№ 130920
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20221110118349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „фирма“ ЕООД, ЕИК ************* срещу М.
С. И., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за сумата от общо 6643,15 лв., от която: 2693,07 лв. –
главница, 709,75 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2020 г. до
25.10.2021 г., 3240,33 лв. – договорна неустойка по чл. 25, ал. 2 от Договора,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане.
Процесното вземане е за задължения по Индивидуален договор за
потребителски кредит № OL00062075, сключен на 16.06.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 25, ал. 2 от договора клаузата представлява
неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение на задълженията по договора, в тежест на
фирмаполучателя се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с
вноските по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката
обезпечава непряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата
и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение. Неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но
не зависи от вредите от неизпълнението, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), с
което същата се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
1
функция, респ. противоречи на принципа за добросъвестност. Неустойката
задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при
неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията. Очевидно клаузата не цели
обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без то да е включено в
ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал.
4 от ЗПК вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка
се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗПК, касателно оценката на
фирмаспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена
преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно
неравноправна.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните
неустойка, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК,
като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 68,67 лв. за държавна такса и
25,61 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „фирма“ ЕООД, ЕИК *************
против М. С. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от
3240,33 лв. – договорна неустойка по чл. 25, ал. 2 от Договора по
Индивидуален договор за потребителски кредит № ********, сключен на
25.11.2019 г. между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2