РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесетата година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при участието на секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 949 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Н.Х.М.
против Г.Н.Е., в която ищецът твърди, че на 13.11.2017 г. с ответника Г.Е. чрез
пълномощник-сина му Х.Н.Х., сключили предварителен договор за покупко-продажба
на л.а. "Пежо" 207, с peг. № К1118 АХ с нотариална заверка на
подписите на страните, като преди сделката упълномощил сина му да стопанисва,
ползва и управлява лекия автомобил, като го продава, дарява, заплаща
застраховки, данъци и такси, подава искания и др. , като след сделката още на
същия ден синът му предал автомобила на ответника. Твърди, че няколко дни
по-късно синът му го уведомил, че лекият автомобил претърпял ПТП, като
автомобилът бил управляван от друго лице - С. М., за което бил съставен и
протокол за ПТП. Твърди, че ответникът се обадил на сина му - Х.Х. и му поискал
банкова сметка, ***нска отговорност, която синът му предоставил и разбрал от ответника, че
последният предоставил на С. М. лекия автомобил, който да бъде ползван като
такси. Твърди, че след настъпване на ПТП С. М. предложил на ответника сумата,
която била същата, като тази, предмет на сключения между страните договор и
лекият автомобил да остане за него, но ответникът не се съгласил с тези
условия, като поискал от С. М. по-голяма сума. През времето, в което преговаряли двамата, лекият автомобил бил предаден за ремонт в
сервиз в гр. Кърджали. Твърди в исковата молба, че участникът в ПТП, след като
не се съгласил с исканията на ответника, му казал да си вземе автомобила, който
не бил ремонтиран. През м. декември 2017 г. ответникът се свързал с таксиметров
шофьор на име Т. и двамата се договорили последният да заплаща на ответника
вноските по сключения между ищеца и ответника предварителен договор, като
ответникът взел от него предварително 300лв. извън договора, а третото лице предоставил
лекия автомобил за ремонт в сервиз в гр. Кърджали и автомонтьорите му обяснили,
че ремонтът ще излезе много скъпо. Синът на ищеца се свързал със С. М., взел номера
на Т., двамата се видяли пред сградата на КАТ в гр. Кърджали и Т. му обяснил,
че колата се намира към този момент в кв. „Боровец“, в гр. Кърджали, като
автомобилът бил с много щети. Твърди се, че отново закарали автомобила на
автосервиз. Т. казал на сина на ищеца да се разберат двамата с ответника Г.Н.,
че Т. дал пари на ответника, но се отказва от автомобила да го заплати изцяло и
стопанисва. По телефона синът на ищеца разговарял с ответника и се разбрали, че
ответникът, който бил в чужбина към този
момент,след завръщането му да закарат автомобила на автосервиз и че ответникът ще изплаща вноските и ще си
вземе автомобила обратно. Ищецът твърди, че след около пет дни ответникът и
синът на ищеца отишли при автомонтьор, но тогава ответникът заявил, че няма
възможност да плаща вноските по договора, понеже колата била ударена и със
щети. Оставили автомобила в автосервиз в
района на бензиностанция "Лукойл" в кв. "Веселчане" в гр.
Кърджали. Отново след няколко дни ответникът се обадил на сина на ищеца и му
заявил, че желае да изплати цялата сума по предварителния договор, като за
целта трябвало да се срещнат в района на стадион "Дружба" в гр.
Кърджали. Срещнали се в близост до
стадиона, като ответникът заявил, че няма да плати никаква сума и започнал да
заплашва сина на ищеца, като лицето Т. също било там. Ответникът се обадил на
тел. 112, след което пристигнали на място полицаи и съставили на сина на
ищеца и на ответника предупредителни
протоколи. Твърди, че синът му отново се обадил на ответника в края на м.
януари 2018 г. и му заявил да започне да плаща вноските по договора, както и да
си вземе автомобила, но последният отказал , при което синът му си взел
автомобила и го закарал в дома им в кв. "Горна гледка" в гр. Кърджали.
Твърди, че синът му, като негов пълномощник за автомобила подходил с грижата на
добрия стопанин и го прибрал от сервиза
в дома им, като след това приканвал многократно ответника да отиде и да приеме
обратно автомобила. Твърди, че на 24.01.2018 г. била изготвена и изпратена
покана до ответника да заплаща вноските по предварителния договор, да му бъде
предаден автомобила, както и да заплати според сключеният договор ремонтните
работи. Поканата не била получена от ответника, след което, чрез пълномощник
ищецът подал заявление за образуване на заповедно производство. Твърди, че до
момента сумата, предмет на заповедното производство, не му е заплатена от
ответника. По образуваното заповедно производство съдът издал заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК , срещу която длъжникът в срок възразил,
при което ищецът предявил установителен иск за установяване вземането но
издаденото ЗИ. Моли да бъде признато за установено, че за ищеца е налице
вземане в размер на 1500лв. от ответника, представляваща неизпълнено парично
задължение по предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.11.2017г.,
с нотариална заверка на подписите, за плащане на три равни месечни вноски,
всяка в размер на 500,00 лева , за периода 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г.,
ведно със законната лихва,
считано от 06.06.2019 г. - датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата по ч. гр. дело № 767/2019 г. по
описа на Районен съд Кърджали. В съдебно заседание чрез упълномощен
представител поддържа иска и моли съда да го уважи.Представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът Г.Н.Е. в срока по чл.131 от ГПК подава отговор на исковата молба, в
който намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Не оспорва сключването на Предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, по силата на който ищецът се задължил да му
продаде лек автомобил марка „Пежо",
модел "207", с peг. № К 1118 АХ , с идентификационен номер на рама №
VF3WC8FSC9W115549, за сумата от 5800лв., платими на равни месечни вноски със
срок до 30.11.2018 год., с нотариална заверка на подписите от Нотариус Д.Г. , с
peг. № 251, с район на действие PC Кърджали, с peг. № 14017/13.11.2017 год.
Сочи, че посочената в исковата молба нотариална покана от 24.01.2018 год. не му била връчена и не бил
запознат с нейното съдържание, което не оспорва, но излага съображения, че
същата представлява частен документ и удостоверява единствено, че изявлението е
направено от това лице. Не оспорва, че автомобилът му бил предаден на в деня на
подписване на процесния договор -13.11.2017 год. Твърди, че на 17.01.2018 год.
владението и ползването било прекъснато и отнето от страна на пълномощника и
син на ищеца Х.Н.Х., действащ от името и за сметка на ищеца, упълномощен с
пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг. № 14019 по описа на Нотариус
№ 251 на НК, с район на РС-Кърджали. Сочи, че с Нотариална покана изпратена на
26.01.2018 год. и връчена на 23.02.2018 год. уведомил ищеца, че счита договора
за развален, поради отнемане на владението на автомобила от негова страна, като
претендирал неустойка за развалянето. Счита, че в случая се касае за искова
претенция по развален договор, при който действието на облигационното
правоотношение отпада с обратна сила, т.е. счита се, че никога не настъпвал
този правомерен юридически факт - сключване на двустранния договор. Сочи, че
при разваляне на двустранен договор с обратна сила се прекратявали всички
възникнали във връзка с него субективни материални права. Поради факта, че развален договор не
произвежда правно действие изначално, то, счита исковата претенция по този
договор за неоснователна. Моли да се отхвърли исковата претенция, като
неоснователна и недоказана. В съдебно заседание чрез упълномощен представител
поддържа отговора и моли съда да отхвърли иска и присъди разноски. Представя
списък на разноските.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства - писмени и гласни - поотделно и в тяхната съвкупност и доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С доклада по чл.146 от ГПК съдът е признал за безспорно
по делото, че ищецът чрез пълномощник – сина си Х.Н.Х. сключил на 132.11.2017г.
с ответника предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Пежо
207“ с peг. № К 1118 АХ , с нотариална заверка на подписите на страните; че
автомобилът бил предаден на ответника в деня на подписване на процесния договор
-13.11.2017г.; че на 23.02.2018г. на ищеца е връчена нотариална покана рег.№
2236, том 1, № 64 /26.01.2018г., изходяща от ответника, с която счита договора
помежду им за развален и че по заявление Вх.№ 5469/06.06.2019г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 331/06.06.2019г.
по ч.гр. дело № 767 / 2019г. на РС Кърджали, с която е разпоредено Г.Н.Е. да
заплати на Н.Х.М., сумата в размер на 1500,00 лв., представляваща неизпълнено
парично задължение по Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от
13.11.2017г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Д.Г., рег.№ 251 с
район на действие Районен съд Кърджали за плащане на 3 равни месечни вноски,
всяка в размер на 500,00 лв. за периода от 01.09.2018г. до 30.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 06.06.2019г. - датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски - 30,00 лв.- за внесена държавна такса и
200,00 лв. - за адвокатско възнаграждение,
като поради постъпило възражение в срок и дадени указания на заявителя ,
същият в едномесечен срок предявил настоящия установителен иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение.
По делото са изслушани свидетелските показания на С. Х.
– снаха на ищеца, според която мъжът ѝ Х. и свекър ѝ сключили пред
нотариус договор за продажба на лек автомобил „Пежо“ на ответника за сумата от 6000
лева при разсрочено изплащане на цената. Автомобилът бил предаден на ответника
при сключването на договора, но на 23.11. 2017г. трето лице катастрофирало с автомобила и след катастрофата
ответникът се обадил на съпруга на свидетелката да прибере колата от
автосервиз, тъй като се намирал в
чужбина и че след завръщането му, ще поеме всички разходи и ще прибере автомобила.
След катастрофата автомобилът бил прибран от трето лице, което предало ключовете
на съпруга на свидетелката, който закарал автомобила в автосервиз в кв.“Боровец“,
а сега бил пред дома им и семейството на ищеца се грижило за колата. Съпругът на
свидетелката - Х.Н.Х. - се притеснявал, че нито една вноска не била
заплатена по договора, включително за процесния период. Х.Х. заплатил разходите
в автосервиза и поканил ответника по телефона и с нотариална покана да дойде да
вземе колата. Ответникът заявил,че нямал желание вече за тази кола и няма да
плаща нищо. Свидетелката и съпругът ѝ разбрали,че ответникът продал
колата на трето лице.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявения установителен иск за основателен.
Установено бе по делото,че страните са постигнали съгласие
за сключване на окончателен договор за продажба на автомобил за сумата от
5800,00лв., по силата на който ищецът в деня на подписване на предварителния
договор предоставил държането на автомобила на ответника, а последният се
задължил в срок до 30.11.2018г. да заплати продажната цена на равни месечни
вноски по 500,00 лв., както и поел задължение /чл.6 от договора/ да извършва
всички ремонти и прегледи на автомобила след сключване на договора за негова
сметка и да заплаща дължимите застраховки, данъци и такси и консумативни
разходи и да върне автомобила на собственика при прекратяване на договора. Установено бе,че предварителният договор е
формален, сключен е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните по него, или, в изискуемата за окончателния договор форма и същият е
породил правните си последици. По делото не бе установено, а и не се твърди от
ответника,че е налице пълно или частично изпълнение на паричното задължение в
срока по договора, като същият противопоставя отнето от ищеца на 17.01.2018г.
владение върху автомобила и последващо разваляне на договора от страна на купувача-ищец.
В тази връзка, бе установено, че след предоставяне държането на процесния
автомобил на ответника, същият, от своя страна, го предоставил на трето лице,
което претърпяло пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което автомобил е приведен в сервиз и поради
отсъствието на ответника от страната и договорка между него и ищеца, пълномощникът на ищеца - синът му Х.Н.Х., прибрал
автомобила от автосервиза и заплатил разходите по ремонта. Съдът кредитира
свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка С. Х., въпреки
близостта с ищеца и евентуалната ѝ заинтересованост от изхода на делото,
тъй като същите не са опровергани от други ангажирани по делото писмени или
гласни доказателства и са логични и непротиворечиви.
С оглед на така установеното, съдът намира, че задължението
на купувача - ответник не е погасено поради невъзможност за изпълнение, както и
че същият в случая не е положил достатъчна грижа да стопанисва процесния
автомобил, вкл. след претърпяното пътно-транспортно произшествие, при което, доколкото бе установено, че синът
на ищеца действа по поръка на ответника, заради отсъствието му от страната и
прибирайки от автосервиза и заплащайки ремонта на автомобила, полага грижа на
добър стопанин, не може да се вмени в тежест на ищеца отговорността за
разваляне на договора, поради негово виновно неизпълнение на договорно
задължение. Още повече,че по договор е предвидена възможност за разваляне - чл.7, по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено и при неизплащане на
цялата продажна цена от страна на купувача в договорения срок. Или, не се
установява, да са налице основанията за разваляне на договора, въпреки
изпратената до ищеца нотариална покана, при което искът следва да се уважи в
пълен размер.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски по
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК,които в настоящата инстанция
възлизат на 280,00лв., от които 250,00лв.–заплатено адвокатско възнаграждение
и 30,00лв. – внесена държавна такса, а в
заповедното производство - 230,00лв., от които 30,00лв. - внесена държавна
такса и 200,00лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.Е.,
с ЕГН **********,***, че Н.Х.М., с ЕГН **********, от ***, има вземане от Г.Н.Е.,
с ЕГН **********, за сумата от 1500,00лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение по Предварителен договор за
покупко-продажба на МПС от 13.11.2017г. с нотариална заверка на подписите на
нотариус Д.Г., рег.№251 на НК, представляваща дължими 3 бр. месечни вноски,
всяка в размер на 500,00 лв., за периода 01.09.2018г. до 30.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 06.06.2019г. - датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 331/06.06.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 417от ГПК по ч.гр.д. № 767/2019г. по
описа на КРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Е.,
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.М.,
с ЕГН **********, от ***, направените в настоящата инстанция разноски в общ
размер на 280,00лв., както и
разноски по заповедното производство в общ размер на 230,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: