№ 3221
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110112802 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “Б. ДСК” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** срещу Д.Ж.Х. /D.G.H./,
ЛНЧ **********, адрес: гр.*** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 8014.16
лева дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от
20.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 26.09.2022 г., до изплащане на
вземането, сумата от 1156.78 лева договорна лихва за периода от 15.07.2020г.
до 25.09.2022г. вкл., сумата от 194.99 лева обезщетение за забава, за периода
от 15.08.2020г. до 25.09.2022г. вкл..
Твърди се в исковата молба, че между страните на 20.12.2027г. е
сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата в размер на 10
000 лева. Неразделна част от договора били ОУ за предоставяне на кредити на
физически лица. Кредитът бил усвоен от кредитополучателя по посочената в
т.4 от договора банкова сметка. Страните са се съгласили относно размера на
дължимите суми по кредита, като съобразно постигнатите договорки,
кредитът следвало да се погаси на 120 месечни вноски до 20.05.2021г..
Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процента в размер на 6.80 %
годишно, формиран от стойността на 6 месечен СОФИБОР и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6.532%, при изпълнение на условията
по програма ДСК Партньори плюс, описани в Приложение № 2 към договора.
При нарушаване на условията по кредита кредитополучателят губел правото
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката, като максималният
размер до който можел да достигне лихвеният процент в резултат на
неизпълнението е променливият приложим по стандартните потребителски
1
кредити в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.182 %. По силата на чл.18.1 от
ОУ при забава в плащането на месечната погасителна вноска от деня,
следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се
олихвявала с договорения лихвен процент и надбавка в размер на 10 %.
Съгласно чл.18.2 от ОУ поради забава в плащане на задълженията над 90 дни,
целият остатък по кредита ставал предсрочно изискуем и се олихвявал с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е
плащал със забава вноските по кредита, като е платил вноските по
погасителен план с падеж до 15.08.2020г. Км датата на подаване на исковата
молба е налице неизпълнение, като не са погасени 26 месечни вноски.
Банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
кредитополучателят следва да се счита уведомен с връчване на исковата
молба. Претендираната договорна лихва била дължима на осн. чл.8 от
договора, а лихвената надбавка, дължима на основание т.18.1 и т.18.2 от ОУ.
Моли за постановяване на положително решение по предявените искове
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения
му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, като изразява
становище по допустимостта и съществото на предявените искове. Счита
исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва банката да е изправна
страна по договора и да е предоставила кредита, който да е усвоен от
кредитополучателя. Счита за нищожен договора за кредит, поради липса на
съгласие. Оспорва автентичността на положените подписи от името на
ответника за кредитополучател в представените от ищеца документи.
Твърди, че ответникът не знае и не разбира български език, поради което не е
бил наясно с условията по кредита. Оспорва представителната власт на лицето
сключило договора от името на банката. Не е изпълнено императивното
изискване на чл.10, ал.1 ЗПК относно размера на шрифта на договора и
погасителния план. Договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК,
поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.9а, т.12-16, т.20, ал.2 ЗПК. На ответника
не са предоставени ОУ. Счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи.
Не става ясно как е формиран ГПР. Твърди, че липсва волеизявление на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, достигнало до
ответника, поради което към подаване на исковата молба кредитът не е бил
изискуем. Оспорва претенциите за договорна лихва и лихвена надбавка. Моли
за постановяване на решение, с което насочените срещу ответника искове
бъдат отхвърлени като неоснователни. В условията на евентуалност да бъде
приложен чл.23 ЗПК.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 20.12.2017г. между Б. ДСК ЕАД и Д.Ж.Х. /D.G.H./ е сключен
Договор за кредит за текущо потребление.
В т.1 е посочен размерът на кредита – 10 000 лева. Срокът на
издължаване е 120 месеца, считано от датата на усвояването му, а падежната
дата за издължаване на месечните вноски – 15-то число от месеца.
В т.3 е отразено, че кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни,
считано от датата на сключването му.
В т.8 страните са постигнали съгласие кредитът да се олихвява с
2
променлив лихвен процент в размер на 6.80% годишно или 0.02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.268% и преференциална
надбавка 6.532 %, при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори
плюс. При нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото да се
ползва от преференциалната надбавка и приложимият лихвен процент се
увеличава, като максималният размер до който може да достигне е
променливият лихвен процент, приложим по стандартните потребителски
кредити в размер на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана стандартна надбавка
13.182%.
Приложен е Погасителен план и ГПР/л.12-13/, подписан от
кредитополучателя.
Приложени са Общи условия на кредити за текущо потребление,
подписани от кредитополучателя.
Приложени са Промоционални условия по стандартен кредит.
Представена е Декларация от 20.12.2017г., с която ответникът е
декларирал, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация,
както и ОУ, прилагани за кредита.
В т.18.2 от ОУ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
По делото е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, от което се
установява, че сумата по кредита от 10 000 лева е усвоена от
кредитополучателя еднократно и изцяло на 20.12.2017 год. по
разплащателната му сметка, посочена в договора 1BAN: № ***, BIC: ***.
Погасяването на кредитните задължения на ответника е преустановено на
16.07.2020 год., когато са извършени последните погасявания на кредитни
задължения за лихва и главница. Към датата на подаване на иска - 26.09.2022
год. има 26 броя непогасени погасителни вноски, дължими в периода
15.08.2020 год. - 25.09.2022 год., а дните в просрочие са общо 790.
Дължимата към датата на подаване на иска - 26.09.2022 год. главница е в
размер на 8 014.16 лв., формирана като разлика между усвоения кредит в
размер на 10 000 лева и погасената главница в размер 1 985.84 лв. Дължима
договорна лихва е 1 156.78 лв., а дължимата наказателна лихва -194.99 лв.
През периода на обслужване на кредита, ответникът е извършил плащания за
лихви по кредита в размер на 1 558.24 лева. Ищецът при формирането на
лихвения процент след отпадането на SOFIBOR, за всички периоди коректно
е прилагал стойностите на референтните лихвени проценти, от които зависи
променливият лихвен процент по кредити и кредитни карти за физически
лица. През целия период, кредитополучателят е заплащал преференциален
лихвен процент по кредита. При лихвения процент, уговорен в договора за
кредит - 6.80%, размерът на ГПР е 7.9837 %. Размерът на ГПР е в рамките на
„до 5 пъти по-висок" от законната лихва по просрочените задължения в
левове, която в този период е 10 %, съответно в петкратен размер е 50%.
От заключението по допуснатата СГЕ се установява, че подписите за
,Кредитополучател" в Договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2017
год., в Погасителен план и ГПР от 20.12.2017 г., в Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, такси по кредит за текущо
потребление, Декларация по чл. 5, ал.2 ЗПК, Заявка, промоционални условия,
3
са изпълнени от Д.Ж.Х..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Договорът е оспорен като неавтентичен.
Въпреки предприетото оспорване, от заключението по допуснатата
СГЕ се установи, че подписите за ,Кредитополучател" в Договор за кредит за
текущо потребление от 20.12.2017 год., в Погасителен план и ГПР от
20.12.2017 г., в Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, такси по кредит за текущо потребление, Декларация по чл. 5,
ал.2 от ЗПК, Заявка, промоционални условия, са изпълнени от Д.Ж.Х..
Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между страните и неговото съдържание.
Следователно сключеният между страните договор за кредит валидно ги
обвързва, като всяка страна следва на основание чл. 20а ЗЗД да установи
изправността си по отношение на поетите задължения.
Изправността на ищеца – кредитор по договора е изрично оспорена от
ответника, чиито доводи съдът намери за неоснователни, доколкото от
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че сумата
е усвоена от кредитополучателя. На основание чл. 153 ГПК и приетите по
делото писмени доказателства, съдът приема, че кредиторът е изправен по
правоотношението, доколкото е изпълнил задължението си да предостави на
ответника кредит при уговорените в договора условия и начин.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва
страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, включително и с общите
условия на банката, което обстоятелство изрично и писмено е декларирал. По
този начин заемателят е приел всички условия на банката, а и предварително
още към момента на сключването е бил наясно със сумите, които ще дължи
по отпуснатия му кредит, защото те са ясно и конкретно описани по напълно
разбираем за клиента начин както в договора, така и в погасителния план, а
оттук са изначално определени икономическите последици от поетото
задължение от потребителя. Освен това по делото не се търси нещо различно
извън договореното - главница, фиксиран размер на договорна лихва и лихва
за забава при просрочие, като кредитът е станал изискуем на основание т.18.2
от ОУ, за което кредитополучателят е надлежно уведомен с връчване на
исковата молба на представителя му.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки –
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Или, за да настъпи предсрочната
изискуемост на кредита е необходимо волеизявлението за обявяването й да
достигне до длъжника.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Уведомяването на длъжника има за последица настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, доколкото са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване /така Решение №114/07.09.2016 г. по
4
т.д. № 362/2015 г. на ВКС/. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството, че
исковата молба е връчена на назначения на ответника на основание чл.47, ал.6
ГПК особен представител. Защитата, която се осъществява от назначения по
делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по
делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК.
Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно
чл.34, ал.3 ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.19г. по т.д.
№193/18г. на ВКС/. Ето защо с оглед осъщественото редовно връчване на
препис от исковата молба на ответника и установеното неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми, съдът намира, че вземанията
по договора следва да се считат за предсрочно изискуеми /Решение по
въззивно търговско дело № 246 по описа за 2020 година на ВОС и др./.
Съдът намира за неоснователни възраженията за недействителността на
отделни клаузи и целия договор съгласно чл.22 ЗПК, поради несъответствие
на клаузите му с изискванията на чл.10 и чл.11, ал.1, т.12-16 вкл. ЗПК.
Валидността на клаузите се преценява към датата на подписване на договора.
Освен това, видно от представения договора за кредит, същият съдържа
всички съществени условия – сума на кредитирането, срок, дължима
договорна лихва, дължима наказателна лихва при просрочие, условия за
обявяване на предсрочната изискуемост, ГПР и крайната дължима сума
/възможното оскъпяване на кредита/. Към договора е налице и подписан от
страните погасителен план, който изрично посочва падежните дати и
дължимите анюитетни вноски.
Съдът не намира за необходимо да коментира въведените от ответника
възражения срещу действителността на клаузи от договора, с които са
уговорени възнаградителни лихви, тъй като от заключението се установява,
че същите не са променяни по време действието на договора.
Уговорената наказателна лихва, изчислена въз основа на
възнаграждението на банката по договора за предоставения финансов ресурс
на кредитополучателя, не представлява недопустимо начисляване на лихва
върху лихва- анатоцизъм.
Липсват доказателства за извършено плащане от ответника по договора
за кредит.
Съобразно заключението на вещото лице, ответникът дължи суми в
следните размери: главница в размер 1 985.84 лв.; договорна лихва в размер
на 1 156.78 лв., наказателна лихва в размер на 194.99 лв.
С оглед горното, съдът счете за основателни исковете за главница,
договорна лихва, наказателна лихва.
Относно разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
5
Ищецът претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са
налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 420.57 лева; депозит за особен
представител – 1236.59 лв.; депозит за вещо лице по ССчЕ – 450 лева; депозит
за вещо лице по СГЕ – 300 лева, като се претендира още и юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника, който представлява страната в процеса.
По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че
същото обаче следва да бъде определено в размер от 360 лева, съгласно чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така
разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 2767.16 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.Ж.Х. /D.G.H./, ЛНЧ **********, адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на “Б. ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. *** сумата 8014.16 лева дължима главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
26.09.2022 г., до изплащане на вземането, сумата от 1156.78 лева договорна
лихва за периода от 15.07.2020г. до 25.09.2022г. вкл., сумата от 194.99 лева
обезщетение за забава, за периода от 15.08.2020г. до 25.09.2022г. вкл. , на
основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Ж.Х. /D.G.H./, ЛНЧ **********, адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на “Б. ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. *** сумата 2767.16 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на
заплатена държавна такса, депозити за особен представител и вещи лица, и
определено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6