№ 39
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500828 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивни жалби на Р. Л. Х. срещу
решение № 260374/19.01.2021г. , постановено по гр.д. № 15877/19г. на СГС,
ГО, 30 състав, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.92, ал.1
от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на закона, процесуалните правила, направил е
неправилни и необосновани твърдения, противоречащи на събраните по
делото доказателства. Съдът е отказал да установи истината. Няма спор
между страните за това дали правомерно е било спряно захранването с
електрическа енергия от ответниците. Такъв спор няма, защото няма правно
основание за спиране на тока без да има влязъл в сила съдебен акт.
Конституцията на РБългария гарантира защита на потребителите от
злоупотреба с монополизма- чл.19, ал.2. Регламент ЕО 2006/2004г.,
транспониран в чл.3 от ЗЗП, сочи като недействителна и нищожна всяка
уговорка или клауза в договор, която изключва или ограничава правата на
потребителите. Разпоредбата на чл.68а от ЗЗП, действащ към
неправомерното вредоносно действие на ответниците, забранява всяко
1
действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита
интересите на потребителите. Разпоредбата на чл.7 от Директива 2009/72/ЕО
забранява спиране на електричеството на уязвими клиенти, какъвто е
жалбоподателят. Обжалваното решение противоречие на практиката на ВКС
и ВАС. Съдът е следвало на основание служебното начало да се произнесе по
допустимостта на спора и да постанови необжалваем акт, задължаващ
ответниците да прекратят произвола и незабавно да възстановят
електрическото захранване до границите на имота на въззивника, а не до
границата на собствеността на имота с дворно място от 1180 кв.м. Излагат се
твърдения, че на ул. „***“ № ** има етажна собственост, тъй като има
съсобственост на три лица. Немотивирано съдът е приел, че има спор и не е
съобразил прилагането на върховенството на закона. Жалбоподателят
поддържа, че не е бил длъжник на ответниците, тъй като издадената срещу
него заповед за изпълнение в полза на ЧЕЗ е обезсилена. ЧЕЗ и до сега не е
предявил иск за претенциите си. Това доказва, че той няма задължения за
ползвана и незаплатена ел. енергия и през процесния период. Тези твърдения
на ответниците го набеждават. Немотивирано съдът е допуснал счетоводна
експертиза, която да извърши проверка по фактури, които жалбоподателят не
е получил и приел и са надлежно оспорени в срок. Не е предмет на делото
установяването на дължимост. Съдът е допуснал експертиза по
преклудирани претенции на ответниците. Фактурите на ЧЕЗ са частни
документи, изфабрикувани за гр.д. № 9662/14г. на СГС, ГО, 2 състав. Съдът е
допуснал неравнопоставеност между страните като е толерирал ответниците.
В съдебното заседание на 09.10.2020г. е издал съдебно удостоверение на
ЧЕЗ, но немотивирано е отказал същото по негово искане. Не е вярно
твърдението на съда, че ел. таблото за имота му е изнесено през 2008г.
извън него. То все още се намира на входа на етажната собственост в
съответствие с Наредба № 6/09.06.2004г. През месец февруари 2008г.
ответниците в нарушение на закона изграждат нов пост на улицата на 70 см.
от оградата на имота, факт който съдът е пропуснал. Незаконосъобразно
съдът е отказал да се постави задача на вещото лице, изготвило техническата
експертиза, дали в кабелите, които влизат в законно изграденото ел. табло в
къщата има еднофазно захранване с електрическа енергия ниско напрежение.
Съдът е отказал да се произнесе по искането му ответниците да посочат
правното основание за изграждане на втори стълб и второ ел. табло, което би
2
го насочило да установи дали това действие е правомерно, представлява ли
то нарушение на закона и на договорните задължение на ответната страна и
още една нейна нередовност и причина за вредоносното действие-
прекъсване на доставката на електрическа енергия. Жалбоподателят твърди,
че чрез изнасянето на електромерното табло извън имота се цели
манипулиране на електромерите на потребителите. Страните не спорят, че
жалбоподателя е бил без електрическа енергия през процесния период.
Ответната страна твърди, че подаването й е било възстановено на
17.05.2019г. по негово заявление, но такова няма. Протоколът от 17.05.2019г.
е изфабрикуван. Въззивникът поддържа, че свидетелят К. дава неверни
показания. За да се приеме, че има възстановена доставка, следва да се
установи , че на входа на електромера в къщата на ищеца има електрическо
напрежение от 220волта. Такъв факт не е доказан от ответника. „ЧЕЗ
България“ ЕАД без съгласието на собствениците е подменило старите кабели-
рекондоман, с нови от френски тип и по този начин незаконно ограбва
България, защото заменените кабели са медни, а новите- алуминиеви.
Жалбоподателят твърди, че контакт с ищеца от страна на свидетеля К. не е
имало, както и че ЧЕЗ е нарушил Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета.
По отношение на допусната техническа експертиза жалбоподателят е
изложил писмено становището си по нея. Съдът немотивирано е отказал да
се произнесе по искането му за солидарно осъждане на ответниците.
Неправилни са изводите на съда относно общите условия на двете
дружества. Той избирателно се позовава на решения на ВКС. В жалбата,
депозирана от пълномощника на ищеца е посочено, че атакуваното решение
е неправилно, незаконосъобразно и постановени при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че съдът не се е
произнесъл по факта дали правомерно е изнесено електромерното табло извън
законоустановеното му място. Незаконосъобразно съдът е разгледал въпроса
за задължения на ищеца към ответниците и е позволил на „ЧЕЗ Електро
България“ да представи фактури, изходящи от него. От събраните
доказателства не може да се установи, че на 17.05.2019г. е възстановено
електрическото захранване на ищеца, така че той да може да ползва
електрическа енергия. Съдът е дал вярна правна квалификация на иска, а
именно по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Между страните са налице договорни
отношение, към които са приложими общи условия. Съдът е търсил
3
целенасочено съдебни решения относно неустоечните клаузи на двете
дружества като е приел, че щом прекъсването на електрическото захранване е
по волята на снабдителя и разпределителя, независимо дали е правомерно
или не, обезщетението следва да се търси по чл.82 от ЗЗД. Този извод е
неправилен. Съдът не се е произнесъл по искането им да осъди солидарно
двете ответни дружества, въпреки че жалбоподателят е навел доводи в тази
насока.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваният съдебен акт и
постанови друг, с който да уважи предявения иск.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител „ЧЕЗ Разпределение България“ АД оспорва жалбите. Счита
решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и
мотивирано.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител „ЧЕЗ Електро България“ АД оспорва жалбите. Счита ги за
неоснователни.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда н ачл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна Страна:
СГС е сезиран с иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Р.
Х. твърди, че е потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в
Банкя, ул. „***“ № **. Ответните дружества в нарушение на закона през
2008г са преустановили подаването на електрическа енергия до имота му. С
това те грубо не изпълняват договорните си задължения за обществена
доставка на електроенергия. В писмо от 14.05.2009г. ответната страна
официално признава, че електрическото захранване до жилището на ищеца е
преустановено без за това да има влязъл в сила съдебен акт. Твърденията им,
че ищецът е техен длъжник са неверни. През месец юли 2009г. „ЧЕЗ Електро
България“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ищецът е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, но в едномесечен срок
доставчикът на електрическа енергия не е предявил иск по чл.422 от ГПК,
поради което издадена заповед за изпълнение е обезсилена. Към настоящият
момент той не е длъжник. Правото да прекрати електрозахранването
възниква след като е налице безспорно вземане съгласно задълженията на
4
Регламент ЕО 805/2004г. След като няма документ, подлежащ на изпълнение
при изричното съгласие на длъжника и не съществува законово основания за
прекратяването на снабдяването с електрическа енергия, то всяка дейност в
тази насока на ответника е незаконно. В Директива 2009/72 ЕО изрично е
разписана забрана за спиране на тока на социално уязвими потребители.
Конституцията на РБългария в чл.19, ал.2 гарантира защитата на потребителя
от злоупотреба с монополизъм. В исковата молба се твърди, че снабдяването
с електрическа енергия се извършва при спазване на принципите на
публичност, равнопоставеност и прозрачност, а съгласно чл.30 от ОУ на „ЧЕЗ
Електро България“ АД продавачът заплаща обезщетение на потребителя в
размерна 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена
електрическа енергия, когато потребителят остане без такава по вина на
продавача повече от 24 часа. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се
задължава за същото в чл.44 от Общите условия. Ищецът твърди, че
отговорността на обществения снабдител е договорна. Той претендира
неустойка за вредите, които ответниците са му причинили. Затова моли съда
да осъди „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
солидарно да му заплатят на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 43 790
лв. за периода от 03.12.2016г. до 03.12.2019г.
Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в депозиран отговор в
срока по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск и го счита за неоснователен.
Подържа, че между него и другия ответник няма солидарна отговорност.
Двете дружества имат различен предмет на дейност. Съгласно чл.117 от ЗЕ
задължение на разпределителното дружество е да не отказва присъединяване
при съответните правила за изграждане и финансиране до границата на
собственост. В случая не се твърди липса на присъединителни съоръжения.
Прави възражение за липса на пасивна легитимация по отношение на него и
искът е недопустим. Оспорва, че от 2008г. длъжностни лица на дружеството
са преустановили електрическото захранване на имота на ищеца, което
продължава и до момента. Към момента до обекта на Р. Х. има такова.
Поддържа, че последният има задължение към „ЧЕЗ Електро България“ АД
за неплатена, но ползвана електрическа енергия на обща стойност 1955, 26
лв. по 36бр. фактури. Поради това ищецът е неизправна страна. Сочи, че
разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД предвижда право на изправния кредитор да
претендира вредите, които му е причинил неизправния длъжник. Според
5
дружеството то не носи отговорност, когато доставката на електрическа
енергия е преустановено по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД поради
неплатени сметки от длъжника.
Към отговора са приложени Общи условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК „ЧЕЗ Електро
България“ АД оспорва иска. Счита, че е недопустим иск за заплащане на
неустойка срещу двете дружества за един и същи период, тъй като те не са
вертикално интегрирани предприятия. Позовава се на чл.122 и чл.123 от ЗЕ и
сочи, че двете предприятия имат различни функции. Има две групи случаи,
при което ЕРП може да преустанови електрическото захранване- по свой
почин, в който случай доставчикът, т.е. крайния снабдител не носи
отговорност за вредите, причинени от преустановяване на снабдяването. Във
втората група са тези, при които доставчикът може да иска да се
преустанови снабдяването към определени потребители –чл.123 и чл.123а от
ЗЕ, като при тях разпределителното дружество не носи отговорност за
вредите. Заявява, че двете предприятия са отделно едно от друго и не са във
вертикална интеграция, а в хоризонтална. Поддържа, че ищецът е
неизправен към него, тъй като има задължение за доставена, използвана и
незаплатена електрическа енергия в размер на 1955, 62лв. Доставката на
електрическа енергия е възстановена 29.06.2009г. Ищецът е подал искане за
възстановяване на ел. захранването, заедно с Е. Д. на 09.03.2012г., т.е. след
натрупването на задълженията по фактури. За периода 2009г.-2011г. ищецът
е имал ел. захранване, като то е преустановено на 02.11.2011г. Той не е
завеждал иск за установяване на недължимост на вземането по фактурите.
Доставката на ел. енергия до границите на имота е възстановена на
17.05.2019г. Дружеството се позовава на чл.123 и чл.124 от ЗЕ. Вложеният
в чл.30 от ОУ смисъл не обуславя ангажиране на отговорност на дружеството
въз основа на неустоечна клауза. Прави възражение за прекомерност на
претендираната неустойка.
Към отговора са приложели ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия.
Във връзка с твърдението, че ищецът е длъжник към „ЧЕЗ Електро
България“ АД са представени фактури за начислена стойност на консумирана
6
електрическа енергия.
Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **.
От нотариален акт № 39/09.06.2004г. се установява, че в негова полза е
учредено ограничено вещно право на ползване докато е жив върху първи
надземен етаж от двуетажна вилна сграда, находяща се на горния адрес.
От удостоверение за настоящ адрес се установява, че ищецът е на
адреса в гр. ***, ул. „***“ № **, ет.1 от 10.04.2014г.
Не е спорно, че с писмо от 28.08.2009г., изхождащо от „ЧЕЗ България“
ЕАД, Р.Х. е уведомен, че на 14.05.2009г. е преустановено захранването до
жилището му, тъй като има незаплатени сметки за консумирана електрическа
енергия.
Не е спорно, че „ЧЕЗ Електро България“ АД е предявило заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано гр.д. № 6938/2009г.
на СРС, която е обезсилена, тъй като заявителят не е депозирал в срок иск по
чл.422 от ГПК.
С писмо от 24.04.2012г., изходящо от „ЧЕЗ България“ ЕАД ищецът е
уведомен, че на 02.11.2011г. е преустановено електрозахранването заради
неплатени задължения с демонтаж на СТИ. Посочва се, че след границата на
собственост има паднало дърво, което може да е повредило изходящите
линии към обекта.
Съдът не следва да вземе предвид и да обсъжда в съдебния си акт
приложените съм отговора на „ЧЕЗ Електро България“ медицинска
експертиза, техническа експертиза- основна и допълнителна. Те са събрани
като доказателства по друго дело. Възприемането им от настоящия съд би
било в нарушение на принципа за непосредственост и устност – чл.11 ГПК.
Ответниците твърдят, че на 17.05.2019г. е възстановено ел.
захранването до границите на собственост на имота на ищеца като затова по
делото е представен констативен протокол от същата дата.
Не е спорно, че от 02.11.2011г. до 17.05.2019г. електрозахранването на
ищеца е било преустановено.
Представен е Констативен протокол от 30.10.2019г., от който е видно,
7
че абонатът е захранван до клеми на изходящ товаров прекъсвач.
По делото е допусната счетоводна експертиза, която след преглед на
счетоводството на „ЧЕЗ Електро България“ АД, е дала заключение за
размера на задължението на ищеца е 1955, 62 лв. главница и 1993, 10 лв.
лихви по процесните фактури, приложени по делото. Посочило е, че
счетоводство на дружеството е водено редовно. Вещото лице е изчислило
неустойката за три години и тя е 43 810лв.В съдебно заседание вещото лице
е допълнило заключението си.
По делото е допусната техническа експертиза, която е посочила
монтираните СТИ, с които е отчитана консумираната от ищеца електрическа
енергия. Електромерите са били в метрологична годност през времето,
когато са се използвали. До месец юни 2010г. отчитането на електромерите е
ставало от инкасатори, а след това чрез терминали с използван търговски
софтуер SAP. Изпращането на данните е автоматично и без човешка намеса.
Вещото лице е проверило показанията на електромерите и е установило, че
отчетената консумирана електроенергия им съответства. Вещото лице е
посочило, че електромерното табло е монтирано на стълб на тротоара през
месец февруари 2008г. На 30.10.2019г. служители на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД са монтирали електромер с фабричен номер ********* с
нулеви показания на двете тарифи. Преди електромера на абоната е монтиран
автоматичен предпазител, защитен с предпазен щит. След електромера е
монтиран автоматичен предпазител с номинален ток от 50А. Той може да се
включва и изключва от таблото. При включен входящ автоматичен
предпазител към електромера и след изходящ автоматичен предпазител се
осигурява ел. захранване. Вещото лице, след преглед на място е установило,
че входящият автоматичен предпазител е включен и подава напрежение от
220 волта до електромера и изходящия автоматичен представител. „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД е изпълнило задължението си да осигури
напрежение до изходящия автоматичен предпазител. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си. Вещото лице е пояснило, че няма
консумация на електрическа енергия.
Съдът кредитира заключенията като обективни, обосновани и
основаващи се на научните правила.
Събрани са гласни доказателства.
8
Свидетелят Х. познава ищеца от 40 години. Приятели са. Многократно
е ходим в къщата, в която Р. Х. живее до момента, когато жилището му е
станало необитаемо поради липсата на ток. Много е трудно да се
осъществяват срещи. Свидетелят е виждал затрудненията му, тъй като
ищецът не може да ползва бойлера, електрическата печка, радиото,
телевизора, ютията и всичко, което е свързано с ползването на ток. Ищецът
не може да ползва пералня и прахосмукачка. Последните три-четири години
ищецът живее в този имот. Свидетелят не знае Р. Х. да има друг имот в
България. През целия този период няколко пъти са се срещали в едно кафене
в Банкя, където ищецът се е опитвал да работи. Липсата на електричество
води до здравословни проблеми. Знае, че ищецът многократно е лежал в
болница, но не може да каже, че липсата на ток е увредило ищеца. Липсата на
възможност да се ползва компютър, телефон при всеки човек биха довели до
промяна в психическото му състояние. При ищеца има такава промяна, тъй
като е по- напрегнат и нервен. Липсата на ток се отразява на връзката му със
семейството. Имал е домашен телефон, по който свидетелят е разговарял с
ищеца. Децата му са престанали да идват в дома му, защото не мога да живеят
в нормални условия. Преди да спре тока цялото семейство се е събирало и са
водели нормален живот. Съпругата му живее в Унгария както и децата му.
Свидетелят К. е служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 23
години. През 2019г, както и от 2005г. до настоящият момент е на една и съща
длъжност. В задълженията му влиза подмяната на електромери, работа по
заявления на клиенти, абонати и бъдещи клиенти. Работи в Дирекция
„Мерене и управление на данните“, район Юг-Запад. В него се включва и
Банкя. В Банкя е работил в продължение на 22 години. На свидетелят е
предявен констативен протокол на л. 294 от делото и той е заявил, че
положеният подпис не е негов, но това което е написано в документа, е от
него. Заявява, че има подадено заявление от абоната и заповед, която започва
с 301. На датата, посочена в протокола е отворил таблото, което е
разположено на границата на имота на стълб. Би трябвало да е снимал
празното място, където да се монтира електромера и да възстанови
захранването. Той е снимал мястото на електромера и самия него. На
снимките трябва ясно да се вижда фабричния му номер, типа и пломбите,
които са поставени. Сигурен е, че е снимал и щита на таблото след
завършване на работата си. Няма стар електромер. Всеки електромер се
9
захранва през отделен предпазител преди него. Когато излиза от
електромера той стига до един товаров прекъсвач и границата на
отговорност на ЧЕЗ. Спомня си, че къщата е двуетажна, с покрив от
керемиди, боядисана в жълто. На втория етаж има кръгъл отвор и там влиза
проводник. В двора има високи борове. Към деня, когато е работил, единия
от тях е бил паднал и е бил завлякъл проводниците. Това са кабелите, които
той трябва да свърже към таблото. След товаровия прекъсвач захранването
до имота трябва да се осъществи по тези кабели, които боровете са откъснали.
На върха на стълба има кабели, които отиват в три посоки. Според
свидетеля излиза кабел от таблото на стълба в посока имота на ищеца, но не
стига до товаро- прекъсвача, където свидетелят трябва да го прикачи и да
пусне напрежение. Свидетелят не е виждал молбата/заявлението на абоната и
не знае от коя дата е. Виждал е заповедта, която започва с 301. Когато има
номер, започващ със 120 на свидетеля е достатъчно, за конкретната работа,
която да свърши. Записал е в предявения му протокол, че телефонът не
отговаря. Последният е даден в заявлението. Свидетелят не е уведомявал за
нищо ищеца и не е влизал в контакт с него.
Съдът възприема показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Те са достоверни и
убедителни. Няма доказателства, които да разколебават тяхната достоверност
и истинност.
При така събраните доказателства СГС е приел иска за неоснователен и
го е отхвърлил.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
Исковата молба е оставена без движение с дадени конкретни указания и
във връзка с тяхното изпълнение ищецът е депозирал друга, с която е
пояснил, че предявява иск за неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД за период от три
години преди подаване на исковата молба.
Във връзка с това уточнение въззивният съд е направил доклад на
делото по чл.146 от ГПК като е посочил правната квалификация на
предявения иск и е разпределил доказателствената тежест на страните.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск, предявен при условията
10
на субективно съединяване по чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материално
правна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Ищецът, сега жалбоподател, е предявил иск с правно основание чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
Неустойката има гаранционно – обезпечителна и санкционна функция.
Тя може да бъде предвидена както за пълно неизпълнение, така и за забавено
изпълнение. Неустойката гарантира правилното развитие на едно договорно
правоотношение, а именно точното и според уговореното изпълнение на
възникналите от него права и задължения. Неустойката създава сигурност у
изправната страна за възмездяване на вредите, които са и причинени от
неизправната. Тези вреди не подлежат на доказване.
По делото не се спори, че ищецът и ответникът „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД са обвързани от договорно отношение във връзка с
присъединяване към електропреносната мрежа. Дружеството има задължение
да осигурява разширението и реконструкцията й, единното й управление и
надежното й функциониране, поддържането на обектите и съоръженията й в
съответствие с техническите изисквания- чл.87 от ЗЕ. Договорът е сключен
при общи условия- чл.16 от ЗЗД.
Не е спорно, че ищецът като потребител на електрическа енергия е в
договорни отношение и с „ЧЕЗ Електро България“ АД в качеството му на
обществен доставчик на електрическа енергия до крайния потребител-чл.94
от ЗЕ. Договорът между тях е сключен при общи условия регламентиран в
чл.16 от ЗЗД и предвиден в чл.98а от ЗЕ. Публикуваните общи условия в
едни централен и един местен ежедневник влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител без изрично писмено приемане. Затова следва да се
счита, че по отношение на ищеца като потребител на електрическа енергия, е
обвързан от общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД във връзка с
11
продажбата й. От тези договорни отношения следват права и задължения и
за двете страни. За крайния снабдител - да продаде електрическа енергия , а
за потребителят на такава за битови нужди да я заплаща според
консумираното количество. Началото на продажбата започва с поставяне под
напрежение на електрическите съоръжения до границата на собственост- чл.8,
ал.1 от ОУ. Продажбата на електрическа енергия трябва да бъде на принципа
на равнопоставеност и при отсъствието на дискриминация. Дружеството
краен обществен доставчик има задължението да осигури на потребителя
електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество на
търговската услуга. Продавачът трябва да обслужва интересите на отделния
потребител и на обществото като обезпечава ефективното използване на
енергията за опазване на околната среда и съхраняването на здравето, живота
и собствеността на гражданите. Основно задължение на потребителя е да
заплаща използваната в обекта електрическа енергия- чл.13 от ОУ на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, в сроковете и по начина, определени в общите
условия. Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ продавачът има право да прекъсне или
ограничи снабдяването с електрическа енергия, ако потребителят не изпълни,
което и да е свое задължение. Това право е регламентирано в чл.123а/отм/ от
ЗЕ , сега 123 от ЗЕ. Разпоредбата на чл.124 ЗЕ предвижда възстановяване на
снабдяването и/или присъединяването на клиента да стане след отстраняване
на причините, довели да преустановяването им. На основание чл.123, ал.5 от
ЗЕ доставчикът на електрическа енергия може да поиска от оператора на
електропреносната мрежа да преустанови преноса на електрическа енергия до
клиент, който не е изпълнил, което и да е от задълженията си по договора за
доставка и продажба на електрическа енергия, включително и това за
заплащането й. В този случай операторът на електропреносната мрежа не
носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване на
електрическото захранване.
Жалбоподателят твърди, че е изправна страна и няма задължения към
крайния снабдител, но последният неправомерно е преустановил
снабдяването му с електрическа енергия. От друга страна той поддържа, че
незаконно е монтирано електромерното табло извън имота му, а не му се
осигурява електрическа енергия до електромера, намиращ се в жилищната
сграда. Това поведение на ответните дружества е незаконно и го уврежда.
12
Разпоредбата на чл.120, ал.1 от ЗЕ/ в релевантната редакция /
предвижда измерването на електрическата енергия да се осъществява със
средство за търговско измерване/СТИ/, собственост на оператора на
електропреносната мрежа, разположено до или на границата на имота на
клиента. В случая „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е операторът на
електропреносната мрежа. Той има задължението да монтира и поддържа в
изправност СТИ, така че то да измерва вярно и с метрологична точност
консумираната електрическа енергия от клиента. Според ал.2 на чл.120 от ЗЕ
границата на собственост върху електрическите съображения и мястото на
СТИ се определя от наредба. Към месец февруари 2008г., когато според
заключението на техническата експертиза, е монтирано електромерно табло
на стълб на тротоара до имота, където се намира жилището на ищеца, е
действала Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на потребители и
производители на електрическа енергия към преносната и разпределителната
мрежа/отм/. Тя предвижда, че СТИ се доставят и са за сметка на преносното
и съответното разпределително предприятие и са негова собственост- чл.29,
ал.5. В ал.2 на същата разпоредба е посочена границата на собственост в
зависимост от начина на присъединяване при кабелен електропровод или
въздушен електропровод. При кабелен електропровод границата на
собственост е мястото на присъединяване на кабелните накрайници. При
въздушен електропровод границата на собственост са клемите за
присъединяване на проводниците. И в двата случая границата на собственост
е мястото, където се осъществява свързването с електропреносната мрежа.
Това е електромера, където се включва съоръженията за пренос на
електрическа енергия собственост на потребителя. Към исковия период е
действала Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производителите и
клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните
електрически мрежи. Разпоредбата на чл.29, ал.1 от нея определя точно
границата на собственост, когато електрическата енергия се доставя на
клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво
ниско напрежение. Това са изходящите клеми на СТИ или изходящите клеми
и разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи.
Това е границата на собственост при присъединяване на потребителя към
електропреносната мрежа. Самите електромерни табла се монтират до или
на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на
13
разпределителната мрежа. – чл.29, ал.5 от Наредбата. В случая се има предвид
физическата граница на имота на мястото, където той е разположен. От тази
норма може да се направи извод, че право на собственика на СТИ и
електромерното табло е да определи мястото, където ще ги постави, ако това
е до или на границата на имота на клиента. „ЧЕЗ Разпределение България“
АД е определило мястото, на което да постави електромерното табло и СТИ.
Разпоредбата на чл.29, ал.8 от сега действащата Наредба урежда въпроса със
собствеността на СТИ и електромерните табла, както и отменена и
предвижда те да са собственост на оператора на разпределителната мрежа.
Предвидена е възможност да се монтират електромерни табла и
захранващите им електропроводни линии в жилищни сгради, етажна
собственост, на определено за това място в общите части на сградата.
Ищецът въвежда твърдение, че сградата, в която живее, е етажна
собственост, но не е ангажирал доказателства за установяването му. Следва
да се посочи, че той не притежава абсолютното вещно право на собственост, а
само ограничено вещно право, което му дава възможност на самостоятелно
основание да бъде потребител на електрическа енергия. По правилата за
разпределение на доказателствената тежест, установени в чл.154 от ГПК,
всяка страна доказва онези факти, от които черпи за себе си благоприятни
правни последици. При анализът на цитираните правни норми, уреждащи
присъединяването на клиентите към преносната и разпределителните мрежи
може да се направи извод, че операторът на разпределителната и преносната
мрежа е изпълнил задължението си да осигури електрическо захранване на
потребителя, когато е подал напрежение на изходящия автоматичен
предпазител на СТИ, където е границата на собственост и присъединяване.
Това обстоятелство е установено от вещото лице, изготвило техническата
експертиза. Нормативната уредба не предвижда задължение за оператора на
преносната и разпределителната мрежа да изгражда съоръжения за пренос на
електрическо захранване в имота на потребителя от границата на
собствеността до електрозахранвания обект. Затова и не може да му се вмени
във вина това, че не го е направил. След границата на собственост
отговорност на абоната е да осигури захранването до жилището си. Затова
твърдението на Р. Х., че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД го е увредило,
защото не е осигурило ел. захранване към СТИ, монтирано в самата
жилищна сграда, където живее, е неоснователно.
14
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД не отговаря за вредите, причинени
при преустановяване на преноса на електрическа енергия, когато то е станало
по искане на крайния потребител- чл.122, ал.7 от ЗЕ/ сега чл.123 от ЗЕ/ и
чл.42, ал.3 от Наредба № 6/24.02.2014г. Затова чл.44, ал.1 от ОУ на
дружеството не намира приложение по отношение на ищеца. Поради това
този ответник не е материално пасивно легитимиран да отговаря по
предявената претенция.
Неустойката обезпечава правилното и точно развитие на
облигационното отношение, изпълнение на задълженията на страните по
него, както и обезщетява вредите, които изправната страна има поради
неизпълнението на договорните задължения от другата. В тежест на ищеца,
претендиращ неустойка е да установи, че е изправна страна по договора.
Ответникът може да се брани като въведе в процеса правоизключващо
неговата отговорност възражение. То става предмет на делото и съдът е
длъжен да се произнесе по него. Предметът на делото обхваща както
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, така и
възраженията на ответника, които той противопоставя на ищеца, за да се
брани срещу претенцията му. Така в отговора на исковата молба „ЧЕЗ
Електро България“ АД като защитно възражение за освобождаване от
отговорност е въвел, че ищецът е неизправна страна по договора за доставка
и продажба на електрическа енергия. Тази неизправност е свързана с
незаплащане на консумирана електрическа енергия като за задължението има
издадени фактури. В тежест на дружеството е да докаже това възражение с
всички относими и допустими доказателства, тъй като от него черпи
благоприятни правни последици. Поискал е допускане на счетоводна
експертиза, която след преглед на представените по делото фактури и в
счетоводството на ответното дружество е установила, че ищецът дължи
сумата от 1955, 62 лв., представляваща стойност на консумирана, но
незаплатена електрическа енергия. Фактът, че издадената срещу ищеца
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК е обезсилена, тъй като
заявителят „ЧЕЗ Електро България“ АД не е предявил в срока по чл.415 от
ГПК специалният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, не
означава, че той не дължи. Заявителят разполага с друго правно средство да
поиска заплащане на сумата от длъжника- потребител, но негова е волята
дали ще го упражни. Клиентът би се освободил от отговорността да заплати
15
консумираната от него електрическа енергия, ако с влязъл в сила съдебен акт
е отречено вземането на кредитора. В случая жалбоподателят не е установил,
че не дължи претендираната от „ЧЕЗ Електро България“ АД стойност на
доставена и консумирана електрическа енергия. Той е неизправна страна,
поради което общественият доставчик се е възползвал от правото си по
чл.122/чл.123/ от ЗЕ да поиска от оператора на преносната и разпределителна
мрежа „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да преустанови захранването. Тази
възможност е предвидена в отменената Наредба № 6/09.06.2004г. и в сега
действаща Наредба № 6/24.02.2014г. съответно в чл.41, ал.1 и чл.42, ал.1.
Отговорността на обществения снабдител може да се ангажира, когато в
нарушение на предвидените предпоставки в ОУ е прекъснал
електроснабдяването на потребителя. Тя е договорна, тъй като общественият
доставчик и потребителя на електрическа енергия са обвързани от договор
при общи условия. /ТР № 4/29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС/ Той е източник на
правата и задълженията на страните по него и може да се определи като
договор за продажба/доставка/. Макар, че има специфичен предмет липсват
разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока- чл.183 от
ЗЗД. При незаплащането й специалният Закон за енергетиката е предвидил
санкция, а именно временно преустановяване на електроснабдяването. По
отношение на въззивника това не е неправомерно, поради което ответникът
„ЧЕЗ Електро България“ АД не дължи неустойка за неизпълнение на свое
договорно задължение. Отговорността на обществения доставчик за
заплащане на неустойка е предвидена в чл.30, ал.1 от ОУ. Тя се дължи в
случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на
електроснабдителя, тъй като само тогава съществува необходимостта той да
бъде уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по волята
на доставчика, той знае това и ако то е противоправно, той дължи
обезщетение за действително претърпените вреди на общо основание от
момента на спирането и без да е необходимо уведомление. / Р №
37/28.02.2017г. по гр.д. № 50235/16г., ВКС, IV г.о., Р № 266/17.12. 2019г. по
гр.д. № 2046/19г., ВКС, IV г.о./. От доказателствата по делото се установява,
че въззивникът не е заплатил дължимата сума към „ЧЕЗ Електро България“
АД и респективно не е отпаднала причината за възстановяването на
електрозахранването. По делото е установено, че то е възстановено до
16
границата на собственост, като той не е положил дължимата грижа, за да
свърже имота, в който живее, със СТИ. Това, че в сградата има поставен
електромер, не е обвързващо за оператора на разпределителната мрежа, тъй
като този, които се намира извън имота, не е незаконен и той е този, по
който се отчита доставената и консумирана електроенергия. Този
електромер, поставен в електромерното табло на границата на имота, е
значим и единствен за отчитане на електроенергията, която потребителят
следва да плати.
Снабдяването на потребителите с електрическа енергия е в обществен
интерес, но това не означава, че при неизпълнение на задълженията по
договора от страна на клиентите, включително и за заплащане на
консумираната такава, те няма да носят отговорност, която произтича от
тяхното неправомерно поведение. Независимо, че са икономически по-
слабата страна ползващите електрическа енергия като страна по договор,
трябва да изпълняват точно и според уговореното своите задължения. Това
произтича от общото правило, че всеки трябва с грижата на добрия стопанин
да изпълни всяко задължение, което произтича от договора. Въззивникът не
го е сторил, поради което като неизправна страна по договора за продажба на
електроенергия не може да претендира неустойка от „ЧЕЗ Електро България“
АД.
В жалбата си Р. Х. се позовава на Регламент /ЕО/ 2006/2004г. и
Директива 2009/72/ЕО/ на ЕП и на Съвета като счита, че от тях черпи права
като потребител на електрическа енергия.
Регламент /ЕО/2006/2004 за сътрудничеството между националните
органи за защита на потребителите има за цел да улесни сътрудничеството
между държавните органи, отговорни за прилагането на законодателството за
защита на потребителите. Той не създава каквито и да било права за
потребителите, от които те биха могли да се възползват, включително
въззивникът.
Директива 2009/72/ЕО на ЕП и на Съвета относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО има
за цел създаване на правила на общ вътрешен пазар на електроенергия, който
се създава след 1999г. Вътрешният пазар е предназначен да предоставя
действителен избор за всички потребители в ЕС били те граждани или
17
предприятия. Сигурността на доставките на енергия е основен елемент от
обществената сигурност и следователно е неразривно свързана с ефективното
функциониране на вътрешния пазар на електроенергия. „ЧЕЗ Електро
България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са електроенергийни
предприятие по смисъла на директивата. Легална дефиниция за
електроенергийно предприятие се съдържа в чл.2, т.35 от същата. Във
въззивната жалба Р. Х. се позовава пряко на чл.7 от Директивата като според
него тя съдържа забрана за спиране на електричеството на уязвими
потребители. Тази разпоредба е част от Глава III „Производство“ и засяга
разрешителна процедура за нова мощност. Директивата използва термина
уязвими потребители, но не в смисъла, вложен от жалбоподателя.
В исковата молба се твърди и се поддържа в жалбата, че ответните
дружества са солидарно отговорни. Разпоредбата на чл.121 от ЗЗД определя,
че солидарност освен в определените от закона случаи може да възникне
между двама или повече длъжници само, ако е уговорена. Т.е. солидарността
възниква от два източника- закона и договора. Такава по силата на закона е
предвидена при деликт-чл.53 от ЗЗД. В останалите случаи тя произтича от
договора, ако страните са я уговорили. Нормата на чл.121 от ЗЗД урежда
пасивната солидарност, когато длъжниците са поведе от един. Двете
дружества не могат да бъдат солидарно отговорни спрямо ищеца, защото
законът не предвижда такава, а още по- малко да произтича от договор. Те
не са вертикално интегрирани предприятия по смисъла на Директива
2009/72/ЕО, но и от нея също не следва солидарност на евентуално тяхно
задължение. Солидарността създава възможност за кредитора да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците- чл.122,
ал.1 от ЗЗД и ако едни от тях изпълни, то това изпълнение освобождава
всички длъжници. Съдът е свободен в преценката си, ако приеме, че няма
солидарност между длъжниците, да осъди само един от тях за дължимата
престация. Разширително тълкува на закона е недопустимо предвид
изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за
разделност на дълговете. / Р № 15/26.05.2017г. по гр.д. № 40/16г., ВКС, III г.о,
Р № 71/28.02.2011г. по гр.д. № 1025/10г., ВКС, III г.о/ Самият ЗЕ изключва
възможността дружествата да са солидарно отговорни в случаите, когато по
искане на едното, другото е преустановило електрозахранването на
потребителя. Поради горното пасивно материално и процесуално
18
легитимиран да отговоря по предявения иск е само „ЧЕЗ Електро България“
АД като страна по договора за доставка/продажба на електрическа енергия на
ищеца, по чието искане е прекратено електрозахранването.
Изложените правни извод обосновават неоснователност на предявения
иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД спрямо двамата ответници.
Обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските.
На жалбоподателят такива не следва да се присъждат за въззивната
инстанция поради изхода на спора пред нея.
На ответниците следва да се присъдят разноски на всеки един от тях по
100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260374/19.01.2021г. , постановено по гр.д.
№ 15877/19г. на СГС, ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА Р. Л. Х., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** да заплати
на „ЧЕЗ Електро България“, ЕИК *********, гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес център сумата от 100лв. / сто лева/ разноски
по делото пред САС.
ОСЪЖДА Р. Л. Х., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** да заплати
на „ЧЕЗ Разпределение България“, ЕИК *********, бул. „Цариградско шосе“
№ 159 сумата от 100лв. / сто лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19
20