№
град София, 12.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладвано от
председателя ч. гр. д. № 1521 по описа на СГС за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на
постановление от 10.01.2020 г., с което ЧСИ И.К.е отказал да намали адвокатското
възнаграждение, присъдено в полза на взискателя по изпълнително дело № 20198390400915
г. до сумата от 200 лв. и да намали размера на определената по т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ.
Жалбоподателят Т.С. ЕАД, в качеството на длъжник по изпълнителното дело,
твърди, че определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в полза на взискателя
по делото е прекомерно. Излага, че делото не се ползва с фактическа и правна
сложност, както и че процесуалния представител не е извършил действия по
смисъла на чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изложеното моли настоящия съд да намали определеното от ЧСИ
адвокатско възнаграждение, като приеме, че същото следва да е в размер на
минимума от 200 лв., предвиден по чл.10, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Освен това моли съдът да редуцира и
размера на определената по реда на чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса.
Взискателят по изпълнителното дело е представил становище на подадената
жалба, с което излага доводи за неината неоснователност.
В законоустановения срок са
депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е
неоснователна. Посочва се, че първоначално адвокатското възнаграждение по
делото е било определено в размер на 300 лв., но след постъпило възражение по
реда на чл. 75, ал.5 от ГПК от страната на длъжника и настоящ жалбоподател, е
било намалено с обжалваното постановление до размера от 260 лв. пресметнато
съобразно материалния интерес по делото – 600 лв., от които: 200 лв. за
образуване на изпълнителното производство на основание чл. 10, т.1 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 60 лв. съобразно чл.
10, т.2 от същата Наредба. Във връзка с последното посочва, че адвокатът на
взискателя е осъществил процесуално представителство по смисъла на т.2 от
посочената разпоредба, тъй като освен молбата за образуване на изпълнителното
дело, е подал и отделна молба, с която е поискал извършването на изпълнително
действие. С оглед изложеното намира, че жалбата е неоснователна в тази част.
Досежно определената по реда на т.26 от ТТР към ЗЧСИ такса излага, че и тя е
била намалена след постъпило искане от страна на длъжника 237,35 лв. на 232,55
лв., при което е отчетен намаления размер на адвокатското възнаграждение. Съответно
посочва, че и в тази част жалбата се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
след като обсъди доводите на страните и становището на ЧСИ и обсъди събраните
по делото доказателства намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от лице, което
има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения
срок.
От представените по делото доказателства се
установява, че изпълнително дело № 20198390400915 г. по описа на ЧСИ И.К.с рег. № 839 и район на
действие СГС е образувано по молба на П.П.П., чрез адвокат К.Т.от САК. За
процесуалното представителство е представено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че взискателят е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. С молбата за образуване на изпълнителното
дело на ЧСИ са предоставени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. С молбата е
представен и изпълнителен лист от 02.12.2019 г., от който е видно, че
изпълнителното дело е образувано за събиране на сумата от 300 лв.
С последваща молба адвокатът на взискателя е
поискал от ЧСИ да наложи запор на банкова сметка ***, който е бил наложен на
06.01.2020 г.
На седми януари е връчена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, като на същия ден по сметка на ЧСИ постъпва сумата от
837,35 лв., посочена като общо дължима в поканата.
На 08.01.2020 г. длъжникът е подал възражение по
чл. 78, ал.5 от ГПК до ЧСИ с искане да бъде намалено като прекомерно
определеното по делото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. до сумата
от 200 лв., както и да бъде редуцирана дължимата такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
пропорционално на намаления размер на адвокатското възнаграждение.
С постановление от 10.01.2020 г. ЧСИ уважава
частично исканията като намалява дължимото по делото адвокатско възнаграждение
от 300 лв. на 260 лв. , а дължимата такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 237,35 лв.
на 232,55 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 10, т.1 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за
процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на
200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. адвокатското възнаграждение е в
размер на 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1.
От събраните доказателства е
видно, че изпълнителното дело в полза на взискателя е образувано по молба на
упълномощен от него адвокат, предвид което и на основание чл. 10, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения взискателят има
право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на минимум 200 лв. Видно е също така, че адвокатът на взискателя
е осъществил процесуално представителство и във връзка с инициирането на
изпълнителни действия, предвид което за това на взикателят се следват разноски
за адвокатско възнаграждение и на основание чл. 10, т.2 от Наредбата. Тези разноски обаче са в размер на 30 лв.,
съобразно правилата за изчисляването им, тъй като материалния интерес по
предявения за събиране изпълнителен лист е 300 лв., а не 600 лв. както е приел
ЧСИ.
С оглед горното взискателят има
право на разноски в общ размер от 230 лв., а не 260 лв. както е определено в
обжалваното постановление, тъй като делото не се ползва и с фактическа и правна
сложност, която да дава основание са се присъди адвокатско възнаграждение над
установения в Наредбата минимум. Съответно обжалваното постановление следва да
бъде изменено и адвокатското възнаграждение в полза на взискателя да бъде
намалено от 260 лв. на 230 лв.
Следва да бъде намалена и
определената от ЧСИ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Същата се изчислява на
базата на материалния интерес по делото без към него да се прибавят разноските
на взискателя по самото дело, каквито са тези за адвокатско възнаграждение.
Последните имат по-скоро характер на авансови такси по смисъла на забележка № 4
от Тарифата. Съответно при материален интерес от 300 лв. таксата по т.26 се
изчислява като 10 лв. + 10% от горницата над 100 лв. или е в размер на 30 лв.
като така не надвишава и ограничението по т.27а.
С оглед приетото таксата по т.26
следва да се намали от 232,55 лв. на 30 лв.
По претендираните разноски за
настоящето производство, съдът намира следното:
Искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради
спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и
актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на
отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е
страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на
страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез
предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите,
причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр.
д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018
г. и двете на IV г. о. на ВКС
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление от 10.01.2020 г. по изпълнително дело № 20198390400915 г. по описа на ЧСИ И.К.с рег. № 839 и район на
действие СГС в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя за сумата над 230 лв. и в частта, с която е
отказано намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 30 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
адвокатското
възнаграждение, определено на взискателя с постановление от 10.01.2020 г. по изпълнително
дело №
20198390400915 г. по описа на ЧСИ И.К.с
рег. № 839 и район на действие СГС от 260 лв. на 230 лв. на основание чл. 78,
ал.5 ГПК и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 232,55 лв. на 30 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.