РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. ХАСКОВО, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500100 по описа за 2022 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ – гр.София е останал
недоволен от решение № 260005 от 10.01.2022 год., постановено по гр.д. №
2222 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от него установителен иск за съществуване на
вземане, присъдено със заповед № 142 от 13.02.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 358 / 2020 год.
на Районен съд – Хасково, в размер на 148.78 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за абонамент за услуги, ведно със законната лихва,
считано от 12.02.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, поради
което го обжалва с искане за отмяна на решението в посочената част и
постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска в предявения
размер на посоченото вземане. Обжалва решението и в частта за разноските.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ - Н. В. Т., представляван от
назначения му особен представител – адвокат М.Д. Г. - оспорва въззивната
жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
„Теленор България“ ЕАД – гр.София против Н. В. Т., с искане да се признае
за установено по отношение на ответника съществуването на вземания в
размер общо на 276.63 лева, формиран като сбор от 127.85 лева – месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за
мобилни услуги от 16.03.2018 год., за периода от 25.02.2018 год. до
24.05.2018 год. и 148.78 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на
договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението,
присъдени със заповед № 142 от 13.02.2020 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 358 / 2020 год. на
Районен съд – Хасково.
Безспорно по делото е, че на 12.02.2020 год. в
Районен съд – Хасково е постъпило заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД –
гр.София против Н. В. Т., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 358 /
2020 год. и издадена Заповед № 142 от 13.02.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 358 / 2020 год. на Районен
съд – Хасково, с която е разпоредено длъжникът Н. В. Т. да заплати на
кредитора „Теленор България“ ЕАД – гр.София сумата от 127.85 лева –
главница, дължима по договор за мобилни услуги и 148.78 лева – неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението – 12.02.2020 год. до окончателното й изплащане и
деловодни разноски в размер на 205 лева, от които 180 лева – адвокатско
възнаграждение и 25 лева – държавна такса.
С разпореждане от 14.08.2020 год. съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му,
сторено на 02.09.2020 год., може да предяви иск за установяване на вземането
си, поради това, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен на 02.10.2020 год. – в
указания на заявителя едномесечен срок, за което надлежно е уведомен и
заповедния съд.
Изложените по - горе фактически обстоятелства
обуславят извода за допустимост на иска – предявен в едномесечния срок за
установяване съществуването на вземане, присъдено в полза на ищеца –
заявител със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, искът, предявен на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за неустойка в размер на 148.78 лева, съдът
намира за неоснователен по следните съображения: Изискуемостта на
вземането за неустойка е обусловено от прекратяване на сключения между
страните договор за мобилни услуги, писмени доказателства за настъпването
2
на който юридически факт, не се представят. Изискването за писмена форма
на изявлението на кредитора за едностранно прекратяване на договора е
въведено като условие за действителност на същото, съгласно изричната в
тази насока клауза на т.11 от сключения между страните договор. Доколкото
вземането за неустойка е обосновано с твърдения за предсрочно прекратяване
на договора, в подкрепа на които не се представят доказателства, съдът
намира, че иска само на това основание като неоснователен следва да се
отхвърли. В подкрепа на този извод е и логическото и систематично
тълкуване на цитираната по-горе договорна клауза, в която освен начинът, по
който се определя размера на неустойката е посочен и периодът, за който
същата се дължи, началният момент на който се свързва с предсрочното
прекратяване на договора, а не с преустановяване ползването на договорените
услуги. От страна на ищеца, с процесуалното качество на въззивник в
настоящото производство не са представени и доказателства, установяващи
момента на твърдяната от него деактивация на абонамента, явяващи се
относими относно определяне периодите, за които се претендират месечните
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и за неустойка.
Въведените в жалбата доводи за това, че вземането за неустойка ставало
изискуемо от момента на изтичане на договорения срок за заплащане на
поетите с договора парични задължения за абонаментни такси и потребени
услуги, съдът преценя като необосновано, предвид липсата на идентичност
между основанията, на които същите се претендират, доколкото произхода и
дължимостта на отделните вземания – за абонаментни такси и за неустойка,
се основават на различни фактически състави.
Достигайки до същите фактически и правни
изводи за неоснователност на установителния иск за установяване
съществуването на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги от 16.03.2018 год. и отхвърляйки същия,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005 от
10.01.2022 год., постановено по гр.д. № 2222/2020 год. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
3
София, сграда 6, с адрес за призоваване – гр.София, бул.“България“ № 81,
вх.“В“, ет.8, ап.22 – адвокат В.Г. да заплати по сметка на Окръжен съд –
Хасково, сумата в размер на 200 /двеста/ лева – възнаграждение за особен
представител.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4