Определение по дело №471/2021 на Районен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в закрито съдебно заседание на 15.02.2021 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело №471 по описа за 2021 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

    Врачанският окръжен съд е изпратил по компетентност искова молба от 23.12.2020 г. от В.К.М. с ЕГН ********** *** против ”Еос Матрикс”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Витоша ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6.

    Ищецът твърди,че на 02.11.2020 г. бил получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело №346/2017 г. на ЧСИ с район на действие ВОС И. Ц.,видно от която като наследник на К. П. М.,негов баща, починал на 12.02.2017 г.,дължал 1 484 лв. главница,551.79 лв. законна лихва от 19.01.2017 г. до 07.10.2020 г.,29.69 лв. разноски,530 лв. разноски по изп. дело и 381.17 лв. такси ЧСИ.

    Изпълнителният лист бил издаден по ч.гр. дело №250/ 2017 г. на ВРС въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Изпълнителният лист бил издаден неправилно, доколкото наследодателят бил починал в срока за възражение/заповедта за изпълнение била връчена на майката на наследодателя на 02.02.2017 г./ и Съдът не бил постановил връчване на заповедта за изпълнение на ищеца.

    Излага и други доводи за недължимост-несъответствие между размера на претенциите на заявителя и основанието за задълженията на наследодателя/договор за заем/, невалидност на твърдяна цесия,наличие на неравноправни клаузи в договора за заем,както и погасяване по давност.

    Ищецът разглежда връчването на поканата като новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ал.1 от ГПК и съответно предявява иск именно на основание чл.424 ал.1 от ГПК,като иска да бъде установено по отношение на ответника/взискател по изп. дело/,че не дължи сумите по поканата/по изп. дело/ - 1 484 лв. главница,551.79 лв. законна лихва от 19.01.2017 г. до 07.10.2020 г.,29.69 лв. разноски,530 лв. разноски по изп. дело и 381.17 лв. такси ЧСИ.

    Съставът на ВРС намира,че исковата молба е недопустима,в хипотезата на липса на правен интерес.При което,производството по делото следва да бъде прекратено.

    Искът по чл.424 ал.1 от ГПК предполага намирането на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които той не е могъл да се снабди в същия срок.Тълкуването идва да покаже,че се касае за обстоятелства/писмени доказателства,съществували към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.Ищецът не въвежда твърдения за наличието на такива,а се позовава на нередовности при връчването на заповедта за изпълнение и на изтекла погасителна давност,които не могат да послужат за основание на иска по чл.424 ал.1 от ГПК.Нередовностите дават възможност само за възражение по чл.423 ал.1 от ГПК /в този смисъл решение №781/25.05.2011 г. по гр. дело №12/2010 г. на ВКС ГК III г.о.;определение №454/ 20.06.2012 г. по ч.гр. дело №161/2012 г. на ВКС ГК IV г.о.;определение №924/14.12.2010 г. по т. дело №826/2010 г. на ВКС ТК I т.о.;определение №710/28.12.2011 г. по ч. гр. дело №662/2011 г. на ВКС ГК III г.о.;определение №706/22.11.2011 г. по ч. гр. дело №645/2011 г. на ВКС ГК IV г.о.;определение №682/04.10.2012 г. по ч.гр. дело №514/2012 г. на ВКС ГК IV г.о.;определение №454/ 20.06.2012 г. по ч.гр. дело №161/2012 г. на ВКС ГК IV г.о.;определение №225/27.03.2012 г. по ч.гр. дело №41/ 2012 г. на ВКС ГК III г.о.;определение №196/16.03.2012 г. по ч.гр. дело №148/2012 г. на ВКС ГК III г.о. и др./,а изтичането на давност-за иск по чл.439 ал.1 от ГПК /изтичането на давността до срока за възражение не е ”новооткрито обстоятелство” по смисъла на закона,т.е. обстоятелство,което към този момент е съществувало,но обективно не е могло да бъде известно на длъжника/.

В случая,Съдът служебно констатира,че ищецът е подал възражение по чл.423 от ГПК,поради което не следва да преквалифицира исковата молба като такова и да я изпраща на заповедния съд.

Водим от горното,съставът на ВРС

 

 

О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №471/2021 г. по описа на ВРС,поради недопустимост на предявения иск.

 

 

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред ВОС в 1 седм. срок,считано от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :