Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Тетевен ,07.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април пред
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Петя Георгиева , като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 51 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.С.Д.
ЕГН ********** ***. *********срещу НП №
02 - 18/22.01.2019г. , издадено от
изпълняващ длъжността Председател
на КПУКИ , с което на основание чл.
35 ал.1 отм. от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси / ЗПУКИ / и чл.2 отм. от ЗПУКИ
за нарушение на чл.8 изр. първо , хипотеза първа и втора на жалбоподателя е наложено административно наказание на жалбоподателя Р.С.Д. за това, в
качеството му на общински съветник в
общински съвет Т. и лице , заемащо публична
длъжност по см. на чл. 3 т. 9
от ЗПУКИ отм. глоба в размер от
5 000 лв .На осн. чл.33 ал.2 от ЗПУКИ се отнема в полза на община Т.
от жалбоподателя Р.С.Д. сумата от 166, 02лв
представляващо нетно дневно възнаграждение за 22.01.2014г. получено от
деянието породило конфликт на интереси .
С
жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното постановление, като се
релевират доводи за изтекла давност .
Представителят на наказващия орган възразява против възражението за изтекла
давност и излага аргументи в тази насока.
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирано лице в законо-установения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което
е процесуално допустима , по същество е основателна .
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намери за установено фактическа и правна
страна следното :
Производството по чл.23, ал.1
от ЗПУКИ/отм./ и е образувано против Р.С.Д. ЕГН **********
***. *********в качеството му на общински съветник в общински съвет Т. положил
клетва на 09.11.2011г.Видно от електронната страница на ЦИК https://results.cik.bg/mipvr2011/tur1/mestni/1133.html , която е публична жалбоподателят е избран за общински съветник на местни
избори 2011г. Същият е лице заемащо публична длъжност съобразно чл.12 т.4 от
ЗПУКИ отм. Наказателното постановление е
издадено въз основа на влязло в сила решение №РС-136-14-13 от 16.05.2018г.
потвърдено с решение №7145 от. 29.11.2018г.
по адм.д.№ 6410 от 2018г на АС-София град в сила от 28.12.2018г.
В решение №РС-136-14-13
от 16.05.2018г. и наказателното
постановление е прието ,че като общински съветник жалбоподателят е бил
председател на ПК по общинска собственост и фирмена политика и член на ПК по
ТСУ БРП . От справка от НБД Население било установено ,че жалбоподателя е брат
на лицето Р. С.Д. , роднина по съребрена линия от 2-ра степен на Р. Д. и дъщеря
на Р.Д., роднина по права линия.На 28.08.2013г. било внесено в община Т било внесено искане с вх.№ УТСИД
-04-03/17/28.03.20183г. за допускане до изработване на ПУП на .......в кв. ..и .......по плана на с. Б.И.р,
подадено от Р. Д. ,представляващ „Д. 1”
ООД С ЕИК ....... ,
представлявана от управителя Р. Д. , съдружници Р. Д. и В.М.. Видно от НА №……..същото било собственост на Р.С.Д.,
което е от … км.м. и е застроено,вкл. в на .......в
кв. .......по ПУП на с. Б.И.р с последващо изменение с която била обособена и
улица в на УПИ I в кв.3 .Р. Д. съгласно НА №……. е собственик на дворно място ........”Р. Д. ” ЕООД съгласно НА…….. е собственик на сграда в УПИ1 кв.3
,Р. Д. и И.Р.Д.са собственици по НА …………на дворно място пл.№11,т. ,кв.3 УПИ1 ,Р. Д. съгласно НА №…….. е собственик на дворно място с .......,”Д.
1”ООД е собственик съгласно НА №……. на застроен .......в частта ПИ с пл........с неустановен собственик.Видно от приложеното решение , както
и от решението на АС-София град , което е задължително за настоящия съд , е
прието ,че : На проведено на 22.01.2014
г. редовно заседание на Постоянната комисия по общинска собственост и фирмена
политика, на което е присъствал и жалбоподателя Р.Д. , е прието единодушно
предложението за проект за изменение на ....... по плана на с. Б.И.р , както и видно от протокол №
34/30.01.2014 г. от заседание на Общински съвет – Т. жалбоподателя Д. е участвал в заседанието и е докладвал по
предложението за изменение на ПУП, че Постоянната комисия по общинска
собственост и фирмена политика приема внесеното предложение . На цитираното
заседание предложението не е прието, поради оттеглянето му от вносителя –
кметът на община Т . Съобразно протокол
№ 34/30.01.2014 г. от заседание на Общински съвет – Т. , Р. Д. е
участвал в заседанието и е докладвал по предложението за изменение на ПУП, че
Постоянната комисия по общинска собственост и фирмена политика приема внесеното
предложение /т. 22 от протокола/. На цитираното заседание предложението не е
прието, поради оттеглянето му от вносителя – кметът на общината. Съгласно
приложената по делото Техническа обосновка вх. № 404/21.07.2014 г. с
изменението на ПУП, се цели промяна на вътрешно-регулационната линия между УПИ
І и ІІ, кв. 2, отредени „за озеленяване и панаирски терен „.......“ и улица .......с
цел обединяване на ......., при което се образува нов УПИ І, кв. 2, с промяна
на предназначението от „за озеленяване и панаирски терен „.......“ на „за търговия, колбасарски цех и фурна“, с
отреждане – предимно производствена
зона, без предвиждане на нови ограничителни линии на застрояване и без
изготвяне на нови схеми за ВиК и електроснабдяване на имота, както и за улицата
между о.т. 193-194 се придвижва изместване на същата с 4 метра в източна посока
за сметка на терена на УПИ І, кв. 3, при което се констатира и регистрира
общинска собственост от около 900 кв. м. Съобразно така установеното по делото
поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано от ответника като
нарушение на чл. 8 от ЗПУКИ /отм./. Безспорно е, че жалбоподателят е участвал в
обсъждането и подготовката за приемане на решение за одобряване на процесната
устройствена процедура, засягаща негови и на родните му недвижими имоти. За
самия него и за свързаните лица Р. Д. и Р. Д. е
налице частен интерес, който води до облага от нематериален характер по смисъла
на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ /отм./, изразяваща се в подкрепа и влияние при вземане
на решение относно реализирането на процесната устройствена процедура. Самата
процедура е свързана с промяна на предназначението на притежавани от
жалбоподателя и свързани с него лица УПИ-та, при която промяна последните биха
могли да удовлетворят своите инвестиционни намерения.
Действително, по делото се установява,
че тази облага не е реализирана, тъй като на проведеното заседание на Общински
съвет – Т. на 30.01.2014 г. кметът на
общ. Т. е оттеглил предложението си и решение
по него не е прието.Администартивен съд София с решението си е приел ,че следва да се има предвид обаче, че ЗПУКИ не
въвежда изискване към облагата да е реализирана, като тя може и да не е
настъпила, но да е възможна. Следва да се има предвид също така, че в чл. 2,
ал. 1 от ЗПУКИ /отм./ законодателят е визирал като обществено опасна дори само
възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно
изпълнение на служебните задължения на лицето, заемащо публична длъжност.
Именно защото в повечето случаи публичната длъжност, предвид формата на
изпълнението й, води до възможност за влияние в частен интерес с цел облага,
при осъществяването на задълженията не следва да допуска дори съмнение във
възможността част от тях да бъдат изпълнявани в частен интерес. Целта на закона
е не само да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или за
получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение на
лице, заемащо публична длъжност, но и да се изключи каквото и да е съмнение, че
при извършването на съответното действие това лице се ръководи от частен
интерес, който може да повлия върху безпристрастното и обективното изпълнение
на правомощията или задълженията му по-служба. В конкретния случай с действията
си жалбоподателя е нарушила императивната забрана по чл. 8, изр. първо от ЗПУКИ
/отм./, като е взел участие в Постоянната комисия по общинска собственост и
фирмена политика при обсъждане на процесната устройствена процедура и
впоследствие е докладвал становището на тази постоянна комисия на заседание на
Общински съвет – Т..
При така събраните писмени доказателства и
съобразявайки се с влязлото в сила решение по чл. 23, ал. 1
,пр.1 ЗПУКИ ( №РС-136-14-13 от
16.05.2018г. на КПКОМПИ , потвърдено с решение № 7145 от 29.11.2018г. по адм.
д. № 6410/ 2018 г. на АС-София град , второ отд. ,24 с-в , влязло в сила на
28.12.2018г със сила на присъдено нещо установява нарушителя, фактите, свързани
с извършване и установяване на нарушението и правната му квалификация, съдът
приема за безспорно установено наличието на нарушения, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Правните
норми на ЗПУКИ отм. регламентират
специалните правила относно административно наказателното производство,
реализирано по този закон. В отклонение на правилата, установени в ЗАНН,
установяването на нарушение по ЗПУКИ се реализира в самостоятелна фаза на
производството, която приключва с издаването на решение от КПУКИ, което, като
индивидуален административен акт, подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК. Във връзка с тази именно специфика нормата на
чл. 30, ал. 1 ЗПУКИ изрично посочва, че нарушението се установява с решение на
КПУКИ, не се съставя акт за установяване на административно нарушение, а председателят
на КПУКИ издава наказателно постановление въз основа на влязлото в сила решение
по чл. 27 ЗПУКИ и в едномесечен срок от влизането му в сила. Липсата на акт за
установяване на административно нарушение в производство по ЗПУКИ логично има
за правна последица неприложимост на нормата на чл. 34 ЗАНН, доколкото
давностните срокове в същата са обусловени от наличието на АУАН и момента на
неговото съставяне. В ЗПУКИ (чл. 30, ал. 1) е уреден специален срок за
съставяне на НП, който започва да тече от влизане в сила на решението на
решението на КПУКИ по чл. 27отм.
Закона за предотвратяване и установяване на конфликт
на интереси (загл. изм. - дв, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) от
2008 г. В сила от 01.01.2009 г., отм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г. със Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Обн. ДВ.
бр.7 от 19 Януари 2018г.,
в сила от 23.01.2019г .
Съгласно чл.30 ал.2 на същия текст Наказателното
постановление по ал.1 се обжалва по реда на ЗАНН. Следователно единственото
препращане към ЗАНН в случая, касае реда и начина на обжалване на НП, разписан
в раздел V, глава ІІІ от ЗАНН. Препращане към друга разпоредба на ЗАНН няма
изрично разписано в тези разпоредби. В случая административно наказващия орган
е спазил предвидената в ЗПУКИ процедура по установяването на конфликта на
интереси и издаването на наказателното постановление, доколкото има такива в закона.
Законодателната нормативна уредба за налагането на наказанията, безспорно е
твърде оскъдна, доколкото е предвидено единствено, че акт за установяване на
административно нарушение не се съставя, а наказателното постановление се
издава в едномесечен срок от влизането в сила на решението, с което е установен
конфликта на интереси, както и че наказателното постановление, подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН - чл. 30 от ЗПУКИ. Неправомерното поведение, за което
е санкционирано лицето се установява от колективен орган в рамките на неговите
правомощия и в този смисъл същото представлява индивидуален административен
акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. След влизането му в сила,
председателя на този колективен орган, който е участвал и в производството по
установяването на неправомерното поведение, издава и наказателното
постановление.
Също така, след
влизането в сила на решението, възниква законовата фикция, че това решение на
КПУКИ замества АУАН, тъй като такъв не се съставя. В този смисъл и макар и да е
в противоречие с нормата на чл. 51, ал.1 от ЗАНН, председателя на КПУКИ,
участва, както в установяването на конфликта на интереси, като член на
колективен орган, респективно в установяването на административното нарушение,
така и в производството по налагането на административното наказание тъй като
единствено той е компетентен да наложи предвидената санкция. Това е допустимо,
тъй като решението, като индивидуален административен акт подлежи на съдебен
контрол и такъв е осъществен. В този смисъл установеното неправомерно поведение
на лицето заемащо публична длъжност е предмет на контрол от съдебният орган,
като същевременно така правото му на защита е гарантирано в пълна степен,
поради което не е налице нарушение на чл. 51, ал.1 от ЗАНН.
Въпреки това, настоящият състав на съда намира, че не
са налице основанията за отмяна на наказателното постановление поради изтекла
давност за търсене на административно наказателна отговорност.
Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата
изключващи отговорността се прилагат разпоредбите от общата част на
НК. Обстоятелство изключващо отговорността е давността. Чл. 80 и чл.
81 от НК уреждат института на абсолютната погасителна давност за извършено
престъпление. В чл. 80 ал. 1 т.5 от НК към момента на
извършване на нарушението се е предвиждала давност от три години, за всички
останали случаи. Извършителят на административно нарушение не може да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от извършителят на
престъпление. Според чл. 80 ал.1 т.5 от НК и чл. 81 ал.3 от НК деяния, за които
се предвижда наказание, глоба, респективно имуществена санкция, се
погасяват с изтичането на абсолютната погасителна давност от четири години и
половина.
От безспорно установения факт, че административните
нарушения са извършено на
22.01.2014г., и при приложение на нормата на чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК и чл.81 ал. 3 от НК срокът от четири години и половина и не е
изтекъл към момента издаване на НП
,както и към момента на входиране на жалбата против процесното НП в съда ,
която дата е 15.02.2019г. Издаденото решение № РС
-136-14-13 от 16.05.2018г . на КПКОМПИ,
същото е обжалвано , потвърдено с решение на АС-София град и влязло в законна
сила на 28.12.2018г , тъй като
нарушението е било извършено на 22.01.2014г , производството пред
КПКОНПИ е образувано по сигнал, регистриран с № С-2014-136/03.06.2014 г. и е
приключило с решение № РС -136-14-13 от 16.05.2018г на КПКОМПИ, което е влязло в
законна сила на 28.12.2018г , защото е
обжалвано пред АС-София , поради което е приложима нормата на чл.81 ал.3 от НК
, поради това давността от четири години и половина е изтекла.
Давността започва да тече от
датата на деянието 22.01.2014г и изтича на 22.07.2018г.,като наказателното
постановление е издадено на дата 22.01.2019г. , обжалвано е пред съда като
жалбата по настоящото дело е входирана на дата 15.02.2019г.
Правните норми на ЗПУКИ регламентират специалните
правила относно административно наказателното производство, реализирано по този
закон. В отклонение на правилата, установени в ЗАНН, установяването на
нарушение по ЗПУКИ се реализира в самостоятелна фаза на производството, която
приключва с издаването на решение от КПУКИ, което, като индивидуален
административен акт, подлежи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК. Във връзка с тази именно специфика нормата на
чл. 30, ал. 1 ЗПУКИ изрично посочва, че нарушението се установява с решение на
КПУКИ, не се съставя акт за установяване на административно нарушение, а председателят
на КПУКИ издава наказателно постановление въз основа на влязлото в сила решение
по чл. 27 ЗПУКИ и в едномесечен срок от влизането му в сила. Липсата на акт за
установяване на административно нарушение в производство по ЗПУКИ логично има
за правна последица неприложимост на нормата на чл. 34 ЗАНН, доколкото
давностните срокове в същата са обусловени от наличието на АУАН и момента на
неговото съставяне. В ЗПУКИ (чл. 30, ал. 1) е уреден специален срок за
съставяне на НП, който започва да тече от влизане в сила на решението на КПУКИ
по чл. 27. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните
актове, когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да
предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на
обществените отношения, уредени от него. Процедурата по установяване на
нарушения по реда на ЗПУКИ отм., отклоняваща се от производството по ЗАНН,
съставлява проявление именно на тази нормативно установена възможност. По
аргумент за противното на тази правна норма, неуредените в особения закон
въпроси се регламентират от правните норми на общия такъв, който в случая е
ЗАНН. Потвърждение за последното е и изричната норма на чл. 30, ал. 2 ЗПУКИ,
предвиждаща, че НП по ал. 1 се обжалва по реда на ЗАНН – ЗПУКИ съдържа различни
правила по установяване на нарушенията по този закон, но не и отклонение от
процедурата по обжалване на издаденото въз основа на влязлото в сила решение по
чл. 27 ЗПУКИ наказателно постановление. Обжалването на наказателното постановление, като
процедура включва в себе си преценка за спазване на всички уредени в
позитивното право изисквания за съответствие на наказателното постановление с
материално правни и процесуалноправни норми.
Давността в наказателното производство е материално правен
институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране
на отговорността. Тя се прилага служебно. В административно наказателното
производство при преценка на давността са приложими нормите на чл. 34 ЗАНН и
чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 80, ал. 1 НК в съответствие с препращащата норма на
чл. 11 ЗАНН.
Именно на основание чл. 30, ал. 2 ЗПУКИ, съдът, при
разглеждане на спора за законосъобразност на издадено по реда на същия закон
наказателно постановление, следва да приложи правилата на ЗАНН, обуславящи
преценката за законосъобразност на НП, в т.ч. и изтичане или не на давностни
срокове. По изложени по-горе мотиви нормата на чл. 34 ЗАНН е неприложима в
производството по ЗПКУИ, но не така стои въпросът с разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, препращаща към Наказателния кодекс и приложима на основание чл. 30, ал. 2
ЗПУКИ, доколкото обуславя преценката за законосъобразност на НП, осъществена
при съдебния контрол върху НП. Препращащата норма на чл. 11 ЗАНН предвижда, че
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго. Безспорно давността, изключваща наказателното преследване, е обстоятелство,
изключващо отговорността, доколкото я погасява. Изричните разпоредби на ЗАНН по
въпросите за давността не уреждат абсолютната давност като максимално възможна
продължителност на административно наказателното производство – нормата на чл.
34 регламентира сроковете за започване на административно наказателното
производство, съответно за издаване на НП след съставянето на АУАН, а нормата
на чл. 82 - давността за изпълнение на наложеното административно наказание с
влязъл в сила и подлежащ на изпълнение акт. Следователно в ЗАНН е налице
непълнота, която се преодолява чрез субсидиарното прилагане на разпоредбите на
общата част на НК на основание препращащата норма на чл. 11 ЗАНН /в този
смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд/.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е материално правна и за нея са
приложими правилата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН - за всяко нарушение се прилага
законът, който е бил в сила в момента на извършване на нарушението.
Процесните нарушения са извършени на
22.01.2014г, и съгласно нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 81 ал.3 от НК, абсолютният давностен срок от четири години и половина е изтекъл на 22.07.2018г..Института на абсолютната давност се прилага за
престъпления, които са противоправни ,виновни ,наказуеми деяния с по-висока
степен на обществена опасност от административните нарушения (каквито са и тези
по ЗПУКИ), поради което същата следва да се прилага и за административни
нарушения, които са противоправни ,виновни, наказуеми деяния с по-ниска степен
на обществена опасност. Поради това, въпреки доказаността на
административното нарушение и виновно поведение, единствено поради
изтичането на абсолютната погасителна давност наказателното
постановление е незаконосъобразно.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 02 - 18/22.01.2019г. , издадено от Пламен
Георгиев Димитров изпълняващ длъжността
Председател на КПКОНПИ ,
с което на основание чл. 35 ал.1 отм. от Закона за
предотвратяване и установяване на конфликт на интереси / ЗПУКИ / и чл.2 отм. от ЗПУКИ за нарушение на
чл.8 изр. първо , хипотеза първа и втора
на Р.С.Д.
ЕГН ********** ***. *********, в качеството му на общински съветник в общински съвет Т. и
лице , заемащо публична длъжност по см.
на чл. 3
т. 9 от ЗПУКИ отм. е наложена глоба в размер от
5 000/пет хиляди / лв. ,
като незаконосъобразно .
ОТМЕНЯ НП № 02 - 18/22.01.2019г. , издадено от Пламен Георгиев
Димитров изпълняващ длъжността
Председател на КПКОНПИ
и в частта ,с което на осн. чл.33 ал.2 от ЗПУКИ се отнема в полза на община Тл
от Р.С.Д. ЕГН ********** ***. *********сумата
от 166, 02лв представляващо нетно дневно възнаграждение за 22.01.2014г.
получено от деянието породило конфликт
на интереси,като незаконосъобразно .
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Ловеч в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.