя
е формиран извод, че е извършено административно нарушение, и този срок е
изтекъл на 16.09.2020 г., т.е. преди съставяне на АУАН на 01.10.2020г.
Настоящият състав на съда
изцяло споделя изложените в тази насока подробни съображения, поради което и на
осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК, препраща към мотивите на обжалваното
решение.
Обжалваното решение е
постановено въз основа на следните, приети за установени факти:
Със Заповед № З-В-5/22.05.2020 г., изменена
и допълнена със Заповед № З-В—10/03.07.2020 г. на Председателя на КЕВР било
възложено на назначена комисия извършването на извънредна проверка за прилагане
от „ВиК“ ЕАД – Бургас на цени на услугата „пречистване на отпадъчни води“ за
времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. В изпълнение на възложеното, с т. 2 на писмо
от 29.05.2020г. от „ВиК“ ЕАД – Бургас
било изискано да представи копия на всички издадени фактури, отнасящи се за
потребените „ВиК“ услуги за м. 10. 2019
г., м. 01.2020 г. и м. 04. 2020 г.;сключени договори по Наредба № 7 от 14.11.2000г.
и протоколи от извършени пробонабирания за конкретно изброени потребители, сред
които и „Община Несебър.Здравна къща – Несебър“. В отговор на запитването, на
05.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-14-12/05.06.2020 г., с което
операторът предоставил копия от издадените фактури, но не предоставил сключени
договори по Наредба № 7 и протоколи от пробонабирания. С ново писмо изх. №
В-17-14-10/11.06.2020 г. на КЕВР било констатирано, че липсват договори и
протоколи, поради което и било поискано в тридневен срок „ВиК“ ЕАД-гр. Бургас да уточни дали има сключени
договори по Наредбата и протоколи от пробонабирания. Указано било, че в случай,
че такива документи са налични – трябва да се предоставят копия от тях. В
отговор на второто запитване на 16.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. №
В-17-40-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на „ВиК“ ЕАД - Бургас),
с което операторът заявявил, че не разполага с индивидуални договори, нито с
протоколи от пробонабирания, посочвайки, че е фактурирал цената по степен на
замърсеност 1, само на база обстойно ежемесечно обследване на отпадъчни води от
големи групи потребители, което е показало средна стойност на БПК5 около 220
милиграма на литър. Посочил също така, че физически е невъзможно да се извърши
пробонабиране предвид характеристиките на канализационната мрежа и др. На база
тези данни и без да прави каквито и да е други проверки на място или да изисква
други документи, комисията по проверката на 27.07.2020 г. излязла с Констативен
протокол, в който посочила, че „ВиК“ ЕАД
в нарушение на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и
канализационните услуги е издало редица фактури, сред които и процесната, с
които е таксувало абонатите с цена за стопански потребители със степен на замърсеност
1, без да е доказало принадлежността на тези потребители към тази категория.
Въз основа на тези факти св. С. преценил,
че неправилно „ВиК“ ЕАД – Бургас е
фактурирало в процесната фактура услугата „пречистване на отпадъчни води“ по
тарифата за степен на замърсеност 1, без да е доказало, че потребителят реално
попада в тази категория, съгласно реда, разписан в Указанията (сключен договор
по Наредба № 7, извършени контролни пробонабирания и др.). Свидетелят преценил
още, че като изпълнителен директор на дружеството жалбоподателят Т. е бил
длъжен да осигури прилагането на цените, утвърдени за „ВиК“ оператора, но въпреки това е допуснал
дружеството да предоставя такива услуги на потребител по цени, по-високи от
утвърденото, с което е извършил и нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал.
2 ЗРВКУ.
Затова, по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, съставил срещу него АУАН с № ВК-27/01.10.2020 г.,
описвайки горните факти и давайки им квалификация като нарушение по чл. 14, ал.
4 ЗРВКУ.
Въз основа на констатациите в АУАН било
издадено процесното наказателно постановление.
При тези факти
първоинстанционният съд приел, че
тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН, за съставяне на АУАН, е изтекъл.
Възраженията, изложени в
касационната жалба и в съдебно от касатора съдът намира за неоснователни.
Според нормата на чл. 34,
ал.1, от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от
откриване на нарушителя. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4
от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., „откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“.
В случая, както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, всички обстоятелства, от значение за
ангажиране отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган
от деня, в който в КЕВР е постъпило писмото с вх. № В17-40-10/16.06.2020г. След
тази дата процесуални действия не са извършвани и не са събирани никакви други
доказателства. Следователно срокът за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение започва да тече на 16.06.2020 г. и изтича на
16.09.2020 г. (присъствен ден).
Датата на съставяне на
констативния протокол е ирелевантна при определяне на момента, в който започва
да тече преклузивният срок, доколкото този протокол не представлява необходима
предпоставка за изясняване на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е
то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му
квалификация.
В Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги не е предвиден специален ред за установяване на
административните нарушения, липсва и препращане към Закона за енергетиката. Посочената
от пълномощника на касатора норма на чл. 5, ал. 2 от ЗРВКУ се отнася единствено
до структурата и правомощията на комисията, но не и до процесуалния ред за
установяване на нарушенията и налагане на наказанията за тях, поради което
следва да намерят приложение общите правила на ЗАНН.
Нещо повече, разпоредбата на
чл.38, ал.3 от ЗРВКУ изрично сочи, че установяването на нарушенията,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и
наказания.
В случая актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление, е съставен на 01.10.2020 г., при наличие
на абсолютна пречка за образуване и развитие на административнонаказателното
производство- изтичане на установения в чл. 34 от ЗАНН 3-месечен срок.
Предвид изложеното съдът
намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице отменителни
основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 587 от 5.10.2021 г., постановено
по АНД № 3488/2021 г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: