Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София ………2018г.
Софийски градски
съд – Наказателно отделение, 9 въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретар Зоя Пандурска и с участието на прокурор Радка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД 3092 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски
съд е депозиран протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу присъда
на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 98 състав от 29.11.2017г. по НОХД
3478/2015г., с която подсъдимият Н.О.Н. е признат за виновен да е извършил
деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 194, ал.3 НК като го оправдал по
първоначално предявеното обвинение за осъществено престъпление по чл. 194, ал.1 НК.
С протеста се
претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който
подсъдимият бъде признат за виновен по първоначално
предявеното спрямо Н. обвинение като се развиват доводи, че извършеното от него
не представлява маловажен случай, тъй като стойността на отнетите вещи е
немалка. Моли на Н., след като бъде признат за виновен по обвинението по
чл.194, ал.1 НК, да му бъде наложено наказание „пробация“.
Съдът е сезиран и с въззивна
жалба от служебния защитник на подсъдимия и допълнение към нея. В тях се
претендира признаване на неговия подзащитен за невиновен, тъй като действията
му не покриват състав на престъпление. Коментира се, че се касае за изгубени от
пострадалия и намерени от подсъдимия вещи. Декларира се, че извършеното от Н.
представлява случайно деяние. В допълнението към въззивната жалба защитникът
изразява несъгласието си с мотивите на съда относно некредитиране на част от
обясненията на неговия подзащитен, за която позиция се твърди, че съдът не е
изложил аргументи. Защитата посочва, че не може да се съгласи с позицията на
съдебния състав относно наличието на пряк умисъл у Н., тъй като той
„добросъвестно си признал всичко, и след като се разпоредил с вещите за
гражданско-правни сделки, при което, естествено, е било възможно да бъде
идентифициран и задържан“. Моли Н.Н. да бъде признат за невиновен и
първоинстанционната присъда бъде изменена в частта относно признаването му за
виновен като в тази част бъде оправдан.
В съдебно заседание прокурорът не
поддържа подадения протест. Заявява, че първоинстанционната присъда е правилна
и законосъобразна. Според прокурора от събраните по делото доказателства не
може да се обоснове извод за осъществено престъпление по чл.194, ал.1 НК от Н.,
тъй като това е първа и единствена негова проява, неосъждан е, явявал се е в
съдебно заседание, както и че обясненията му, че не е възприел, че вещите са на
конкретно лице, а ги е намерил, следва да бъдат кредитирани. Прокурорът заявява,
че наложеното наказание глоба на Н. е справедливо.
Защитата моли
въззивния съд да уважи неговата жалба и
допълнението към нея. Според адв. М. основният въпрос, който следва да бъде
изяснен е не дали извършеното представлява маловажен или немаловажен случай, а доколко
съставлява престъпление. Според защитника поведението на неговия подзащитен
може да бъде възприето като укоримо, като простъпка. Заявява, че продължилото
вече шест години наказателно производство влияе върху психиката и поведението
на Н.. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление.
Подсъдимият
Н.Н. напълно подкрепя позицията на своя защитник. Заявява, че не е престъпник и
инкриминираната вещ е намерена от него, а не открадната.
Въззивният
съдебен състав, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства счита, че са налице основания за отмяна на атакувания
първостепенен акт и прекратяване на наказателното производство.
С присъда
от 29.11.2017г. първостепенният съд е признал подсъдимия Н.О.Н. за виновен в
това, че на 24.06.2012г.около 05.30 часа в гр. София, ул. „Н. Коперник“ № 2
отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „Галакси Ес“
на стойност 546.26 лева и мобилен телефон „Самсунг“ модел „U 800“ на стойност 66.00 – на обща
стойност 612.26 лева от владението на Н. Х.Й.без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като деянието представлява маловажен случай –
престъпление по чл.194, ал.3 НК, оправдавайки го по първоначално предявеното му
обвинение с правна квалификация по ал.1 на чл.194 НК. Съдът е наложил на
подсъдимия Н., прилагайки разпоредбата на чл. 54, ал.1 и ал.2 НК, наказание
глоба в размер на 200 лева.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав
достигна до фактическа обстановка, тъждествена с установената от контролирания
съд, която е следната:
На 23.06.2012г. вечерта св. Н. Й.бил на гости на свой приятел в гр. София,
жк ”******”. На 24.06.2012г. сутринта, около 05.00ч. си тръгнал от дома на
приятеля си и отишъл на спирката на градския транспорт на ул.”Н. Коперник” № 2.
Тъй като по време на гостуването си бил употребил значително количество алкохол
и бил алкохолно опиянен, докато изчаквал автобуса, заспал. При излизането от
дома на своя приятел св. Й.носел мъжка чантичка, в която се намирали мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси Ес“ на стойност 546,26лв., мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „U 800” на стойност 66.00лв. - на обща стойност 612,26лв, ключове и портфейл с
личните му документи - лична карта и свидетелство за управление на МПС. Тази
чантичка се намирала и вляво от Й., непосредствено до него, при заспиването му.
На 24.06.2012г. около 05.00ч. сутринта подсъдимият се намирал в района на хотел
„Плиска” и търсел изхвърлени вещи. Той не бил трудово ангажиран - занимавал се
с продажба на стоки, които намирал изхвърлени от собствениците им около
контейнерите за битови отпадъци. Подс. Н. забелязал св. Й., който бил заспал в
близост до спирката и решил да вземе намиращата се в близост до него мъжка
чантичка, съдържаща гореописаните вещи. След като я влез подсъдимият я
претърсил, видял съдържанието й и взел двата мобилни телефона, намиращи се в
нея, а чантата с ключовете, портфейла и документите изхвърлил в най - близкия контейнер
за боклук. След отнемането на вещите, около 05,35ч. на същата дата, подсъдимият
посетил заложна къща „Роилс”, находяща се в гр. София, ул.”******, като сключил
договор за заем и получил сумата от 80лв., оставяйки в залог отнетия от св. Й.мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси Ес“. На 25.06.2012г. Н.Н. се срещнал
със свой познат - св. Е.Ц.и му предложил да откупи от заложната къща заложения
от него мобилен телефон. Двамата отишли до заложна къща „Роилс”, като св. Ц.откупил
за сумата от около 100лв. мобилния телефон от служител на заложната къща,
платил на подс. Н. още 20лв., взел мобилния телефон и започнал да го използва.
По - късно препродал телефона на свой познат. Подс. Н. започнал да ползва
другия отнет от него от св. Й.мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „U 800” със СИМ карта,
закупена на името на негов познат - св. И.И.. На 06.07.2012г. подс. Н.Н. отново
посетил заложна къща „Роилс” и сключил договор за заем за сумата от 30лв., като
оставил в залог другия мобилен телефон на пострадалия - марка „Самсунг“, модел „U 800”. Подсъдимият не
откупил заложената вещ и той бил предаден с протокол за доброволно предаване от
14.09.2012г. от управителя на заложна къща „Роилс” - св. С.Р. на служител от 01
РУ-СДВР.
Изложената
фактическа обстановка бе приета въз основа на доказателствените източници –
показания на свидетелите С.Р., Н. Й.и Н. А., приобщените по реда на чл. 281,
ал.5 НПК депозирани от свидетелите Е.Ц.,
А.А.и И.И. показания в досъдебната фаза на процеса /л.98, л.99 и л. 101 от
материалите по досъдебното производство/, частично от обясненията на
подсъдимия, от писмените доказателства – гаранционна карта за мобилен телефон,
фактура за закупуване, справки от мобилните оператори Виваком и Мобилтел,
протокол за доброволно предаване от св. С.Р., протокол за доброволно предаване
от Е.Д., справка за съдимост на подсъдимия, от доказателственото средство –
протоколи за оглед на веществени доказателства и от доказателствения способ –
съдебно-оценителна експертиза.
На
непротиворечивите показания на св. Н. Й., който въпреки че се явява пострадал
от деянието, не депозира информация за неговия извършител, се установява
времето и мястото на осъществяването му, състоянието на алкохолно опиване и на
сън, наличието на отнетата негова мъжка чантичка, намираща се в непосредствена
близост вляво от него, настоящата въззивна инстанция дава вяра именно поради
тяхната последователност и добросъвестност на свидетеля дори за нелицеприятни
за него факти, свързани със състоянието му, следхождащо немалък прием на
алкохол. Всъщност тези показания се подкрепят и от обясненията на самия
подсъдим, който дори в първоначалните от тях преди разрита на Й., коментира
възприемане на чантичката и съмнение, възникнало у него относно притежателя й
/св. Й./. Впоследствие при последващи свои обяснения подсъдимият твърди, че е
установил случайно наличието на чантичката и намиращите се в нея вещи на
десетина крачки от пострадалия. Тези изявления не могат да бъдат възприети с
доверие и от този съдебен състав, тъй като подс. Н.Н. не отрича, че е проверил
съдържанието й, възприемайки процесните мобилни телефонни апарати и лични
документи на Й., с което той е придобил знание за владелеца на тези вещи,
идентичен със заспалия Н. Й.. В останалата част контролиращият съд възприема
изявленията на подсъдимия, още повече, че те се подкрепят от показанията на
свидетели Р., А. и от информацията, заявена в досъдебната фаза на процеса от
свидетелите Ц., А.и И.. Именно тази непротиворечива съвкупност от гласните
доказателствени източници, подкрепена и от обективираното в писмените такива,
мотивира съдебният състав да възприеме описаната фактическа обстановка и въз
основа на нея да направи и своите правни изводи.
Както вече
бе отразено, съвкупната доказателствена маса опровергава твърденията на подс. Н.,
че е намерил процесните вещи, а не ги е отнел от владението на Й.– мъжката
чантичка с намиращи се в нея два броя мобилни телефонни апарати, ключове и
портфейл с лични документи, се е намирала в непосредствена близост до
пострадалия – разстояние, непредполагащо оставянето й без надзор или без яснота
за лицето, което я владее. В този смисъл не могат да бъдат възприети доводите
на защитата за неосъществяване на съставомерни белези на престъплението кражба
от страна на неговия подзащитен. Наред с това този съдебен състав прецени
механизма на осъществяване на деянието – отнемане на вещ от заспал на
общодостъпно място човек, възстановяване в хода на наказателното производство
на вещите, признанието на самия подсъдим на част от релевантните факти, негова
липса на съдимост и достигна до тъждествен на районния съд извод, че
извършеното представлява маловажен случай и правилната правна квалификация за
него е тази по ал. 3 на чл.194 НК. Приемайки това, обаче, районен съд правилно
не е приложил разпоредбата на чл. 218б, ал.1 НК, тъй като стойността на
предмета на посегателство не е до две минимални работни заплати. Към месец юни
2012г. минималната работна заплата за страната е била 290.00 лева, а общата
стойност на отнетите вещи, съобразно обвинението и заключението на
съдебно-оценителната експертиза е 612,26 лв. Неправилно,
обаче, контролираната инстанция е приложила разпоредбата на чл.54 НК,
несъобразявайки, че в конкретната ситуация Н.Н. е следвало да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК, тъй като са налице всички формални предпоставки за налагане на такова
административно наказание. Въпреки тази констатация, настоящият състав не може
да приложи тази правна норма, тъй като констатира, че на 24.12.2016г. /преди
датата на произнасяне на присъдата от районен съд/ е изтекла предвидената в
закона погасителна давност за наказателно преследване.
В
санкционната част на разпоредбата на чл.194, ал.3 НК законодателят е визирал наказание лишаване от
свобода до една година или пробация или глоба от 100 до 300 лева. Материалноправната
разпоредба на чл.80, ал.1 НК определя срок, след чието изтичане наказателното
преследване спрямо лице, осъществило престъпление, се изключва по давност и
визираните в тази разпоредба срокове са съобразени с общественоопасните
последици от деянието, намерили отражение в тежестта на определеното за тях
наказание. Съобразно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 НК наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено след изтичане на три
години от осъществяване на деянието в ситуация, при която наказанието лишаване
от свобода е не повече от една година или е друго наказание. В конкретния случай
наказателното преследване е възбудено, но независимо от спирането или
прекъсването на срока, свързан с визираната относителна давност, ангажирането
на наказателната отговорност се изключва – чл.81, ал.3 НК, при изтекъл срок, надвишаващ
с една втора срока, визиран в нормата на чл.80, ал.1, т.5 НК. Очевидно за
деянието, осъществяващо признаците на състава на престъпление по чл.194, ал.3 НК този давностен срок, т.нар. „абсолютен” давностен срок е четири години и
шест месеца. Съобразявайки датата на деянието, в чието извършване Н. е обвинен
от прокуратурата – 24.06.2012г. и признат за виновен от районен съд и
преценявайки разпоредбата на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3 НК този давностен
срок е изтекъл на 24.12.2016г. – дата, предшестваща и образуването на
настоящото въззивно производство. За да прецени дали да бъде приложен института
на давността със съответните правни последици, за въззивния съдебен състав,
който констатира този срок, е необходимо изявление от дееца дали желае производството
спрямо него да продължи. В конкретния случай подобно изявление от страна на Н.
не е налице, тъй като, въпреки че районен съд го е осъдил за деяние, квалифицирано
като престъпление по чл.194, ал.3 НК, то Градски съд е сезиран освен с въззивна жалба, и с
въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура за осъждане на Н.
по първоначално внесеното от прокурора обвинение по чл.194, ал.1 НК, което е
една възможна правна последица от съдопроизводствената дейност на въззивния
съд. При тази ситуация, според мнението на този съдебен състав, е в
невъзможност коментираната правна възможност да бъде разяснена на подсъдимия,
тъй като съдът би се поставил в положение да афишира предрешаване на спора
преди да финализира съдебните прения и преди да се оттегли на тайно съвещание.
При така
създалата се ситуация въззивният съдебен състав единствено може да констатира
наличието на изискуемите материално-правни предпоставки за приложение на
института на давността по отношение на деянието, за чието осъществяване Н.Н. е признат
за виновен, ненамирайки основания да уважи протеста на прокурор пир Софийска
районна прокуратура, за което бяха изложени аргументи. Последица от това е отмяна
на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство.
По
изложените съображения и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК съдът
Р Е Ш
И :
Отменя присъда от 29.11.2017г. по
НОХД 3478/2015г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 98 състав.
Прекратява наказателното
производство по ВНОХД 3092/2018г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно
отделение, 9 въззивен състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от уведомяването пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.