Определение по дело №57/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”А” №28, чрез адв. Р. Ф., със съдебен адрес: [населено място], ул.”В№10, ет.3, офис 6 против Решение №301 от 10.12.2014 г., постановено по гр.д.№316/2014 г. по описа на РС – [населено място] по реда на чл.258 от ГПК в частта,с която е уважен искът.

С обжалвания акт е признато на основание чл.422 ГПК за установено, че ответникът пред РС [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управлениегр. П., ул.”А” №28 дължи на ищеца М А. , с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], ул.“К“№28 сумата от 6 688,94 лева /шест хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/, възнаграждение за извършен превоз на стоки за периода от 07.08.2012 г. г. до 21.10.2012 г., при условията на единична езда със собствения на ответното дружество товарен автомобил, марка“Волво" с рег. [рег.номер на МПС] , както следва:

- 2 200,31 лева /две хиляди и двеста лева и тридесет и една стотинки/ за периода от 07.08.2012 г. до 31.08.2012 г. /25 дни/; - 2 640,37 лева /две хиляди шестстотин и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/ за периода от 01.09.2012 г. до 30.09.2012 г. /30 дни/ и 1 848,26 лева /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 01.10.2012 г. до 21.10.2012 г. /21 дни/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като над този размер до претендирания от 7432.15 лева /седем хиляди четиристотин тридесет и два лева и петнадесет стотинки/ искът е отхвърлен като неоснователен ,поради недоказаност.

Предвид изхода на спора пред РС, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца и сторените по делото разноски на първата инстанция.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят [фирма], който го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, излагайки съображения в тази насока. Поради това иска неговата отмяна и постановяване на решение , с което предявеният иск бъде отхвърлен.

По реда на чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна, в който са изложени съображения за законосъобразност на атакувания съдебен акт на РС Петрич и неоснователност на въззивната жалба.

Подадената въззивна жалба е постъпила в срок, от страна по делото, която има правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност въззивната инстанция намира, че възприетата фактическа обстановка от първостепенния съд е правилно установена . Липсват нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК,които да установяват различна фактическа обстановка и различен краен извод. Не е налице твърдяното процесуално нарушение от страна на първостепенния съд за недопускане на представените със жалбата доказателства , тъй като искането е преклудирано .Поради това на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите , изложени от Районен съд-гр.П.. Последният е обсъдил подробно събраните доказателства ,въз основа на които е приел ,че ответното дружество [фирма] е с основна дейност на територията на страната ни „товарен автомобилен транспорт" и съгласно Н./Национален класификатор на икономическите дейности/ е класифицирана с код 49.41 "товарен автомобилен транспорт“, което се установява от заключението по съдебно счетоводната експертиза.

Приел за безспорно , че товарният автомобил, марка „Волво", с рег. [рег.номер на МПС] е собствен на ответното дружество, съгласно регистрацията му и е вписан в лиценза на дружеството ответник, имащо качеството на превозвач.Приел,че между свидетеля Г. Йованов и управителя на ответното дружество има договореност, по силата на която автомобилът е регистриран като собствен на дружеството.

Приел за установено ,че ищецът и св.Й са постигнали уговорка, по силата на която ищецът е поел задължението да управлява товарния автомобил, като международен шофьор на територията на страни- членки на Европейския съюз, за която да получава дневно възнаграждение в размер на 45/четиридесет и пет/ евро за всеки ден престой извън България. Тези факти и размерът на договореното възнаграждение съдът приел за установени от показанията на свидетеля Й като показанията на св. П А. относно размера на възнаграждението на стойност 50.00 евро приел за необективни, предвид заинтересоваността на този свидетел, тъй като е брат на ищеца.

Приел,че не е спорно ,че между управителя на ответното дружество и ищецът лични разговори и договореност не са били постигнати преди да започне изпълнението на извършваните от М А. превози. Въпреки това се установява, че в периода на изпълнение на възложената му работа ищецът е изпълнявал задължението си с представата, че съществува договор между него и ответното дружество. Това приел за установено , както от наличието на международни товарителници за извършени превози с превозвач – ответното дружество, така и от показанията на св.ПА., които в тази част не противоречат на показанията на св.Й и се подкрепят от същите.

Приел ,че не се установява в хода на съдебното дирене управителят на ответното дружество, последното имащо качеството на търговец, да се е противопоставило на уговорката между св.Й и ищецът,а напротив приел за установено , че след приключване на извършваните от ищеца превозни услуги, като шофьор ЧМР-та са били предавани на ответното дружество, което е имало задължението да ги отчита счетоводно. Приел, че липсата на такова осчетоводяване е ирелевантно за наличието на обвързаност между ищеца и ответника.

Приел за установено съобразно заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза , че за процесния период от 07.08.2012 год. до 21.10.2012 год. в счетоводството на ответното дружество [фирма] -гр. П. е осчетоводен единствено транспорта извършен на 12.09.2012 година с процесния товарен автомобил, марка „Волво", с рег. [рег.номер на МПС] до Б.-Румъния, на основание инвойс № 197/12.09.2012 г. в размер на 1550 евро, в левова равностойност 3031,54 лева, за която дата – 12.09.2012 година не се спори, че ищецът е управлявал товарния автомобил.

Приел за установено от показанията на св.Й, че през процесния период ищецът е изпълнявал задължението да управлява превозното средство, собственост на ответника, в каквато насока са и показанията на св.ПА. и отговорите на въпросите на ищеца по реда на чл.176 от ГПК. Кредитирал е показанията св.Й ,който сочи, че: „На 07.08.2012 г. М тръгна от [населено място], за [населено място] където се развали скоростната кутия. Изпратихме хора да му оправят камиона, като до 14.08.2012 г. бе на сервиз камиона във фирма на „Волво”.Първостепенният съд не е кредитирал показанията му, че ищецът е управлявал автомобила в период от 55 дни и ги е приел за неверни, т.к. от приетите по делото международни товарителници и съдебно счетоводната експертиза се установявало, че периодът е от 07.08.2012 година до 21.10.2012 година.

Извел е от представените ЧМР и от показанията на св.Й, че ищецът е управлявал товарния автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , собствен на ответното дружество, в период и по маршрути както следва: за периода 07.08.2012 год. до 21.10.2012 год, а именно: за 12.09.2012 година в релация М.-Ш. до К., Д.; за 13.09.2012 г. до 19.09.2012 г. - М.-Италия до Хорсенс-Д.; за 17.09.2012 година - Л., Д. до Сведен-Ш.; пак на 17.09.2012 година от Валтенховен, Д. до К.-Ш.; за 18.09.2012 г. от Вестби-Н. до Н.-Ш.; на 18.09.20152 година от Вестби-Н.; на 25.09.2012 година от Е.-Ш. до П., Д. ; на 02.10.2012 г. от Аппелбо-Ш. до Абенра-Д., както и по маршрут Ионколинг-Ш. до Лангус-Н., от Холеби, Д. до Ландскрона-Ш., от Стуруп-Ш. и от Малмъо-Ш. доандветер.

Приел за установено както от обясненията на управителя на ответното дружество по реда на чл.176 от ГПК, така и от показанията на св.Й, че управителят на ответното дружество е не е имал знание за изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа като шофьор в процесния период, като в този смисъл не се установява, да е било налице противопоставяне от страна на ответника на действията по изпълнение от страна на ищеца. От друга страна обаче, приел, че управителят на ответното дружество е имал задължението на добър търговец, като в този смисъл е имал и задължението да следи за движението и осъществяването на превозни услуги със собствени на дружеството товарни превозни средства.

От изслушаната съдебно графологичната експертиза, е приел за установено, че подписите и печата положени в пълномощно от 07.08.2012 година и в потвърждение за извършени дейности съгласно нормативно регулиране EG/№561/2006г. не са положени от управителя на фирма [фирма] П. М. Еи съответно отпечатъците от кръгъл мокър печат в пълномощно от 07.08.2012г. и в потвърждение за извършени дейности съгласно нормативно регулиране /ЕО/ №561/2006г. не са оставени от оригиналните печати на фирма [фирма]. При тези изводи на вещото лице, които съдът е приел за пълни и обективни ,направил извод,че тези документи не са издадени от управителя на дружеството ответник,както и не се установява от доказателствата по делото кое е лицето, което е подписало документите, като от показанията на св.П А. приел , че тези документи са били предоставени на ищеца от св.Г. Й, който се е представил пред ищеца, като представител на ответното дружество и съответно е демонстрирал право да представлява управителя, като е разяснил на ищеца, че тъй като камиона е негова собственост, независимо от регистрацията на превозното средство като собствено на ответното дружество ,той има право да извършва действия по разпореждане и управление с това превозно средство, в това число да наема шофьори, които да го управляват.

Приел за несъмнено установено, че на 12.02.2014 година ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред Районен съд – Петрич, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 142/14.02.2014 година, препис от която е връчен на ответника и срещу която е подадено възражение в законоустановения срок, като исковата молба, въз основа на която е инициирано исковото производство е депозирана в съда в указания едномесечен срок. Установява се, че с издадената заповед за изпълнение съдът е разпоредил длъжникът [фирма], с ЕИК/Булстат:[ЕИК] с адрес/седалище на управление [населено място], ул.”А” № 28, със законен представител М. Е, да заплати на М А., [дата на раждане] в М., с адрес Р М., чрез пълномощник адв.П. Й., [населено място], ул.”С” № 1, телефон: 0745/61036, сумите от: 7 432,15 лева /седем хиляди четиристотин тридесет и два лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща главница по неизпълнено задължение на длъжника за заплащане на извършени превози от международни транспортни курсове, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на постъпване на заявлението – 12.02.2014 година, до изплащане на вземането, както и сумата от 148,64 лева /сто четиридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща заплатена държавна такса и 300.00 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.

Относно размера на задължението, претендирано от ищеца като вземане от ответника първоинстанционният съдът не е възприел изводите на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза относно размера на командировъчните средства и размер на трудово възнаграждение, тъй като правоотношенията между страните не се основават на трудово правоотношение, а на договор за изработка, поради което размерът на възнаграждението, което се следва на изпълнителя по договора за изработка – ищец в настоящето производство се определя по уговорения между страните размер – 45 евро дневно за период от 76 дни или общо на стойност 6 688,94 лева, а не както се претендира от ищеца на стойност 7432,15 лева при 50 евро дневно. Приел,че показанията на св.Йи неговата майка – св.А. Й, в които се съдържат твърдения, че на ищеца са били заплатени различни суми са противоречиви, недостатъчни да мотивират съда да приеме, твърдените от свидетелите факти за осъществили се в обективната действителност и като се има предвид, че с тези показания свидетеля Й цели да се освободи от отговорност. В този смисъл показанията на тези свидетели приел за недостоверни ,поради което направил извод,че на ищеца за извършената работа не е било заплатено възнаграждение в горния размер – общо 6688.94 лева, от което както следва: - 2 200,31 лева /две хиляди и двеста лева и тридесет и една стотинки/ за периода от 07.08.2012 г. до 31.08.2012 г. /25 дни/, - 2640,37 лева /две хиляди шестстотин и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/ за периода от 01.09.2012 г. до 30.09,2012 г. /30 дни/ и 1848,26 лева /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ за периода от 01.10.2012 г. до 21.10.2012 г. /21 дни/.

След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност,излагайки съображения кои от тях кредитира , първоинстанционният съд правилно е приел, че за ищеца съществува вземане ,в посочения размер ,на посоченото основание. Изложените съображения се споделят изцяло от настоящия състав.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция ,че съдът не е взел предвид обясненията на управителя на ответното дружество , че то е отдало под наем процесния камион на македонска фирма , кореспондиращи с показанията на св.П А. и с обясненията на ищеца ,че курсовете са му били определяни от македонска диспечерска фирма и че е останал със съзнанието ,че работи за ответното дружество.Твърдението ,че процесният камион е отдаван под наем е ново обстоятелство, което не се навежда в отговора на исковата молба ,поради което за него е настъпила преклузия и съдът правилно не го е обсъдил.

Неоснователен е и доводът, че по едно и също време процесният автомобил е бил на различно място.В тази насока от наличните по делото доказателства не може да се направи извод,че по едно и също време камионът е бил на различно място. Видно от отразеното в съдебно-счетоводната експертиза ,неоспорена от страните е ,че в счетоводството на въззивника е осчетоводен единствено транспорт ,извършен на 12.09.2012год. на основание инвойс №197812.09.12 до Б.-Румъния ,без обаче да е посочена началната дестинация ,поради което правилно първостепенният съд е обсъдил приложената поделото ЧМР за 12.09.2012год.

Неоснователен е и доводът,че липсват доказателства ,които да сочат,че управителят на дружеството е знаел,че автомобилът се управлява от ищеца и че противно на това той е бил уверен,че за процесния период е бил нает от друго дружество. Безспорно е,че ответното дружество е превозвач и за него сключената сделка е търговска ,поради което правилен е извода на първостепенния съд ,че е приложима законовата презумпция на чл.301 ТЗ- когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята,че търговецът потвърждава действията ,ако не се противопостави веднага след узнаването.В случая преговорите са водени от св.Й и ищеца за извършване на превоз с автомобил за процесния период от време , който е собственост на ответното дружество,като превозвач с уговорка за заплащане -по 45 евро на ден . Ответникът не е бил представляван надлежно от св.Й ,но с оглед качеството си на търговец не се изисква изрично потвърждаване на сделката ,тъй като то се презюмира , ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването . В обясненията си по реда на чл.176 от ГПК представителят на ответното дружество сочи, че е разбрал ,че камионът е каран от М. А. ,след като е започнал проблема.В този смисъл липсват доказателства,че търговецът е възразил своевременно срещу съответното действие.Той е бил длъжен да полага грижи на добрия търговец , тъй като притежава професионални познания при извършване на търговската дейност по занятие и да осъществява контрол и наблюдение на осъществяваните превози.

Неоснователни са и доводите за произволен извод на първоинстанционния съд досежно периода на извършените курсове-видно от представените ЧМР и пътни листове правилно е определен този период ,като за определяне на началния период е приел и показанията на св.Й, който сочи ,че процесният автомобил е тръгнал от Н. на 07.08.2012год. ,влязъл е България и до 14.08.2012год. е бил ремонтиран в сервиз в С., които кореспондират с приобщената справка изх.№ 53415/13.10.2014год.,че ищецът е влязъл в страната ни на 08.08.2012 год.в 03,55 часа и е излязъл пред ГКПП В. ферибот на 15.08.2012год.Периодът е установен правилно като продължителност, а не като управление на автомобила,тъй като уговорката е била да се заплаща на ден,в която насока са показанията на св.Й.Пак от показанията на този свидетел се установява ,че размерът на възнаграждението е било уговорено по 45 евро на ден .В този смисъл възражението на въззивника ,че ищецът в съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК е заявил, че уговорка е била да се управлява автомобила за 30 евро на ден ,поради което съдът е следвало да приеме за доказано признатото , е неоснователен, тъй като признанието на страната следва да се преценява с оглед на останалите обстоятелства по делото, а в друга насока са показанията на св.Й/сочи 45 евро на ден/ и на св.ПА., който сочи –по 50 евро дневно. Правилно съдът не кредитирал показанията на свидетелите Г. Й и А. Й, че последната е изплатили на ищеца сумата от около 2000 евро ,тъй като същите са неясни и непълни относно основанието ,за което са дадени тези пари и за периода за който са дадени.Показанията й са изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

РС анализирайки наличния доказателствен материал правилно е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение.

По изложените съображения и на основание чл.272 ГПК, първоинстанционото решение в обжалваната си част следва да се потвърди като правилно.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция въззивниът няма право на разноски ,въззиваемият не претендира,поради което такива не се присъждат.

На основание чл.280, ал. 2,т.1 ,пр.2 ГПК, т. е. ако цената на иска е под 20 000 лв., доколкото дело е търговско, въззивното решение е необжалваемо.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 301/10.12.2014 г на РС – Петрич, постановено по гр.д.№316/2014г по описа на съда в обжалваната част .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: