№ 1009
гр. П., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101428 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу КР. СТ. КР. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т.“№9, ет.1,
ап.1 ищецът В. Г. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.М.“№1, ап.11, чрез пълномощника
си адв.П.Г., твърди, че на 29.10.2013г. с ответника са сключили договор за заем, по силата
на който ищецът дал на ответника сумата от 4000лв. в деня на подписване на договора.
Дадената в заем сума е следвало да бъде върната от ответника в срок от един месец от
датата на сключване на договора . Твърди се, че ответникът не върнал сумата в посочения в
договора срок. Твърди, че от датата на подписване на договора за заем до 23.11.2018г
ответникът върнал сумата от 1 200лв. На 23.11.2018г между страните е сключено
споразумение по силата на което остатъкът от дължимата сума, който е в размер на 2800лв.
е следвало да бъде върната на 10 равни месечни вноски всяка в размер на 280лв. На
основание подписаното споразумение ответникът изплатил две вноски , всяка в размер на
280лв. или общо сумата от 560лв. Остатъкът от задължението в размер на 2240лв. не е
изплатен. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК . Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№586/2021г. по
описа на РС-П.. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№340/17.02.2021г. В срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение от длъжника. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 2 240 лв., за която сума е
издадена заповед за изпълнение №340/17.02.2021г. по ч.гр.д.№586/2021г по описа на РС-П..
Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на
1
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който не се
оспорва твърдението, че на 23.11.2018г е подписал процесното споразумение, както и че по
него е пралит две вноски по 280 лв. Твърди, че е престанал да плаща поради липса на
финансови средства. Твърди, че страда от тежко онкологично заболяване и в резултат на
това загубил 75% работоспособност . Няколко пъти поискал от ищеца да разсрочи
задължението, но не получил разбиране . Твърди, че и към настоящия момент изпитва
финансови затруднения тъй като получава пенсия в размер на 313лв. и няма как да погаси
дълга си . Сочи доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът не се явява. От същия е постъпила писмена молба, с
която моли, ако съдът уважи иска , да му бъде разрешено разсрочено плащане, заявявайки че
може да плаща месечно по 80 лв.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, спазвайки разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№586/2021г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 15.02.2021г ищецът в настоящото производство
е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена
е заповед№340 от 17.02.2021г. за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено КР. СТ. КР. с ЕГН **********/ ответник по настоящото дело/ да
заплати на В. Г. П. с ЕГН ********** сумата от 2 240лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението -15.02.2021г. както и разноски от които 44.80лв.
държавна такса и 250лв. адвокатско възнаграждение. Както в заповедта за изпълнение, така
и в т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от неизплатено задължение по
договор за заем за сумата от 4 000лв. от 29.10.2013г.и анексиран със споразумение от
23.11.2018г. за сумата от 2 800лв., от която сума длъжникът е платил две вноски по 280лв./
общо 560лв./ съгласно подписаното споразумение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 23.02.2021г. и на 15.03.2021г длъжникът е подал възражение срещу заповедта
за изпълнение. С разпореждане№1376 от 17.03.2021г. заповедният съд е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя
на 26.03.2021г. В едномесечният преклузивен срок, а именно на 22.04.2021г заявителят е
предявил настоящия иск.
Така предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна – заявителя в
заповедното производство, след подадено срок от длъжника възражение срещу заповедта
за изпълнение. Искът е предявен в законовоустановения срок по чл.415, ал.4 от ГПК.Налице
2
е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящото
производство.
Като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество.
По същество на иска съдът намира следното :
Между страните няма спор, а от представеното по делото писмено доказателство-
споразумение от 23.11.2018г, подписано и от двете страни, се установява, че ищецът в
качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател са се споразумели за
следното: заемодателят е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 4000лв. Заемът
е изплащан на части, като към датата на подписване на споразумението дължимата сума е в
размер на 2 800лв. Заемателят се е задължил да заплати на заемодателя сумата от 2 800лв.
на 10 равни месечни вноски вяска по 280лв. , платими ежемесечно до 30-то число на месеца,
считано от месец декември 2018г по банков път по следната банкова сметка
BG20BPBI79302030327102.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните в тази връзка доказателства -
писмени / съдържащата се на лист 7 от делото разписка/ и гласни / чрез разпит на свидетеля
С.И./ се установи, че през есента на 2012-2013г ищецът дал на ответника в заем сумата от
4 000лв.като даването на паричната сума е станало в присъствие на свидетеля Иванов.
Постигната била уговорка сумата да бъде върната за месец – два.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.365, ал.1 от ЗЗД.
Съдът счита, че приложеното по делото споразумение от 23.11.2018г., от което
ищецът черпи правата си, носи белезите на договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С
този вид договор страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор чрез взаимни отстъпки , с които могат да създадат, изменят или погасят и
правоотношения, които не са били предмет на спора. Спогодбата има двустранен характер, а
отстъпката частичен отказ от първоначалното твърдение на страната и е средство, а не цел
на спогодбата.Целта на спогодбата е да се внесат определеност и яснота в отношенията
между страните. При спогодбата е възможно и страните да пожертват действителното
правно положение като се съгласят да считат помежду си , че то е било такова, каквото го
прогласява спогодбата В този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за
частичен отказ от съществуващо право , респективно за частично поемане на
несъществуващо задължение / чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика
спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно
положение / в т.см.решение по гр.д.№2480/94г. на ВКС/. Договорът за спогодба има
декларативно действие , което се изразява в това, че страните считат правното положение
такова, каквото са признали със спогодбата, както и регулиращо действие, състоящо се в
това, че страните се задължават в бъдеще да изпълняват задълженията си така, както са
3
установени със спогодбата . Договорът за спогодба има и конститутивно действие, тъй като
съществуващото правоотношение се изменя съобразно уговореното в договора за спогодба.
Споразумителният протокол не е едностранно изявление на ищеца, а съдържа насрещни
волеизявления и на двете подписали го страни, поради което е договор, а не едностранна
сделка. С това споразумение ответникът признава задължението, че дължи на ищеца сумата
2 800лв. Установи се, че от тази сума ответникът е погасил 560лв.и остава да дължи сумата
от 2 240лв. В хода на съдебното дирене ответникът не представи надлежни доказателства,
установяващи погасяване на задължението му за заплащане на сумата от 2 240лв. съгласно
спогодбата от 23.11.2018г. Дори в писмения си отговор призна този факт.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане в размер на 2 240 лв. по договор за спогодба, сключен на 23.11.2018г., за която
сума е издадена заповед№340/17.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№586/2021г.
Тук е момента да се посочи, че в заповедта за изпълнение тази сума е присъдена
ведно със законната лихва за забава , считано от датата на подаване на заявлението -
15.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането. В настоящото исково производства
лихва за забава не следва да се присъжда, тъй като ищецът не е направил изрично такова
искане пред исковия съд.
По искането на ответника по чл.241 от ГПК съдът намира следното:
Съгласно т.14 от ТР№4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС
разпоредбата на чл.241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл.415, ал.1,
респ. чл.422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът
може да отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на
изпълнение, т.е. на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр.д.№ 98/66
г., ОСГК/. Ответникът по установителен иск по чл.422 ГПК обаче не може да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен иск за
същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на
разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да предяви осъдителен
иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за изпълнение. Правата по чл.241
ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно
избрания от него ред на защита. Особеното при установителния иск по чл.415, ал.1, респ.
чл.422 ГПК е, че кредиторът вече разполага със съдебно изпълнително основание, при което
съдебното решение за установяване на вземането стабилизира заповедта и в хипотезата по
чл.410 ГПК въз основа на нея се издава изпълнителен лист /чл.416 ГПК/- аналогично на
хипотезата, при която се издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила осъдително
решение /чл.404, т.1 ГПК/. Действието на съдебното решение за уважаване на иска по
чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, е идентично по последици с осъдителното решение за същото
вземане[1]създава изпълнително основание за принудително събиране на вземането. Следва
4
да се има предвид и това, че основанията, на които се отсрочва или разсрочва изпълнението
/имотно състояние, здравословно състояние и др./, могат да са налице по отношение на
всеки длъжник, независимо от вида на производството, по което същият е осъден .
В контекста на така изложеното съдът следва да разгледа и да се произнесе по молба
вх.№18878/14.10.2021г., подадена от ответника, с която същият е направил искане за
разсрочване изпълнението на съдебното решение. Това искане ответникът е обосновал с
твърдението, че страда от тежко онкологично заболяване- множествен миелом, в резултат на
което е загубил 75% работоспособност и получава пенсия по болест в размер на 313лв.В
подкрепа на твърдението си ответникът е представил експертно решение на ТЕЛК№90030
от 20.01.2021г. , от което е видно, че на същият е призната 75% намалена
работоспособност за срок от 2 години от поради общо заболяване.Макар ответникът
изрично да не е обезпечил твърдението си, че доходът му е в размер на 313лв., предвид
данните за трайната му инвалидизация и твърде високия процент на намалена
работоспособност същият няма как да работи и да реализира по-високи доходи. Ето защо
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.241, ал.1 от ГПК за разсрочване
изпълнението само на съдебно установеното вземане в размер на 2 240лв., но не и на
разноските в заповедното и в исковото производство, които съгласно т.10в от горното
тълкувателно решение не се включват в съдебно установеното вземане.
Ето защо на основание чл.241, ал.1 от ГПК следва да се разсрочи изпълнението на
присъденото вземане от 2 240лв. на 16 равни месечни вноски, всяка в размер на 140лв.,
платима ежемесечно до 15 то число на месеца, считано от влизане в сила на настоящото
решение до окончателното изплащане на присъдената с него сума.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски както в заповедното така и в
исковото производство. Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 294лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 489.60лв. разноски за исковото производство.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на КР.
СТ. КР. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т.“№9, ет.1 ап.1, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
на В. Г. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.М.“№1, ап.11 за сумата от 2 240лв. , дължима
по договор за спогодба, сключен на 23.11.2018г., за която сума е издадена
заповед№340/17.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№586/2021г.
ОСЪЖДА КР. СТ. КР. с ЕГН ********** от град П., ул.“Т.“№9, ет.1 ап.1 да заплати
на В. Г. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.М.“№1, ап.11 сумата от 294лв. разноски за
5
заповедното производство и сумата от 489.60лв. разноски за исковото производство.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241 ал.1 от ГПК изпълнението на решението като
постановява плащането на сумата от 2 240лв. на 16 равни месечни вноски, всяка в размер
на 140лв., платима ежемесечно до 15- то число на всеки месец, считано от влизане в сила на
настоящото решение до окончателното изплащане на тази присъдена с него сума.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6