Присъда по дело №1667/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 47
Дата: 12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20235220201667
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 47
гр. Пазарджик, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мирослава Савова
и прокурора Б. В. П.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ
характер № 20235220201667 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. И. С. - роден на 1**** г. в ****, обл.
Пловдив, живущ в ******, българин, български гражданин, разведен,
работещ, със средно образование, неосъждан, ЕГН: **********, се признава
ЗА ВИНОВЕН в това, че в ****а, обл. Пазарджишка, след като е бил осъден
с решение по гр.д. № 1625/2017 г. по описа на РС – Пазарджик, влязло в сила
на 10.07.2017г., да издържа свои низходящи- малолетните Й. Р. С., родена на
***** г. и Г. Р. С., роден на ***** г., чрез тяхната майка и законен
представител Д. Г. Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 55 месечни вноски по 300 лева
месечно общо за двете деца, на обща стойност 16 500 лева, за периода от
месец февруари 2019 г. до месец август 2023 г. включително, поради което и
на основание чл.183 ал.1 от НК, във вр. с чл.54 ал.1 и чл.57 ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от
НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и
1
подписване два пъти седмично за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА,
като го признава за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото обвинение за неплащане на издръжка за периода от месец юли
2017 г. до месец януари 2019 г., включително за сумата от 5 700 лева.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 1667/23 г.
МОТИВИ:

Обвинението е против подс. Р. И. С. от с. К. обл. П.ска за престъпление
по чл.183 ал.1 от НК за това, че в с. Д. обл. Пазарджишка, след като е осъден
по гр.дело №1625/17 год. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила
на 10.07.2017 год.да изплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно за децата
си Й. Р. С., родена на ***** год. и Г. Р. С., роден на **** год., чрез тяхната
майка и законен представител Д. Г. Б. от с.Д. обл.Пазарджишка, съзнателно
не е изпълнил това свое задължение за повече от две месечни вноски,
дължими за периода от месец юли 2017 год. до месец август 2023 год.
включително , както следва:
-от месец юли 2017 г.до месец юни 2018 г. включително -12 месечни
вноски по 300 лв.
-от месец юли 2018 г.до месец юни 2019 г. включително -12 месечни
вноски по 300 лв.
-от месец юли 2019 г.до месец юни 2020 г. включително -12 месечни
вноски по 300 лв.
-от месец юли 2020 г.до месец юни 2021 г. включително -12 месечни
вноски по 300 лв.
-от месец юли 2021 г.до месец юни 2022 г. включително -12 месечни
вноски по 300 лв.
-от месец юли 2022 г.до месец юни 2023 г. включително -12 месечни
вноски по 300 лв.
-от месец юли 2023 г.до месец август 2023 г. включително - 2 месечни
вноски по 300 лв., или общо 74 месечни вноски по 300 лв., общо за двете му
деца месечно, общо в размер на 22200 лв./двадесет и две хиляди и двеста
лева/.
Производството пред първата инстанция се разгледа в отсъствие на
подсъдимия с участието на служебно назначен защитник.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа повдигнатото
обвинение, като неподдържа същото в частта за неплатена издръжка за
периода от м. юли 2017 г. до месец февруари 2019 г., като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по
отношение на неплащане на дължимата издръжка за останалия период,
повдигнат с обвинението, като предлага да му бъде наложено наказание ЛС с
приложение на института на условното осъждане или пробация с двете
задължителни пробационни мерки за срок не по-малко от 10 месеца.
Защитникът на подсъдимия пледира същият да бъде оправдан по
отношение на периода от време, за който се установи по време на съдебното
1
следствие, че е изплатил задължението си, преди да бъде сезирана
прокуратурата, като бъде признат за виновен в извършване на престъплението
за останалия период и сума, като му се наложи наказание пробация или
лишаване от свобода условно.
С протоколно определение на съда Д. Г. Б. като родител и законен
представител на малолетните пострадали Й. Р. С. и Г. Р. С. бе конституирана
като частен обвинител в процеса против подсъдимия, като се представлява от
повереник, който се явява само в разпоредителното заседание по делото. Той
и частния обвинител редовно призовани не се явяват в останалите съдебни
заседания.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Св. Д. Б. и подс. Р. С. съжителствали на семейни начала от 2013 г., като живеели на
квартира в гр. П.. От съжителството им се родили децата- Й. родена на ***** г. и Г.- роден
на **** г. След раждането на дъщеря им, семейството заживяло в с. К. обл. П.ска. През 2016
г. отношенията между св. Б. и подс. С. се влошили и в края на годината дамата се
разделили, като св. Б. с децата си се установила в дома на своята майка св. Й. Б. в с. Д., обл.
Пазарджишка. Там свидетелката с помощта на своята майка се грижела за децата си.
След раздялата им подс. С. не се интересувал и не полагал грижи за децата си.
Затова св. Д. Б. подала искова молба в РС- П. за издръжка на децата. с Решение №
547/10.07.2017 г. по гражданско дело № 1625/2017 г. по описа на ПзРС подс. С. бил осъден
да изплаща месечна издръжка на децата си Й. Р. С. и Г. Р. С., чрез тяхната майка и законен
представител Д. Г. Б. месечна издръжка в размер на по 150 лева за всяко от децата. Подс. С.
не се явил в с.з. и решението било постановено неприсъствено, поради което и влязло в сила
в деня на постановяването му. Същото било съобщено на подс. С. лично на 18.07.2025 г. От
тази дата подсъдимият узнал, че е осъден и дължи месечна издръжка на своите низходящи в
посочения в решението размер. Въпреки това обаче той не изплащал дължимата издръжка.
Поради тази причина св. Д. Б. се снабдила с изпълнителен лист на 04.09.2017 г. и по
нейно искане било образувано изпълнително дело от ДСИ при ПзРС, което продължило при
ДСИ при РС- П.. На 14.11.2017 г. на подсъдимия била изпратена покана за доброволно
изпълнение, но суми за издръжката не постъпили. Впоследствие са предприети действия по
принудително събиране на вземането, като на 10.04.2018 г. по сметката на ДСИ постъпили
пет плащания в общ размер на 5 974,72 лева, които били преведени по сметката на
упълномощения от св. Д. Б. адвокат и съответно предоставени на майката на децата.
Междувременно св. Д. Б. се установила да живее в гр. П., а децата останали при св.
Й. Б. и нейния съпруг, които продължили да полагат грижи за малолетните деца.
Тъй като други суми по издръжката не постъпили от страна на подсъдимия, а св. Й.
Б. била доста затруднена в отглеждането на децата със съдействието на своята сестра- св. В.
А. на 05.09.2019 г. тя подала молба в РП- П., въз основа на която била извършена проверка,
а впоследствие било отпочнато и настоящето наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите- Д. Б., Й. Б. и В. А., както и приетите по делото
писмени доказателства и материалите по гр. дело № 1625/2017 г. по описа на
ПзРС.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и
2
свидетелските показания, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се
допълват. От същите става ясно, че подс. С. не е полагал дължимите грижи за
децата си, като не е и изплащал дължимата издръжка. Видно от справката от
ДСИ при РС- П., както и от показанията и на тримата свидетели, за
издръжката са постъпили единствено суми през 2018 г. по сметка на ДСИ и то
събрани чрез изпълнителни способи за принудително събиране на
вземанията. Вярно е, че свидетелите Д. Б., Й. Б. и А. сочат в показанията си,
че майката е получила сумата от 3 000 лева на ръка от адвоката й. Но видно
от справката на ДСИ при РС- П., както и от приложения изпълнителен лист с
отбелязани на него плащания е, че изплатената сума е в по-голям размер а
именно 5 974,72 лева и тя е събрана от длъжника във връзка със задължението
му за плащане на ежемесечна издръжка на двете му малолетни деца. Затова
по какъв начин е предадена сумата на св. Д. Б. от тогавашния й пълномощник
по изпълнителното дело, в какъв размер и т.н. са въпроси, които са извън
предмета на настоящето дело и ако св. Б. има претенции в тази насока то
следва да търси правата си по съответния правен ред. Затова и съдът прие, че
до момента е заплатена издръжка в размера посочен в справката на ДСИ и
отразена на изпълнителния лист, издаден в полза на св. Д. Б., въз основа на
който е образувано изпълнителното дело.
Както се посочи по-горе РП- П. е била сигнализирана за това, че
подсъдимият не изпълнява своето задължение по заплащане на издръжката на
05.09.2019 г. с молба от името на св. Й. Б., при която децата живеят постоянно
и която основно полага грижи за тях. Изплатената по изпълнителното дело
сума за дължимата издръжка в размер на 5 974,72 лева, която се равнява на
малко повече от 19 месечни вноски от по 300 лева за двете деца общо и
следва да покрие най-старите задължения, а именно периода от м. юли 2017 г.
(в който е постановено съдебното решение за заплащане на издръжка и в
който подсъдимият е узнал, че осъден да заплаща месечна издръжка на децата
си) до месец януари 2019 г. включително, което се равнява на сума в общ
размер от 5 700 лева, като остатъкът от 274,72 лева е недостатъчен да покрие
още една месечна вноска за двете деца.
Така заплатените от подс. С. вноски, което е станало на 10.04.2018 г. (т.е.
преди РП- П. да бъде сигнализирана), макар и чрез принудителен способ за
изпълнение, не са били взети предвид от държавното обвинение и не е бил
намален инкриминираният период на престъпно бездействие от страна подс.
С.. От приетите нови писмени доказателства по време на съдебното следствие
се установи, че подсъдимият е направил горепосоченото плащане и то преди
да бъде уведомена прокуратурата за неговото бездействие, което неминуемо
се взе предвид при определяне на инкриминирания период и инкриминирания
размер на дължимата издръжка.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи,
че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в с. Д., обл. Пазарджишка,
3
след като е бил осъден с решение по гр.д. № 1625/2017 г. по описа на РС – П.,
влязло в сила на 10.07.2017г., да издържа свои низходящи- малолетните Й. Р.
С., родена на ***** г. и Г. Р. С., роден на **** г., чрез тяхната майка и
законен представител Д. Г. Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 55 месечни вноски по 300
лева месечно общо за двете деца, на обща стойност 16 500 лева, за периода от
месец февруари 2019 г. до месец август 2023 г. включително.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
обстоятелствата, че е осъден с влязло в сила съдебно решение по гражданско
дело да заплаща издръжка на своя низходящ- сина си ю.ю, както и че
независимо, че е в работоспособна възраст, не изпълнява това си задължение.
Съдът призна за невинен и оправда подс. С. по първоначално
повдигнатото му обвинение, а именно за неплащане на издръжка за периода
от месец юли 2017 г. до месец януари 2019 г., включително за сумата от 5 700
лева. Няма съмнение, че той е извършил плащания по дължимата издръжка,
които покриват посочения период и че са извършени преди прокуратурата да
бъде сезирана за неговото престъпно бездействие. В този смисъл едва след
вземането на всички плащания от страна на подсъдимия предвид и
приспадането им от общото задължение, следва да бъде определен периодът
на престъпно бездействие от страна на подсъдимия.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен характер, които
да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна подсъдимия,
тъй като се установи, че той е в работоспособна възраст. Вярно е, че през
инкриминирания период от време е бил освободен от първоначалната си
работа, поради настъпване на пенсионна възраст, но се събраха доказателства,
че той работи при друг работодател, получава месечно възнаграждение, както
и пенсия. Задължението за плащане на издръжка на родените от брака, респ.
съвместното съжителство (какъвто е и настоящия случай) деца е безусловно,
особено след като е постановено с влязло в сила съдебно решение. След като
подсъдимият не е предприел действия за намаляване или прекратяване на
дължимата издръжка, намира се в работоспособна възраст, получава трудови
доходи, както и такива от пенсия, не страда от психическо или трайно
физическо заболяване, което да му пречи да полага труд, съдът прие, че не
съществуват обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за извършеното деяние съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК
при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената опасност на деянието.
4
С него се засягат интересите на малолетните и непълнолетните лица и се
застрашава тяхното физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност. Не
е осъждан и не е криминално проявен, а по местоживеене е положително
охарактеризиран.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
съдействието му на полицейските и разследващите органи, с оглед
направените самопризнания на ДП, затрудненото му материално състояние,
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като
отегчаващи- продължителния период от време на неизпълнение на
задължението за заплащане на издръжка и големият й размер.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по
чл.36 от НК- личната и генералната превенции, на подсъдимия Р. С., следва
да се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания в
санкционната част на чл.183 ал.1 от НК, при условията на чл.54 ал.1 във вр. с
чл.57 ал.1 от НК, а именно „Пробация“, включваща следните мерки за
контрол и въздействие: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от десет месеца при периодичност на явяване и подписване два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от десет месеца.
При определяне на размера на изтърпяване на отделните пробационни
мерки, съдът прецени възможността на подсъдимия да организира трудовата
си заетост и получаването на доходи, за да изпълнява задължението си по
изплащане на дължимата издръжка.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни