Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 20.03.2020 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ..…….…… в публично заседание …….....……..

на четиринадесети януари ……….......................................................................................................

през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                       

при секретар ….……………………………..…………….. Павлина Петрова, ……......……….….……….

като разгледа докладваното от ................................... съдията Виктор Атанасов ............................. 

административно дело №330 ...... по описа за ................................ 2019 година .............................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба от Д.Д.К., с посочен адрес ***, подадена чрез Адвокатско дружество „***”, БУЛСТАТ ***, представлявано от адвокат Н.И.Ш. и адвокат М.Д.Я., заедно и по отделно, както и на основание чл.71, ал.2 от Закона за адвокатурата, лично адвокат Н.И.Ш., против Ревизионен акт №Р-16000918006565-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив, потвърден с Решение №474 от 14.08.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбодателката по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството й на управител на „К. СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК ***, за установени задължения по ЗДДС, както следва: главници, общо в размер на 169863.35 лева и лихви, в общ размер на 86518.16 лева, за периода от 01.12.2012 год. до 31.05.2013 год., през който период жалбодателката е била управител на посоченото дружество.

Жалбодателката счита в жалбата си, че постановеният ревизионен акт е неправилен, необоснован и постановен при съществено нарушение на материалния закон и че са нарушени съществени процесуални правила, поради което са нарушени основни негови права за обективен и безпристрастен данъчен процес. Излагат се доводи най-напред, за нарушения на процесуалния закон, като се твърди, че от ревизиращия екип е нарушен на първо място един от основните принципи на ДОПК, а именно принципа на „обективност”, съгласно чл.3, ал.1, който регламентира, че органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в данъчните производства. Жалбодателката счита, че ревизиращият екип е преписал резултатите от предходна данъчна ревизия на търговското дружество „К. Строй” ООД, завършила с РА №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год. на ТД на НАП – Пловдив и че не са установени съществени елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на управителя Д.К. по чл.19 от ДОПК. На следващо място, жалбодателката счита, че ревизиращият екип е нарушил правото на защита – чл.6, ал.3 от основните принципи на ДОПК и че пример за това било, че при връчване на Доклада по чл.117 от ДОПК, не били предоставени всички събрани от ревизията документи и доказателства, което било нарушение пряко на чл.117, ал.4 от ДОПК, като се твърди, че докладът е връчен по електронен път и към връзката за сваляне на същия имало само един файл с Доклада, а описаните към него 46 приложения не били прикачени и не били получавани. На следващо място, в жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон, като се сочи, че отговорността по чл.19 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване, установяването и последващо събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски или препятстване само на събирането на същите и че принудителната солидарна отговорност по своята същност представлява вплетени административно-наказателни норми в данъчния процес. Сочи се също, че институтът на чл.19 ДОПК има основно наказваща функция и на второ място, фискална - за събиране на данъка, като сумите се събират от управителите, като отговорност за техни действия или бездействия и това не е данък, а санкция за тяхно противоправно поведение. Излага се довод, че за да се ангажира тази отговорност, следва да е изпълнен целия фактически състав на нарушението по чл.19 от ДОПК и че съгласно чл.6 от ЗАНН е необходимо: 1. Да се докаже конкретно действие, респ. бездействие; 2. Противоправност - нарушение на установения правов ред; 3. Деянието да е извършено виновно и 4. Да е обявено за наказуемо и че за разлика от типичните ревизионни производства, в които ревизираните субекти следва да установят изгодни за себе си факти и обстоятелства /най-често при претенции за право на данъчен кредит и при преобразуване на финансов резултат по ЗКПО/, в случаите на чл.19 от ДОПК елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на физическото лице следва да бъдат установени по несъмнен начин от ревизорите в хода на ревизията, съгл. чл.170, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК (В т.см. Решение №10744 от 15.10.2015 год. по адм.дело №9849/2014 год. на ВАС). Сочи се, че изпълнителното деяние е дефинирано като укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да се обявят пред органа по приходите или публичен изпълнител или разпореждане с имуществото на дружество при условията на чл.19, ал.2 от ДОПК и че и в двата случая следва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия, респ. бездействия и несъбираемостта на задължението, а причинно-следствената връзка между неправомерните действия на отговорните трети лица и причинената щета на фиска следва да бъдат доказани в производството по чл.19 от ДОПК. В жалбата се твърди, че основните си доводи ревизиращия екип черпи от Ревизионен акт №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год., издаден на „К. Строй” ООД, с който е приключила ревизия по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2008 год. до 31.05.2013 год., с който, установените задължения са: ЗДДС – главница, общо в размер на 587524.68 лева и лихви – 191263.24 лева. Излага се довод, че по същество, в хода на процесната ревизия, не са изисквани документи от третите задължени лица по сделките, с които не се признава от органите на НАП право на данъчен кредит и че това са - „***” ЕООД, с ЕИК ***, „***” ЕООД, с ЕИК ***, „***” АД, с ЕИК ***, като се сочи, че и трите дружества съществуват и работят, но ревизиращите се ползват от констатациите на ревизионния акт, издаден против търговското дружество „К. Строй” ООД. В жалбата се твърди, че не са събрани конкретни доказателства, от които е видно, че фактурите и съпътстващите ги документи, неотразяващи реални доставки, са подписани именно от управителя и че той е знаел за сключване на фиктивни сделки, водещи до намаляване на данъчните задължения и че в хода на настоящата ревизия не са събрани безспорни доказателства за проявен умисъл и съзнателно укриване на факти и обстоятелства, довели до възпрепятстване събирането на публичните задължения на „К. Строй” ООД. Излага се аргумент, че съгласно константната съдебна практика, приобщаването на ревизионния акт на дружеството и черпене на доводи единствено въз основа на отразеното в него, не доказва наличие на поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите и че следва да се отбележи, че ревизионният акт има доказателствено значение единствено и само досежно наличието и размера на установените с него публични задължения и периодите, за които те са установени, а всички останали факти и обстоятелства, релевантни за приложението на чл.19, ал.1 от ДОПК, подлежат на доказване в рамките на ревизионното производство за установяване на този специален вид отговорност, но в конкретния случай, издателите на ревизионния акт не са обосновали ангажирането на отговорност на жалбодателя с цитираната разпоредба и че констатациите на ревизионните актове, съставени на дружеството, не могат да бъдат противопоставяни на управителя му в ревизия по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, понеже двете отговорности са различни и произтичат от различни фактически състави (В т.см. Решение №9442 от 14.09.2015 год. по адм.дело № 10623/2014 год. на ВАС). Сочи се също, че за същия период е извършвана ревизия, с оглед ангажиране на отговорност, и на съпруга на жалбодателката – К. Б. К., с ЕГН **********, която е приключила с издаването на РА №16000918006535-091-001/13.06.2019 год. на ТД на НАП – Пловдив, че ревизиращият екип е бил същият - Г. И. Н. и Б. Г. Ч. и че ревизираният период е точно същия, както и при настоящия жалбодател - м.12.2012 год. и м.02.2013 год. до м.05.2013 год., както и че са установени точно същите размери на задължения: по ЗДДС, общо главница - 169863.35 лева и лихви – 86518.16 лева. Сочи се, че жалбодателката К. и К. са били заедно и по отделно управители на „К. Строй” ООД през ревизираният период, като в тази връзка се излага довод, че отговорността по чл.19 от ДОПК е административнонаказателна и следователно е недопустимо, за едно и също деяние да бъдат наказвани две лица и че ревизията трябва ясно да разграничи, кои деяния на единия управител и кои на другия, са довели до конкретни препятствия за събирането на данъчните задължения на управляваното от тях търговско дружество. Сочи се също, че допустимо би било вменяването им на солидарна отговорност, но не на двойна, като се твърди, че ако всеки от тях заплати задълженията по издаденият против него ревизионен акт, то Държавата ще събере сумата в двоен размер недължимо. Според жалбодателката, ревизиращият екип не е доказал по безспорен начин основния елемент на фактическия състав на отговорността по чл.19 от ДОПК, а именно - умисъл в действията на отговорното лице, като сочи, че съставомерното поведение по чл.19, ал.1 от ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си по обявяване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да направи, а да стори това умишлено - да е наясно със смисъла на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или да допуска настъпването им (В т.см. - Решение №8311 от 20.06.2018 год. по адм.дело №14694 /2017 год. на ВАС) и че умисъл не се доказва с презумпция от типа „невъзможно да не е знаел”. Излага се и довод, че разпоредбите на чл.19 от ДОПК не съдържат подобна презумпция, поради което вината следва да се установи от органите по приходите конкретно, ясно и точно, а в случая не са посочени, кои сделки или счетоводни операции са извършени или укрити със съгласието на жалбодателката и кои със съгласието на другия управител, а всеки от тях двамата е участвал в различни аспекти на управлението на фирмата и съответно, във вземането на решения и това, че те са съпрузи, не може да се тълкува, че всеки от тях е знаел, одобрявал или приемал действията на другия. Жалбодателката счита, че изводите на ревизиращия екип са изцяло предполагащи и няма никаква конкретика, като сочи например, че на стр.3 от обжалваното решение бил записан мотив: „Направен е извод, че Д.К., в качеството си на представляващ и управител е знаел или е невъзможно да не е знаел”, като се сочи, че предположения за знание на определени факти законодателят предвижда само в ограничен кръг от правни институти, но отговорността по чл.19 от ДОПК не е сред тях. Сочи се също, че по-нататък ревизиращите правят генерално обобщаващи заключения, че действията на К. представляват „укриване по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК”, но няма отговор на въпроса, какво е укрила К. - факти, сделки, документи, пари, имущество или други активи на дружеството и че с измененията на ДОПК от август 2017 год., понятието „недобросъвестност” се дефинира чрез необорима презумпция, като недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство. Твърди се, че ревизията не е установила никакви действия на К. след приключване на предшестващата ревизия на „К. Строй” ООД и че поради това не може да се презумира „недобросъвестност” на жалбодателката, както и че са неправилни изводите на ревизиращите, че К., чрез разпореждане със свое имущество, се е освободила от активи, които да послужат за удовлетворяване на задълженията в ревизионното производство. Според изложеното в жалбата, се смесвали двата института - данъчните задължения на търговското дружество „К. Строй” ООД и административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството по чл.19 от ДОПК, като се твърди, че К. не е извършил вменяваното й нарушение и се излагат аргументи, че с паричните средства, теглени от банковата сметка на дружеството „К. Строй” ООД, са разплащани задължения към доставчици. Сочи се също, че ревизирания период е от 5 месеца и не може да се направи генерално заключение, че с паричните средства са купувани само и единствено лични недвижими имоти и че в хода на съдебното производство ще се докажат разплащанията с клиенти в следващи периоди, за които периоди ревизията не е изисквала и не е събирала доказателства. Жалбодателката счита, че с оглед фактите по заличаването на търговското дружество „К. Строй” ООД след проведено производство по несъстоятелност и липса към момента на заличаването на трети лица, които да отговарят за публичните задължения, че е приложима разпоредбата на чл.168, т.6 от ДОПК и публичните задължения на дружеството са погасени, като сочи, че с Решение №*** от *** год. по търг.дело №***/*** год. на Софийски градски съд, дружеството е заличено, като производството по несъстоятелността е прекратено, а процесния ревизионен акт, с който се вменяват солидарни задължения на управителя на дружеството Д.К., е издаден на 13.06.2019 год. В жалбата се излага довод, че на това основание алтернативно следва да се приеме, че на жалбодателката не може да бъде вменена отговорност по чл.19 от ДОПК, поради погасяване на публичните вземания, дължими от основния длъжник - търговското дружество „К. Строй” ООД. В жалбата са направени доказателствени искания, като със същата, с оглед изложените доводи, жалбодателката намира, че Ревизионен акт №Р-16000918006565-091-001/13.06.2019 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №474/14.08.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив към Национална агенция по приходите, са изцяло неправилни, незаконосъобразни, необосновани и постановени при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт изцяло, като претендира присъждане и на направените разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката Д.Д.К. от ***, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв.Н.И.Ш. от АК – ***, чрез който поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения и моли съда да я уважи. Счита, че в хода на делото са доказали твърденията си, като отново твърди на първо място, че са извършени процесуални нарушения от органите на данъчната администрация и на второ място, че са извършени нарушения и на материалния закон. Претендира за присъждане на направените разноски по делото, за което представя списък, като заявява, че адвокатското възнаграждение е определено съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно сумата по ревизионния акт, като моли съда да има предвид и сумата, която ще внесе жалбодателя за допълнително възнаграждение на вещото лице. В предоставен от съда срок представя и писмена защита, в която излага подробни съображения и аргументи в подкрепа на жалбата.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, в първото съдебно заседание не се явява и не се представлява. От редовно упълномощен процесуален представител на същия – гл.юрк. Й. Б., е постъпила преди съдебното заседание молба, в която заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и поддържа изложеното в придружителното писмо становище относно направените в жалбата доказателствени искания. Моли съда да отхвърли жалбата, като претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В последното съдебно заседание ответникът се представлява от същия упълномощен процесуален представител - гл.юрк.Й. Б., която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, ако бъде потвърден обжалвания ревизионен акт. По отношение на искането за присъждане на направените разноски, от страна на пълномощника на жалбодателя, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като счита, че същото не е в минимален размер, съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В предоставения от съда срок представя и писмена защита, в която излага подробни съображения и аргументи в подкрепа на оспорения ревизионен акт.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението. В случая, Решение №474 от 14.08.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, постановено по повод жалба от К. Б. К. против Ревизионен акт №Р-16000918006535-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив, е изпратено и получено по електронен път на посочения електронен адрес на жалбодателката, на датата 15.08.2019 год., като връчването на документа е извършено от С. А. Н. – ***, със сериен номер на КЕП ***, видно от приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.11/. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, до Административен съд – Кърджали, на датата 27.08.2019 год., регистрирана в деловодството на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП с Вх.№94-00-196/27.08.2019 год., видно от положения върху същата щемпел/л.4/.

От изложеното следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването на Решение №474 от 14.08.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

С Ревизионен акт/РА/ №Р-09-1402861-091-001 от 10.03.2015 год. на ТД на НАП - Пловдив, издаден на търговското дружество „К. СТРОЙ” ООД, с които е приключила ревизия по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2008 год. до 31.05.2013 год., са установени задължения на дружеството, както следва: по ЗДДС – главници, общо в размер на 587524.68 лева и лихви, в размер на 191263.24 лева. Основание за опреД.е на задълженията са отказан данъчен кредит, във връзка чл.70, ал.5 от ЗДДС и установени неправомерно издадени кредитни известия към клиенти на дружеството. Посоченият РА е бил обжалван пред Дирекция „ОДОП” - Пловдив, но жалбата не е била разгледана по същество, тъй като е било констатирано, че същата е подадена след законоустановения срок, т.е. РА №Р-09-1402861-091-001 от 10.03.2015 год. на ТД на НАП – Пловдив е влязъл в сила към датата на възлагане на ревизионното производство на жалбодателката Д.К.. Този ревизионен акт, издаден на „К. СТРОЙ” ООД, ведно с РД и всички приложения към него, са присъединени към процесния ревизионния акт.

По делото между страните не е спорно, също така, че жалбодателката Д.Д.К. е бил управител и представляващ „К. СТРОЙ” ООД през целия ревизиран период, като съгласно чл.19 от Дружествения договор на „К. СТРОЙ” ООД от 17.11.2004 год., Д.Д.К. и съпругът й К. Б. К., са управлявали дружеството, заедно и поотделно, като те са били собственици на капитала и управители на „К. СТРОЙ” ООД до 01.11.2016 год., на която дата са продали дяловете си от дружеството, на Фондация „***” и съответно, „К. СТРОЙ” ООД е станало ЕООД, с едноличен собственик на капитала - Фондация „***”, чийто председател е бил съпругът на жалбодателката – К. Б. К. Жалбодателката е била овластена да представлява дружеството, като е била вписана в Търговския регистър, съгласно чл.141, ал.3 от ТЗ и е отговаряла за дружеството, съгласно чл.145 от ТЗ.

С оспорения Ревизионен акт №Р-16000918006565-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив/л.34-л.41/, е ангажирана отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК на жалбодателката Д.Д.К., за следните задължения по видове и период, както следва: отговорност за ДДС, за периода от 01.12.2012 год. до 31.05.2013 год. -  главница, общо в размер на 169863.35 лева и лихви, в общ размер на 86518.16 лева, през който период, жалбодателят е бил управител на „К. СТРОЙ” ООД град Кърджали. В ревизионния акт са изложени мотиви за издаването му, като е посочено, че отговорността по чл.19 от ДОПК на трето лице - член на орган на управление или управител, възниква само за задълженията на юридическото лице за данъци и задължителни осигурителни вноски и че отговорността по този текст от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване, установяването и последващо събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски или препятстване само на събирането на същите. Пояснено е, че препятстването се състои в непосочване или невярно посочване на данни, които са известни на съответното лице или разпореждане с имуществото на дружество при условията на ал.2, както и че в двата случая следва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия, съответно бездействия и несъбираемостта на задължението, а тази причинно-следствена връзка между неправомерните действия на отговорните трети лица и причинената щета на фиска следва да бъдат доказани в производството по чл.19 – чл.21 от ДОПК. В РА е посочено, че е установено, че К. Б. К., с ЕГН ********** и Д.Д.К., с ЕГН **********, са представлявали и управлявали дружеството „К. СТРОЙ” ООД, заедно и поотделно, от основаването му на 22.11.2004 год. и през целия ревизиран период и че на същото е извършена ревизия, приключила с РА №*********/21.03.2014 год. на ТД на НАП – Пловдив и че с Решение №597/16.06.2014 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, този РА е отменен и преписката е била върната за нова ревизия. Посочено е също, че новата ревизия е приключила с РА №Р-09-1402861-091-001 от 10.03.2015 год. на ТД на НАП – Пловдив, който е бил обжалван с жалба с Вх.№70-00-3157/01.04.2015 год., като с Решение №328/20.04.2015 год. на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив жалбата е била оставена без разглеждане, като недопустима, поради просрочие и производството е било прекратено, както и че това решение не е обжалвано, а задълженията по този РА не са платени. По-нататък в мотивите на РА е посочено, че на първо място, отговорността възниква при сбъдването на определените от закона условия – неподаването в срок на декларация или подаването на непълна или невярна декларация, в която лицето е укрило определени факти и обстоятелства и че неизпълнението на задължението да се декларират определени обстоятелства, както и неспазването на сроковете и укриване на фактите, подлежащи на деклариране, установени от закона, са основание за възникване на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК за това лице. На следващо място е посочено, че вторият задължителен елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите, а субект на укриването се явява управителят/респ. едноличния собственик на капитала, доколкото при действието на чл.141, ал.2 от ТЗ, той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му/чл.141, ал.1 от ТЗ/, като информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация /чл.125 от ЗДДС, чл.115 от ППЗДДС и приложение №13 към ППЗДДС/, като разминаването между декларираното и действителното, безспорно се явява укриване. В мотивите е посочено, че отговорността на ревизираното лице в настоящото производство е ангажирана затова, че в подадените справки-декларации, управителят не е декларирал истински стойности на ДДС за възстановяване и на претендиран данъчен кредит, като е прието, че установеният ДДС при ревизията, в размер на 169863.35 лева, ведно с начислената лихва, не са внесени от ревизираното лице „К. СТРОЙ” ООД и е посочено, че отговорността при укриване на факти и обстоятелства е до размера на несъбраното задължение. Отбелязано е, че в случая, от особено значение, във връзка със съответните доставки, е полагането на определени усилия от получателя по доставките - снабдяването с набор от документи, защитаващи наличието на доставка и че в хода на ревизионното производство на „К. СТРОЙ” ООД, като и в хода на настоящото производство, представляващите не са представили доказателства и документи, с които да удостоверят, че са действали добросъвестно и са взели всички възможни разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба. Изложен е и мотив, че грижата на добрия търговец може да се определи като грижа, която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с даден бранш, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и че когато става въпрос за сключване на търговски сделки, може да се каже, че грижата на добрия търговец се изразява в това, да се установи самоличността на управляващите търговеца контрагент, неговата дейност, т.е. дали търговецът е надежден - колко години е на пазара, новосъздадена фирма ли е, дали наистина разполага с материалите и ще бъде ли коректен, дали разполага със стопански обекти, търговски обекти и че добрият търговец не би предприел плащане, без уверение в добрата търговска репутация на доставчика. В мотивите е посочено, че при ревизията на „К. СТРОЙ” ООД, както и в хода на настоящата ревизия, представляващите не са представили документи, които в крайна сметка да докажат реалното получаване на стоките и извършените услуги и че по отношение на „К. СТРОЙ” ООД, представлявано и управлявано от Д. и К. К., същите са лица, които са знаели или е невъзможно да не знаят, че като получатели на доставки от гореизброените контрагенти, участват в привидни доставки и са поели риска от това. Посочено е също, че с приемане на предмета на доставката от лице, за което знае, че не е доставчик, получателят се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания и че описаните фактури са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит, което пък води до невнасяне на данък в бюджета и генерира загуба на данъчни приходи за бюджета. В мотивите е прието, че са налице обстоятелствата, визирани в чл.19, ал.1 от ДОПК и че в хода на производството безпротиворечиво е доказано, че Д.Д.К., в качеството си на управител на „К. СТРОЙ” ООД, е намалила имуществото на задълженото лице, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъците или задължителните осигурителни вноски и обосновава краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания. Прието е също, че са налице обстоятелствата, визирани в чл.19, ал.2 от ДОПК, както и е описано, че във връзка с задълженията по РА, издаден на „К. СТРОЙ” ООД, е образувано ИД №***/*** год. при ТД на НАП – град София, като с Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК /поради несъбираемост/ с Изх.№***/*** год. на ТД на НАП – град София, изпълнителното дело е прекратено, а дългът е прекатегоризиран като несъбираем и че няма постъпили суми за погасяване на задълженията, като е пояснено, че извършването на прекатегоризация означава, че всички изпълнителни способи са изчерпани и е установено, че липсват активи, собственост на длъжника, към които да се насочи принудителното изпълнение от отправените искания за предоставяне на информация относно доходи, имущество или активи на основание чл.212 от ДОПК. В заключение, в мотивите е посочено, че в резултат на извършения анализ, подробно описан в РД, който е неразделна част от настоящия акт, е установено, че са налице обстоятелствата, визирани в чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК и на основание чл.21 от ДОПК, се реализира отговорността по чл.19 от ДОПК, за третото отговорно лице – Д.Д.К., в размер на дължимите и невнесени данъци от задълженото юридическо лице „К. СТРОЙ” ООД, както и за лихвите, дължими по тези задължения, съгласно чл.16, ал.3 от ДОПК. Отбелязано е, че ревизиращият екип е изследвал фактите и обстоятелствата, относими към опреД.ето на данъчните задължения за ревизирания период, съобразно изискванията на ДОПК със събраните годни доказателства и доказателствени средства и че настоящият Ревизионен акт изцяло потвърждава констатациите в Ревизионния доклад, като се приемат изложените в този Ревизионен доклад факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди.

В хода на ревизията е издаден Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000918006565-092-001 от  19.04.2019 год./л.103-л.117/, неразделна част от обжалвания ревизионен акт, в който се съдържат и подробните мотиви към същия. В констативната част на РД са визирани нормите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК и са анализирани всички данни за установяване на фактическия състав за възникването на отговорността по този ред. Посочено е, че Д.Д.К. е била управител на „К. СТРОЙ” ООД от създаването на дружеството, вписано в търговския регистър на Кърджалийски окръжен съд по фирмено дело №*** от 2004 год. до 01.11.2016 год. и че според ревизиращите органи, лицето е укрило известни му факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред приходната администрация и за които е знаело. Отразено е също, че отговорността на ревизираното лице/РЛ/ е ангажирана затова, че в подадените справки-декларации по ЗДДС са декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне и в тази връзка е посочен РА №Р-09-1402861-091-001 от 10.03.2015 год., издаден на „К. СТРОЙ” ООД, с който е приключила ревизия по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2008 год. до 31.05.2013 год. и с който, установените задължения са: по ЗДДС – главници, общо в размер на 587524.68 лева и лихви - 191263.24 лева, както и че основание за опреД.е на задълженията са отказан данъчен кредит във връзка чл.70, ал.5 от ЗДДС и установени неправомерно издадени кредитни известия към клиенти на дружеството. Отбелязано е и обстоятелството, че цитираният РА е обжалван пред Дирекция „ОДОП” - Пловдив, но жалбата не е разгледана по същество, тъй като е констатирано, че същата е подадена след законоустановения срок, т.е. че посоченият РА е влязъл в сила към датата на възлагане на ревизионното производство на Д.К.

В РД е посочено, че в процесното ревизионно производство е присъединен Ревизионен акт №Р-09-1402861-091-001 от 10.03.2015 год. на „К. СТРОЙ” ООД, ведно с РД и всички приложения към него и че от присъединените доказателства е видно, че при ревизията на дружеството, във връзка с приложението на ЗДДС, са установени редица нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправомерно приспадане на данъчен кредит по фактури, за които не са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, както и издадени без основание кредитни известия към клиенти на дружеството, както и че в хода на ревизионното производство, представляващите на „К. СТРОЙ” ООД не са представили документи, които в крайна сметка да докажат реалното получаване на стоките и извършване на услугите. Направен е извод, че Д.К., в качеството си на представляващ и управител е знаел или е невъзможно да не е знаел, че като получател на фактури, издадени от лицата, подробно описани в РД на дружеството, участва в привидни доставки и е поел риска от това и че с приемане на предмета на доставката от лице, за което знае, че не е доставчик, получателят се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. Посочено е, че фактурите са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит, което пък води до невнасяне на косвен данък и генерира загуба на данъчни приходи за бюджета.

В РД е прието, че описаното съставлява „укриване” по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, като е посочено, че отговорността за укриването е на лицето, което, съобразно качеството си на управител и представляващ, е съзнавало или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по деклариране на некоректни данни и че вследствие от поведението на лицето по укриване на фактите и обстоятелствата, е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани данъчни задължения от страна на НАП. Органите по приходите са посочили, че тези констатации се подкрепят и от представените доказателства във връзка с връчено на ревизираното лице искане за представяне на документи и писмени обяснения №***/*** год., в отговор на което, Д.К. е декларирала, че е сключвала договори с контрагенти на дружеството; водила преговори с клиентите и доставчиците на дружеството; като управител е упражнявала контрол; получавал и подписвала е документи, издадени и получени от контрагенти на дружеството; нареждала е плащания към контрагенти по банков път и се е разплащала в брой; предоставяла е документите на счетоводителя, с цел отразяването им в счетоводните регистри; подписвала е Справки-декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби; подписвала е платежните нареждания за внасяне на дължимия данък върху добавената стойност, корпоративен данък, данък върху доходите от трудови правоотношения, окончателен данък по чл.38, ал.12 от ЗДДФЛ и данък върху социалните разходи по ЗКПО; подписвала е трудовите договори на работниците и служители, наети в дружеството.

В РД е посочено, че следващите две кумулативни изисквания на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК изискват да е налице обективна невъзможност за събиране на задълженията и тя да е в причинно-следствена връзка с действията на Д.Д.К. по укриването на фактите и обстоятелствата, т.е., че за да е налице отговорност на ревизираното лице, е необходимо да е доказано по несъмнен начин, че действията му по укриване на факти и обстоятелства са станали причина за несъбираемостта на установените задължения на дружеството и че причинно-следствената връзка, обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата, е необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал.1 на чл.19 от ДОПК. В РД е описано, че от страна на НАП са предприети действия за събиране на съществуващите публични вземания от „К. СТРОЙ” ООД и че е установена липса на недвижимо имущество, вещни права и безналични ценни книжа. Описано е също, че към Дирекция „Събиране”, Отдел „Публични вземания” при ТД на НАП - София е отправено искане Изх.№6215/01.10.2018 год., на което е получен отговор, от който е видно, че са положени всички възможни мерки за събиране на изискуемите публични задължения на дружеството, както и че представляващият дружеството не е се е погрижил същите да бъдат удовлетворени, въпреки задължението си за това, като на 10.02.2017 год. дългът е категоризиран като несъбираем и ИД №***/*** год. е било прекратено. В РД е отбелязано, че е установено, че всички изпълнителни способи са изчерпани и липсват активи, собственост на длъжника, към които да се насочи принудително изпълнение и че няма извършвани погашения на безспорно установените задължения. С оглед наличието на горните обстоятелства, ревизиращият екип е приел в РД, че от очевидните управленски, формални и неформални функции на задълженото лице, се налага изводът за безспорното знание от страна на Д.К. за действията и/или бездействията й в качеството на правен и данъчен субект на „К. СТРОЙ” ООД, като е налице връзка между това знание и възпрепятстването на публичния изпълнител за реализиране на способи и мерки за погасяване на задълженията за данъци.

В РД, органите по приходите, издали оспорения РА, са установили, че е изпълнен съставът и на чл.19, ал.2 от ДОПК, според която разпоредба, когато управител  или  член   на  орган  на управление  недобросъвестно  извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски; извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице, като отговорността за задължението в тази хипотеза е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Като доказателство за това, че е изпълнен съставът на чл.19, ал.2 от ДОПК, органите по приходите са посочили, че в подадените годишни отчети за периода 2012 год. - 2013 год., дружеството има декларирана значителна касова наличност и е било възможно плащането на публичните задължения на предприятието или удовлетворяване вземанията на доставчиците, като съгласно публикувания в ТР баланс към 31.12.2013 год., дружеството имало вземания от клиенти, в размер на ***  лева, задълженията към доставчици възлизали на ***  лева, а наличните пари в брой в касата са били в размер на ***  лева, не са били отчетени задължения към бюджета и в същото време, дружеството е с декапитализация в размер на - ***  лева, т.е. въпреки значителните касови наличности, не са били погасени задължения към доставчици. Посочено е, че съгласно предоставените от банката подробни извлечения на фирмените сметки, от сметките на дружеството са изтеглени големи суми в брой, чието осчетоводяване е отразено като постъпление в касата, а в същото време задлъжнялостта на дружеството нараства (вземанията от клиенти за 2013 год. спрямо 2012 год. нарастват с ***  лева, а задълженията към доставчици за 2013 год. спрямо 2012 год. нарастват с ***  лева), както и декапитализацията - собствения капитал на дружеството е отрицателна величина за 2012 год. – минус ***  лева, а за 2013 год. нараства на минус ***  лева. Посочено е, също така, че са изтеглени пари от фирмените сметки, както от представляващите, така и от ***, който за периода от 21.01.2013 год. до 12.11.2013 год. не е бил в трудови правоотношения с дружеството, като последният придобил 2 броя недвижими имоти, съответно на 04.09.2013 год. и на 11.11.2013 год.

В РД е описано, че при ревизионното производство на дружеството са представени счетоводни регистри за ревизирания период (от 01.10.2008 год. до 31.05.2013 год.) и че същите са подробно анализирани при процесното ревизионно производство на Д.К. и е установено е следното:

Съгласно представената оборотна ведомост, за периода от 01.01.2012 год. - 31.12.2012 год. са отчетени задължения към доставчици в размер на *** лева, вземанията от доставчици по аванси възлизат на *** лева или компенсираното общо задължение към доставчици възлиза на *** лева. Отчетени са вземания от клиенти в размер на *** лева, а задълженията към клиенти по аванси възлизат на *** лева или компенсираното общо вземане от клиенти възлиза на *** лева и следователно, отчетените задължения към доставчици са около девет пъти по-големи от очакваните вземания от клиенти. Описано е, че в същото време, отчетените парични наличности в лева към 31.12.2012 год. са в размер на *** лева - сума, с която, според обичайната икономическа логика, би следвало да се разплатят големите задължения към доставчиците и че е факт, че за годината е отчетено увеличение на касовите наличности - началното салдо на счетоводна с-ка 501 „каса в лева” към 01.01.2012 год. е в размер на *** лева, а крайното салдо възлиза на *** лева. Посочено е, че за периода от 01.01.2013 год. до 31.05.2013 год., от „К. СТРОЙ” ООД са представени счетоводни регистри (главни книги) на някои от счетоводните сметки и че при анализа им е установено, че касовите наличности продължават на нарастват, въпреки нарастващата задлъжнялост на дружеството, като началното салдо за периода възлиза на *** лева, а крайното - в размер на *** лева, както и че поддържаните наличности на парични средства в разплащателните сметки на дружеството са много малки, като в края на периода те възлизат на *** лева, а оборотите са големи, като тегленията на пари в брой се извършват от представляващите и ***. От извършения анализ на получените отговори от банките, в които дружеството е имало открити разплащателни сметки, а именно: „Интернешънъл Асет Банк” АД и „Райфайзен Банк България” ЕАД, органите по приходите са констатирали, че основната част от тегленията на пари в брой са извършвани от Б. К. - *** на ревизираното лице и че за периода от м.12.2012 год. до 31.12.2013 год. са отразени и минимални вноски по разплащателните сметки на дружеството, като същите са извършвани от задълженото лице, съпругата и сина му. Описано е, че обобщено, теглените и внесени суми по разплащателните сметки на дружеството за горецитираните периоди са: от Б. К. - внесени суми *** лева, изтеглени *** лева, нетен поток – *** лева; от Д.К. - внесени суми *** лева, изтеглени *** лева, нетен поток – *** лева; от К. К. - внесени суми – *** лева. В РД органите по приходите са оборили твърденията на Б. К. - *** на задълженото лице и назначен като *** в дружеството за кратък период от време, че теглените суми са били за плащане на заплати, като са приложили банковите документи, където лицето собственоръчно е изписало, че: „сумата не е за заплати”. Наред с това е посочено, че за времето, в което Б. К. не е бил в трудови правоотношения с дружеството - 21.01.2013 год. до 12.11.2013 год., същият е изтеглил суми в общ размер на *** лева. От всичко гореизложено, органите по приходите са извели извод, че изтеглените парични средства от сметките на дружеството са неправомерно осчетоводени, като постъпили в касата на дружеството, а не както е следвало да се осчетоводят - като разходвани от представляващия и членовете на неговото семейство, т.е. прието е, че представените счетоводни регистри не отразяват вярно и честно стопанските операции в дружеството.

В Ревизионния доклад е описано, че от информационния масив на НАП е установено, че на 22.02.2019 год. лицето Б. К. е придобило чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, недвижим имот от баща си – К. К., който имот представлява: 1) офис, с площ 23.4 кв.м.; 2) земя, с площ 997 кв.м. и 3) склад, с площ 209.4 кв.м., находящи се в *** и че имотът е бил предложен от ревизиращия екип като обект на предварителни обезпечителни мерки с искане за ПОМ №***/*** год. В ревизионния доклад/РД/ е прието, че с разпоредителните сделки на притежаваното от К. Б. К. недвижимо имущество, прехвърлено на сина му, ревизираното лице се е освободило от имущество, което е следвало да послужи като обезпечение при реализиране на отговорността при процесното ревизионно производство по реда на чл.19 от ДОПК, въпреки разпоредбите на чл.216 от същия кодекс. Прието е, че ревизираното лице е извършило съвкупност от действия, респективно бездействия, които от една страна способстват за неплащането на данъчни задължения, а от друга страна, правят невъзможно събирането им след установяване на тяхното съществуване и техния действителен размер. В заключение е посочено, че всички произхождащи и предшестващи действия във връзка с декларираните покупки и продажби, декларирани приходи и разходи, теглени суми и т.н., са изцяло в пряка връзка с действията или бездействието на управителя на „К. СТРОЙ” ООД – Д.Д.К., която като такава, недобросъвестно е препятствала установяването и последващо събиране на данъци, състоящо се в непосочване или невярно посочване на данни, които са й били известни и че ревизираното лице, в качеството си на управител, е укрила истинския размер на задълженията за ДДС в подадените справки-декларации, както и че от информационния масив НАП е установено, че Д.Д.К. е посочена като лице, притежаващо удостоверението за КЕП на титуляра - „К. СТРОЙ” ООД и тя е подала заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги на НАП с КЕП на дружеството.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.19, ал.1 и ал.2 и чл.21 от ДОПК, е установена отговорност на жалбодателката Д.Д.К., за задължения на „К. СТРОЙ” ООД по ЗДДС, за данъчни периоди м.12.2012 год. и от м.02.2013 год. до м.05.2013 год., в общ размер на 169863.35 лева и лихви – 86518.16 лева.

При тези мотиви, изложени в ревизионния доклад, е издаден и оспорения Ревизионен акт №Р-16000918006565-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив, като същият е бил връчен на ревизираното лице по електронен път, на 17.06.2019 год., видно от приложеното по преписката разписка за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.42/. Срещу същия е била подадена жалба в предвидения в чл.152, ал.1 от ДОПК срок, до директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, с препоръчана пощенска пратка на 01.07.2019 год., видно от приложеното копие от пощенски плик с баркод *** на Български пощи” ЕАД ***/л.31/, като жалбата е регистрирана в деловодството на ТД на НАП – Пловдив с Вх.№*** от *** год., и съответно в Дирекция „ОДОП” – Пловдив с Вх.№*** от *** год./л.28-л.30/. В тази жалба са изложени твърдения и доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт и е поискана неговата отмяна изцяло, като незаконосъобразен. По повод жалбата е постановено и Решение №474 от 14.08.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ - Пловдив при ЦУ на НАП/л.12-л.18/, с  което е потвърден Pевизионен акт/РА/ №Р-16000918006565-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив, издаден на Д.Д.К., за установяване на отговорността й, по реда на чл.19 от ДОПК, в качеството й на управител на „К. СТРОЙ” ООД, с ЕИК ***, за задължения на „К. СТРОЙ” ООД по ЗДДС, за данъчни периоди м.12.2012 год. и от м.02.2013 год. до м.05.2013 год. - главници, в общ размер на 169863.35 лева и лихви върху тях – 86518.16 лева.

В мотивите към решението е посочено, че отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК е особен вид отговорност за физическите лица - членове на органи на управление или управители на задължени юридически лица, която възниква, ако е изпълнен фактическият състав, предвиден в посочената разпоредба и че същността на отговорността се състои във възникване на задължение за едно лице да заплати задълженията за данъци на друго лице, както и че разпоредбата на чл.19 от ДОПК определя две хипотези, при които възниква отговорност за членовете на органите на управление на юридическите лица, а именно, че първият случай, в който възниква отговорността, е по чл.19, ал.1 от ДОПК - ако член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение, а втората хипотеза, в условията на която възниква отговорността, е съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК - ако управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащане в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество. Посочено е също, че в конкретния случай органите по приходите са изследвали и двете хипотези по чл.19, като са достигнали до извода, че са налице основания за прилагане на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК и че въпросът, в случая, се свежда до обосноваване на действията на Д.Д.К. именно като недобросъвестни и умишлени, насочени конкретно към несъбиране на установените задължения. Отбелязано е също, че причинно-следствената връзка, обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал.1 на чл.19 от ДОПК и че реализирането на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки: субект на отговорността да е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; като резултат, вследствие от поведението на лицето по укриването на фактите и обстоятелствата, да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Прието е, че по отношение наличието на първия елемент относно качеството на жалбодателя, като субект на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, е категорично установено от събраните доказателства, че същият е имал управленски и представителни функции в дружеството, т.к. за периода, за който му е вменена отговорността, органите по приходите категорично са установили, че Д.Д.К. е управител и представляващ „К. СТРОЙ” ООД и то през целия ревизиран период. Посочено е, че съгласно чл.19 от Дружествения договор на „К. СТРОЙ” ООД от 17.11.2004 год., К. Б. К. и съпругата му Д.Д.К. управляват дружеството заедно и поотделно и че те са собственици на капитала и управители на „К. СТРОЙ” ООД до 01.11.2016 год., на която дата продават дяловете си от дружеството, на Фондация „***”, след което, „К.  СТРОЙ” става ЕООД, с едноличен собственик на капитала - Фондация „***”, чийто председател е К. Б. К., както и че двамата съпрузи заедно и поотделно, са били овластени да представляват дружеството, като това е било вписан в Търговския регистър и съгласно чл.145 от ТЗ, двамата са отговаряли за дружеството.

Прието е по-нататък, че по отношение на първия елемент от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК, субектът – Д.Д.К. е физическо лице, имащо качеството на орган на управление на „К. СТРОЙ” ООД, преобразувано в „К. СТРОЙ” ЕООД и че лицето ръководи и управлява дейността на дружеството през периодите, за които са установени данъчни и публични задължения на „К. СТРОЙ” ООД и през които периоди са извършени действията, увреждащи фиска. Относно другия елемент от хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК, е посочено, че при ревизията на „К. СТРОЙ” ООД е установено, че на Д.К., в качеството й на управител и представляващ, следва да е било известно, че при извършената ревизия на дружеството, документирана с РА №Р-09-1402861-091-001 от 10.03.2015 год., е установено наличие на документи с невярно съдържание и са установени допълнителни задължения за косвен данък и че тези задължения се явяват укрити, тъй като приходната администрация не е могла да узнае за тях преди издаване на ревизионния акт, с който те са вменени като задължения на дружеството. Посочено е също, че са налице некоректно подадени декларации по чл.125 от ЗДДС от страна на „К. СТРОЙ” ООД, отразяващи нереално ефекта от стопанските операции на юридическото лице, като е изведен извод, че самият акт на некоректно деклариране на задължения от страна на дружеството показва причинно-следствената връзка между анализираните по-горе първи и втори елемент на фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК, тъй като липсата на данни за възникнали задължения от юридическото лице препятства събирането на задълженията за данъци по ЗДДС. Прието е също, че е налице обстоятелството, че администрацията е лишена от изпълнително основание, въз основа на което да проведе евентуално принудително изпълнение, т.к. декларацията е изпълнително основание, съгласно чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК и липсата на такава или подадена с некоректни данни, препятства приходната администрация от възможността чрез съответните съпоставки и анализи дори да предположи, че са възникнали неплатени задължения. Посочено е, че същността на декларирането се състои именно в посочване на предвидените в съответните образци на декларации, действителни факти и обстоятелства, свързани с данъчното облагане. Прието е, че субект на укриването е Д.К., като управител и представляващ „К. СТРОЙ” ООД, която по силата на чл.141, ал.1 и ал.2 от Търговския закон, организира и ръководи дейността на дружеството, т.е. прието е, че ревизираното лице е знаело за декларирането на некоректни данни в подадените справки-декларации по ЗДДС и че това ще доведе до ощетяване на бюджета и че липсата на деклариране или разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията, съставлява укриване по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, а отговорността за укриването е на лицето, което съобразно качеството си на управител, е съзнавало или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по деклариране на коректни данни. Отбелязано е, също така, че самият жалбодател в хода на ревизионното производство е представил собственоръчно подписани обяснения, че е подписвал фактури, СД по ЗДДС, платежни документи, данъчни декларации, трудови договори и други документи, свързани с дейността на дружеството.

В мотивите към решението е отразено, че на следващо място, органите по приходите са изследвали дали е изпълнен фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК, т.е. налице ли е недобросъвестно препятстване събирането на данъци, като е посочено, че препятстването се състои в извършването на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения и че от особено значение е наличието на недобросъвестно поведение на съответното лице, както и че при преценяване добросъвестността на лицето се вземат предвид всички факти и знанието относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за задължителни осигурителни вноски и е без значение, дали същите са установени с издаването на съответния индивидуален административен акт или с подаването на декларация. Отбелязано е, че посочените в чл.19, ал.2 от ДОПК способи за намаляване на имуществото са два: плащане в натура или в пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо разпределение на печалбата или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните и че легалните дефиниции на понятията „дивидент” и „скрито разпределение на печалбата” са дадени в §1, т.4 и 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Посочено е, че съгласно §1, т.5 от ДР на ЗКПО/изм., ДВ, бр.110/2007 год., в сила от 01.01.2008 год./ „скрито разпределение на печалба” представляват начислените разходи от данъчно задължено лице, несвързани с осъществяваната от него дейност или превишаващи  обичайните пазарни нива в случаите, когато са извършени в полза на акционерите, съдружниците или свързаните с тях лица, като е прието, че в хода на ревизията безспорно е установено, че са извършени множество тегления от банковите сметки на дружеството, както от Д.Д.К., така и от *** К. Б. К. и *** Б. К. Посочено е, че на стр.14 - 20 от РД, органите по приходите са описали в таблици изтеглените суми от всяко от лицата, по дати и размери и че общата сума възлиза на *** лева и че е видно, че не са представени доказателства относно разходването на средствата. В решението е прието, че твърдението на *** - Б. К., че теглените суми са били за възнаграждения, са оборени от органите по приходите, чрез прилагане на доказателства - банкови документи, където ясно се виждало, че самото лице е декларирало, че „сумите не са за заплати” и че като се добави и обстоятелството, че за същия период, синът на жалбодателката се е сдобил с два недвижими имота, то е изведен извод, че е изпълнен съставът на §1, т.5 от ДР на ЗКПО/Изм., ДВ, бр.110/2007 г., в сила от 01.01.2008 г./, относно „скрито разпределение на печалба”, а именно - разходи на парични средства несвързани с дейността на дружеството. Посочено е в мотивите, че в подкрепа на тези изводи са и огромните непогасени задължения към доставчици, както и неразплащането на данъчни задължения и че не е без значение и факта, че самата жалбодателка, в качеството си на представляващ дружеството, обявява неплатежоспособност, считано от 31.12.2014 год., несъстоятелност, считано от 14.03.2018 год. и заличаване на дружеството, считано от 16.04.2019 год., а междувременно, през месец 11.2016 год., целият капитал на „К. СТРОЙ” ЕООД е прехвърлен на Фондация „***”. Изведен е и извод, че безспорно горните факти доказват знание от страна на Д.Д.К. за действията й в качество на правен субект с разпоредителна власт в „К. СТРОЙ” ООД, преобразувано в „К. СТРОЙ” ЕООД и че е налице връзка между това знание и възпрепятстването на погасяване на задълженията за данъци, както е прието, че със съзнателните си действия по неплащане задълженията на дружеството, жалбодателката не само подпомага спирането на дейността му, но и възпрепятства събирането на задълженията.

Решаващият орган напълно е споделил констатациите на ревизиращите органи, че ревизираното лице, в качеството му на управител и представляващ „К. СТРОЙ” ООД, е знаело, че по този начин ще лиши дружеството от възможност за заплащане на задълженията по ЗДДС, като в мотивите е посочено, че органите по приходите са изследвали действията на жалбодателя, в качеството му на управител, свързани със събирането на установените задължения на дружеството и че видно от данните по преписката, несъмнено са били предприети всички възможни действия за принудително събиране на просрочените публични задължения на дружеството, но в крайна сметка е установена невъзможност за събиране на изискуемите задължения, тъй като дружеството не притежава активи и няма авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечение на публичните му задължения. Посочено е, че задълженото лице е категоризирано като лице с „несъбираем дълг”, а образуваното изпълнително дело е било прекратено. В мотивите е отразено, че предвид факта, че отговорността на органа на управление на задълженото лице по чл.19, ал.2 от ДОПК е винаги ограничена до размера на извършеното разпореждане, ревизиращият екип се е съобразил с тази разпоредба, като констатациите са изложени подробно в РД. В мотивите към решението е прието, че съвкупната преценка на специфичните за казуса обстоятелства - целенасочено поведение Д.Д.К., в качеството й на управител и представляващ на „К. СТРОЙ” ООД, да укрие факти с цел избягване плащането на данъци от една страна, предприетите действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани от друга страна, по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава краен извод, че поведението на жалбодателя е основната причина за несъбираемост на установените на дружеството публични задължения и че в случая са налице всички кумулативно необходими предпоставки, за ангажиране отговорността на жалбодателката Д.Д.К., по реда на чл.19 от ДОПК.

В хода на производството по делото, по искане на процесуалния представител на жалбодателя, по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, което да даде заключение, на поставени 13/тринадесет/ въпроса.

Вещото лице - *** К.Д.П., след запознаване с материалите по делото, е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза/л.475-л.498/, ведно с приложения към него/л.500-л.757/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и  обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 година.

По т.1 от поставените му въпроси - паричните средства от с/ки 501 и 503 и всички тегления в брой от банковата сметка на дружеството, за какво са изразходвани, какви плащания са осчетоводени, за периода 01.12.2012 год. до 31.12.2014 год., по с/ка 501 „Каса в левове”, вещото лице е описало в заключението си, че наличните парични средства в брой по с/ка 501 „Каса в лева” към 01.12.2012 год. са били в размер на *** лева/Дт салдо по сметката/, а за постъпили суми в касата - за периода 01.12.2012 год. до 31.12.2014 год., е описало, че „К. СТРОЙ” ЕООД е получило суми от клиенти, от реализирани продажби, постъпили в касата, общо в размер на *** лева, както и че в касата са постъпили и средства от изтеглени суми от разплащателна сметка в „Райфайзен Банк”, общо в размер на *** лева, като в табличен вид са описани конкретните суми по периоди, постъпили от продажби на клиенти и от разплащателната сметка. Вещото лице е описало, че осчетоводяването е Дт сметка „Каса в левове” и Кт сметка 503/1 „Разплащателна сметка в левове” за сумите изтеглени от „Райфайзен Банк” и Кт сметка „Клиенти” за реализираните продажби и че изразходването на средства от касата на дружеството за периода 01.12.2012 год. до 31.12.2014 год. е в общ размер на *** лева. Описало е, че направлението на изразходваните средства от касата на дружеството е, както следва: Доставчици общо - *** лева; Финансови разходи - *** лева; Кредитори - *** лева; Захранване на сметка в евро - *** лева; Платен корпоративен данък - *** лева; Персонал - *** лева; Захранване на сметка в лева - *** лева или общо за периода - *** лева, а осчетоводяването на стопанските операции е по Кт на сметка 501 „Каса в левове” в кореспонденция по хронология на описаните направления на изразходването на средства, с Дт сметки на: 401 „Доставчици”; 629 „Други финансови разходи”; 499/1 „Други кредитори в лева”; 504/2 „Разплащателна сметка в евро”; 452/1 „Разчети за корпоративен данък”; 421 „Персонал”; 503/1 „Разплащателна сметка в лева”.

По с/ка 503/1 „Разплащателна сметка в лева”, вещото лице е описало в заключението си, че за периода 01.12.2012 год. до 31.12.2014 год. са изразходвани от сметката общо *** лева, като в табличен вид в заключението са описани сумите по периоди и по направления на изразходването им. От тази таблица е видно, че за периода 01.12.2012 год. - 31.12.2012 год., общо изразходваната сума е *** лева, по следните направления: Персонал - *** лева; Данък ЗДДФЛ - *** лева; ДОО - *** лева; ДЗПО - *** лева; ЗОВ - *** лева; Каса лева - *** лева. За периода 01.01.2013 год. - 31.12.2013 год., общо изразходваната сума е *** лева, по следните направления: Персонал - *** лева; Данък ЗДДФЛ - *** лева; Данък за внасяне – *** лева; ДОО - *** лева; ДЗПО - *** лева; Каса лева - *** лева; Разплащателна сметка в евро – *** лева; Финансови разходи – *** лева; Други разходи – *** лева и Доставчици – *** лева. За периода 01.01.2014 год. - 31.12.2014 год., общо изразходваната сума е *** лева, по следните направления: Данъци - *** лева; ДОО, ЗОВ – *** лева; Каса лева – *** лева; Разплащателна сметка в евро – *** лева; Финансови разходи – *** лева и Доставчици – *** лева или, обща сума за периода - *** лева. Посочено е, че осчетоводяването на стопанските операции е по Кт на 503/1 „Разплащателна сметка в левове” в кореспонденция с Дт сметки на: 401 „Доставчици”; 629 „Други финансови разходи”; 504/2 „Разплащателна сметка в евро”; 455/10 ДЗПО; 454/1 Данък по чл.42 от ЗДДФЛ; 455/4 ОС Раб. 3.6%; 421 „Персонал”; 501 „Каса в лева” и 455/1 „Разчети с ДОО”.

По т.2 от поставените му въпроси – Да се съпостави годишния финансов отчет на дружеството за 2014 год. с 2012 год. и 2013 год. в частта на паричните наличности и как са се изменяли същите в края на всеки период, вещото лице е посочило, че в годишните финансови отчети/ГФО/ паричните средства в наличност са посочени в хиляди лева и че в т.ІІ.4 от експертизата са описани и приложени изготвените годишните финансови отчети на дружеството по периоди/години/ вкл. и за 2012 год., 2013 год. и 2014 год. и че за тези периоди, средствата в наличност в хиляди лева са съответно: 2012 год., в размер на *** лева; 2013 год., в размер на *** лева и 2014 год., в размер на *** лева, както и че съответно, наличност/салда в края на периода/ по счетоводни сметки: с/ка 501 „Каса в лева”, с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева” и с/ка 504 „Разплащателна сметка във валута” са, както следва: сметка „Каса в лева”: наличност 2012 год. – *** лева; наличност 2013 год. – *** лева; наличност 2014 год. – *** лева; сметка „Разплащателна сметка в лева”: наличност 2012 год. – *** лева; наличност 2013 год. – *** лева; наличност 2014 год. – *** лева; сметка „Разплащателна сметка във валута”: наличност 2012 год. – *** лева; наличност 2013 год. – *** лева; наличност 2014 год. – *** лева.

По т.3 от поставените му въпроси - Съгласно публикувания в Търговския регистър/ТР/ баланс към 2013 год., дружеството има вземания от клиенти в размер на *** лева, задълженията към доставчиците възлизат на *** лева, съответно - какъв е остатъкът на задълженията към доставчиците и вземания от клиенти в края на 2014 год. и с какви средства са изплатени - собствени или заемни, вещото лице е отписало, че експертизата е анализирала счетоводните записвания по с/ка 411 „Вземания от клиенти”, както и тези по с/ка 401 „Доставчици” и че отразеното в публикувания в ТР баланс на дружеството, като размер на вземания от клиенти и задължения към доставчиците към 2013 год., се различава от записванията на стопанските операции и салдата по сметките за съответния период, като е посочило, че за с/ка 411 „Клиенти” и с/ка 401 „Доставчици”, в т.ІІ.12. от експертизата са описани по периоди 2012, 2013 и 2014 год. начални салда, дебитни и кредитни обороти и крайни салда. В заключението по тази т.3 е отразено, че към 31.12.2014 год., задълженията към доставчици са *** лева, а вземанията от клиенти са *** лева. Вещото лице е посочило, че дружеството има Дт салдо по с/ка 402 „Доставчици” по аванси в началото на периода 2014 год., е в размер на *** лева и крайно салдо към 31.12.2014 год. е в същия размер *** лева, т.е. че няма обороти през периода и че началното салдо по с/ка 412 „Клиенти” по аванси е Кт салдо в началото на периода 2014 год., е в размер на *** лева и крайното салдо към 31.12.2014 год. е в същия размер *** лева, т.е. няма обороти през периода, както и че задълженията към доставчици към края на 2014 год. са намалели спрямо предходния годишен период, като задълженията са били погасявани от собствени средства чрез каса и разплащателна сметка. Изложеното в тази точка от заключението е удостоверено с  Приложение №8 „Салда по персонални сметки” на сметка 411 „Клиенти”, за периода 01.12.2012 год. до 31.12.2014  год./3 бр.л/ и Приложение №9 „Салда по персонални сметки” на сметка 401 „Доставчици”, за периода 01.12.2012 год. до 31.12.2014 год./4 бр.листа/.

По т.4 от поставените му въпроси – Дружеството изготвяло ли е и до кога годишни финансови отчети като действащо предприятие, вещото лице е посочило, че „К. СТРОЙ” ООД, с ЕИК ***, е изготвяло годишни финансови отчети като действащо предприятие за всеки един от отчетните финансови периоди/години/ от 2007 - до 2016 год. вкл., както и е посочило, че експертизата е установила, че за цитираните периоди, съдържанието на годишните финансови отчети е съгласно НСС 1 и в тях са били включени: - Счетоводен баланс; - Отчет за приходи и разходи; - Отчет за собствен капитал; - Отчет за паричните потоци; - Справка за вземания и задължения; - Отчет за заети лица, разходи за труд и др.; - Справка за продажбите и търговските обекти и др., като е отбелязано, че към експертизата са приложени ГФО за периодите 2007 год. до 2006 год./Приложение №10 - ГФО на „К. СТРОЙ” ООД за 2007 год. до 2016 год./.

По т.5 от поставените му въпроси - До кога е било регистрирано по ЗДДС дружеството и дали е подавало редовно справки-декларации по ЗДДС за периода 2012 год. до датата на дерегистрация, вещото лице е описало, че „К. СТРОЙ” ООД, с ЕИК ***, е с дата на регистрация по ЗДДС - 18.07.2005 год., на основание чл.96 от ЗДДС, с идентификационен номер по ДДС BG*** и с дата на дерегистрация по ЗДДС - 27.09.2016 година. Вещото лице е посочило, че дружеството е подавало СД по ЗДДС за периода 12.2012 год. до периода включващ, датата на дерегистрация - 09.2016 год., съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС, като задължено лице, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, за всеки данъчен/месечен/ период, заедно с отчетните регистри, изготвени по реда на чл.124, ал.1 от ЗДДС. Вещото лице е отбелязало, че към експертизата е приложен  Опис - Приложение №11 с описани подадените справки - декларации и със съдържащи се в него следните реквизити: данъчен период по ЗДДС; дата на подаване на СД, входящ номер, стойност на облагаемите доставки/в лева/; ДДС за внасяне; ДДС за възстановяване; ДДС за приспадане и внесен ДДС.

По т.6 от поставените му въпроси - Да се анализира, има ли извършени доставки от дружеството и в какъв размер, за периода 01.06.2013 год. до 31.12.2013 год., за 2014 год., за 2015 или до датата на дерегистрация по ДДС и да се посочи само общия размер, вещото лице е описало, че дружеството е извършвало доставки за периода 01.06.2013 год. до датата на дерегистрация по ЗДДС - 27.09.2016 год. и че към експертизата е приложена справка за облагаемия оборот по СД по ЗДДС, за периода 01.06.2013 год. - 27.06.2016 год./Приложение №12/. Вещото лице е посочило, че за периода 01.06.2013 год. до 04.2015 год. вкл., дружеството е извършвало облагаеми доставки на стойност, изнесена по-долу по годишни периоди, както следва: за периода 05.2015 год. до 09.2016 год., стойността на облагаемите доставки е 0.00 лева, а общата стойност на облагаемите доставки/в лева/ за периода 06.2013 - 09.2016 год. е: облагаеми доставки - *** лева, в т.ч.: за 01.06.2013 год. - 31.12.2013 год. - *** лева; за 01.01.2014 год. - 31.12.2014 год. - *** лева; за 01.01.2015 год. - 31.12.2015 год. - *** лева; за 01.01.2016 год. - 27.09.2016 год. - 0.00 лева. Вещото лице е отбелязало, че приложената справка за облагаемия оборот по СД по ЗДДС, за периода 01.06.2013 год. - 27.06.2016 год., съдържа следните реквизити: - данъчен период по ЗДДС; - дата на подаване на СД; - входящ номер; - стойност на облагаемите доставки; - ДДС за внасяне; - ДДС за възстановяване; - ДДС за приспадане; - внесен данък.

По т.7 от поставените му въпроси – Във връзка с твърдението на стр.5 от решението на Дирекция „ОДОП”, че в представения в Търговския регистър баланс към 31.12.2013 год. не са били отчетени задълженията към бюджета, е поискано вещото лице да направи анализ от началния период на ревизията, а именно от 01.01.2012 год. до 31.12.2014 год. и да изготви обобщена справка по години, за това: какви и колко данъци, осигуровки и трудови възнаграждения, са били начислени и платени ли са и за съответния период, има ли непогасени публични задължения, извън сумите по ревизионния акт на дружеството? Вещото лице по този въпрос е посочило най-напред, че дружеството  е начислявало и изплатило задължения към бюджета за периодите 2012 год., 2013 год. и 2014 год., по следните видове данъци и вноски: - данък по ЗДДФЛ; - осигурителни вноски; - данък по ЗДДС. В заключението е описало, че по периоди/години/, начислените и изплатени задължения са:

За период 2012 год., с вид на задължението: Данък по ЗДДФЛ: начислен *** лева; изплатен/внесен/ *** лева; Социално осигуряване: начислен *** лева; изплатен /внесен/ *** лева; Данък добавена стойност: начислен *** лева; изплатен/внесен/ *** лева;

За период 2013 год., с вид на задължението: Данък по ЗДДФЛ: начислен *** лева; изплатен/внесен/ *** лева; Социално осигуряване: начислен *** лева; изплатен /внесен/ *** лева; Данък добавена стойност: начислен *** лева; изплатен/внесен/ *** лева;

За период 2014 год., с вид на задължението: Данък по ЗДДФЛ: начислен *** лева; изплатен/внесен/ *** лева; Социално осигуряване: начислен *** лева; изплатен/внесен/ *** лева; Данък добавена стойност: начислен *** лева; изплатен/внесен/ *** лева;

Вещото лице е посочило, че дружеството няма непогасени публични задължения за 2012 год. - 2014 год./начислени, но невнесени вноски към бюджета/, с изключение на сумите по влезлия в сила РА №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год., издаден на „К. СТРОЙ” ООД, но че същите са относими за период на установени задължения за 2012 год. и 2013 год., но са дължими и изискуеми към датата на издаването на РА - 10.03.2015 год. Към тази точка вещото лице е изготвило Приложение №13 - Справка за начислените и изплатени данъци по ЗДДФЛ, ЗДДС, осигурителни и здравни вноски, за периода 01.01.2012 год. до 31.12.2014 год./съдържаща 16 бр.листа/.

По т.8 от поставените му задачи – вещото лице да анализира за периода 2012, 2013 и 2014 год., през съответните периоди, как са изразходвани наличните и постъпилите в касата/банковите сметки на дружеството парични суми и да отговори - възможно ли е било всички погашения да бъдат извършени, ако е вярно твърдението, че изтеглените суми от банката не са постъпили в касата на дружеството, вещото лице е посочило, че отговор на въпроса/задачата/ се съдържа и в отговорите по т.ІІ.1 и т.ІІ.3. от настоящата експертиза, където са описани подробно: - наличните парични средства по с/ки 501 и 503, всички тегления в брой от банковата сметка на дружеството и от каса и за какво са изразходвани, както и какви плащания са осчетоводени за периода 12.2012 год. до 12.2014 год. На въпроса, с какви средства са изплатени задълженията към доставчиците, какъв е остатъка към 31.12.2014 год. по вземания от клиенти и задължения към доставчици, вещото лице счита, че ако е вярно твърдението, че изтеглените суми от банката не са постъпили в касата на дружеството, не би било възможно да се извършат всички погашения, като е посочило, че изтеглените суми са постъпвали в касата на дружеството така, както е описано по периоди и със средствата са погасявани различни видове задължения към доставчици, данъчни задължения, задължения към персонал, осигурителни и здравни вноски, други финансови разходи.

По т.9 от поставените му задачи – вещото лице да анализира за периода 01.01.2012 год. - 31.12.2014 год., извършвани ли са плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, които да представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент и ако да, то колко и в какви размери, вещото лице е посочило, че не са констатирани плащания в парични средства и в натура от имуществото на задълженото лице не е начисляван и разпреД. дивидент, както и че няма скрито разпределение на печалба.

По т.10 от поставените му задачи – вещото лице да анализира, за периода 01.01.2012 – 31.12.2014 год., дружеството имало ли е и в какъв размер сключени банкови кредити или получени заеми от трети лица, в какъв размер, погасени ли са и кога и възможно ли е било тяхното погасяване, ако изтеглените от банковите сметки суми не са постъпвали в касата на дружеството, вещото лице е описало, че „К. СТРОЙ” ООД има сключен договор за банков кредит през 2009 год., но погасяването му е относимо към периода 01.01.2012 год. - 31.12.2014 год., поради което експертизата го включва в отговора на този въпрос. Вещото лице е описало също, че договорът е сключен на 25.02.2009 год., между „Райфайзен Банк” ЕАД - кредитодател от една страна и „К. СТРОЙ” ООД, Д.К., К. К. и „***” ЕООД от друга и че предмет на договора е револвиращ банков кредит, в размер на *** евро, както и че е обезпечен чрез ипотекиране на 3/три/ имота: - склад за материали, находящ се в *** - собственост на Д.К. и Б. К.; - Апартамент №**, находят се в ***, собственост на Д. и К. К.; - Апартамент №* , находящ се в *** - собственост на Б. К. К. и Д. К. К./***/. Вещото лице е посочило, че за имота - Апартамент №*, находящ се в *** - собственост на Б. К.ов К. и Д. К.ов К., е учредена ипотека с НА №***, т.***/***/, рег.№*** за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот на 26.02.2009 год. и че ипотекарни длъжници са Б. К. и Д. К., а солидарни длъжници са Д.К., Б. К. и „***” ЕООД и че през 2012 год. Д. К.К. и Б. К.К. продават собствения си ипотекиран имот на Н. Г. М., като датата на вписване на сделката в Служба по вписванията – град София, е 14.12.2012 год. В заключението е отразено, че на 27.12.2012 год. е заличена договорната ипотека за цитирания имот, с кредитор „Райфайзен Банк” ЕАД и ипотекарни длъжници Б. К. и Д. К. и че кредитът е погасен със средства от продажба на ипотекираното имущество, като е заличена ипотеката. Вещото лице е отбелязало, че последният въпрос от тази задача/по т.10/ не е относим към погасяването на кредита и че в отговор на въпрос/задача/ №1 от експертизата е описано подробно, как са изразходвани средствата, постъпили в касата на дружеството, както и какви и от какво направление са постъпленията в каса за периода 12.2012 год. до 12.2014 година.

По т.11 от поставените му задачи – вещото лице да даде отговор, дали наличните по делото документи, а и тези, налични в архива на дружеството по отношение на сделките, за които е отказан данъчен кредит и е възникнало данъчно задължение, са документално обосновани и дали издадените данъчни документи отговарят на условията, залегнали в Закона за ДДС, за приспадане на данъчен кредит, вещото лице е описало, че в архива на счетоводството на дружеството, съхранен и използван за настоящата експертиза, не е било установено наличието на първични счетоводни документи и счетоводни регистри, различни от тези, които са налични в документите по делото. В заключението е описано, че сделките, за които е отказан данъчен кредит и е възникнало данъчно задължение, са на „К. СТРОЙ” ООД, от извършено ревизионно производство на дружеството за периода 01.10.2008 год. до 31.05.2013 год., завършило с Ревизионен акт №Р-09-1402861-091-001 от 10.03.2015 год., издаден на „К. СТРОЙ” ООД, с който са установени задължения по ЗДДС - главници и лихви и че цитираният РА е присъединен към разглежданото в експертизата ревизионно и административно-съдебно производство. Описано е, че данъчните периоди, с установен и допълнително определен от приходните органи данък върху добавената стойност са, както следва: 12.2012 год., 02.2013 год., 03.2013 год. и 05.2013 год. Вещото лице изрично е посочило, че не извежда правни изводи по отношение на: - правното основание за право на ползване на данъчен кредит; - размера на възникналото данъчно задължение; - дължимостта на допълнително определеният данък; - разликите между начислен/деклариран/ ДДС и установен от ревизията; - изчисляването на лихви по задължението; - получените неустойки от дружеството по договор за СМР; - споразумения за прекратяване на договори за строителство; - наличие или не на изпълнени СМР; - допуснатите в предходни/пpeди 2012 и 2013 год./ периоди - 2009 год., грешки в счетоводни записвания и че при така зададеният въпрос към експертизата, допуснат от съда и поради фактическото обстоятелство, че вещото лице не извършва и няма такива правомощия за насрещни проверки, експертизата работи само с наличните по делото документи и отговорът на въпроса е само по отношение на документална обоснованост за определените периоди, по отношение на правото на ползване на данъчен кредит.В тази точка от заключението вещото лице е описало отказаното право на ползване на данъчен кредит по периоди, номера на фактури, доставчици и суми на отказания данъчен кредит в лева, както следва: за периода 01.12.2012 год. до 31.12.2012 год. - по три броя фактури, за данъчен период 01.02.2013 год. до 28.02.2013 год. - по два броя фактури и шест броя кредитни известия; за данъчен период 01.03.2013 год. до 31.03.2013 год. – по един брой фактура; за данъчен период 01.04.2013 год.  до 30.04.2013 год. – по пет броя фактури; за данъчен период 01.05.2013 год. до 31.05.2013 год. – по един брой фактура и три броя кредитни известия. Вещото лице е посочило, че регистрирано лице по ЗДДС има право да приспадне данъчен кредит/ДК/ при доставки, при които стоките и услугите се използват за целите на извършените облагаеми доставки и данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави/чл.69, ал.1 от с.з./ и че ограниченията на правото на приспадане на ДК са предвидени в чл.70 от ЗДДС, а относно условията за упражняване па правото на приспадане на данъчен кредит- лицето упражнява правото си, ако притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател/чл.71, ал.1/. Вещото лице е описало, че изискванията за съставянето и съдържащи се реквизити на документи: фактури и дебитни и кредитни известия, са регламентирани в чл.114 и чл.115 от с.з., като е посочило също, че от приложените по делото документи е видно, че дружествата, доставили стоките и услугите, са регистрирани лица по ЗДДС към момента на издаване на фактурите и към датите на възникване на данъчните събития, доставчиците и получателя на стоки и услуги, са регистрирани лица по ЗДДС. В заключението е отразено, че като получател, „К. СТРОЙ” ООД притежава данъчен документ - фактура и кредитно известие/КИ/, съставен и съдържащ реквизитите, изискуеми се по ЗДДС, като стоките и услугите са свързани с предмета на дейност на дружеството. Според вещото лице, описаните сделки не попадат в обхвата на ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, като е посочило, че „К. СТРОЙ” ООД, като регистрирано лице по ЗДДС, е: подавало СД за всеки от цитираните периоди в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС; получател е и притежава фактури, съставени по чл.114 от ЗДДС; упражнява правото си на кредит през текущ данъчен период или в един от следващите 12 данъчни периода; регистрирано лице е като получател и доставчиците на стоки и услуги са били регистрирани лица към датата на издаване на фактурите и/или възникване на данъчното събитие; предоставените услуги и/или закупените стоки са свързани с дейността на дружеството; няма наличие на ограничителните условия по с.з., за правото на приспадане на ДК. По отношение документалната обоснованост на издадените кредитни известия вещото лице посочва, че по отношение на КИ, издадени по сделки с „***” ЕООД, дружеството е получило неустойка по договор за СМР с „***” ЕООД, по силата на който са направени авансови плащания, за които са издадени фактури с основание „авансово плащане по договор”, през данъчен период м.09.2009 год. - общо 7/седем/ броя фактури, на стойност *** лева, като авансово получените суми са отнесени към приходите на дружеството, а впоследствие счетоводната грешка е коригирана, съгл. НСС 8. Вещото лице е описало, че в периода месец 02.2013 год., „К. СТРОЙ” ООД издава кредитни известия/КИ/, с получател „***” ЕООД, на база неправомерно отразен данъчен кредит/ДК/ в предходен данъчен период, като предмет на доставката по КИ е „съгласно анекс, върнат аванс”, както и че кредитните известия са общо 6 броя, с размер на ДДС - *** лева. Описано е също, че документално, неустойката по договора за СMP от наличните документ за плащане е оформена с ПКО-и и Протокол за прихващане на суми, в съответствие с чл.84 от ППЗДДС - за документирането на неустойките и лихвите не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Посочено е, че описаните  в предходния абзац кредитни известия/КИ/ са включени в дневника за покупките за данъчен период м.02.2013 год. на „ ***” ЕООД и в СД за ДДС същия период, като кредитните известия съдържат реквизитите по чл.114 от ЗДДС, както и номера и датата на фактурата, към която е издадено известието, съгласно чл.115, ал.4 от ЗДДС.

В заключение, по тази точка вещото лице е посочило, че счита, че сделките, за които е отказан данъчен кредит и е възникнало данъчно задължение, са документално обосновани и издадените данъчни документи отговарят на условията, залегнали в ЗДДС и ППЗДДС, за приспадане на данъчен кредит, като отново е посочило, че експертизата не извежда правни изводи относно основанието за отказ на ползване на данъчен кредит, неговия размер, определените допълнително данъчни задължения и следващите се лихви, а отговаря на така формулирания въпрос от жалбодателя, допуснат от съда.

По т.12 от поставените му задачи – вещото лице да анализира как са се изменяли паричните потоци, вземанията, задълженията и собствения капитал на дружеството, съответно за 2012, 2013 и 2014 год., вещото лице в табличен вид е дало състоянието по сметка 411 „Клиенти”, съответно с начално дебитно салдо по сметката - размерът на вземанията от клиенти в началото на периода; дебитен оборот - извършените продажби през периода на клиенти; кредитен оборот - получените плащания през периода от клиенти и крайно салдо Дт - размерът на вземанията от клиенти в края на периода. Така, за период 01.01. – 31.12.2012 год., в таблицата е отразено: начално салдо Дт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Дт – *** лева;  За период 01.01. – 31.12.2013 год., в таблицата е отразено: начално салдо Дт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Дт – *** лева и за период 01.01. – 31.12.2014 год., в таблицата е отразено: начално салдо Дт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Дт – *** лева.

Вещото лице в табличен вид е дало състоянието по сметка 412 „Клиенти по аванси”, съответно с начално кредитно салдо по сметката - размерът на незакритите получени авансови плащания в началото на периода; дебитен оборот – закрити авансови плащания през периода; кредитен оборот – получените авансови плащания през периода и крайно салдо Кт - размерът на незакритите получени авансови плащания в края на периода. Така, за период 01.01. – 31.12.2012 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева; За период 01.01. – 31.12.2013 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева и за период 01.01. – 31.12.2014 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева.

Вещото лице в табличен вид е дало състоянието по сметка 401 „Доставчици”, съответно с начално кредитно салдо по сметката - размерът на задълженията към доставчици в   началото на периода; дебитен оборот – платените задължения към доставчици през периода; кредитен оборот – начислените задължения към доставчици през периода и крайно салдо Кт - размерът на задълженията към доставчици в края на периода. Така, за период 01.01. – 31.12.2012 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева; За период 01.01. – 31.12.2013 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – ***  лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева и за период 01.01. – 31.12.2014 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева.

Вещото лице в табличен вид е дало състоянието по сметка 501 „Каса в левове”, съответно с начално кредитно салдо по сметката - размерът на наличните парични средства в каса в началото на периода; дебитен оборот – получени парични средства през периода; кредитен оборот – платени суми през периода и крайно салдо Дт - размерът на наличните парични средства в каса в края на периода. Така, за период 01.01. – 31.12.2012 год., в таблицата е отразено: начално салдо Дт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Дт – *** лева; За период 01.01. – 31.12.2013 год., в таблицата е отразено: начално салдо Дт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Дт – *** лева и за период 01.01. – 31.12.2014 год., в таблицата е отразено: начално салдо Дт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Дт – *** лева.

Вещото лице е описало и състоянието по сметка 503 „Разплащателна сметка в левове”, като е посочило, че наличните средства към 01.01.2012 год. са били в размер на *** лева, крайното салдо към 31.12.2012 год. е в размер на *** лева; наличните средства към 01.01.2013  год. са били в размер на *** лева, крайното салдо към 31.12.2013 год. е в размер на *** лева; наличните средства към 01.01.2014  год. са били в размер на 203.64 лева, а крайното салдо към 31.12.2014 год. е в размер на *** лева.

В тази точка от заключението вещото лице е посочило, че размерът на задълженията към доставчици е намалял за периода 2014 год. спрямо 2013 год. с *** лева, че размерът на сумите на вземания от клиенти е намалял за периода 2014 год. спрямо 2013 год. с *** лева, размера на незакритите получени авансови плащания за 2013 год. е намалял спрямо 2012 год. с *** лева и е останал непроменен за периода 2014 год. Посочило е също, че средствата по „Каса в лева” са намалели в края на периода 2014 год. спрямо 2013 год. с *** лева, което означава намаление на парите в брой и погасяване на част от задълженията.

По т.13 от поставените му въпроси  - Има ли непогасени задължения към доставчици и кредитори към 31.12.2014 год., в какъв размер са, кога са възникнали, както и да предостави копия от документите, въз основа на които прави заключението си, вещото лице посочва в същото, че по отношение на задълженията към доставчици, експертизата е дала отговор, съдържащ се в отговорите на въпроси/задачи №№II.3 и №ІІ.12 и че задължения са възникнали и преди периода, за който са поставени по-голяма част от въпросите към експертизата - 2012 год. - 2014 год. и че към 2012 год. дружеството е имало задължения към доставчици, в размер на *** лева /Кт салдо по сметка 401 „Доставчици”/, които са се изменяли през периодите. По отношение на кредиторите, вещото лице в табличен вид е дало състоянието по сметка 499 „Други кредитори в лева”, съответно с начално кредитно салдо по сметката - размерът на задълженията към трети лица; дебитен оборот – преведените парични средства към трети лица; кредитен оборот – получените парични средства от трети лица и крайно салдо Кт - размерът на задълженията към трети лица. Така, за период 01.01. – 31.12.2012 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева; За период 01.01. – 31.12.2013 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева и за период 01.01. – 31.12.2014 год., в таблицата е отразено: начално салдо Кт – *** лева; оборот за периода: Дт – *** лева, Кт – *** лева и крайно салдо Кт – *** лева.

Вещото лице е отбелязало в тази точка от заключението си, че към 01.01.2012 год., размерът на задълженията към трети лица е бил *** лева, а към 31.12.2014 год. е *** лева, като е посочило, че към експертизата са приложени Аналитични салда за период: 01.12.2012 - 31.12.2014 от с/ка 4992 „Други кредитори по прихващане” и с/ка 4991 „Други кредитори в лева”, като със знак „-”/минус/ в таблицатa са оборотите за съответния период по с/ка „Други кредитори по прихващане”.

В съдебно заседание вещото лице *** К.Д.П. заявява, че поддържа изготвеното заключение, като на въпрос на процесуалния представител на ответника, че на стр.5 от заключението е посочено, че наличните парични средства, в брой, по сметка 501 – Каса, в лева, към 01.12.2012 год., са били в размер на *** лева, а при ревизията, както и в обжалваното решение, било посочено, че те са *** лева и че в Приложение №15, също била посочена сумата *** лева и откъде идва тази разлика, вещото лице пояснява, че по тази точка от заключението има Приложения №1, №2, №3 и №4, които са за синтетичното отчитане на Каса – сметка 501, в лева и че оттам е видно салдото към началото на периода, както е поискано по задачата, а именно - към 01.12.2012 год., както и че началното салдо е към 01.12.2012 год., а оборотната ведомост дава яснота за периода от 01.01.2012 год. до 31.12.2012 год. и че е посочил това салдо на база синтетичното и хронологичното отчитане към 01.12.2012 год., съответно с Приложенията от №1 до №4, като едните са за разплащателна сметка, а другите са каса и че това е от синтетичното хронологично счетоводно отчитане в счетоводството на дружеството. На следващ въпрос, а именно – че на стр.6 от заключението е посочено, че изразходването на средства от касата на дружеството е в общ размер на *** лева, а сумата, която е посочена, като обща за периода, е *** лева, вещото лице пояснява, че тази разлика може да е техническа грешка, от изчислението. На следващ въпрос, по отношение посочените разходите за персонал, вещото лице пояснява, че не виждало ведомости за заплати, а е взело данните само от счетоводните записвания. По повод Приложение №4, където в графа „Постъпление от сметка”, са дадени постъпленията от банката, вещото лице пояснява, че не е виждал приходни касови ордери, за реално предадени суми в касата и от кого са подписани и такива не са му били представени, тъй като счетоводната кантора, която съхранява документите, не е обслужвала текущо счетоводството на дружеството, по време на ревизирания период и че след като няма първични счетоводни документи, това са само счетоводни операции, които са огледални на тези от банката, от хронологичните и синтетични записвания. По отношение Приложение №4 – сметка 4991 „Други кредитори”, за отразената сума от *** лева, вещото лице пояснява, че Приложение №4 прехвърля към Приложение №16, тъй като до някъде въпросът се припокрива с последния, като заявява, че е представям и допълнителни приложения, тъй като технически е пропуснал да ги приложи към Приложение №16, които са 3 на брой, а аналитичното отчитане на други кредитори – сметка 4991 и сметка 4992, не е приложил към съответното приложение и затова е възникнал този въпрос. Пояснява също, че в това приложение е посочено и какво включва тази сума, като предоставя на съда да прецени, дали да ги кредитира към Приложение №16. На въпрос, дали е възможно в тази сметка да влизат някакви средства на семейство К. и на ***, вещото лице е пояснило, че преди т.13 са описани средствата, които са постъпвали по каса и по разплащателна сметка и че това са сумите, които са изтеглени от разплащателна сметка и са постъпвали по каса, което е описал подробно, както и че за  описаните плащания, в последната графа на Приложение №4, в заключението е посочено, кои са в брой и кои са по банка. За тези, които са в брой, вещото лице заявява, че не е видял първични документи за плащане в брой – разходен касов ордер и че отговорът му е идентичен с предходния въпрос, по отношение на първични счетоводни документи и разходните касови ордери.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Началото на ревизията на жалбодателя Д.Д.К., в качеството й на управител на „К. СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК ***, е сложено със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16000918006565-020-001 от 30.10.2018 год./л.243/, издадена от Г. И. Н., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, с която заповед е определено ревизията да обхване следните видове задължения за данъци и за следните ревизирани периоди: отговорност за данък върху добавената стойност/ДДС/, за периода от 01.12.2012 год. до 31.05.2013 год., като в същата изрично е посочено, че ревизията е за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК, за задължения за данъци и/или ЗОВ на „К. СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК ***: ДДС за периодите 01.12.2012 год. – 31.05.2013 год. – задължения, в размер на 169956.06 лева и съответните им лихви по РА №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год. и е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Заповедта е връчена на ревизираното лице - жалбодателя Д.Д.К., по електронен път, на датата 06.11.2018 год., видно от приложената по делото разписка/л.242/ и удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.241/, при което срокът за приключването на ревизията е бил 06.02.2019 година. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16000918006565-020-002 от 05.02.2019 год., издадена от Г. И. Н., на длъжност „***” при ТД на НАП – Пловдив/л.238/, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е продължен срокът на ревизията, като е определено същата да завърши в срок  до 06.04.2019 година. И тази заповед е връчена на ревизираното лице - жалбодателя Д.Д.К., по електронен път, на датата 07.02.2019 год., видно от приложената по делото разписка/л.239/ и удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.240/.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000918006565-092-001 от 19.04.2019 год./л.103-л.117/, връчен на ревизираното лице по електронен път на датата 19.04.2019 год., видно от приложената по делото разписка/л.118/ и удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.119/. Против този ревизионен доклад е било подадено възражение от ревизираното лице, с Вх.№***/*** год. на ТД на НАП ***/л.44-л.51/, което не е било възприето, като въз основа на цитирания ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000918006565-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив/л.34-л.36/, връчен на ревизираното лице по електронен път на датата 17.06.2019 год., видно от приложената по делото разписка/л.42/. От страна на Д.Д.К., както бе посочено и по-горе, е предприето обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като по повод жалбата й с Вх.№*** от *** год. на ТД на НАП – Пловдив/л.28-л.30/, е последвало издаването на Решение №474 от 14.08.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП/л.12-л.18/, с което обжалваният ревизионен акт е потвърден изцяло.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/л.22-л.24/ и Приложения №1/л.25/ и №2/л.26/ към нея. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и подадената срещу ревизионния акт жалба.

Жалбоподателката е инвокирала оплакване че от ревизиращия екип е нарушен правото на защита – чл.6, ал.3 от основните принципи на ДОПК и че пример за това било, че при връчване на Доклада по чл.117 от ДОПК, не били предоставени всички събрани от ревизията документи и доказателства, което било нарушение пряко на чл.117, ал.4 от ДОПК. По отношение на твърдението, че е било нарушено правото на защита на жалбодателката следва да се посочи, че след получаването от нея на ревизионния доклад, същата е подала искане/л.102/, на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, да му бъде удължен срокът за подаване на възражение срещу РД, с 30/тридесет/ дни, като се е обосновала с мотива, че е необходимо събирането на допълнителни доказателства с оглед изготвянето на такова възражение, което било невъзможно да се извърши в 14-дневен срок. Това искане е било разгледано и е било уважено, като с Уведомление №Р-16000918006565-РУС-1 от 03.05.2019 год., за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад, издадено от главен инспектор по приходите към ТД на НАП – Пловдив/л.985/, получено от жалбодателката К. на 03.05.2019 год., видно от приложената разписка/л.99/, срокът за подаване на възражение против РД е бил удължен до 03.06.2019 год., т.е. с поисканите от жалбодателката 30 дни. В този предоставен й срок, жалбодателката е събрала доказателствата, които е считала за относими и е подала възражението си/л.44-л.51/ против Ревизионен доклад/РД/ №Р-16000918006565-092-001 от 19.04.2019 год., към които е приложила копие от жалбата против РА №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год. на ТД на НАП – Пловдив, съставен на „К. СТРОЙ” ООД/л.52-л.73/, с приложен към нея Опис на приложените документи към жалбата/л.74-л.96/, в който са описани 251 писмени доказателства. Поради това, съдът в настоящия състав намира, че ревизиращият екип не е нарушил правото на защита на жалбодателя, регламентирано в чл.6, ал.3, като един от основните принципи на ДОПК и съответно, това оплакване намира за неоснователно.

По отношение оплакването за нарушение на чл.3, ал.1 от ДОПК, който регламентира, че органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в данъчните производства, и съответно твърдението, че ревизиращият екип преписал резултатите от предходна данъчна ревизия на търговското дружество „К. Строй” ООД, завършила с РА №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год. на ТД на НАП – Пловдив и че не са установени съществени елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на управителя Д.К. по чл.19 от ДОПК, съдът намира, че това е въпрос по съществото на спора, който ще бъде обсъден по-долу в настоящото изложение.

Следва да се отбележи, също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизията, заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионният акт, са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ, като всъщност, в тази част жалбодателят не е развил съображения в жалбата си и така изложените установявания не са спорни по делото.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, т.е. съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби, съдът намира следното:

Против Д.К. е извършена ревизия по чл.19 от ДОПК и е издаден РД №Р-16000918006565-092-001/19.04.2019 год./РД/, Ревизионен Акт № Р-16000918006565-091-001/13.06.2019 год./РА/ на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №474/14.08.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив към ЦУ на Национална агенция по приходите. Безспорно е, че Д.К./РЛ/ е била единия от двамата управители на търговско дружество „К. СТРОЙ” ООД, с ЕИК *** и че дружеството е заличено в Търговския регистър след производство по несъстоятелност, по молба на другия управител, както и че против същото дружество е бил издаден Ревизионен акт №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год. на ТД на НАП - Пловдив.

Няма спор, че в случаите на чл.19 от ДОПК, елементите на фактическия състав за ангажиране на отговорността на физическото лице следва да бъдат установени но несъмнен начин от ревизиращите органи в хода на ревизията, съгласно чл.170, ал.1 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. При тълкуването на нормата от материалноправна гледна точка може да се направи извода, че отговорността по чл.19 от ДОПК е субсидиарна отговорност на специален субект по отношение на вземане от публично-правен характер, която отговорност е функция от изпълнението на целия фактическия състав, визиран в нормата. Ясно е също, че съдебната проверка за законосъобразност на ревизионния акт, с който се установяват задължения на това основание, обхваща не повторна проверка на законосъобразността на вече установените с влязъл в сила ревизионен акт по основание, размер и данъчен период задължения на дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване на отговорността на третите лица в различните хипотези на тази разпоредба. Условията за реализиране на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК са кумулативни: 1. лицето да има качеството член на управителен орган, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3. да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото лице, както и 4. причинно-следствена връзка между поведението на това лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице, като липсата на което и да е от тези условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на лицата по чл.19, ал.1 ДОПК, а доказателствената тежест в тази насока лежи върху органите по приходите.

От обективна страна, по настоящото дело, от доказателствата се установява, че безспорно са налице обстоятелствата по т.1 – Д.К. е била управител на „К. СТРОЙ” ООД и по т.3 - налице са публични задължения на това дружество, но поради заличаване на същото след откриване и провеждане на производство по несъстоятелност по молба на самото дружество, те не са събрани, като данни или дори твърдения, органът по приходите да се е присъединявал в това производството по несъстоятелност. Липсва, обаче, субективният елемент, за да бъде ангажирана отговорност на ревизираното лице, а именно по т.2 - липсва укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите и по т.4 - не се доказва причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Ревизиращите органи са направили заключения, че „лицето е укрило известни му факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред приходната администрация и за които е знаело”, като на стр.3 от решението на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив отново без никакво правно основание се твърди, че „Д.К., „в качеството си на представляващ и управител (на „К. СТРОЙ” ООД) е знаела или е невъзможно да не е знаела …”, като така, неправомерно се въвежда презумпцията за виновност на ревизираното лице, а както бе отбелязано по-горе, доказателствената тежест лежи върху органите по приходите. Никъде - нито в оспорения ревизионен акт, нито в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив няма посочване на конкретните факти и обстоятелства в подкрепа на твърденията на органа по приходите, а е установено само и единствено, че жалбодателката К. е изпълнявала обичайна търговска дейност като управител на дружеството „К. СТРОЙ” ООД. В дадените писмени обяснения в хода на ревизията, тя е заявила, че е сключвала договори с контрагенти на дружеството, водила преговори с клиентите и доставчиците на дружеството и др. подобни, като от това не е установено нищо конкретно. Отново следва да се отбележи, че това дружество е имало двама управители, които са го управлявали и представлявали заедно и поотделно, като втория управител е бил К. Б. К., който има съставен идентичен ревизионен акт/под №Р-16000918006535-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив/, който е обжалван от него едновременно с жалбата на К. ПРОТИВ настоящия и който е предмет на административно дело №331/2019 год. по описа на Административен съд - Кърджали. Ревизиращите органи не са проучили нито един конкретен договор, протокол, фактура или друг подобен документ, за да установят, кой от двамата управители го е подписал и следва ли да носи отговорност за това, като действията на двамата управители не са разграничени в двете ревизии, а за да е налице укриване по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, следва да се установи, че са налице факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане по смисъла на чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК и че те са били налични и известни, в случая на Д.К., към момента на декларирането, но при ревизията това не е установено.

Укриването на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на отговорността, предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК, изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но и да ги укрие и това е така, защото неизпълнението може да е резултат на различни причини, включително и на небрежност, т.е. необходимо е да е налице волева насоченост на действията с цел укриването на тези факти, а кои са тези факти и обстоятелства, следва да бъде установено за всеки конкретен случай. Законът придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения и задължителните осигурителни вноски. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл.141, ал.2 от ТЗ, той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му/чл.141, ал.1 от ТЗ/ и така несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация /чл.125 от ЗДДС, чл.115 от ППЗДДС и приложение №13 към ППЗДДС/. Разминаването между декларираното и действителното е укриване, но само ако е умишлено, т.е. субектът следва да е бил наясно относно смисъла и значението на действията си /в случая – на бездействията си/, предвиждал е техните последици и е искал или е допускал настъпването на тези последици. С представянето на ревизионния акт, съставен на дружеството „К. СТРОЙ” ООД и черпене на доводи единствено въз основа на отразеното в него, не се доказва, при условията на пълно доказване, наличието на поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Ревизията в случая е разгледала сделки на „К. СТРОЙ” ООД, основно със следните дружества: „***” ЕООД, „***” ООД, „***” ЕООД, „***” АД, като тези дружества продължават да съществуват, доколкото няма твърдения от страна на ревизиращите органи те да са заличени в ТР и да са престанали да съществуват. По делото не се спори, дали ДДС неправилно или правилно е бил начислен в сделките с тези дружества, а дали управителят умишлено е осъществил състава на чл.19 от ДОПК, а документалната обоснованост на извършените от управителя сделки с трети лица доказва липсата на умисъл по смисъла на чл.19 от ДОПК, като от събраните доказателства може да се изведе извод, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, а не за еднократни сделки, с цел неначисляване или укриване на ДДС.

Неоснователни са доводите на органите по приходите, че в хода на ревизията е установена причинно-следствена връзка между поведението на жалбодателката Д.К. и несъбраните задължения за данък добавена стойност на търговското дружество „К. СТРОЙ” ООД. Според съдебната практика на ВАС, следва да се посочи, че законът изисква уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя на задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения, т.е. изисква се поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. В случая е прието, че установената фактическа обстановка предполага опреД.е на допълнително ДДС, поради нарушение на чл.70, ал.5 от ЗДДС, но не и основание за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството по чл.19, ал.1 от ДОПК, т.е. за да е налице отговорност на управителя, е необходимо да е доказано по несъмнен начин, че действията му по укриване на факти и обстоятелства са довели или станали причина за несъбирането на задълженията, като в тази връзка, по делото не са представени и достатъчно доказателства, че органите на приходната администрация са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник - „К. СТРОЙ” ООД.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира за неправилни и недоказани изводите на ревизиращите органи, че е изпълнен фактическият състав на чл.19, ал.1 от ДОПК, т.е. че от страна на жалбодателката Д.К., в качеството й на управител на „К. СТРОЙ” ООД, през ревизирания период са укрити факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не са могли да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

На следващо място, органите по приходите твърдят, че от ревизираното лице е изпълнен състава и на чл.19, ал.2 от ДОПК. Този текст предполага кумулативното наличие на следните елементи, за да бъде ангажирана тази отговорност: 1. Следва да се установи качеството на лицето на управителен орган на задължено юридическо лице към момента на извършване на разпоредителните действия; 2. На следващо място, необходимо е да се установи, дали извършените от ревизираното лице плащания в полза на свързаните лица са представлявали скрито разпределение на печалбата на дружеството; 3. На последно място, за да се ангажира отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, следва да се установи, дали в резултат на извършените плащания имуществото на задълженото лице (в случая задълженото лице е търговското дружество „К. СТРОЙ” ООД, а не ревизираното лице Д.К.) се намалява и именно по тази причина главното задължено лице не е в състояние да заплати данъците си или задължителните си осигурителни вноски. По отношение и на тази хипотеза, ревизиращите органи отново се позовават на ревизионния акт, съставен против „К. СТРОЙ” ООД, като може да се направи извод, че е нарушен основен принцип на данъчния процес - обективност и безпристрастност. Ревизията на дружеството „К. СТРОЙ” ООД е обхващала период от 01.10.2008 год. до 31.05.2013 год., а от друга страна, ревизията на Д.К. обхваща период само от 6/шест/ месеца: от 01.12.2012 год. до 31.05.2013 година. Този сравнително малък интервал от време явно е субективно избран, за да се мотивира отговорността на Д.К. по чл.19 от ДОПК, но той не дава точна и справедлива представа, за дейността на дружеството. Ревизията се опитва да поддържа твърдението или по-скоро виждането на ревизиращите органи, че средства от банковите сметки на дружеството „К. СТРОЙ” ООД са били теглени от членовете на семейството на Д.К. и са изразходвани от тях. На стр.7 в Решение №475/14.08.2019 год. на директора на дирекция „ОДОП” - Пловдив е изложено твърдението, „че изтеглените парични средства от сметките на дружеството („К. СТРОЙ” ООД) са неправомерно осчетоводени като постъпили в касата на дружеството, а не както е следвало да се осчетоводят като разходвани от представляващия и членовете на неговото семейство.”. Това твърдение се опровергава най-напред от заключението на допуснатата ССЕ, прието като неоспорено от страните, в което се доказва, че всички парични средства, изтеглени от банковите сметки на дружеството, са били изразходвани за изплащане на задължения на същото. На второ място, лицето К. К. е едновременно съпруг на Д.К., но той също е и управител на дружеството „К. СТРОЙ” ООД и е имал право да тегли средства от банковите сметки и да извършва разплащания от името на дружеството. Другото лице - Б. К., е работил като *** на дружеството „К. СТРОЙ” ООД и също е имал право да тегли средства от банковите сметки и е извършвал като пълномощник на същото разплащания от името на дружеството.

На стр.24 от Ревизионния доклад, ревизиращия екип установява, че по баланса за 2013 год., дружеството „К. СТРОЙ” ООД имало вземания от клиенти в размер на *** лева, задълженията към доставчици възлизали на *** лева, а наличните пари в брой в касата, били в размер на *** лева, но не били отчетени задължения към Бюджета и „въпреки голямата касова наличност на дружеството, с нея не били погасени налични задължения към доставчици. Това налагало хипотезата, че изтеглените парични средства от  банковите сметки на дружеството ... в действителност са използвани за лични цели и облагодетелстване на двамата представляващи и *** - Б. К..”. На стр.9 по въпрос №3, на стр.13 по въпрос №8, както и на стр.14 по въпрос №9, заключението на допуснатата и приета по делото без възражения ССЕ дава подробен отговор, който опровергава тези твърдения на ревизиращия екип, т.е. няма скрито разпределение на печалба или както органите по приходите използват термина „облагодетелстване” за сметка на дружеството, на управителите на дружеството, както ревизиращият екип не е подкрепил твърденията си с никакви доказателства. От страна на процесуалния представител на ответника, при разпита на вещото лице в съдебно заседание, е направено възражение, че от дружество, водило счетоводството и съхранявало счетоводната документация на „К. СТРОЙ” ООД, не са били представени първични счетоводни документи, като в тази връзка следва да се посочи, че е била представена наличната аналитична информация за отразяването на стопанските операции в счетоводството на дружеството, а в първото по делото заседание са представени от жалбодателя и приети, наред със счетоводните регистри, и извлечения от банковата сметка на дружеството в „Райфайзен Банк България” ЕАД.

Предвид изложеното по-горе, може да се направи обоснован извод, че органите по приходите не са извършили ревизия на Д.К., самостоятелно и с цел установяване по обективен и безпристрастен начин на нейната отговорност по чл.19, ал1 и ал.2 от ДОПК, а всъщност са приели фактите от ревизията на търговското дружество „К. СТРОЙ” ООД, завършила с РА №Р-09-1402861-091-001/10.03.2015 год. на ТД на НАП - Пловдив, но не са установили специфичните факти, обуславящи отговорността й по чл.19 от ДОПК. Направени са необосновани заключения за наличето на предпоставките заангажиране на отговорността на жалбодателката К. по чл.19 от ДОПК, но те не са подкрепени с никакви доказателства и всъщност е въведена презумпция за виновност на РЛ, което противоречи на принципите на процесуалния закон, т.е. на ДОПК. На следващо място, следва да се отбележи, че при наличието на двама управители на дружеството „К. СТРОЙ” ООД, представляващи и управляващи го заедно и поотделно, на настоящия съдебен състав е служебно известно, а това е известно и на страните по настоящото дело, че органите по приходите, на същата дата – 13.06.2019 год., са съставили идентичен, отделен ревизионен акт и на другия управител на дружеството - К. Б. К.. Този ревизионен акт е с номер - №Р-16000918006535-091-001/13.06.2019 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №475/14.08.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, като с него, за същият ревизиран период, е ангажираната отговорността по чл.19 от ДОПК и на втория управител, за абсолютно същите задължения и в абсолютно същият размер: задължения по ЗДДС, както следва: главници, общо в размер на 169863.35 лева и лихви върху тях, в общ размер на 86518.16 лева, за периода от 01.12.2012 год. до 31.05.2013 год. вкл., което по разбиране на настоящия състав, е в потвърждение на всичко изложено по-горе, а именно - че не са установени специфичните факти и обстоятелства, обуславящи отговорността на жалбодателката Д.К. по чл.19 от ДОПК. Следва,у също така, да се добави, че този Ревизионен акт №Р-16000918006535-091-001/13.06.2019 год. на ТД на НАП - Пловдив, съставен на другия управител на дружеството - К. Б. К., потвърден с Решение №475/14.08.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, е предмет на обжалване по административно дело №331/2019 год. по описа на Административен съд - Кърджали.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира за неправилни и недоказани изводите на ревизиращите органи, че е изпълнен фактическият състав и на чл.19, ал.2 от ДОПК, т.е. че от страна на жалбодателката Д.К. е налице недобросъвестно препятстване събирането на данъци, като това препятстване се състои в извършването на разпореждане/плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения.

Така, по изложените по-горе съображения съдът намира, че оспореният в настоящото производство ревизионен акт, потвърден с решение на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив се явява материално незаконосъобразен, т.е. явява се издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага крайния извод, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000918006565-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив, потвърден с Решение №474 от 14.08.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е незаконосъобразен, т.к. същият е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в нарушение, т.е. в противоречие, на приложимия материален закон и правните принципи и като такъв, следва с решението по настоящото дело да бъде отменен изцяло.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на жалбодателката Д.К., т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в жалбата и в съдебно заседание в хода по същество. В случая, от жалбодателката се претендират разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 9900.00/девет хиляди и деветстотин/ лева и заплатен депозит за възнаграждение на назначеното по делото вещо лице, в размер на 500.00/петстотин/ лева, съгласно представения в съдебно заседание списък на направените разноски по настоящото дело/л.793/. По делото е представен в съдебно заседание, заедно със списъка на разноските, и договор за правна защита и съдействие, от датата 12.11.2019 год./л.794/, в който е посочено, че за осъществяването на процесуалната защита и представителство по настоящото дело е договорено възнаграждение, в размер на 9900.00 лева с ДДС, като в раздел ІV. Плащане, т.1. от същия договор, е посочено, че в деня на подписването му клиентът заплаща сумата в размер на 5000.00/пет хиляди/ лева, в брой, а в т.2. на същия раздел ІV е посочено, че остатъкът от възнаграждението ще бъде платен до 13.01.2020 год. В същия договор, под тази т.2 на раздел ІV, ръкописно е вписана забележка: „Получено плащане 13.01.20г.” и е положен подпис, неясно чий, като не е указано, нито в какъв размер е полученото плащане, нито по какъв начин е било направено. На л.472 от делото е приложена вносна бележка с №*** от *** год. на „ОББ” АД ***, от която е видно, че жалбодателката Д.К. е внесла определения й депозит за вещо лице по настоящото дело, в размер на 500.00/петстотин/ лева, по сметка на АдмС – Кърджали, която сума, видно от разходен касов ордер №*** от *** год./л.806/, е изплатена на вещото лице. Същевременно, от процесуалния представител на ответника по жалбата, своевременно в съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на така договореното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, което възражение е поддържано и в представената писмена защита, като е изложен довод, че същото не е съобразено с материалния интерес по делото.

Съдът в настоящия състав, с оглед изложеното по-горе намира, че възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като следва да бъде редуциран размерът на това възнаграждение, който следва да бъде присъден с решението в полза на жалбодателката К., като този размер следва да бъде съобразен с приложимата Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год., на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата/ и да бъде определен в минималния размер, регламентиран в приложимата разпоредба от тази Наредба, тъй като по делото са проведени само две съдебни заседания, всяко от които е продължило не повече от 25 минути. Предвид факта, че общият размер на задълженията, за които е ангажирана отговорността на жалбодателката с оспорения РА, възлиза в размер общо на 256381.51 лева, в т.ч. главница, в размер на 169863.35 лева и лихви, общо в размер на 86518.16 лева, то в този общ размер от 256381.51 лева се определя и размерът на материалния интерес в настоящото съдебно производство. При това положение и съобразно приложимата норма на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 100000 до 1000000 лева, възнаграждението е 3530 лева плюс 1% за горницата над 100000 лева, то този минимален размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело следва да бъде определен на 5093.81/пет хиляди деветдесет и три лв. и 81 ст./ лева, в т.ч. и ДДС.

Така, предвид горното, съдът намира, че в полза на жалбодателката Д.Д.К. ***, с решението по делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 5593.81/пет хиляди петстотин деветдесет и три лв. и 81 ст./ лева, от които, 5093.81/пет хиляди деветдесет и три лв. и 81 ст./ лева адвокатско възнаграждение с ДДС и 500.00/петстотин/ лева заплатено възнаграждение за назначеното по делото вещото лице.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административният съд

                                  

Р      Е      Ш      И :

 

  ОТМЕНЯ  Ревизионен акт №Р-16000918006565-091-001 от 13.06.2019 год. на ТД на НАП – град Пловдив, потвърден с Решение №474 от 14.08.2019 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП”/ - град Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на Д.Д.К., с посочен адрес ***, с ЕГН **********, по реда на чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, в качеството й на управител на „К. СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК ***, за установени задължения по ЗДДС на „К. СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК ***, за периода от 01.12.2012 год. до 31.05.2013 год., както следва:

 Отговорност за задължения за данък върху добавената стойност/ДДС/, в размер на 169863.35/сто шестдесет и девет хиляди осемстотин шестдесет и три лв. и 35 ст./ лева и за задължения за лихви върху тях, в общ размер на 86518.16/осемдесет и шест хиляди петстотин и осемнадесет лв. и 16 ст./ лева. 

           ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.К., с посочен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 5593.81/пет хиляди петстотин деветдесет и три лв. и 81 ст./ лева, представляваща направени разноски по делото.

 

 

 

 

Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                                         С Ъ Д И Я: