РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20215300900310 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на
28.04.2021 год. от Н. А. Н. против Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД. Предявен е осъдителен иск за
присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца, вследствие на смъртта на неговия брат А. А. Н., починал при пътно-
транспортно произшествие.
Исковите претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 26.05.2019 год. А.Н. пътувал на предната дясна седалка
на л.а. „Грейт Уол“ *****, управляван от Я.З. в тъмната част на денонощието
по главен път II 58 „Кърджали-Асеновград“. Водачът на автомобила
шофирал след употреба на алкохол. При достигане на отсечката с. Новаково –
с. Тополово, движейки се със скорост около 90 км./ч., която била
несъобразена с намалената видимост, и излизайки от завой, З. загубил
контрол върху управляваното от него превозно средство и макар че
задействал спирачната система, излязъл извън платното за движение, където
достигнал неравност /дири/ и се преобърнал, като застанал странично на
1
дясната си страна. При произшествието А.Н. пострадал тежко, а по-късно, на
03.08.2019 год. починал от усложнения.
С влязла в сила присъда по НОХД № 1444/2020 год. на ОС – Пловдив,
Я. Г. З. бил признат за виновен в това, че на 26.05.2019 год. при управление на
л.а. „Грейт Уол“ с рег. № ****** е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 1 пр. 1
от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. А. Н.. Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл. 300 ГПК и счита, че влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието.
Ищецът твърди, че е единствен наследник на починалия А.Н. и е
претърпял значителни неимуществени вреди от загубата на своя брат, с който
се е намирал в изключително близки отношения, почиващи на обич,
разбирателство и взаимна привързаност. Починалият нямал съпруга и деца,
родителите му били починали отдавна; след като се развел през 2014 год. се
прибрал в бащината къща в с. **, където заживял с ищеца, с който поддържал
изключително добри отношения. След смъртта на брат си Н.Н. се променил
коренно, трудно понасял загубата му, станал сприхав, изпаднал в дълбока
депресия, започнал да повишава кръвно налягане, употребявал успокоителни
лекарства и лекарства за хипертония.
Посоченият лек автомобил бил застрахован със застраховка
„гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество към момента на
произшествието. В изпълнение на разпоредбите на КЗ било изпратено
уведомление от 10.06.2019 год., с което застрахователят бил уведомен, че е
настъпило описаното произшествие, при което е пострадал А.Н.. С
последващо уведомление от 13.08.2019 год. застрахователят бил уведомен и
за настъпилата смърт на Н. С писмена претенция вх. № 192/18.01.2021 год.
ищецът заявил искане пред дружеството за изплащане на застрахователно
обезщетение. На 11.03.2021 год. Н. получил официален отказ за изплащане на
обезщетение.
Ищецът счита отказът за лишен от основание. Позовава се на ТР №
1/21.06.2018 год. на ВКС по т.д. № 1 / 2016 год. на ОСГТНК и счита, че
предвид наличието на изключителна близост, има право да получи
обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял вследствие на
2
смъртта на брат си.
Въз основа на изложеното ищецът Н. А. Н. предявява иск против
ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на неговия брат
А. А. Н., в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилата смърт – 13.08.2019 год. до
окончателното плащане. Претендират се сторените по делото разноски, като
се настоява и в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на
ищеца, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за
законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс груп” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Оспорва иска като неоснователен.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия. Качвайки се в автомобила А.Н. е знаел, че
неговият водач е употребил значително количество алкохол, което било
установено и в хода на наказателното производство. Наред с това е пътувал и
без поставен предпазен колан. „Възможно е“ да е въздействал върху
кормилната уредба. Счита, че претендираното обезщетение не отговаря на
критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост.
Оспорва се правото на ищеца да получи обезщетение, тъй като не
попада в кръга на лицата, които според Тълкувателното решение на ВКС от
2018 год. имат право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
такова се дължи по изключение и ако се установи наличието на особена
близост, която следва да бъде с много по-висок интензитет от обичайните
роднински отношения. Оспорват се твърденията, че ищецът и починалият са
живели в едно домакинство.
При условията на евентуалност, ако искът бъде приет за основателен, се
позовава на пар. 96, ал. 2 от ДР на КЗ и счита, че застрахователното
обезщетение не следва да надвишава 5 000 лв.
3
Оспорва се претенцията за законна лихва, считано от посочената в
исковата молба дата.
В допълнителната искова молба ищецът изразява становище за
неоснователност на всички възражения за съпричиняване. Твърди се, че
цялата вина за произшествието е на водача на автомобила. Във връзка с
възражението за липса на поставен предпазен колан се акцентира, че
причината за смъртта на Н. е причинената при произшествието шийна травма
и дори при поставен предпазен колан, той не би допринесъл за
предотвратяването на конкретната травма. Обосновава неприложимост на
нормата на пар. 96, ал. 2 КЗ, като противоречаща на европейското
законодателство. Поддържат се твърденията за наличие на изключителна
близост в отношенията на ищеца и починалия му брат.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат доводите и
възражениятав първоначалния отговор.
С определение № 298/06.08.2021 год. е уважено искането на ответника
за допускане като трето лице - помагач на страната на ответното дружество
на виновния за произшествието водач Я. Г. З., с оглед твърденията за наличие
на основания за ангажиране на регресната му отговорност, с оглед
шофирането след употреба на алкохол.
От третото лице - помагач е постъпило писмено становище, с което не
се оспорва наличието на влязла в сила присъда във връзка с процесното
произшествие. Оспорват се твърденията, че ищецът и неговият брат са
живели в едно домакинство от 2014 год. Твърди се, че отношенията между
братята не са били добри, между тях не е имало разбирателство и
привързаност. Твърди се, че когато А.Н. е бил изписан от болницата след
произшествието, грижи за него са полагали Я.З. и съпругата му, готвели му и
са му носели храна и при тези грижи са установили, че А. бил сам в стаята си,
която била мръсна и неподдържана, не е имало кой да му сменя памперсите и
да го обръща, поради което и той е получил пролежна рана в поясната област.
При уведомяването на ищеца от страна на З. за наличието на рана и
необходимост от лекарски преглед, Н.Н. категорично отказал да осигури
лечение и заявил пред помагача, че не е негова работа кой и как ще се грижи
за брат му. Условията, при които е живял починалият преди смъртта си,
според З., били достатъчно основание за извод, че за Н. не са били полагани
4
грижи, ищецът е проявявал незаинтересованост към болния, липсвала е
съпричастност до степен на пълна незаинтересованост. Изложено е твърдение
за съпричиняване на вредоносния резултат с непоставянето на непредпазен
колан и наличието на алкохолно опиване. Счита претендираното обезщетение
за завишено по размер.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Установява се по делото по несъмнен начин наличието на влязла в сила
на 19.04.2021 год. присъда, постановена по НОХД № 1444 / 2020 год. по
описа на ОС – Пловдив. Наказателното дело е изискано и приложено по
настоящото дело. С постановената по него присъда № 260005/11.09.2020 год.
Я. Г. З. е признат за виновен в това, че на 26.05.2019 год. на път II 58, км.
41+610, участък с. Новаково-с. Тополово, при управление на моторно
превозно средство – л.а. „Грейт Уол“ с рег. № **** е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 63,
ал. 2, т. 1 пр. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.
А. Н., настъпила на 03.08.2019 год., като деянието е извършено в пияно
състояние. Присъдата е протестирана пред ПАС и ВКС. Същата е влязла в
законна сила на 19.04.2021 год.
На основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за
установено по делото, че Я. Г. З., при управление на л.а. „Грейт Уол“ с рег. №
****, противоправно и виновно е причинил смъртта на А. А. Н., като е
управлявал автомобила в пияно състояние. Така виновното и противоправно
поведение на З., смъртта на Н. и причинно-следствената връзка между
деянието и смъртта не подлежат на доказване, респ. не подлежат и на
оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело. Съдът е подчертал
още в доклада по делото, че твърденията на помагача в становището по
делото, че смъртта на Н. се дължи не на произшествието, а на неполагането на
грижи за него, не се допускат за разглеждане на плоскостта на оспорване на
причинно-следствената връзка между противоправното деяние на виновния
водач и смъртта на А.Н., а единствено на плоскостта на оспорването на
твърденията за наличие на особена близост в отношенията на двамата братя.
5
С доклада по делото е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
произшествието – 26.05.2019 год. по отношение на л.а. „Грейт Уол“ с рег. №
***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД.
Следователно гражданската отговорност на застрахователя за вредите,
причинени от произшествието, може да бъде ангажирана, в случай че бъдат
установени и останалите предпоставки за това.
От писмените доказателства, приети по делото, се установява
твърдението на ищеца, че Н. А. Н., който е роден през *** год., е брат на
починалия вследствие на произшествието А. А. Н. /роден през *** год./. От
приетото удостоверение за наследници се установява също, че ищецът е
единствен наследник по закон на А.Н. - родителите на А.Н. са починали
преди него, той няма съпруга и низходящи по права линия.
От направените справки ГРАО се установява, че А.Н. е имал за свой
постоянен и настоящ адрес в периода от 1980 год. и до момента на смъртта
му ****. Ищецът Н. А. Н. е с постоянен адрес от 2000 год. и понастоящем –
****. Това е бил и регистрираният му настоящ адрес до 08.02.2021 год. /след
смъртта на А.Н./, когато настоящият му адрес е променен на *-***. Т.е.
приживе на починалия двамата братя са имали различна адресна регистрация.
А информацията, съдържаща се в удостоверението, представено с исковата
молба, издадено от **** на кметство с. *на 08.02.2021 год., сочеща на
идентичност на настоящите адреси на братята, не е пълна, тъй като не
съдържа данни за датите, на които са направени адресните регистрации. Но
следва да се подчертае, че неизпълнението на задължението на едно лице
своевременно да заяви промените в настоящия си адрес, като уведоми за това
съответните компетентни органи, съставлява единствено административно
нарушение. От несъвпадението на адресните регистрации на братята не
следва автоматично че те са живеели фактически на регистрираните си
настоящи адреси. Установяването на действителното местоживеене на ищеца
в процесния период може да бъде установено с всички допустими
доказателствени средства, в т.ч. и с гласни доказателства, тъй като не
съставлява способ за опровергаване на съдържанието на официален
свидетелстващ документ.
6
Установява се по несъмнен начин от съвкупния анализ на събраните
гласни доказателства, че по принцип ищецът е живеел в едно домакинство със
своята съпруга на регистрирания си постоянен адрес – *******. През 2014
год. ищецът се разделил фактически със съпругата си и заживял в бащината
си къща в ******. Към този момент в нея живеела майката на ищеца, както и
брат му А. Двамата братя полагали грижи за майка си, която била възрастна и
боледувала. Живеели в отделни стаи на втория етаж от къщата. Майката
починала през 2017 год. Братята страдали от загубата й, като продължили да
живеят заедно в бащината си къща до смъртта на А.Н.. Разпределяли грижите
си по общото домакинство. А. нямал семейство, съпруга, деца, бил
безработен. Грижел се за двора, за къщата, за животни и готвел, а Н.Н.
работел по трудов договор, реализирал доходи и осигурявал закупуването на
храна и другото, необходимо за домакинството. Така братята си помагали,
подкрепяли се. Отношенията им били свързани с разбирателство и взаимно
уважение. Имали силна връзка помежду си, която била обусловена и от
обстоятелството, че имали само една година разлика във възрастта. Преди
ищецът да заживее в бащината си къща, А.Н. му гостувал в семейния му дом
и се включвал активно при извършването на ремонти. Разчитали един на друг.
Установява се от писмените доказателства, съдържащи се в
досъдебното производство /епикризи и медицинска документация/, че след
произшествието А.Н. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД –
Пловдив, Клиника по неврохирургия, в периода от деня на произшествието
до 19.06.2019 год. Претърпял е две операции – на 27.05.2019 год. и на
31.05.2019 год. Изписан е с насочване към Клиниката по Физикална и
рехабилитационна медицина, където е бил в периода от 20.06.2019 год. до
27.06.2019 год. На 27.06.2019 год. е изписан от Клиниката с препоръка да
продължи рехабилитацията. Така, общата продължителност на болничния му
престой е била около един месец. След изписването му е бил транспортиран
до дома му в с. Т., където е настанен в стая на първия етаж. Преживял е
парализиран малко повече от месец до смъртта си на 03.08.2019 год.
Установи се от съвкупния анализ на гласните доказателства, че ищецът е
организирал грижите за брат си след произшествието. По време на болничния
му престой е ползвал отпуск, за да му бъде придружител. След изписването
му е набавял лекарства и консумативи /памперси, превързочни материали/,
7
осигурявал е прехраната му, грижел се е за хигиенните му потребности.
Ищецът е работел по трудов договор, поради което в рамките на работното
време не е имал възможност да бъде до пострадалия, но за този период се е
погрижил да осигури помощ от съсед /св. *****, която е наглеждала болния и
му е давала вода, както и от своя роднина /св. *****/, която е идвала при Н.
всеки работен ден по обяд, за да нахрани болния, без други ангажименти,
свързани със смяна на памперси и пр. Ищецът е ангажирал медицинската
сестра /св. ***/, която веднъж или два пъти седмично да сменя превръзката на
декубиталната рана на болния. Осигурил е и трикратно посещение на седмица
в дома му от рехабилитатор /св. И./.
Неподкрепени с убедителни доказателства останаха твърденията на
помагача, че ищецът трайно не е полагал грижи за брат си, че не се е грижил
за хигиената му, както и че в резултат на неполаганите грижи пострадалият е
получил декубитална рана, вследствие на инфектирането на която, е получил
сепсис и е починал. Напротив, установи се от показанията на медицинската
сестра, че декубиталната рана е получена още при болничния престой на А.Н.
и че тя не е плод на неглижиране на потребностите на пострадалия и
парализиран А. от страна на брат му Н.Н..
От обстоятелството, че здравните осигуровки, дължими от А.Н., са били
заплатени от съпругата на виновния водач, както и че разходите за двете
операции, на които е бил подложен Н., са били поети от Я.З., не следва извод,
че ищецът е неглижирал състоянието на брат си. Те единствено сочат на
моралното разкаяние на виновния за произшествието водач и желанието му
да допринесе в оздравителния процес, а в някаква степен и да повлияе върху
тежестта на обвинението, което ще му бъде повдигнато. Обстоятелството, че
З. е дарил кръв за пострадалия също не подкрепя твърденията на помагача за
липса на съпричастност от страна на ищеца към здравето на брат му. Както
сам З. разяснява при разпита си в наказателния процес, проведен на
04.06.2019 год., след като е платил сумата за втората операция и е разбрал, че
тя е минала успешно, „лекарят ми каза за всеки случай да дам кръв“. Т.е. не се
доказва кръводаряване за лечението на пострадалия да е било необходимо и
търсено от близките на А.Н., но те да са отказали.
Същественият и основен по делото въпрос е дали ищецът е активно
материално правно легитимиран да получи застрахователно обезщетение за
8
неимуществените вреди, търпени от него, вследствие на смъртта на брат му
А.Н..
В задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е
прието, че: Материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди. При изясняване смисъла,
вложен в понятието „особено близка връзка“, в мотивите на тълкувателния
акт е изтъкнато, че: В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Тези съображения налагат категоричния извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по
изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е
създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
9
обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка
е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително
силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между
починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд.
Събраните по делото доказателства не обосновават извод, че между
ищеца и починалия му брат е съществувала особено силна връзка, различна и
отличаваща се ярко от типичните за българския бит и култура връзки между
двама братя и че поради това ищецът е понесъл морални болки и страдания,
по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения.
Двамата братя са живели в зрялата си възраст едно домакинство в
продължение на около пет години – от 2014 до смъртта през 2019 год. В този
период и двамата са били на възраст над *** години. Животът им в едно
домакинство е бил наложен от стеклите се промени в личния живот на ищеца
- фактическата му раздяла със съпругата му. Между братята са съществували
отношения на уважение и разбирателство, грижели са се за майка си до
смъртта й, помагали са си в общото домакинство, поделяли са си
ангажиментите към него. Но разпитаните свидетели Н. и А., които също имат
свои братя и сестри, считат, че самите те имат подобна близка връзка със
собствените си братя и сестри, като тази между братята Н.: връзка, при която
могат да разчитат един на друг в добри и в трудни моменти.
След произшествието ищецът е полагал в продължение на около месец
интензивни грижи за брат си, който е бил парализиран и прикован на легло.
Поел е изцяло ангажиментите по осигуряване на лекарства и прехрана.
Осигурил е и помощ от трети лица. Понесъл е тежко смъртта на брат си –
тъгувал, отслабнал, плачел на гроба, затворил се в себе си, започнал дори да
пие „доста често“ по думите на сина му. Съпругата на ищеца описала на
личния лекар състоянието на Н. Н. и д-р О. му изписала успокоително
лекарство, рецептата за което е представена поделото. Месец и половина след
10
смъртта на брат си ищецът се завърнал в семейното си жилище и заживял
отново със съпругата си. От това може да се съди, че животът му бавно се е
завръщал към обичайния си ритъм.
Безспорно, изброените обстоятелства сочат на отношения между братя,
изпълнени с близост, топлота и уважение. Такива отношения обаче са
характерни за българския бит и се приемат в българското общество като нещо
нормално, типично и очаквано.
От факта, на който се акцентира от ищцовата страна, че починалият
А.Н. не е имал собствено семейство и деца, а ищецът е бил единственият му
останал близък родственик, не следва автоматично изключителност на
връзката и в обратна посока – от ищеца към брат му. Ищецът е създал свое
семейство, свое дете, в по-голямата част от зрелия си път е живял със
семейството си, фактическата му раздяла със съпругата му понастоящем е
преодоляна, той не е останал без най-близки хора след смъртта на брат си. В
трудните моменти около обгрижването на брат си е разчитал на подкрепата на
сина си, който също се е включвал в грижите за пострадалия, като в нито един
момент не е оставян с усещането, че губи единствения си близък.
Поради това, връзката между братята не може да бъде определена като
изключително силна, в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен акт и в
създадената при приложението му практика на касационната инстанция по
реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. тази, на която се позовава ответника в писмената
си защита, а също решение № 6/01.03.2022 год. на ВКС по т.д. 2225/2020 год.
на второ т.о.
Не се установява също, че страданията на ищеца са значително по-
големи от тези, които би изпитал всеки човек от загубата на обичан от него
близък родственик. В началото те са били обичайно силни и интензивни, но
постепенно са преодолявани, благодарение и на подкрепата на близките –
съпруга и син.
Във връзка с акцента, който се поставя от ищцовата страна, а именно, че
ищецът е не само брат на починалия А.Н., но и негов единствен наследник,
следва да се посочи следното.
Правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди е строго
лично. Като такова, то не е наследимо, не преминава по наследство от
патримониума на починалия в патримониума на наследника му по закон.
11
Правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък не е
обвързано от наследственото правоприемство. Това е особено видно от факта,
че при смърт на лице, което е оставило за наследници своя съпруга и
низходящи, които са неговите наследници по закон, право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на това лице имат и неговите преживели
родители, въпреки че не са от кръга на наследниците му по закон. Поради
липсата на обвързаност на правото на обезщетение за неимуществени вреди с
наследственото правоприемство, дори братът да е единствен наследник на
починалия, той на общо основание следва да установи изключителността на
връзката си с него и претърпяването на вреди, надхвърлящи по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. А както се
каза по-горе, съдът приема за установено, че връзката между двамата братя е
била силна и топла, но в рамките на обичайната за българската традиция.
По изложените съображения, в случая не са доказани и двете
кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в полза на брат на починал при ПТП пътник в застрахован автомобил.
Ето защо исковата претенция се намира за неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По въпроса за разноските:
Предвид отхвърлянето на иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответинкът има право на разноските по делото. Ответникът не претендира
разноски за депозити за свидетели и експертизи. На ответника е предоставена
правна помощ от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
в негова полза следва да бъде присъдено юросконсултско възнагражедние,
чийто размер се определя по реда на ЗПП. Според списъка с разноските по чл.
80 ГПК се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
При приложението на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът приема, че в полза на ответинка следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Материалният интерес
по делото е над 10 000 лв., но разглеждането на делото е продължило в
рамките на три съдебни заседания, не са изслушвани експертизи –
автотехнически, медицински, комплексни, а единствено свидетели. Поради
това не следва да се прилага изключението на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
завишаване на възнаграждението до претендираните 450 лв. Ще се присъди
12
възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. АНГ. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес ******, против Застрахователно акционерно дружество
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Триадица, ул.
„Позитано“ № 5, за присъждане на сумата 120 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от Н.Н. неимуществени вреди, вследствие на
смъртта на неговия брат АЛ. АНГ. Н., починал на 03.08.2019 год. вследствие
на пътно –транспортно произшествие, настъпило на 26.05.2019 год.,
причинено виновно и протиоправно от Я. Г. З. при управление на л.а. „Грейт
Уол“ с рег. *****, досежно който е била налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилата смърт – 13.08.2019 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. АНГ. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 200 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – Я. Г. З., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13