№ 11073
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110138330 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Е. М. Т. обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
141.39 лв., представляваща стойността на доставена в периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
г/административен адрес/, подпокривен етаж, аб. № 363708, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
15.07.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 42.05 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г.
до 30.06.2022 г., сумата от 17.91 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
15.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5.42 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 30.06.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба, посочва, че между страните има сключено споразумение и
ответникът бил погасил първата вноска по него и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. М. Т. не е подал отговор на
1
исковата молба. Пред съда ответникът посочва, че страните са подписали
споразумение, с което са уредили взаимоотношенията помежду си, като дори
е започнал да плаща по споразумението.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника
като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на
процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно през
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. страните са били обвързани от
облигационни отношение, по договор за доставка за топлинна енергия, за
топлоснабден имот находящ се в г/административен адрес/ подпокривен
етаж, аб. № 363708, по силата на който ищецът е доставил топлина енергия за
така посочения период в размер на 141.39 лв., за която топлина енергия е
начислена мораторна лихва в размер на сумата от 42.05 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 30.06.2022 г., както и че стойността на предоставената
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
възлиза на сумата от 17.91лв., върху която сума е начислена лихва за забава в
размер на 5.42 лв. за периода от 31.08.2018г. до 30.06.2020 г. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Още
повече, че по делото ответникът е представил споразумение от 09.05.2023 г., с
което споразумение ответникът е признал задълженията предмет на
настоящото производство и е постигнато съгласие за разсроченото им
плащане в срок до 09.08.2025 г. С оглед на събраните по делото
доказателства, както и поведението на ответника, в т. ч. и извършеното
плащане от него, съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на
предявените искове.
Между страните не се спори, че ответникът към момента на устните
състезания е погасил една вноска по споразумението от 09.05.2023 г. на
стойност от по 10.04 лв., с която са погасени част от вземанията за разноски в
така посочения размер. При това положение предявените искове срещу
ответника се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
2
направените от него разноски, като съдът намира, че с оглед на размера на
извършените плащания, че са погасени част от вземанията за съдебните
разноски, като на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на
39.96 лв. държавна такса в исковото производство, 10 лв. държавна такса за
съдебни удостоверения и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. Т., ЕГН **********, г/административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, по предявените искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 141.39 лв.,
представляваща стойността на доставена в периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
г/административен адрес/, подпокривен етаж, аб. № 363708, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
15.07.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 42.05 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г.
до 30.06.2022 г., сумата от 17.91 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
15.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5.42 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 30.06.2022 г.
ОСЪЖДА Е. М. Т., ЕГН **********, г/административен адрес/, да
заплати на Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 99.96 лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3