Определение по дело №30/2020 на Окръжен съд - Търговище

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№       03. 02. 2020 г.    гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                  гражданско отделение

На трети февруари                                        2020 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

        ПРЕД СЕДА ТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                      БИСЕРА МАКСИМОВА  

 

        Като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова

възз.ч. гр. дело № 30, по описа за 2020  година,

        за да се произнесе, взе предвид следното;

 

Производството е по реда на чл. 121  от ГПК.

Делото е образувано по  препирня за подсъдност, повдигната от ОРС, който счита, че не е компетентен да разгледа делото, образувано по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, в РС-Габрово и изпратено по подсъдност на ОРС.

Изложени са мотиви, че с изменението на ГПК в бр. 100 на ДВ, от 20.12. 2019 г., по заявленията за издаване на заповед за изпълнение е предвидено, същите да се подават по настоящия адрес на длъжника, когато се касае до потребители. Към момента на образуване на делото в РС-Омуртаг, тази разпоредба е влязло в сила. Няма преходни и заключителни разпоредби в ЗИДГПК, които да посочват по кой ред следва да се разглеждат постъпилите до влизането му в сила производства. Затова, те влизат в сила според общите правила – три дни след обнародването и като процесуална норма, тя действа занапред.

Въззивният съд, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Производство е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от “А.з.с.н.в.” ЕАД, ***, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК: *********, със законен представител Димитър Бориславов Бончев - изпълнителен директор, действащ чрез пълномощника си Албена Николаева Благоева - юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В.Р.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***. Заявлението е подадено в РС-Габрово, като е образувано ч.гр.д. № 2411/ 2019 г., на 11.12. 2019 г. След като съдът е направил справка за постоянния адрес на длъжника и е установил, че същият е в община Омуртаг, със свое определение от 16.12. 2019 г., е прекратил производството и е изпратил същото по подсъдност на РС-Омуртаг.

Делото обаче не е изпратено веднага на РС-Омуртаг, защото е било съобщено на заявителя и му е дадена възможност да обжалва определението. Същото е получено в РС-Омуртаг на 20.01. 2020 г. Със свое определение от 23.01. 2020 г. ОРС е приел, че основанието, на което се претендира вземането, е Договор за паричен заем № 3323885 от 17.09. 2018 г., сключен между И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и Приложение 1 от 01.04. 2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,  сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 3323885 от 17.09. 2018г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Следователно заявлението е подадено срещу потребител, тъй като заемателят по договор за паричен заем, се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 411, aл. 1, изр. 2-ро ГПК /ред. ДВ бр.100 от 20.12. 2019 г./, заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.  Процесуалният закон се прилага незабавно и спрямо всички заварени висящи процесуални правоотношения, освен ако в преходни или заключителни разпоредби на закона е предвидено, че висящите граждански правоотношения ще се регулират до приключването им от стария процесуален закон. Обнародваният в ДВ бр. 100 от 20.12. 2019 г. ЗИДГПК не съдържа такива разпоредби.

При така установените факти, въззивният съд намира следното:

Действително ЗИДГПК, обн. В ДВ бр. 100 от 20.12. 2019 г. не съдържа ПЗР, които да касаят висящите до този момент производства и как те следва да бъдат довършени.

Към момента, в който РС-Габрово е изпратил делото по подсъдност на РС-Омуртаг, обаче, той е действал законосъобразно, защото заявлението по чл. 410 от ГПК се подава до РС, където е постоянният адрес, а той е бил в община Омуртаг. Докато това определение влезе в сила обаче, законът се променя. И независимо от липсата на ПЗР, когато се касае до смяна на подсъдността или до смяна на фактическите основания за промяната й, както е посочено в чл. 120 от ГПК, то това не е основание за прехвърляне на делото в друг съд. Общият смисъл и разум на закона е, каквито и промени да настъпят в подсъдността, заведените досега дела, да бъдат продължени по досегашния ред. Този принцип се прилага и с оглед защитата правата и интересите на гражданите и юридическите лица, от чиято воля не зависят подобни обстоятелства. Така се спазва и принципът на предвидимост по отношение на прилаганите правни норми и еднаквото третиране на страните по делата.

След като към момента на подаване на заявлението компетентен е бил РС-Омуртаг, то смяната на подсъдността в ГПК не бива да влияе на компетентността на същия да разгледа заявлението.

Затова делото следва да се разгледа от РС-Омуртаг.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 55 от 23.01. 2020 г., по ч.гр.д. № 9/2020 г. на РС-Омуртаг, като

ОПРЕДЕЛЯ РС-Омуртаг като компетентен да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А.з.с.н.в.“ ООД, срещу В.Р.И. ***, по което е образувано ч.гр.д. № 2411/ 2019 г. на РС-Габрово.

Връща делото на РС-Омуртаг за произнасяне по заявлението.

Определението не подлежи  на обжалване.

 

ПРЕД СЕ ДА TEЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        

                  

                                                                                             2.