№ 201
гр. София , 17.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600168 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК. Образувано е по жалба на
осъденото лице В. Г. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
ЗО“Кремиковци“ при Затвора ***, срещу протоколно определение от 28.01.2021 г. по
ЧНД № 179/2021 г. на Софийски градски съд, НО, 29 състав, с което е оставена без
уважение молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата му част от наказанието „лишаване от свобода”, определено
му по НОХД № 153/2016 г. на ОС Ловеч.
Лишеният от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на СГС е
неправилен. Изтъква, че се е поправил и отговаря на всички изисквания за приложение
на условното предсрочно освобождаване – от самото начало проявил желание за
упражняване на общественополезна дейност, като същевременно полагал труд като
бръснар. Осъденият подчертава, че извършва трудовата си дейност извън охраняемата
зона, което сочи на оказано му и оправдано доверие; както и че бил награждаван
многократно. Обосновава се с младата възраст, твърди, че си е взел поука, започнал е
да учи и няма да допусне ново правонарушение. Сам предлага да изпълнява
пробационни мерки в изпитателния срок на исканото предсрочно освобождаване. В
жалбата е формулирано искане да бъде отменено определението на СГС и да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване на осъденото лице А..
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
1
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил
относимите за произнасянето си факти, поради което и крайните изводи по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл.
70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със затворното досие на осъдения А.
и останалите писмени доказателства- заключения на администрацията на затворното
заведение, доклади и оценки, както и справката за размера на изтърпяната и
оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 10 години, като към
датата на произнасяне на първия съд е изтърпял фактически 5 години, 5 месеца и 16
дни, съответно приспаднато от работа 11 месеца и 1 ден, като остатъкът за изтърпяване
към момента на съдебно произнасяне от първата инстанция е бил 3 години, 7 месеца и
13 дни.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е кредитирал становището, изразено в
доклада на ИСДВР, изготвен за целите на производството, в насока, че корекционната
работа с осъдения не е завършена, че той вече все още няма способност да разпознава
проблемите си и игнорира последиците от действията си.
САС установява, че в затворническото досие на лишения от свобода М. е
налице достатъчен обем от доказателства за това, че с негово съдействие действително
е провеждан поправителен процес. Това кореспондира и с неговите твърдения,
изнесени пред първия съд.
В първоначалния доклад на ИСДВР, изготвен на при постъпване на лицето в
затвора е отчетено, че В. А. е бил отгледан в условията на занижен родителски
2
контрол. По отношение на него е налице ранна криминализация. Трайно бил
приобщен към среди с криминален начин на живот. Отчетено е тогава, че осъденият не
приема отговорност за извършеното от него правонарушение и търси причините извън
себе си, не осъзнава вредата от поведението си и показва криминални нагласи.
Съобразена е липсата на образование и нагласата към безразсъдно поведение.
В текущ доклад, изготвен на 25.06.2018 г. е отчетена положителна промяна в
отношението на лишения от свобода: мотивация за изоставяне на криминалното
поведение, която още не е категорична, осъденият продължава образованието си;
занижени са проявите на враждебност; способност за разпознаване на проблемите си,
без все още да е способен да планира стъпки за преодоляването им. Снижена е
оценката на риска от рецидив от 65 на 56 точки.
В текущ доклад от 26.06.2019 година са отчетени същите фактори, като е
отбелязан напредък и в отношението на осъдения към труда – А. работи като бръснар и
се справя добре със задълженията си. Постигнал е снижаване на оценката на риска до
48 точки.
За периода на изтърпяване на наказанието в затвора лишеният от свобода е
награждаван 5 пъти и наказван един път, като наказанието е последно в хронологичен
ред. Регжимът на изтърпяване на наказанието е бил заменен от „строг“в „общ“.
Актуалната оценка на риска от рецидив е 44 точки, все още в средни стойности, като
прогнозата на инспектора, отговарящ за възпитатерната работа в затворническата
администрация е положителна, при продължаване на корекционната работа.
Софийският апелативен съд намира, че констатациите на администрацията на
затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода на В. А. следва да бъдат кредитирани. Те не са повлияни от становището на
Началника на Затвора дадено с оглед и за целите на настоящото производство, а са
били придобити от наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на
процедурата за УПО от него. Не се наблюдава никаква проява на предубеждение
спрямо лишения от свобода или неглижиране на постигнатото от него в хода на
поправителния процес, напротив – отчетени са всички промени, които той е претърпял
в положителна насока.
Въз основа на изложените по-горе факти, САС приема, че лишеният от свобода
В. А., през периода на изтърпяване на наложеното му наказание е демонстрирал
желание за личностна промяна и поправяне. Това е мотивирало администрацията на
Затвора *** да снижи оценката на риска от рецидив от 65 на 44 точки- но все още в
средни стойности. Същевременно, следва да се приеме за основателно компетентното
мнение на инспектор СДВР, изложено в цитираните доклади, в частта, в която се
3
твърди, че възпитателната работа с лишения от свобода все още не е завършена и
поправителният процес е необходимо да продължи. Въззивният съд счита, че
снижаването на оценката на риска за периода на фактическо изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“ от над 3 години и 6 месеца /считано от преместването в затвора
и начало на корекционни мерки/, сочи на започнал поправителен процес, но не и за
пълно постигане на целеното от закона чрез наказанието поправяне на осъдения. Такъв
прогрес не може да се приеме за значим, а по-скоро на проява на положителна
тенденция. Ето защо, Софийският апелативен съд счита, че с оглед данните от
затворническото досие за характеровите особености, ценности и мотиви на лишения от
свобода, действително поправяне и превъзпитание могат да се постигнат чрез
придържане към изготвения план за изпълнение на присъдата, в хода на продължаващо
изтърпяване на наказанието в мястото за лишаване от свобода. Обстоятелствата,
свързани с поведението на л.св. А. в затвора, доброволната му трудова заетост и
спазването на установените правила са обнадеждаващи, а съпоставени с
положителните констатации за налични личностни ресурси за ресоциализация,
обосновават по-скоро необходимостта от продължаване на престоя на А. в затворното
заведение. В затвора лишеният от свобода полага труд, като очевидно съвестно
изпълнява поетите отговорности в тези насоки. Въззивният съд следва да отбележи, че
стриктното и съвестно спазване на правилата в местата за лишаване от свобода е
задължение на всеки осъден, поради което и не може еднозначно да се изтъква като
доказателство за поправянето му, нито да се тълкува като израз на личностна
трансформация и положителна промяна. Лишеният от свобода не може да очаква да
бъде възнаграден с преустановяване фактическото изтърпяване на наложеното му
наказание, поради това че е изпълнявал задълженията си да съблюдава изискванията за
поведение, дисциплина и придържане към вътрешните и трудови правила. Софийският
апелативен съд, в настоящия състав счита, че все още не са налице категорични
доказателства за поправянето и превъзпитанието на л.св. А., а само такива за начало на
положителен личностен процес, който следва да продължи в условия на лишаване от
свобода и съвместна работа между осъдения и компетентните органи на
пенитенциарното заведение.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав
счита, както правилно е приел и първоинстанционният съд, че все още не са налице
основания да се приеме, че са налице категорични доказателства за поправянето и
превъзпитанието на л.св. В. А.. Ето защо, атакуваното определение, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” настоящият съд
намира за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
4
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.01.2021 г. на Софийски градски съд, НО,
29 състав, постановено по ЧНД № 179/2021 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5