Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 92

 

гр. РУСЕ, 28.01.2020 г.

 

        В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав.........в публично заседание на 14 януари през две хиляди и двадесета година...в състав:

 

                                           Председател: ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА

          

при секретаря Светла Г. и в присъствието на прокурора ......................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №6572 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази :

 

          Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

          Ищецът Н.Н.З., като майка и законен представител на децата си Д.Ф.Ф., ЕГН ********** и Д.Ф.Ф., ЕГН **********,  твърди, че с Решение от 10.06.2013 г. по гр. д. №180/2013 г. по описа на РРС бил определен размерът на издръжката, която ответникът Ф.Ф.Ю. бил осъден да заплаща за дъщерите им на по 90 лв. месечно за всяка. Посочва, че същият е недостатъчен за задоволяване на действителните им потребности с оглед  икономическите условия и възрастта им, тъй като оттогава били изминали близо 7 години. Иска от съда, да измени размера на определената издръжка, като я увеличи на 220 лв. месечно за всяко дете, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,  считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

          Ответникът Ф.Ф.Ю., оспорва предявените искове за сумата над 152.50 лв.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Издръжката, чието увеличение се иска е определена с Решение от  10.06.2013 г. по гр. д. №180/2013 г., в размер на  по 90 лева месечно  за всяко дете считано от 15.01.2013. Към посоченият момент детето Д.Ф.Ф., родено на *** год. е било на 4 г. и 1 м., а детето Д.Ф.Ф., родено на *** год. е било на 3 г. Към настоящия момент Д. е на  11 г. и 1 м., а Д. на 10 г. Не е спорно, че  децата през учебната 2019-2020 г. децата са ученици в СОУ ***********.

Не е спорно, че ищцата е получила брутно трудово възнаграждение за периода от м. октомври 2018 г. до м. септември 2019 г. в общ размер от 11 359,52 лв. или средномесечно и брутно трудово възнаграждение  е в размер на 946.63 лв.

Не се представени доказателства какви доходи получава ответника. В съдебно заседание той е заявил, че е безработен и се занимава с железа, като очаквал до месец да почне работа и да получава около 700 лв. вазнаграждание. Не са представени доказателства, че бащата има задължения за издръжка на друго дете.

Анализът на установените фактически положения, налага следните правни изводи:

Налице е изменение на обстоятелствата, при които е била присъдена предходната издръжка по отношение на децата – с увеличаване на възрастта, нарастват и нуждите. Следва да се отбележи, че беше изменен размера на минималната работна заплата за страната на 610 лв. Съобразявайки горните обстоятелства и по-голямата необходимост на децата от средства за храна, облекло, обучение /те вече са ученици/, развлечения и т. н., както и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, установяваща, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата,  съдът приема, че следва на всяко дете да се осигури издръжка в общ размер на 350 лева, от които бащата да заплаща 152.50 лева. В тази насока съдът отчита, че ответникът е в трудоспособна възраст, като не са налице данни да страда от сериозно заболяване, поради което приема, че е в състояние да реализира средната за страната работна заплата. Останалата част от дължимата издръжка следва да се осигурява от майката, ведно с грижите по отглеждане на децата, която към момента получава и по-високо възнаграждение от ответника. До този размер и от датата на завеждане на делото, съдът прецени, че издръжката е в съответствие с общия дух на справедливостта и морала. Върху същата се дължи законна лихва.

Предвид изложеното, съдът приема, че искът се явява основателен до този размер, а над него следва да се отхвърли като неоснователен. 

Ответникът дължи по сметка на РРС сумата от 180 лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжките.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените от него разноски в размер на 155.76 лв. съобразно уважената част от иска

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

          ИЗМЕНЯ размера на определената месечна издръжка с Решение от 10.06.2013 г. по гр. д. №180/2013 г. по описа на РРС, която Ф.Ф.Ю., ЕГН ********** ***, заплащал за децата си Д.Ф.Ф., ЕГН  **********  и Д.Ф.Ф., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Н.Н.З., ЕГН **********,*** в размер на  по 90 лева за всяко дете , като я УВЕЛИЧАВА на месечна издръжка в размер на по 152.50 лева за всяко дете, считано от 30.10.2019 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 152.50 лв. до 220 лв. месечна издръжка за всяко дете, считано от 30.10.2019 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Ф.Ф.Ю., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС- Русе сумата 180 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Ф.Ф.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Н.З., ЕГН **********,*** сумата от 155.76 лв. разноски за производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.

                                                                           Районен съдия: