Р Е Ш Е Н И Е
№ 3974/5.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. К.
при участието на секретар Д. Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 6559 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск от И.Б.Д., ЕГН: **********, адрес: *** срещу К.Н.Т. ЕГН **********, адрес: ***;
П.Н.Т. ЕГН: **********, адрес: ***; М.Н.Н. ЕГН: **********,
адрес: *** и М.Н.С., ЕГН ********** адрес: *** с правно основание чл. 124, ал.
1, за установяване в отношенията между страните, че ответниците НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на Новообразуван имот № 507.2044 по ПНИ на местност „В.ч."
(земеделска земя), е с площ от 600 кв.метра, вид на територията: селско
стопанство, начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани) ,
категория на имота: пета, адрес: местност „В.ч." , при съседи по ПНИ:
507.2058 - изоставена нива/земеделски земи на насл. на К.Я.Г., 507.2016 -
полски път на Община А., и 507.2041 - лозе на наел. на Н.Г.К., който имот е
идентичен с имота по съдебно решение от 12.12.2003 год. на ВРС - 18-ти състав,
постановено по гр. д.№ 11/1999 год. и вписано в книгите за вписване - акт №
281, вх. peг. № 29341/15.11.2005 год..
Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване
на отрицателния установителен иск, налагайки следните твърдения:
Съсобственик е в спорния недвижим имот, като е
придобила правото на собственост спрямо него
по силата на реституция извършена с Решение № 8478/28.10Л996 год. на ПК
- А., постановено по заявление с вх. № 372А/29.01Л992 год. на И.Б.Д. в
качеството си на наследник на К.Я.Г..
Излага се, че с решение от 12.12.2003 год. ,
постановено по гр. д. № 11/1999 год. на ВРС - XVIIІ-ти състав, влязло в законна
сила на 08.07.2004 год. , вписано в книгите за вписване при Служба по
вписванията - гр. Варна, акт № 281, вх. peг. № 29341/15.11.2005 год., т. XVIII,
посочено в регистъра към ПНИ като документ за собственост на М.Н.Н. и извършена делба на спорния имот между бившите съпрузи М.Н.Н. и Н.М.Т.. Със същото решение е обявен разделителния
протокол по цитираното делбено дело за окончателен, като ищцата излага, че
същият, макар да е вписан в Имотния регистър, сам по себе си не представлява
годен титул за собственост, т. к. от него не е видно кой от двата дяла по
диспозитива на съдебното решение е придобит в собственост от отв. М.Н.Н.. Така не е ясно дали отв. М.Н.Н.
е собственик на имота или негови собственици са другите ответници по делото,
като наследници на другия съделител Н.М.Т..
Твърди се, че посочването на ответницата М.Н.Н. в регистъра към ПНИ и вписването на разделителния
протокол по горецитираното делбено дело за окончателен в Имотния регистър,
съответно неяснотата предприели са действия по снабдяване и заверка на
молба-декларация с оглед извършване на обстоятелствена проверка и са вписани в
кадастралния регистър, като собственици на същия имот обуславя правния й
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в качеството си на
един от наследниците на К.Я.Г..
Налагат се твърдения, че имотът попада в зона по §
4, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е в ход процедура по одобряване план на
новообразуваните имоти от Областния управител на област Варна, съответно от
кмета на гр. А..
Твърди се, че по отношение на ответницата М.Н.Н. и наследодателят Н.М.Т., въпреки че са били ползватели
на имота, не е осъществен фактическия състав на процедурата, при която правото
на ползване се трансформира в право на собственост чрез заплащане цената на
земята, нито са имали право да упражнят правото да изкупят земята, тъй като
върху същата не е имало постройка.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК,
ответниците депозират отговор, с който оспорват иска като недопустим и
неоснователен.
Твърдят, че имотът е придобит от М.Н.Н. и Н.М.Т. на основание §4 от ЗСПЗЗ чрез трансформация на
правото на ползване в право на собственост. Твърди се в тази връзка, че към
момента на изкупуването и действащата тогава редакция на закона, са били налице
необходимите предпоставки за изпълнение на процедурата по изкупуването и не е
имало законово изискване за наличие на построена в имота постройка. Твърди се
също и че определената за изкупуването цена за имота е платена на Община А. от М.Н.Н. и Н.М.Т..
Твърди се също и че отв. М.Н.Н.
е придобила имота наред със съпруга си в режим на СИО и след прекратяване на
брака им те са се превърнали в обикновени съсобственици, след което
съсобствеността е ликвидирана със съдебна делба, като ответницата М.Н.Н. се легитимира като единствен собственик на процесния
имот на основание изкупуване по реда на §4а от ЗСПЗЗ и делба.
Повдигат възражение и за придобиване на имота по
давност текла в периода от 28.10.1996 г. до датата на предявяване на иска.
Молят за прекратяване на делото по отношение на ответниците К.Н.Т., П.Н.Т. и М.Н.С., отхвърляне на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното на л. 20 и21 от делото решение
№ 8478/26.05.2000г. на Поземлена комисия гр. А., постановено по заявление вх. №
372А/29.01.1992г. на И.Б.Д., е видно, че със същото на наследниците на К.Я.Г. е
признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху земеделски земи, включително и нива от 2.400 дка, находяща се в
терен по параграф 4 на с. А., м. „В.ч.“, четвърта категория, находища се в
терен по параграф 4 на с. А., в местността „Михлюза" , при граници
(съседи) по цитираното решение: дере, дере, А.Г.
Посочено е, че имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.
От приложеното на л. 11-17 от делото удостоверение
за наследници се установява, че ищцата И.Б.Д. е наследник по закон на К.Я.Г.,
бивш жител на с. А., поч. на 13.05.1928г.
По делото е приобщена преписката по изкупуване
на имот пл. № 237а. Същата е образувана по молба от 26.06.1992г. на Н.М.Т. (л. 206), с която
последният е отправил искане за закупуване на предоставено му по ПМС №
76/04.01.1972г. място от 800 кв.м., в м. „В.ч.“, съгласно удостоверение № 4788/10.07.1980г.
(л.208). Към молбата е приложена декларация, с която Т. декларира, че
предоставена му земя е единствена за семейството му.
От удостоверение 4788/10.07.1980г. (л.208), е видно,
че на основание ПМС № 76 и решение № 3/10.04.1981г. на ОбНС-А.,
на Н.М.Т. е предоставено право на ползване върху хавра с площ от 600 кв.м., м.
„В.ч.”, землището на А., при граници: ползватели Никола Кавалджиев, дере, Праскова
градина.
В приложените на л. 229 -237 докладна протокол
№ 6 от 24.06.1980г. на ОНС – А. и приложения към него списък, одобрени с
протокол, е видно, че Н.М.Т. е сред лицата, на които е разпределена земя за
ползване в м. „В.ч.“, с площ 600 кв.м. в м. „До пилчарника“.
От писмо от 13.01.1997г. (л. 204) е видно, че
на Н.М.Т. е отказано изкупуването на имота, поради липса на изградена
постройка.
От
решение от 23.09.1997г., постановено по адм.д. № 93/1997г., ВОС (л. 200), по
жалба на Н.М.Т. е видно, че така постановеният отказ е обжалван, като ВОС е
отменил отказа на кмета на Община А. от 13.01.1997г. да признае права по пар.
4б ЗСПЗЗ на Н.М.Т. по отношение на ползваната от него по реда на ПМС № 76
земеделска земя от 600 кв.м., м. „В.ч.”, землището на с. А.. Одобрена е оценка
в размер на 13800 лева за 600 кв.м. и е задължен кмета на общината да изпълни
процедурата по изкупуване на имота.
В изпълнение на постановеното решение е
определена оценка на земята от 13800 лева, видно от приложеното на л. 198 от делото удостоверение № 3079/04.08.1997г.
на кмета на Община А..
Така определената оценка е изцяло заплатена от
Н.М.Т. на 04.04.1997г., видно от приложеното на л. 199 от делото Банково
бордеро.
Със съдебно решение от 12.12.2003 год. ,
постановено по гр. д. № 11/1999 год. на ВРС - XVIІІ-ти състав, влязло в законна
сила на 08.07.2004 год. , вписано в книгите за вписване при Служба по
вписванията - гр. Варна, акт № 281, вх. peг. № 29341/15.11.2005 год., т. XVIII -
л. (л. 27 – 30), е постановено на основание чл. 289 от ГПК (отм.) обявяване на
разделителния протокол по цитираното делбено дело за окончателен, като недвижим
имот, чиято собственост се установява, е възложен в дял на ответника М.Н.Н..
Видно от приложеното на л. 77 от делото
удостоверение за наследници, че Н.М.Т., поч. на 07.03.2011г., е оставил за
наследници по закон ответниците по делото К.Н.Т.; П.Н.Т.
и М.Н.С..
От заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 192-194) се установява, че е налице
идентичност между стар имот № 73 от плана на старите имотни граници, записан на
н-ци на К.Я.Г., със имота описан в решение №
8478/28.10.1996 год. на ПК А., т. 2 от същото и с имота по НА № 246/1912 г., в
т. 7 от същият, респективно с новообразуван имот № 507.2044 по ПНИ на местн. „В.ч."
и този описан в съдебно решение от 12.12.2003 год. на ВРС - 18-ти състав,
постановено по гр. д.№ 11/1999 год..
В заключението по допълнителната
съдебно-техническа експертиза (л. 239-250), вещото лице Ж.Б., излага, че между
имота с площ 4800м2 по нот. акт №246/31.08.1912г, имота с площ 2400м2 по
решение №8478/28.10.1996г на ПК-А., имот 73(стар) с площ 2499м2 по
ПСИГ(пкп)/2001 г; имота с площ 600м2 по съдебно решение/12.12.2003г и процесния
НИ-507.2044 с площ 600м2 по ПНИ/2012г. е налице частична идентичност, а площта
на препокриване между тях е 600м2. Налице е и дублиран титул/документ за площта
от 600м2 на процесния НИ - 507.2044 по ПНИ, а именно: в полза на ищцата са
нот.акт №246/31.08.1912г, решение №8478/28.10.1996г на ПК-А. и ПСИГ(пкп)/2001г;
и в съдебно решение/12.12.2003г.
Процесният имот се появява за пръв път в ПНИ на с.о."В.ч.", там той е
отразен като НИ - 507.2044 с площ 600м2. Процесния имот не съществува в
предходните за територията планове, а пренесен там с границите си, неговата
площ от 600м2 попада в имоти по другите планове, както следва: В КП/1990г. попада основно в част 521м2 от
ПИ-237А целия с площ 1012м2, в КВС/1999г. попада в терен по §4 и основно в част
474м2 от ПИ-0.55 целия с площ 91721 м2, в КП(пкп)/2001г. попада изцяло в
североизточния край на ПИ-1771 целия с площ 1986м2 и в ПСИГ(пкп)/2001г. попада изцяло в североизточната
част на ПИ-73(стар) целия с площ 2499м2. При оглед на място вещото лице е
установило, че процесния новообразуван имот съществува понастоящем в територия,
която не е оградена, не се обработва, самозалесена е с храстова и тревна
растителност и в нея няма изградена постройка, нито следи или остатъци от
такава. Имотът отстои от строителните граници на гр. Варна (при кв. Владиславово)
на 2760м, а от крайбрежната морска ивица на 11400м, като тези разстояния са
измерени по въздушна линия.
С оглед възлагане допълнителни задачи на
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза на вещото лице Ж.Б. е
допусната допълнителна такава, заключението по която сочи, че между имота по
удостоверение за ползване №4788/10.07.1980г (л. 208) и имота изкупен по реда на
§4 от ЗСПЗЗ, въз основа на постановеното съд.решение/12.03.1997г на ВОС (л. 33)
съответно описан в удостоверение №3079/04.08.1997г издадено от община А. (л.
198) е налице идентичност, поради съвпадение на землище, местност, площ и три
граници. Между имота владян
понастоящем от ответницата М.Н.Н. и процесния имот представляващ НИ-507.2044 по ПНИ е налице
пълна идентичност. Между имота
предоставен за ползване, респективно имота изкупен по реда на §4 от ЗСПЗЗ
представляващ част 600м2 от ПИ-237А по КП/1990г от една страна и от друга
страна процесния НИ-507.2044 с площ 600м2 по ПНИ, респективно владения от
ответната страна е налице частична идентичност с площ на препокриване между тях
от 521м2.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
По наличието на правен интерес от провеждане на исковата защита съдът се
съобразява с разясненията дадени с ТР № 8/2012г. на ОСГКТК на ВКС, което застъпва разбирането, че правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни
права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. За допустимостта на отрицателния
установителен иск е необходимо ищецът да установи фактите, от които произтича
правния му интерес.
В настоящия случай, ищецът се позовава на наследствено правоприемство
като приживе наследодателят му е придобил имота, чиято собственост и предмет на
иска, като твърди, че по отношение на имота не се е осъществила процедурата на
пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ по преобразуване на предоставено ползване в собственост.
Съдът приема, че избраната форма на
защита, чрез отрицателен установителен иск е съответстваща правна възможност ищецът
да защити правото си на собственост в този имот, като отричайки заявените от
ответниците права да има възможност да придобие припадащите му се части от
имота по наследство, поради което същият разполага с правен интерес от
провеждане на исковата защита спрямо ответника М.Н.Н..
Съдът счита предявеният иск за допустим и по отношение ответниците
К.Н.Т.; П.Н.Т. и М.Н.С.. В този смисъл съдът намира, че правният интерес на
ищеца да насочи иска си и срещу тях, въпреки техните твърдения за възлагане
цялата собственост в имота на първия
ответник в хода на проведено делбено производство. На първо място случая е
налице оспорване от тяхна страна та твърдяното от ищцата право на собственост
по отношение спорния имот. От друга страна, ищцата не е участвала в развилото
се между страните по гр. д. № 11/1999 год. на ВРС - XVIІІ-ти състав делбено
производство, поради което същата не разполага с правен интерес да го оспорва, но
при евентуална недействителност на решението по същото дело или на самата делба,
съответно разполага с правен интерес да насочи иска си срещу наследниците на
съпруга на първата ответница. В този смисъл, по отношение на ищцата
разпределението на собствеността между ответницата М.Н. и наследниците на
бившия ѝ съпруг е въпрос на доказване от тяхна страна в настоящото
производство, а не по допустимост на същото. От трета страна съдът намира, че в случая
намират приложение и разрешенията възприети в т. 3Б на Т.Р. №4/14.03.2016 г.
постановено по т.д. №4/2014 г. ОСГК на ВКС, съгласно което действителният
собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу
праводателя на ответника, който с действията си фактически оспорва правото му.
В тази връзка, доколкото делбата има вещно- транслативен характер, наследодателят
на тримата ответници е праводател на М.Н.Н. със съответната идеална част от възложения ѝ в дял
имот. Тези ответници, в качеството си на негови наследници, оспорващи правото
на ищеца се явяват процесуално легитимирани да отговарят по иска.
По основателността на иска:
За оспорване на исковата претенция на ищеца, ответниците повдигат, като
основания за придобиване собствеността в имота чрез трансформация на правото на
ползване в право на собственост от М.Н.Н. и Н.М.Т. на
основание §4 от ЗСПЗЗ, че отв. М.Н.Н. е придобила имота
наред със съпруга си в режим на СИО и след прекратяване на брака им те са се
превърнали в обикновени съсобственици, след което съсобствеността е ликвидирана
със съдебна делба. Позовават се и на придобивна давност.
При така очертания предмет на спора всяка от страните следва да установи
осъществяването на фактите, въз основа на които претендира, че притежава
определено право, респ. че се е осъществил определен фактически състав, който
има за последица наличието на правен интерес за ищеца от предявяването на
отрицателния установителен иск и придобиването на правото, на собственост от
страна на ответника. Това означава, че всяка от страните следва да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. С оглед
мотивиране правния си интерес да предяви отрицателен установителен иск ищецът,
който твърди, че би придобил имота по наследство, следва да установи правото си
на наследяване от лицето за което твърди, че е било собственик на имота. Ответниците
които твърдят, че правото на собственост върху същия имот е придобито в режим
на СИО от ответника М.Н.Н. и наследодателя Н.М.Т.,
следва да докаже осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
съответния придобивен способ. Евентуално ответниците следва да докажат
придобиване на имота от ответницата М. Н. по давност.
Доколкото се твърди, че М.Н. и Никола Т. през времетраенето на брака си
са придобили имота по реда на пар. 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се прецени дали са налице
визираните в цитираните разпоредби кумулативни предпоставки.
Представеното по делото решение на ВОС, постановено по адм.д. № 93/1997г.,
с което на Н.М.Т. е признато правото да изкупи предоставения му за ползване
имот, определена е оценката на същия и е задължен кмета на общината да изпълни
процедурата по пар. 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ не е задължително за ищцата по делото
и за настоящия съд, който при спор за собственост на имота следва да прецени
самостоятелно всички предпоставки, обуславящи правата на праводателите на
ответника.
За да се придобие правото на собственост при условията на пар. 4а и 4б
ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да са налице визираните в разпоредбата на закона
кумулативни предпоставки в редакцията на закона към момента на изкупуването –
Д.В. бр. 59 от 1995 г. , а именно: да е налице предоставено право на ползване
на процесния имот по силата на актовете, посочени в пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и ползвателят
да е заплатил цената на земята и същата представлява земеделската земя, която е единствена на семейството на ползувателя.
В тези случаи ползвателят не може да придобие право на собственост, ако
земята е на по-малко от 30 км от градовете с неселение над 300 хиляди жители
или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
От приетите по делото писмени доказателства бе установено, че на Н.М.Т.
е предоставено по реда на ПМС № 76/1981г. право на ползване върху земеделска
земя от 600 кв.м., м. „В.ч.”, землището на с. А., който имот посредством
заключението на вещите лица бе установено, че е идентичен с имота, по отношение
на който се заявяват реституционните права от страна на ищцата, респ. с Новообразуван
имот № 507.2044 по ПНИ на местност „В.ч.". В молбата си за изкупуване
същият е декларирал, че тази земеделска земя се явява единствена такава за него
и семейството му. Няма данни по делото, нито се твърди, че същият или
семейството му са притежавали друга земеделска земя към този момент.
Така ангажираните по делото доказателства установяват по несъмнен начин
идентичността на предоставения за ползване на първият ответник и наследодателя
на другите ответници имот с процесния такъв, предоставянето му за ползване на
ответната страна на основание акт, посочен в пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че
предоставената за ползване земеделска земя към момента на изкупуването е била
единствена такава за него и семейството му.
Представените по делото удостоверение № 3079 от 04.08.1997г. и банков документ за
извършен на 04.04.1997 г. в полза на община А.
паричен превод в размер на 13800,00 лева установяват, че на същата дата предоставената
за ползване земя е заплатена от Н.М.Т.. Това налага извода, че по отношение на Н.М.Т.
се е осъществила и следващата положителна предпоставка по упражняване правото
на изкупуване, а именно – заплащане стойността на имота в съответната община.
По делото следва да бъде преценено също, дали към момента на приключване
на фактическия състав на придобиването по пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, който се явява датата,
на която е пратена цената - 04.04.1997 година, са били налице и другите предпоставки на пар. 4б
ПЗР на ЗСПЗЗ. Същите са земята да е на по-малко от 30 км от градовете с
неселение над 300 хиляди жители и на по-малко от 10 км от крайбрежната морска
ивица (пар. 4б, ал. 1 изр. ІІ-ро ПЗР ЗСПЗЗ,
в редакцията на закона ДВ бр. 59 1995 г.).
От заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ж.Б. се
установява, че процесният имот отстои на 11400 м. от крайбрежната морска ивица и на 2760м. от строителните
граници на гр. Варна.
Представената от процесуалния представител на ищцата справка от НСИ,
относно броят на населението на гр. Варна не предоставя информация за размера
на същия към момента на изкупуването - 04.04.1997 година
а засяга други периоди. Посредством извършена служебна справка в интернет
страницата на Национален статистически институт за календарната 1997 година (http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=659&ezik=bul),
се установява, че броят на жителите на град Варна към 31.12.1997г. е бил 298
571 души (под 300 000). От друга страна е общоизвестно обстоятелството, че
в близост до имота няма друго населено място с население над 300 000
жители. При това положение са налага извода, че предоставеният за ползване имот
отстои на повече от 10 км от крайбрежната морска ивица и не се намира на
разстояние по-малко от град с население над 300 хиляди души и в този смисъл не
са били налице визираните от закона пречки за изкупуване на предоставения за
ползване имот.
По делото бе установено също, че със съдебното решение от 12.12.2003
год. по гр. д. № 11/1999 год. на ВРС - XVIІІ-ти състав, влязло в законна сила
на 08.07.2004 год. делбеният недвижим имот (идентичен според заключението по
СТЕ със спорния по делото), е възложен в дял на ответника М.Н., с което същата
е станала едноличен носител на правото на собственост в него.
Осъществения спрямо ответницата М.Н. и наследодателя
на останалите ответници фактически състав на пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и
последващото придобиване в цялост правото на собственост върху същия със
съдебна делба е основание за отхвърляне
на предявения срещу същата отрицателен установителен иск, при липса на заявено
от ищцата основание, извън незавършилата реституционна процедура, което да
изключва правата на М.Н..
Предвид успешното установяване на придобито по реда на пар. 4а и 4б ПЗР
на ЗСПЗЗ от ответницата М.Н. право на собственост в имота съдът не дължи
произнасяне дали имотът е придобит от същата по давност.
Що се отнася до ответниците К.Н.Т.; П.Н.Т. и М.Н.С.,
предвид пълното придобиване правото на собственост от ответницата М.Н., чрез
възлагане в дял по силата на постановеното от ВРС делбено решение. По делото не
са налице данни, които да сочат
недействителност на това решение или недействителност на делбата. Ето защо
съдът намира, че същите не са собственици в имота и по отношение на тях искът
се явява основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата М.Н.Н. има право на разноски в размер на действително
реализираните такива, които са под формата на държавни такси за преписи и
удостоверения в размер на 32,00
лева, платено възнаграждение за вещо лице от 400,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева. Последните следва да бъдат
присъдени в тежест на ищеца с оглед изхода на спора.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И.Б.Д., ЕГН: **********, адрес: *** и Елена Костова Желязкова, ЕГН ********** ***,
като ищци и ответниците К.Н.Т. ЕГН **********,
адрес: ***; П.Н.Т. ЕГН: **********, адрес: *** и М.Н.С., ЕГН ********** адрес: ***,
че същите не са собственици на новообразуван имот № 507.2044 по
ПНИ на местност „В.ч." (земеделска земя), е с площ от 600 кв.метра, вид на
територията: селско стопанство, начин на трайно ползване: лозови насаждения
(нетерасирани) , категория на имота: пета, адрес: местност „В.ч." , при
съседи по ПНИ: 507.2058 - изоставена нива/земеделски земи на насл. на К.Я.Г.,
507.2016 - полски път на Община А., и 507.2041 - лозе на наел. на Н.Г.К., който
имот е идентичен с имота по съдебно решение от 12.12.2003 год. на ВРС - 18-ти
състав, постановено по гр. д.№ 11/1999 год. и вписано в книгите за вписване -
акт № 281, вх. peг. № 29341/15.11.2005 год., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК предявен от ищеца И.Б.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** СРЕЩУ ответника М.Н.Н. ЕГН: **********,
адрес: ***, ЗА ПРИЗНАВАНЕ за УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че същата
не е собственик на новообразуван имот № 507.2044 по ПНИ на местност „В.ч."
(земеделска земя), е с площ от 600 кв.метра, вид на територията: селско
стопанство, начин на трайно ползване: лозови насаждения (нетерасирани) , категория
на имота: пета, адрес: местност „В.ч." , при съседи по ПНИ: 507.2058 -
изоставена нива/земеделски земи на насл. на К.Я.Г., 507.2016 - полски път на
Община А., и 507.2041 - лозе на наел. на Н.Г.К., който имот е идентичен с имота
по съдебно решение от 12.12.2003 год. на ВРС - 18-ти състав, постановено по гр.
д.№ 11/1999 год. и вписано в книгите за вписване - акт № 281, вх. peг. №
29341/15.11.2005 год. поради придобиване на същия от ответника М.Н.Н. и наследодателя на останалите ответници
Н.М.Т., чрез изкупуване по реда на пар. 4 и следващите ПЗР на ЗСПЗЗ и
последваща съдебна делба.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Н. ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1032,00 лв. (хиляда тридесет и
два лева), представляваща направените по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: