МОТИВИ към присъда №21/26.02.2015г.
по НОХД N:1109/2014г. по описа на Пловдивски
окръжен съд.
Спрямо подсъдимия Г.П.Д. е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК – за това, че в
периода 26.09.2013г. – 30.09.2013г. в
гр. П., при условията на продължавано престъпление, е използвал /извършил е
тегления на парични средства/ платежен инструмент – дебитна карта с № ***,
издадена от „У.” АД, без съгласието на титуляра П.К.Д., както следва:
- на 26.09.2013г. от АТМ устройство, собственост на „П.”
е изтеглил 50 лева;
- на 26.09.2013г. от АТМ устройство, собственост на „П.”
е изтеглил 200 лева;
- на 26.09.2013г. от
АТМ устройство, собственост на „П.” е изтеглил 100 лева,
- на 27.09.2013г. от АТМ устройство, собственост на „П.”
е изтеглил 100 лева;
- на 27.09.2013г. от АТМ устройство, собственост на „П.”
е изтеглил 200 лева;
- на 27.09.2013г. от
АТМ устройство, собственост на „П.” е изтеглил 100 лева,
- на 28.09.2013г. от АТМ устройство, собственост на „П.”
е изтеглил 100 лева;
- на 28.09.2013г. от АТМ устройство, собственост на „П.”
е изтеглил 200 лева;
- на 28.09.2013г. от
АТМ устройство, собственост на „П.” е изтеглил 100 лева,
- на 29.09.2013г. от АТМ устройство, собственост на „П.”
е изтеглил 200 лева;
- на 29.09.2013г. от
АТМ устройство, собственост на „П.” е изтеглил 200 лева,
- на 30.09.2013г.
от АТМ устройство, собственост на „К.” АД е
изтеглил 400 лева, като общата сума на изтеглените пари е 1 950 лева, като деянието не съставлява
по-тежко престъпление.
В пледоарията си в хода на
съдебните прения представителя на Окръжна Прокуратура – гр. П. заявява, че поддържа
повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна, като изразява становище, че събраните по делото
доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод за
виновността на Д.. Поради това моли съда
да признае подсъдимия за ВИНОВЕН, като му наложи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства,
което да се изтърпи при първоначален
СТРОГ режим, да се наложи и кумулативното наказание ГЛОБА в максималния
предвиден в санкционната част размер, а веществените доказателства да останат
приложени по делото.
Защитникът
на подсъдимия Г.Д. - адв. Г. счита, че липсват събрани по реда и начина,
предвиден в НПК доказателства, които по категоричен начин да доказват виновността
на подзащитния й, поради което моли същия да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН
изцяло по повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение. Оспорва
годността на приложеното в хода на разследването, чрез протокол за доброволно
предаване, веществено доказателство – 1 бр. компактдиск, като счита, че е
нарушена предвидената в НПК процедура по приобщаване на веществени
доказателства по делото. Респективно, че експертното изследване на негодно
доказателствено средство не следва да се
ползва от съда при формиране на правните изводи. В пледоарията на защитата се
възразява и срещу доводите за авторството на престъплението в лицето на подс. Д.,
формирани от прокурора на базата на
съдебното му минало и показанията на полицейските служители, свидетелстващи за
характера на извършените в миналото от него престъпни посегателства.
Алтернативно моли, ако съдът приеме, че подс. Д. е извършил вмененото му във
вина престъпление, да му наложи минимално наказание, като отчете смекчаващите
отговорността му обстоятелства и изразеното от него желание да се изолира от
престъпния контингент и да спазва поведение, съобразено с установените в обществото рамки.
Подсъдимият Д. не се
признава за виновен, депозира обяснения, в който отрича съпричастността си към
престъплението, изразява намерение да се реализира в обществото, като в
последната си дума моли да бъде оправдан.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като взе
предвид становищата на страните, намира и приема за установено следното :
I.ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.П.Д. е роден на ***г***, жител и живущ ***,
българин, бълг. гражданин, неженен, с основно образование, безработен, ЕГН **********.
От приложената по
делото справка за съдимост /л.15 – л.17,
т.1 от съд.сл./, се установява, че до момента Д. е осъждан 8 пъти с влезли
в законна сила съдебни актове, като осъжданията не се отразяват на правната
квалификация на инкриминираното с обвинителния акт деяние.
Пострадалият – св. П.Д., към
инкриминирания период живеел в къща, находяща се в гр. П., ул. Л. №**. Къщата
се състояла от сутерен и първи етаж, като сутерена се обитавал от майката на
свидетеля, а той самия ползвал една от трите стаи на първия етаж. Стаята срещу ползваната
от него давал под наем, а третата стая
била необитаема – в ремонт. Външната врата, водеща към двора на имота и
външната врата за първия етаж по принцип били оборудвани с ключ, но не се
заключвали. Ключове имало за стаята, ползвана от свидетеля Д. и за стаята, ползвана от
наемателите. Св. Д. бил пенсионер, през зимата работел временно като огняр в
училище, гледал животни, често се отдавал и на хобито си – да ходи за риба. При
всички случаи, когато му се налагало да напусне имота, заключвал ползваната от
него стая с единствения ключ, който носел в себе си и не оставял на видно и
достъпно място.
На св. Д. била издадена от „У.” АД, клон гр. П. дебитна карта с №***, с
дневен лимит за теглене на суми в размер на 400 лв., която била активна и към
инкриминирания период. Сметката в банката към тази дебитна карта била захранвана
основно от получавана от свидетеля заплата при изпълнението на временна работа
в училище, като Д. се издържал основно от пенсията, която получавал на ръка и
от допълнителни доходи от отглеждане на животни и получаване на месечен наем за
посочената по-горе стая. Дебитната карта, заедно с личните документи, карта за
Б., за плащане на сметки към енергоразпределително дружество и др. подобни свидетелят
държал заедно в класьор за документи, като последния оставял на различни места
в стаята – на масата, на телевизора, в гардероба – във вътрешен джоб на сако и
т.н. Обикновено при излизане не носил със себе си този класьор, с изключение на
случаите, когато му били нужни личните документи, за да се легитимира пред
пощенските служители при получаване на пенсията – в период 13 – 15 число на
всеки месец. ПИН – кода за дебитната карта св. Д. бил изписал върху визитна
картичка, която държал също при посочените документи, като числата на кода
написал след изписване на четири числа, наподобяващи код на мобилен оператор.
Края на месец август – началото на
месец септември 2013 г. св. Д. – майка на подсъдимия, потърсила св. Д. и
поискала да ползва под наем даваната от него стая, която преди това видял и
одобрил и подсъдимия, като двамата се настанили да живеят в тази стая,
предплащайки уговорения наем за един месец. За издръжката на двамата в този
период се грижила майката на подсъдимия – св. Д., която реализирала доходи от редовно
полаган труд, а подс. Д. не работел постоянно, предвид и наркотичната си
зависимост.
Именно с цел да получи неправомерно
финансови средства за издръжката си и за задоволяване на наркотичната си
зависимост, по неустановен по делото начин подс. Д. се снабдил с дебитната
карта, издадена от „У.” АД, клон гр. П. с №*** с титуляр - св. Д. и решил да я
използва. За целта на 26.09.2013г. отишъл на банкоматно устройство, обслужвано
от „П.„ АД, находящо се до южния вход на Автогара **, в гр. П., на бул. Х. №**,
където чрез поставяне на платежния инструмент в банкомата, използвайки данните
за ПИН – кода, написани от пострадалия на визитка, съхранявана в класьор с
документи, където се е намирала и самата дебитна карта, въвел данните в устройството
и започнал да извършва тегления на средства от обслужващата картата сметка на
св. Д.. По този начин изтеглил първоначално сумата от 50 лв., след това сумата
от 200 лв. и накрая сумата от 100 лв.
В периода на ползване под наем от сем.
Д. на стаята в имота на св. Д., майката на последния се оплакала на сина си, че
е изчезнала сума в размер на 700лв. и че именно подсъдимия ги е взел, докато
правил ремонт в банята й. Макар и да не повярвал на майка си, св. Д.
предупредил Д. да си търсят друга квартира, но подс. Д. казал, че ще напусне
след изтичане на месеца, за който била платена наемната цена, като към
01.10.2013г. подсъдимият и майка му освободили стаята, нанасяйки се под наем на
друг адрес в гр. П..
На същата дата св. Д. решил да купи грозде в по-голямо количество и за целта
се наложило да изтегли пари от сметката
в банката, свързана с инкриминираната дебитна карта, при което установил, че
същата, ведно с останалите документи и класьора, в който са се намирали, ги
няма, като не забелязал следи от неправомерно проникване на друго лице, а
стаята не била оставяна от него
незаключена. На следващия ден 02.10.2013г. св. Д. отново потърсил навсякъде в
дома си класьора за документи и след като не го намерил решил да посети клона на
банката - издател на дебитната карта, с цел да бъде блокирана. При
посещението си разбрал, че от сметката му, посредством дебитната карта вече са
изтеглени по-голямата част от парите, поради което остатъка от сумата, без 5
лв., изтеглил. Банката – издател на инкриминирания платежен инструмент
предоставила на пострадалия справка – извлечение от сметката, от което било
видно, че с дебитната карта са извършени множество операции в периода 26.09. -
30.09.2013г. По съвет на работещите в банката лица, св. Д. попълнил формуляри
за рекламация /л.49 – л.54 от дос. пр./,
оспорвайки изтеглените суми. Резултатът от рекламациите бил негативен за
пострадалия, тъй като същият не бил спазил изискванията в подписания с банката договор
относно съхранението на ПИН – кода.
На следващия ден – 03.10.2013г. св. Д.
подал жалба в полицията за извършените с дебитната му карта неправомерни
действия, като пред полицейските органи изложил съмненията си, че автор на
деянието може да е подсъдимия, свързвайки изчезването на дебитната карта с
оплакването на майка му за липса на парични средства. С полицейските служители,
натоварени с разследване на случая, пострадалият споделил и получената от
банката – издател на дебитната карта информация за датите, часовия пояс и
банкоматните устройства, от които са извършени неправомерните тегления. На
свидетеля неофициално бил показан портрет /рисунка/, на който той посочил подс.
Д. като лицето, ползвало под наем стая от неговото жилище. Оперативно –
издирвателните работи по подадената жалба били възложени на свидетелите А. и И.,
като последния установил, че на козирката на входа на Автогара **, в гр. П., на
бул. Х. № ** е монтирана камера, в обхвата на която влиза банкоматно устройство
на същия адрес, стопанисвано от „П.” АД, от което устройство, според банковата
информация били изтеглени по-голямата част от сумите. На автогарата били
монтирани 7 – 8 камери, работещи всеки ден с 24 – часов режим на работа,
свързани с дивидидекодер, който съхранявал цялата информация от записите на твърд диск за срок
от 8 дни, след което автоматично записа
се изтривал и на негово място се записвала новата информация. Записващото
устройство се намирало в офиса на Началника на Автогара ** – св. Г., който
единствено, а при ползване на отпуск – заместника му, имали достъп до това
устройство. Охраната на обекта се осъществявала от фирма „Д.” по силата на договор за охрана от
20.12.2007г. / л.92 – л.94, т.1 от съд.сл./,
с подизпълнител – „ Г. ***, от работещите в която фирма била монтирана и
обслужвана охранителната система. При монтиране на устройството техническото
лице задължително настройвало ръчно дата, час, минути, секунди, като при
необходимост лице от обслужващата системата фирма се викало да сверява тези
параметри, например при спиране на електроенергията, при промяна от лятно на
зимно часово време и обратно и др. подобни случаи.
Св. И. отправил искане до началника
на Автогара ** за предоставяне на запис от посочената камера, като
практиката в тези случай била св. Г. да
се обажда на технически грамотно лице от „Г. ***, което идвало на място и
сваляло записа от твърдия диск на магнитен носител – компактдиск или флаш –
памет. Тази практика била спазена и в настоящия казус, като св. Г. на
04.10.2013г., след като получил от св. И. информация за коя дата и часови пояс
се иска запис от находящата се на бул. Х. №** камера, намерил записа и прехвърлил
информацията от твърдия диск на записващото устройство на приложения по делото
компактдиск, който след това предал на св. И.
с протокол за доброволно предаване от същата дата – 04.10.2013г. /л.9 от дос. пр./. Свидетелите И. и А.
прегледали записа и без съмнение идентифицирали опериращото с банкоматното
устройство лице като подс. Д., който им бил добре познат като лице от
криминалния контингент.
Бил извършен оглед на вещественото
доказателство и експортирани на хартиен носител 14 фотоса /л.35 – л.43 от дос. пр./. Информацията на компактдиска в
последствие била изследвана от лица със специални знания, изготвили две лицево
– идентификационни експертизи, чрез съпоставянето й със сравнителния материал,
иззет от подсъдимия с негово съгласие по реда на чл.146 от НПК - фотоалбум,
съдържащ 7 фотоса на подс. Д. в различен ракурс / л.62 – л.66 от дос. пр./.
Според първата изготвена експертиза /л.55 – л.59 от дос. пр./ видеозаписа на
компактдиска е презапис от оригинален файл, не се установяват манипулации и
намеса в записаната информация, качеството на записа не позволява
разграничаване на частни признаци, характерни за заснетото лице, изображенията
са негодни да се направи лицева индентификация по такива частни признаци, но при
изследването на общите признаци не се изключва възможността заснетото от
камерата лице да е подс. Д..
Заключението на изготвената разширена
експертиза с поставени идентични задачи съответства на първото заключение по отношение на липсата на данни за
манипулация и намеса в записаната на компактдиска информация. Според експертите
съдържащия се в компактдиска, в папка „ z.”,
видеофайл е цифров презапис на оригиналния файл от твърдия диск на видео -
охранителната система и в рамките на записания интервал от време таймкодът не
се прекъсва. Записът е цветен, без звук, с резолюция 720/576 пиксела,
регистриран от стационарна видеокамера, насочена към площадка пред стълбище на
сграда с банкоматно устройство, която снима в непрекъснат режим. На файла е отразено лице от мъжки пол, което в
часови пояс - 01:11:05 – 01:15:01 часа на 30.09.2013г. борави с банкоматно
устройство. От лицето и неговите действия са извлечени снимкови кадри с максимална
идентификационна стойност. Резултатът от сравнителния анализ
дава възможност да се направи извод, че на изследваните видео – файлове и
снимките от фото – албума най – вероятно е заснето едно и също лице – подс. Д.. При изслушването им в съдебна зала вещите
лица заявиха, че дадената от тях степен на вероятност е най – високата по скалата
на европейската мрежа на криминалистическите институти при
изследване само на общи признаци – „не се изключва”, „възможно е” , „вероятно е”
и „най – вероятно” е. Единствената по-висока степен е „ категорично”, която
обаче може да се даде когато се установят частни белези, характерни само за
едно лице, като за идентифицирането им от основно значение е качеството на
направения от камерата запис, което в конкретния случай не е такова, че да позволява
извеждане на частни признаци. Уточнили
са, че съществуват най – малко 70 вида охранителни системи, всяка от които е
различна – в една са вкопирани на кадъра дата, час, минута, секунда и др.
данни, в други системи, каквато е тази, от която е иззет записа не отразява в самия
кадър тази информация, а същата се вижда при преглеждане на записите със
специален ДиВиДи - плеър. Таймерът на камерата не е свързан с таймера на
банковата система, отразяваща времето на осъществяване на транзакциите, по
различен начин се настройват тези данни – ръчно, автоматично, поради което е
възможно да се констатира разминаване в данните от банката за времето на
транзакциите и данните от записващото устройство за това време. В практиката си
вещите лица са срещнали често такова разминаване в рамките до един час.
В хода на съдебното следствие се
установи, че банкомат **, находящ се в гр. П., на бул. Х. №**, стопанисван от „П.„
АД е оборудван с камера за видеонаблюдение и в централата се съхраняват записи
за инкриминирания период 26.09.-30.09.2013г., които по искане на съда с писма са
изпратени и приложени по делото, възпроизведени на 4 бр. компактдискове / л.106, л.125, т.1 от съд.сл./.
Според заключението на назначената от
съда лицево – идентификационна експертиза /л.158
– л.163, т.1 от съд. сл./, изследвала информацията, съдържаща се на компактдисковете и касаеща дати 26, 27, 28 и
29.09.2013г., няма следи от манипулиране и намеса в отразената информация, като
кадрите, отнасящи се за дати 27, 28 и 29.09.2013г. са заснети в тъмната част на
денонощието при недостатъчна осветеност, поради което липсват ясни контури,
което прави невъзможно разграничаването на устойчиво видими частни и общи
лицеви идентификационни признаци, респективно кадрите са негодни за извършване
на сравнително лицево - идентификационно
изследване. При изслушването им в съдебно заседание и след предявяване на съдържащите
се диска файлове, касаещи дата 30.09.2013г. вещите лица са категорични, че и
тези кадри са негодни за извършване на сравнително лицево - идентификационно
изследване. Единствено кадрите, съдържащи се в папка ***, отнасящи се за дата
26.09.2013г. са с качество, което позволява извършване на посоченото
изследване, като записаните изображения са черно – бели, с резолюция 320/240
пиксела, регистрирани са от една стационарна видокамера на банкоматно
устройство, която записва снимков кадър при всяка операция с устройството. След
обработка на записа и извличане на снимкови кадри с максимална идентификационна стойност и
сравняването им със снимките на подсъдимия от фото – албума, вещите лица са
направили извода, че най – вероятно на
файловете от камерата и на снимките от фотоалбума е заснето едно и също лице –
подс. Д.. По отношение на отразеното в заключението, че на кадрите се
визуализират две лица, които оперират с инкриминираната банкоматна карта вещите
лица уточниха в съдебно заседание, че на част от кадрите се виждат две лица, но
само едното оперира с банковата карта и устройството и при сравнението се
налага извод, че това най – вероятно е подсъдимия, а другото лице единствено се
вижда в кадъра, но не оперира с тях.
Съдът възприема и кредитира заключенията
на всички изготвени по делото експертизи, като обстойни, обосновани,
съответстващи на останалите събрани доказателства и изготвени от лица с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, а именно – протокол за доброволно
предаване - л.9 от дос.пр.; протокол за оглед на веществени доказателства – л.35
– л.43 от дос. пр.; протокол за изземане на сравнителен материал и фото – албум
– л.61 – л.66
от дос. пр.; писма от „У.” АД – с изх.№***г. с приложение – справка – л. 47,
л.48 от дос. пр.; с изх. №***г. с приложение - справка – л.68, л.69, т.1 от
съд.сл.; с изх. №***г.; договор от
20.12.2007г. – л.92 – л.94, т.1 от съд.сл.;
справка за съдимост – л. 15 - л.17
от съд.сл.; характеристична справка – л.94 от дос. пр.; от част от приложените
по делото веществени доказателства – 2 бр. компактдискове - приложени в дос.
пр. и на л. 125 от съд.сл., както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – П.К.Д., Р.Т.А.,
В.Е.Г., включително и частично приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. с
ал.1 от НПК показания на тези свидетели, дадени пред разследващите органи, П.Д.И.,
Ц.П.Г., П. Г. Д. и частично от обясненията на подс. Г.Д..
Депозираните от пострадалия Д.
показания са обстойни, логически подредени, обективни, съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства, поради което се ползват от съда в
тяхната цялост. Несъществените разминавания в изложените факти относно точната
дата, на която подсъдимия и майка му са напуснали дома му, респективно - на
която е установил липсата на дебитната карта, се дължат на изминалия период от
време от извършване на деянието до депозиране на показанията пред съда, поради
което в тези части се кредитираха надлежно приобщените показания на този
свидетел, дадени в хода на разследването в период, близък до инкриминирания. Св.
Д. добросъвестно заявява, че винаги заключва вратата на ползваната от него
стая, на която не е констатирал следи от взломяване, че последно е теглил пари,
чрез дебитната карта лятото на 2013г., за да си купи телевизор, което се
потвърждава и от изисканата от съда справка – извлечение /л. 69, т.1 от съд.сл./, че не е дал вяра на собствената си майка,
отправила обвинения към подсъдимия за извършена от него кражба, че не е сигурен
къде е съхранявал класьора с документите към момента на отнемането му. При
прочита на показанията на този свидетел се налага категоричен извод за тяхната
достоверност, тъй като фактите не са представят така, че да обслужат неговите интереси
и преднамерено да уличат подсъдимия в извършване на престъпление.
Показанията на св. П. Г. Д. – майка на подсъдимия - съдът кредитира изцяло. В тях
се съдържат основно характеристични данни за подсъдимия, за тежкия социален
живот на семейството, пресъздадени логично през призмата на майчината обич и
желание да се неглижира и оправдае неправомерното поведение на подс. Д. и да му
се помогне да избегне наказателното преследване, като изложените факти следва
да се вземат предвид при преценка на съответното на извършеното престъпление
наказание в контекста на чл.54 от НК. С посочените уговорки, показанията на
тази свидетелка, че сина й не е извършил престъплението, естествено не могат да
се ценят като доказателствено средство, нито в подкрепа на обвинителната теза,
нито за оборването й, тъй като представляват субективно възприятие на най-
близкия човек на подс. Д. – неговата майка и не установят, чрез допустимите
процесуални способи, релевантни за предмета на доказване факти.
Съдът възприема и кредитира при постановяване
на присъдата и депозираните
свидетелските показания на свидетелите Г., Г., И. и А., като
последователни, обективни, логично пресъздаващи фактите и обстоятелствата от
значение за изясняване на предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду
си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени и веществени
доказателства. Между същите не се констатират съществени противоречия относно
включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да изискват
подробния им анализ и съпоставяне по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК.
В обясненията на подсъдимия Д. се
съдържат основно данни за обременен семейно, финансово и с наркотична
зависимост живот, в които части няма основания да не се кредитират и се ползваха
от съда при постановяване на съдебния акт при определяне на наказанието, но не и
по отношение на релевантните за съставомерността на деянието факти, за които не
се депозират обяснения, освен декларативно отричане авторството на деянието. В
депозираните пред съда обяснения подс. Д. не дава логично обяснение за визуализацията
му на записите от две отделни охранителни системи, стигайки дори по-далеч, отричайки
въобще знания и умения за боравене с платежен инструмент и банкоматно
устройство. В тази им част обясненията, като оборващите се от приложените по
делото веществени доказателства и изготвените на тяхна база заключения на видео
- експертизите, не се кредитираха от съда при постановяване на присъдата.
При формиране на вътрешното си
убеждение съдът ползва приложените по
делото веществени доказателства – компактдискове - този, приложен в хода на
разследването, съдържащ записи от камера, охраняваща Автогара **, находяща се в
гр. П., бул. Х. №** от дата 30.09.2013г. и този, съдържащ записи от вградена
камера в банкоматно устройство, находящо се на същия административен адрес,
съдържащ записи от дата 26.09.2013г.
Тук е мястото да
се отговори на възражението на защитата, че в хода на разследването е нарушена процедурата,
предвидена в НПК за прилагане по делото на вещественото доказателство –
компактдиск, респективно, че съдържащата се в него информация не следва да се
ползва от съда при постановяване на съдебния акт. В съдебната практика се е
наложило непротиворечиво становището, че всички снимки от видеокамери могат да
се третират като веществени доказателства по реда на чл.109 ал.1 от НПК, ако
върху тях има следи от престъпление, съответно, да се ползват, след извършване
на проверка с различни предвидени процесуални способи относно достоверността на
информацията. Неправилно е тези случайно
създадени фотоси, записи и др. да се
приравняват на писмени или веществени доказателствени средства, визирани в чл.125
и чл.127 от НПК и спрямо тях да се
предявяват изискванията, визирани в тези разпоредби / виж. Решение
№390/2009г. по н.д.№393/2009г. на ВКС/.
По делото по категоричен начин е установена охранителната система,
от която е свален оспорвания запис, както и че информацията на
приложения компактдиск е пренесена коректно от
техническо грамотно лице – св. Г., липсват данни за манипулация и намеса
при пренасянето на тази информация от твърдия диск на охранителната система на
магнитния носител /виж заключенията на техническите експертизи/. Именно
техническото лице, свалило записа – св. Г. е предал приложения по делото компактдиск с протокол за
доброволно предаване на полицейските органи. Доброволното предаване не е регламентирано
като способ на доказване по чл.136 от НПК за разлика от изрично уредените от
законодателя способи на доказване, поради което няма характер на
доказателствено средство, а съставлява писмено доказателство, удостоверяващо
предаването на една вещ от едно лице и получаването му от друго. Доброволното
предаване практически е насочено към попълване на доказателствената съвкупност,
поради което не може да отрече неговата принадлежност към действията по
разследването. След като този протокол няма значението на способ на доказване, съгласно процесуалния закон, за него не са
изискуеми всички онези реквизити - участие на поемни лица, санкция на съда и др., необходими за
валидността на извършеното процесуално действие. В
тази смисъл е и практиката на Върховният касационен съд /виж. Решение
№ 430/2008 г. по н.д № 420/2008 г. , І н.о, Решение № 358/2009 г. по н.д. № 333/2009 г. , І н.о /. Още по-малко би
могло да се предявяват изисквания за процесуална годност към направените
случайно записи от охранителните камери,
те са направени от лице/а – администратори на лични данни, респективно,
ползването на тези веществени доказателства не може да е обвързано със спазване
разпоредбите на Закона за защита на личните данни, каквото възражение са прави
от защитата. На
следващо място, на компактдиска е извършен оглед
по реда и начина, предвиден в НПК с участието на поемни лица, за което
вече е изготвен протокол за оглед на веществено доказателствено средство, който
представлява писмено доказателствено средство. От така извършеното процесуално
следствено действие, за което е изготвен протокола се установява,
че на диска има записани 14 файла от дата 30.09.2013г., които
са били и предмет на назначените по делото експертизи в хода на досъдебното
производство.
Независимо, че не се
правят възражения от защитата по отношение на приобщените с писма, изходящи от
„П.”АД /собственик на АТМ - устройството/ компактдискове, следва да се
отбележи, че според съда те представляват годно доказателствено средство. Както
вече се каза вещите, които са от значение за делото могат да бъдат иззети или предадени
доброволно от лицата, в които се намират. Посоченото писмо има характер на
обикновен писмен документ и удостоверява кой и какво предава и в случая
удостоверява, че „П.” АД в съответствие с отправеното от съда искане,
изпълнявайки задължението си по чл.159 ал.1 от НПК, е предала за нуждите на
настоящото наказателно производство компактдискове, на които има записи от
инкриминираните дати – 26.09.2013г. – 30.09.2013г., като по отношение на записаната информация, касаеща
дата 26.09.2013г. вещите лица отново са категорични, че няма данни за намеса и
манипулация при пренасяне на информацията на магнитен носител. По отношение на
изисканите и изпратени с писмо от „П.” АД компактдискове, съдържащи записи от
вградена в банкоматното устройство камера за дати - 27, 28, 29 и 30.09.2013г.,
предвид становището на експертите, че информацията в тях е негодна за
изследване, съдът не ги ползва при формиране на правните изводи.
Или, в обобщение,
приобщените към доказателствения материал компактдискове са годни веществени
доказателства, а изготвените по делото експертизи въз основа на тях са годни да
се ползват при постановяване на съдебния акт.
II.ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът е на
становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи
категоричен извод, че подсъдимия Г.П.Д. е осъществил състава на престъплението
по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК – за това, че на
26.09.2013г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, е използвал
/извършил е тегления на парични средства/ платежен инструмент – дебитна карта с
№ ***, издадена от „У.” АД, без съгласието на титуляра П.К.Д., както следва:
- на 26.09.2013г. от
АТМ устройство, собственост на „П.” е изтеглил 50 лева;
- на 26.09.2013г. от
АТМ устройство, собственост на „П.” е изтеглил 200 лева;
- на 26.09.2013г. от
АТМ устройство, собственост на „П.” е изтеглил 100 лева, като общата сума на
изтеглените пари е 350 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Обект на защита, с уреждането на деянието
като престъпно, се явяват отношенията по сигурност и надеждност на парично
кредитната система на страната, при което да се гарантира, че и при
използването на достиженията на науката и техниката в областта на безналичните
плащания няма да се стигне до неправомерно засягане на режима на въвеждане и
използване на тези средства, както и косвено – на имуществените интереси на
лицата.
Предмет на деянието е „платежен инструмент”,
който по смисъла на чл. 93 т. 24 НК е
„веществено средство, което позволява,
самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични
стойности”. Дефиниция на понятието „платежна карта” се съдържа в чл. 25 ал. 1 от НАРЕДБА № 3 / 16.07.2009 г.
за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти / обн., ДВ, бр. 62 от
4.08.2009 г., в сила от 01.11.2009 г./, съгласно който: „Платежната карта е вид
платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се
използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни
услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително
определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни
услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги.”. Тя е
платежен инструмент, който съгласно чл. 27 ал. 1 от същата Наредба позволява
множество операции: теглене и/или внасяне на пари в брой чрез терминални
устройства АТМ; плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез
терминални устройства ПОС, плащане на стоки и услуги, както и превод между
сметки чрез виртуални терминални устройства ПОС, превод между платежни сметки
чрез терминални устройства АТМ, плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ, справочни и други платежни и неплатежни
операции.
Т.е., несъмнено дебитната карта, издадена от
„У.” АД с №*** и титуляр – св. Д., се явява платежен инструмент, респективно - годен предмет на престъплението.
От обективна страна, изпълнителното деяние е
„използване” на платежен инструмент, което включва всички действия по
поставянето му в съответното устройство и активиране на възможните операции.
Законодателят е инкриминирал всяко неправомерно използване на чужд платежен
инструмент без съгласието на титуляра, без да обвързва наказуемостта с
прехвърляне на парични средства като изискване за съставомерност на деянието.
Използването може да се изрази и в други действия, например проверка за
наличност по сметката. Деецът осъществява състава на престъплението и в
случаите, когато само поставя платежния инструмент в банкоматното устройство,
като не е необходимо в резултат на това негово действие да е получил парична
сума. Поради различни причини – липса на средства в сметката или банковото
устройство, повреда на същото и др. заявената от неправомерния ползвател сума
може и да не бъде отпусната, но това не води до отпадане на наказателната му
отговорност, нито до квалифициране на деянието като опит. /виж. Решение
№463/2014г. по н.д.№1597/2013г. на ВКС/.
По категоричен начин е установено по делото
от представените в хода на разследването и в хода на съдебното следствие официални
писма и справки - извлечения от „У.” АД, че инкриминираната банкова карта е с титуляр
св. Д. и че е използвана 15
пъти на 26.09.2013г. на две банкоматни устройства с административни адреси – гр.
П., ул. Л. №** и бул. Х. №** и от последния в 16:34:49 часа са изтеглени 50
лв., в 16:40:28 часа – 200 лв. и в 16:44:55 часа – 100 лв., като са извършени и
множество справки салдо и неуспешни транзакции, поради достигнат дневен лимит или
въвеждане на сгрешен секретен код. Тук е мястото да се отбележи, че в наличната
по делото информация, изходяща от банковите институции има разминаване по
отношение на извършените на 26.09.2013г. транзакции, в следствие на които са
получени реално парични средства. В представената в хода на разследването
справка от банката – издател на инкриминираната дебитна карта „У.” АД /л.48 от дос. пр./ е отразено, че на
26.09.2013г. са извършени само 3 „успешни” транзакции с получаване на суми,
съответно 50лв., 100лв. и 200 лв. и именно тези транзакции са залегнали в очертаните
от обвинителния акт рамки и са вменени във вина на подсъдимия Д.. В изисканите
и приложени в хода на съдебното следствие от същата банка справки / л.69, л.115, т.1 от съд.сл./ е отразено,
че има още две „успешни” транзакции, при които са изтеглени по 50 лв. при всяка
от тях, съответно в 16:49 часа и 19:12 часа. Според информацията от банката,
стопанисваща банкоматното устройство на бул. Х. №** - „П.”АД /л.121, т.1 от съд.сл./ на 26.09.2013г.
са извършени четири транзакции, при които са получени финансови средства – във
времеви отрязък 16:34:49 – 16:49:14 часа. Доколкото обаче в рамките на
компетентността си, упражнявайки правомощията
си, визирани в Конституцията на РБългария и НПК, прокурорът е
инкриминирал само и единствено първите три „успешно” извършени транзакции / по
отношение на които информацията от всички банки е непротиворечива/,
разминаването по фактите, които не са включени в предмета на доказване е без
значение за делото.
От
показанията на св. Д. се установява, че той като титуляр не е ползвал на посочената
дата дебитна карта с № ***, за което сочат и последващите негови логични действия
– посещение в банката с цел блокиране на картата, подаване на банкови рекламации
за неправомерно изтеглените суми и сезиране на полицейските органи. Установено
е и от официалната информация от банката – издател на картата, че свидетеля не
е бил абониран за услугата – получаване на SMS с известяване, че
дебитната карта се използва, поради което той е узнал за неправомерното й
ползване едва, когато не е успял да я намери и когато е посетил банката, за да
я блокира. От показанията на този свидетел се установява и че освен него друго
лице няма разрешен достъп до банковата му карта и ПИН – кода за нея и че
използването им е станало без неговото съгласие.
Според съдебния състав, макар и не в значителен
обем, доказателствената съвкупност дава възможност да се направи категоричен
извод в съответствие с изискванията на чл.303 ал.2 от НПК, че именно подс. Д. е
използвал на посочената дата инкриминирания платежен инструмент. Както е
известно осъдителна присъда може да бъде постановена и само на базата на
косвени доказателства, които могат да послужат на съда, когато са свързани с
основния факт на доказване и са от такова естество, че обсъдени в тяхната
съвкупност съставляват хармонично цяло и дават основание да се направят категорични изводи за авторството на деянието.
В тази връзка на първо място не може да се
игнорира установения с категоричност по делото факт, който не се оспорва и от
подсъдимия, че той е живеел в жилището на пострадалия св. Д. и престоявал в
наетата под наем стая, намираща се срещу стаята на пострадалия, продължително
време от денонощието, предвид липсата на постоянна трудова или друга
ангажираност към онзи момент. От друга страна св. Д. е бил социално активен –
отглеждал животни, ходил за риба и др., което било свързано с често отсъствие
от дома му, от който почти целодневно отсъствала и майката на подсъдимия, работеща
на две места, за да издържа себе си и сина си. Макар и да липсват доказателства
за начина, по който подсъдимия се е снабдил с инкриминираната банкова карта и
написания на визитка ПИН – код, пребиваването му в имота в инкриминирания
период безспорно е улеснило достъпа на Д.
до личните вещи на пострадалия.
Получаваните от св. Д. средства в размер на 400лв. – 500 лв. месечно
не били достатъчни за подсъдимия, който освен нормалните нужди за храна и
облекло искал развлечения, а към онзи
момент бил и наркотично зависим, което завишавало нуждата му от парични средства.
Именно липсата на достатъчно финансови средства и наркотичната зависимост мотивирали подсъдимия и снижили до минимум
морално-волевите му задръжки и той решил да използва чуждия платежен
инструмент.
Фактът на използването се установява от информацията,
извлечена от приложеното по делото веществено доказателство – компактдиск със запис от охранителна камера, поставена на
банкоматно устройство / на бул. Х. №**/ и изготвената на базата на тази
информация лицево – идентификационна експертиза, със становище за най – високата
възможна степен на вероятност за идентичност на лицето, боравещо с
инкриминираната карта на 26.09.2013г. и подс. Д., при направено сравнение на
базата на общи идентификационни признаци. Вещите лица при изследването си са
използвали качествена /метод на А. Б./ и количествена методика, изследвайки
първоначално общите признаци на главата, след което на отделните анатомични органи върху нея,
сравнявайки опорните точки, които отразяват най – важните пропорции на лицето и
специфичната лицева асиметрия. В заключението са коментирани данните от
изследването на 12 - те опорни точки, според посочените методики – най –
високата част на челото, на ушите, на носа, кладенчетата на човешкото око,
крайните точки в областта на устните, центъра на брадичката и др./ виж. Ц. Ц. -
Съдебни експертизи - Правен режим и правна характеристика, изд. 1998г./. В
резултат на това е направен извод, че е налице сходство по всички изследвани
опорни точки – обща форма и охраненост на лицето, характер и линия на косата,
височина на чело, вежди и надвеждови дъги, корен и форма на гръб на носа, връх
на носа с широка носова преграда, изразени скули и носоустни гънки, устна
цепка, брадичка, форма и разположение на дясна ушна мида, което практически
отхвърля всякакво съмнение за заснемане на друго лице.
При
визуализацията на диска на компютърен монитор и при преглед на информацията в
този диск, пренесена и на хартиен носител /л.186
– л.246, т.2 от съд.сл./, е видно, че във всеки кадър, записан от камерата
на банкоматното устройство, са вкопирани
датата, часа, минутите, секундите, номера на ползвания от лицето на записа
платежен инструмент и операциите, които извършва с него. В тази връзка е налице
почти пълно съвпадение между информацията, отразена на кадрите и тази, получена
от банките. Според справките извлечения сумите са изтеглени в 16:34:49 часа,, в
16:40:28 часа и в 16:44:55 часа, а на
кадрите от записа е видно, че ПИН – кода за инкриминираната карта се въвежда от
лицето на записа в 16:34:52 /л.188, т.2/,
в 16:40:31 /л.209, т.2/ и 16:44:58 / л.216, т.2 от съд.сл./, като преди това
лицето е заснето как поставя картата, избира исканата операция, въвежда ПИН – кода и след това получава парична сума.
Следва да се отбележи, че получаването на
парични средства от банкоматно устройство, посредством платежен инструмент е
свързано с различни по вид предхождащи
операции – поставяне на картата в устройството, отбелязване на исканата
операция /справка, теглена на сума и др./, въвеждане на ПИН – кода и т.н.,
които операции по различен начин се отразяват в банковите институции и на
камерата. Касае за две независими
компютърни системи – тази на банката, където се отразяват транзакциите и тази
на часовника на банкомата, които не винаги са в синхрон и сверяване, поради
което е възможно и допустимо да има разлика в отразеното време, като вещите
лица заявиха, че в практиката си са констатирали такава разлика в рамките до
един астрономически час. В случая отклонението
е в рамките на няколко секунди, което не може да компрометира извода за
авторството на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, тъй
като е видно, че камерата снима в непрекъснат режим и отразява последователно действията
на лицето от момента на поставяне на инкриминираната дебитна карта до получаване
на паричните средства и изваждането й от банкоматното устройство, т.е. няма
съмнение, че в рамките на 3 – секудното отклонение между информацията от
банката и от записа на камерата, с тази карта е оперирало различно от подсъдимия
лице. Следва да се отбележи, че на записаните
файлове е визуализирано още едно лице, което оперира с устройството, но от вкопираните
в кадрите данни се установява, че то използва друг, различен от инкриминирания
платежен инструмент / л.193 – л.200, т.2
от съд.сл./. Както уточниха при изслушването им в съдебно заседание вещите
лица, извършили експертизата, в част от кадрите, отразяващи опериране с
инкриминираната банкова карта, се забелязва на заден план още едно лице / л.204, л.207, т.2 от съд.сл./, но същото
не оперира с устройството и дебитната карта, поради което няма основание да се
счете от съда, че това неустановено по делото лице е автор на вменените във
вина на Д. деяния. Косвено, в подкрепа на извода за авторството на
осъществените на 26.09.2013г. деяния е и записа от другата камера, обслужваща
Автогара **, находяща се на същия административен адрес – гр. П., бул. Х. №** и
направеното от вещите лица заключение, че визуализираното на този запис лице най
– вероятно е подс. Д., което оборва обясненията на същия, че никога не е
боравил с платежен инструмент и банкоматно устройство. Налице са и
непротиворечивите, достоверни и обективни показания на свидетелите И. и А. –
полицейските служители, извършили оперативно – издирвателните работи във връзка
с подадената от св. Д. жалба, които са
категорични, че при преглеждане на този запис са идентифицирали лицето като
подс. Д. и именно това е било първоначално основанието за привличането му като
обвиняем. Впрочем и подсъдимия в обясненията си, и неговата майка – св. Д. в
показанията си са категорични, че Д. никога не е бил титуляр на банкова сметка ***
/ което е логично предвид липсата на доходи, с които да захранва такива/, а
притежаваната от св. Д. за кратък период дебитна карта, същата не е
предоставяла за ползване на сина й, от което също следва логичния и единствен
възможен извод, че извършените от подс. Д. операции на банкоматното устройство
на бул. Х. №** на 26.09.2013г. са извършени, чрез използване на чужд платежен
инструмент.
Престъплението е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са
осъществени от Д. три отделни деяния, с които е реализиран от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната
му отговорност. Деянията са осъществени при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, през непродължителен период от време, като помежду им е
налице обективна връзка и обусловеност, поради което всички те представляват
едно (продължавано) престъпление. С отделните деяния (всяко от които
реализирано въз основа на решение, взето след изпълнение на предходното) се
уврежда поетапно непосредствения обект на защитаваните обществени отношения, така,
че се причинява един общ престъпен резултат, поради което се споделя дадената
от прокуратурата квалификация на престъплението във връзка с чл.26 от НК.
От субективна страна всяко едно от
деянията е извършено от подсъдимия Д. при форма на вината – пряк умисъл. Същият
е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че използва платежен инструмент – дебитна карта и ПИН – код за нея,
които не са му предоставяни от титуляра им – св. Д. и че не е получил неговото
съгласие за използването им. В подкрепа на посоченото не може да не се отбележи
ноторно известния факт, че върху лицевата част на всеки платежен инструмент са
отразени личното и фамилното име на титуляра на картата, което при използването
й няма как да остане незабелязано от ползвателя.
По отношение на останалите деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление и инкриминирани с внесения
обвинителен акт, осъществени на дати 27, 28, 29 и 30.09.2013г., настоящият
съдебен състав намира, че от събрания доказателствен материал не може да се
направи категоричен извод за авторството в лицето на подс. Д., което води до логичната
последица - постановяване на оправдателна присъда по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
Недопустимо е постановяване на
осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, като
същата не може да почива на предположения, съмнителни, несигурни и колебливи
изводи досежно осъществяването на обективните и субективни признаци на
престъплението. В контекста на посоченото анализа на събраните по делото
доказателства и установените на тяхна база факти, не обосновава единствен извод
за съпричастност на подс.Д. към тези инкриминирани деяния, респективно, не води
до категорично отхвърляне на вероятността за извършване на деянията от друго,
различно от привлеченото към наказателна отговорност лице.
За използването на инкриминирания
платежен инструмент от подс. Д. на дати 27, 28, 29 и 30.09.2013г. по делото не
се събраха нито преки, нито косвени доказателства. Транзакциите на тези дати,
при които са получени реално парични средства / и които единствено са
инкриминирани/ са осъществени на банкоматни устройства, стопанисвани от „П.” АД
с адрес гр. П., бул. Х. №** и „ К.” АД с адрес гр. П., бул. Х. №**. На първо
място разследващите органи не са
изискали по установения по делото начин и процедура записите от монтираната от
фирма „ Д.” охранителна система на Автогара ** за периода 26.09. -
29.09.2013г., въпреки, че пострадалия Д. е предоставил на полицейските органи цялата
банкова информация за датите и мястото на извършените неправомерно транзакции.
Установи се от показанията на св. Г. и св. Г., че монтираната охранителна
система съхранява 24 – часови записи за осем дни, но разследващите са се
задоволили да изискат запис само за една дата -30.09.2013г. и то за ограничен времеви отрязък. Несвоевременно
са изискани и записите от вградена в банкоматно устройство с административен
адрес – гр. П., бул. Х. №** камера,
които, видно от приложеното по делото официално писмо са били унищожени 30 дни,
след извършената на 30.09.2013г. транзакция / виж. писмо на л.79 от дос.пр./.
Настоящият съдебен състав положи всички
необходими усилия в съответствие със служебното начало, залегнало в НПК, да
събере относимите към обвинението доказателства, в резултат на което бяха
приложени по делото записи от вградена камера на АТМ на бул. Х. №**, за които
обаче се установи, че с изключение на тези, отнасящи се за дата 26.09.2013г., не
са годни за извършване на лицево идентификационна експертиза. Предвид изминалия
период от време не се съхраняват и записите от камерите, собственост на „ Д.”,
което прави невъзможно прилагането им по делото и изследването им от лица със
специални знания.
При така констатираната непълнота на
доказателствения материал се установява и че от използването на инкриминирания
платежен инструмент от подс. Д. - в
16:44:55 часа на 26.09.2013г. до първото инкриминирано деяние, осъществено на
следващата дата – 27.09.2013г. в 00:03:29 часа са изминали повече от 7 часа, който
времеви отрязък прогресивно нараства към момента на използване на дебитната
карта на дати - 28, 29 и 30.09.2013г., за които дати липсват записи от камери и
свидетели – очевидци на използването й. В
тази връзка не може да се изключат категорично различни възможни версии и
хипотези, при които всяко друго лице да е автор на инкриминираните деяния. В
актуалната съдебна практика този въпрос се решава еднозначно и се приема, че
при констатиране на значителен период от време между различните инкриминирани
транзакции, осъдителна присъда следва да
се постанови само, ако са събрани доказателства, че във времевия отрязък именно
подсъдимият използва чуждия платежен инструмент, в противен случай,
съблюдавайки изискванията на чл.103 ал.1 и ал.2, чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК
единствения възможен изход от процеса е признаване на подсъдимия за невиновен.
/ виж. Решение №362/2012г. по н.д.№1373/2012г., 3 н.о. ВКС/.
Процесуално некоректно е в подкрепа
на обвинителната теза да се ползва довода, че е житейски нелогично веднъж
ползвал дебитната карта и получил парични средства от нея, подс. Д. да се
откаже от последващото й използване, нито да се ползват доводи, извлечени от съдебното
минало на подсъдимия. Съдебното минало не е доказателство в подкрепа на
авторството на престъплението, нито в подкрепа на изложеното в обвинителния акт
за начина, по който Д. се е снабдил с инкриминираната банкова карта и ПИН –
кода за нея. Безспорният факт, че подсъдимия Д. е осъждан, включително и за квалифицирани
кражби, осъществени с технически средства и чрез преодоляване на прегради,
здраво направени за защита на имот, в противоречие с чл.16 от НПК се третира от прокурора като улика срещу него.
Личността на подсъдимия и в частност, съдебният му статус се включват в
предмета на доказване в наказателния процес, но не представляват доказателство
за авторството на деянията – нито обвинително, нито оправдателно. Въпреки че в
пледоариите се набляга на обстоятелствата за предходните осъждания на
подсъдимия, от тях не произтичат никакви изводи за виновността му. Тези факти
са „сходни” и могат да ориентират разследващите органи при извършване на
първоначалните оперативно-издирвателни действия по разкриване на престъплението
и установяването на евентуалния му извършител. Те обаче нямат конкретна
самостоятелна процесуална стойност извън останалите положителни доказателства,
обосноваващи участието на подсъдимия в извършването на престъплението. Данните
за съдебното минало на подсъдимия не са доказателство, че той е извършил
каквото и да било престъпление. Каквито и конкретни факти от миналия живот на
подсъдимия да се установят в процеса, те не могат да се ползват за основа на
съдийското убеждение за виновността му. В този смисъл съдът следва да се
занимае със съдебното минало на подсъдимия, едва когато се установи, че е
извършил деянието, предмет на предявеното му обвинение, защото предходните
осъждания определят степента на обществената опасност на дееца и имат значение
за отговорността му /виж. Решение №1122/2006г. по н.д.№581/2005г., 1 н.о. ВКС/.
Тук е мястото да се анализира
информацията, съдържаща се в компактдиска от охранителната камера на „ Д.” –
гр. П. от дата 30.09.2013г., който запис
и извършената на негова база техническа експертиза също се сочи в
пледоарията на прокурора като доказателство за авторството на престъплението.
Според съда, макар и годно доказателствено средство, то не може да се ползва в
подкрепа на обвинителната теза по две съображения. На първо място в този
компактдиск се съдържа запис от камера, в обхвата на която влиза банкоматно
устройство с административен адрес – бул. Х. №**, стопанисван от „П.” , докато
инкриминираното деяние за 30.09.2013г. е за използване на дебитна карта, при
което в 00:01 часа / виж справките – извлечения/ са изтеглени парични средства
от банкомат на „К.” с адрес бул. Х. №**. На следващо място на кадрите от тази
камера / на бул. Х. №** / не се съдържат данни за извършваните с банкоматното
устройство операции и номера на използвания платежен инструмент, т.е. това
веществено доказателство и изготвената на негова база видео - експертиза се
ползва от съда, както вече се посочи по-горе, за дискредитиране на обясненията
на подсъдимия, че не е ползвал никога платежен инструмент и банкоматно
устройство, но не може да бъде доказателство за авторството на инкриминираното
деяние, извършено на 30.09.2013г., доколкото не може да се изключи вероятност подс.
Д. да е записа как използва различен от инкриминирания платежен инструмент. Налице
е и съществено отклонение в данните от тази камера, на които се визуализира
лице /определено от експертизата като съвпадащо с подсъдимия/, което оперира с банкоматното устройство във времеви
отрязък – 01:11:05 – 01:15:01 часа на 30.09.2013г, а според информацията от
банката – издател на дебитната карта, последната е ползвана на този банкомат /
на бул. Х. №**/ два пъти в 01:07:59 и 01:09:05 часа, т.е. налице е разлика от 4
минути, като използването на инкриминираната карта, според банковата информация
предхожда по време записаните от камерата действия, извършени най – вероятно от
подс. Д. с банкоматното устройство. Или, установеното, че лице, което според лицево
– идентификационната експертиза най – вероятно е подсъдимия, оперира с
банкоматното устройство на бул. Х. №** с
неустановен платежен инструмент не може да бъде доказателство, че един час
по-рано именно подс. Д. е изтеглил 400 лв. от АТМ на бул. Х. №**.
Поради изложеното с постановената присъда
подс. Д. бе признат за НЕВИНЕН в това престъплението да е извършено в периода
27.09. 2013г. – 30.09. 2013г., както и
за разликата от 350 лв. до 1 950 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК
бе ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.
III.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подс. Д. престъпление, за което бе признат за ВИНОВЕН с
постановената присъда, се предвижда наказание от 2 до 8 години лишаване от
свобода и Глоба до двойния размер на получената от неправомерното ползване на
платежния инструмент парична сума.
При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като при
анализа на същите намери, че наказанието следва да се определи при условията на
чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
такива се отчетоха тежкото социално, материално и семейно положение на
подсъдимия, останал в ранна възраст без подкрепата на стабилна семейна среда, липсата
на образователен ценз и ресурс за обществена и трудова реализация, което в
съчетание с наркотичната му зависимост към инкриминирания период, го е мотивирало
и подбудило да извърши престъплението, както и сравнително ниския размер на
причинената от престъпление несъставомерна имуществена вреда. Положително
следва да се оцени и желанието на подсъдимия да се изолира от престъпната
среда, да води съобразен с установените в обществото норми живот, като от
обясненията му, които не са оборени, се установява, че в изпълнение на това си намерение
към момента Д. полага обществено – полезен труд. При тези данни изолирането му в
затвор за продължителен период от време, според съда, ще повлияе негативно върху
положителните тенденции в поведението на подсъдимия и няма да доведе до
реализиране на индивидуалната превенция на наказанието, целена по смисъла на
чл.36 от НК.
Посочените обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни, така че да обуславят приложението на чл.55 от НК, както се пледира от защитата. Още повече, че на тях неминуемо се
противопоставят богатото съдебно минало на подсъдимия и лошите характеристични
данни, престъпната упоритост в действията, предвид включените в състава на
продължаваното престъпление три отделни деяния.
При така изложеното, според съда, наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години е съобразено с извършеното и с личността на извършителя. При
съблюдаване на същите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства се
наложи и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 300лв.
С оглед предишните осъждания на Д.,
не са налице предпоставките, предвидени
в чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът постанови определеното наказание
лишаване от свобода да се изтърпи ефективно, при първоначален „СТРОГ” режим, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
IV.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Приложеното в хода на разследването веществено
доказателство и приложените в хода на съдебното следствие такива, общо 5 бр.
компактдискове, като следващи делото, съдът постанови да останат приложени по него.
V. ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, подсъдимият Д. следва да понесе и направените
по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го
осъди да заплати такива по сметка на ОД на МВР – П. – в размер на 225.47 лв. и
по сметка на Пловдивски окръжен съд, по бюджета на съдебната власт – в размер
на 238.78 лв.
Причините за извършване на
престъплението са желанието на подсъдимия Д. да задоволи собствените си
потребности и да си набави средства по забранен от закона начин, резултат на
слабите му морално-волеви задръжки, тежкото социално и материално положение.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :