М О Т
И В И :
Производството е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу Р.А.А. е по чл.211 предл. 3, във връзка с
чл.209 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.„а“ и б. „б“ от НК, за това, че на 08.09.2015г.
в гр.Казанлък, общ.Казанлък, обл. Стара Загора, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и подържал у В.С.К. с ЕГН ********** заблуждение, че
ще й достави четири кубични метра дърва за огрев на стойност 160,00 лева и с
това й е причинил имотна вреда в размер на 160,00/сто и шестдесет/ лева като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
В с.з. подсъдимият Р.А. се признава за виновен, а представителят
на РП поддържа обвинението.
От събраните по
делото доказателства,установени с протокол за разпит на
свидетел преди разпознаване на лице/лист 22/, протокол за разпознаване на лица
и предмети/листове 23-24/, справка от ГД„ИН“-София/лист.34/
и показанията на свидетелите В.К. и С. А., кореспондиращи помежду си и с
обясненията на подсъдимия, дадени от него на досъдебното производство, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка: На 08.09.2015г. на входната врата
на апартамента на св.В.К.,***, се позвънило. К. отворила входната врата, като
пред нея стоял Р.А., когото тя първоначално припознала като момче от ромски
произход на име М., което седмица преди това й било помогнало да изхвърли
строителни отпадъци от дома си. А. попитал свидетелката дали го е разпознала,
при което тя отговорила: „Познах те М.!“.
След това Р.А. казал на К., че работел във фирма, чиято дейност била търговия с
дърва и понеже му се полагало да получи дърва, от които нямал нужда,
попитал свидетелката дали тя иска той да
й продаде и достави полагащите му се четири кубични метра дърва за огрев за
сумата от сто и шестдесет лева. Свидетелката се съгласила с предложението подсъдимия,
но тъй като нямала в наличност необходимата й сума, тя на два пъти поискала
заем от по осемдесет лева от съседката си Г. К.. Преди да даде сумата от сто и
шестдесет лева на Р.А., К. му казала, че нямало достатъчно място в избеното й
помещение, което да събере обещаните й дърва. Тогава подсъдимият повикал св.С. А.
и заедно със свидетелката слезли в избеното помещение на последната и
освободили място за дърва. След това В.К. предала паричната сума от сто и
шестдесет лева на Р.А., а последния след като я взел от нея, казал, че по-късно
на същия ден ще достави уговореното количество(четири кубични метра) дърва и ще
предаде фактура за това. След това подсъдимият си тръгнал, като не изпълнил
поетото задължение.
Действайки по гореописания
начин Р.А.А. е осъществил, от обективна и субективна страна, престъпния състав
на чл.211 предл.3, във връзка с чл.209 ал.1, във връзка с чл.29 ал.1 б.„а“ и
б.„б“ от НК.
От обективна страна, на 08.09.2015г. в град Казанлък, обл.
Стара Загора, подсъдимият е реализирал
изпълнителното деяние „измама”, възбуждайки
и поддържайки заблуждение у В.С.К., че ще й достави четири кубични метра дърва
за огрев и с това й е причинил имотна вреда в размер на 160,00 лева. Налице е съставът на чл.209
ал.1 от НК.
Р.А.А. е осъждан многократно, като е постъпил в затвора в гр.Стара
Загора на 18.08.2010г./начало 17.08.2010г./ за изтърпяване на общо наказание,
на основание чл.25 и чл.24 от НК, в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода по НОХД№ 656/ 2010г., НОХД№ 1098/ 2010г., НОХД№ 839/ 2010г., НОХД№ 794/
2010г., НОХД№ 483/ 2010г., НОХД№ 414/ 2010г., НОХД№ 419/ 2010г.,НОХД№ 1203/ 2010г., НОХД№ 769/ 2010г. и НОХД№ 1221/
2010г., всички по описа на РС-Казанлък. Изтърпяно е на 17.11.2011г. /от работа
1 м./ и от същата дата А. е търпял общо наказание, на основание чл.25, във
връзка с чл.23 от НК, в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода по НОХД№
1098/ 2010г. и НОХД№ 1329/ 2010г., двете по описа на PC- Казанлък. Освободен е на
28.02.2014г. по изтърпяване /от работа 17 дни/. Съгласно чл.30 ал.1 от НК не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди, т.е.
настоящата му престъпна дейност е осъществена в условията на опасен рецидив,
съгласно чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК. Налице е квалифицираният състав на чл.211 предл.3
от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал умишлено- съзнавал
е обществено-опасния характер на деянието си, като е предвиждал неговите
последици и е искал настъпването им.
Предвид гореизложеното настоящият съд намира, че Р.А.А. е
осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение, поради което същия
следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне на вида и размера на наказанието
на този подсъдим съдът отчита като смекчаващи
вината му обстоятелства- критичното отношение към извършеното деяние и
сравнително ниската стойност на получената от него сума, а като отегчаващи
вината му такива- изключително обремененото съдебно минало и лошите
характеристични данни. При съвкупната преценка на изложените по- горе обстоятелства
съдът счита, че наказателната отговорност на Р.А.А. следва да се реализира при баланс
между смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства, при които условия и
с приложението на чл.58а ал.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК следва да се определят
вида и размера на наказанието, а именно- четири години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип.
При обсъждане на
установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства съдът приема, че горното наказание
отговаря както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на
нуждите на чл.36 от НК- да се въздейства поправително, превъзпитателно и
възпиращо върху подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради което
то беше определено в този вид и размер.
Причината за извършване на деянието, предмет на
наказателното производство, е ярко изразения стремеж на подсъдимия към
противоправно облагодетелстване.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: