№ 7872
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110110014 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
Надвадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 10014 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. В. П., с ЕГН ********** от гр.
София, ж.к. „Славия“, бл. 20, вх. А, ет. 1, ап. 4, против „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с
.............. със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик
Ибесн“ № 15, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори Лилия Димитрова и
Стефан Петков. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че от края на месец
октомври 2022 г. многократно бил уведомяван от ответника по телефона, че му дължи сума
в размер на 1 881,37 лв. по договор за кредитна карта от 10.05.2007 г., сключен между
1
ищеца и „ОББ“ АД, вземането по който договор било прехвърлено на ответника. Срещу
ищеца било образувано гр.д. № 70058/2016 г. по описа на СРС, 145 състав, по което на
13.12.2016 г. била издадена заповед по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД. Също така твърди, че с определение от 23.05.2017 г. издадената
заповед била обезсилена. Оспорва, че е неизправен длъжник, като твърди, че не дължи
сумите по издадената заповед по чл. 410 от ГПК. Оспорва, че е страна по договор за
кредитна карта от 10.05.2007 г., като твърди, че не е получавал средства по такъв договор.
Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията преди предявяване на искането за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК. Излага твърдения за наличие на правен интерес от
установяване недължимост на парични суми, като твърди, че ответникът е заявил пред
Централния кредитен регистър към БНБ кредитно задължение на ищеца в размер на 1 881
лв. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, че Н. В. П. не дължи на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД сумата от 899,76 лв. за главница и сумата от 981,61 лв. –
договорна лихва за периода от 05.01.2010 г. до 08.09.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.12.2016 г., по договор за кредитна карта от 10.05.2017 г.,
поради погасяване на вземането по давност, а при условие на евентуалност е предявена
претенция за установяване недължимост на претендираните суми поради липса на
облигационно отношение и поради неизпълнение на задължение за предоставяне на
средства по договор за кредитна карта от 10.05.2017 г., претендира направените по делото
разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с който исковата претенция се
оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди, че по силата на договор за цесия от
04.12.2015 г. е придобил от „Обединена българска банка“ АД вземането на последното
срещу ищеца, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта от 05.05.2007 г. Не
оспорва образуване на гр.д. № 70058/2016 г. по описа на СРС, 145 състав, по което е била
издадена заповед по чл. 410 от ГПК, която е била обезсилена. Оспорва наличието на правен
интерес от предявяване на главния иск. Не оспорва погасяване на вземанията по договора по
давност, като твърди, че е погасена възможността за принудително събиране на вземането.
Твърди, че самото вземане не е погасено. Също така твърди, че в изпълнение на закона е
подал информация до Централния кредитен регистър, за което се позовава на писмо от БНБ.
Признава иска, предявен на основание погасителна давност по договор за предоставяне на
кредитна карта от 05.05.2007 г. Моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна, както и да възложи разноските в тежест на ищеца, прави възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Предявена е искова претенция от Н. В. П. против „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за
установяване по отношение на ответника, че А. Н. В. П. не дължи на „Фронтекс
2
интернешънъл“ ЕАД сумата от 899,76 лв. за главница и сумата от 981,61 лв. – договорна
лихва за периода от 05.01.2010 г. до 08.09.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.12.2016 г., по договор за кредитна карта от 10.05.2017 г., поради
погасяване на вземането по давност, а при условие на евентуалност е предявена претенция
за установяване недължимост на претендираните суми поради липса на облигационно
отношение и поради неизпълнение на задължение за предоставяне на средства по договор за
кредитна карта от 10.05.2017 г., претендира направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между ищеца и „ОББ“ АД,
валидно извършено прехвърляне на вземането, както и неговия размер, а ищецът следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства,
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 10014/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.03.2024 г., 09,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Н. В. П. против „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за
установяване по отношение на ответника, че А. Н. В. П. не дължи на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД сумата от 899,76 лв. за главница и сумата от 981,61 лв. – договорна
лихва за периода от 05.01.2010 г. до 08.09.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.12.2016 г., по договор за кредитна карта от 10.05.2017 г., поради
погасяване на вземането по давност, а при условие на евентуалност е предявена претенция
3
за установяване недължимост на претендираните суми поради липса на облигационно
отношение и поради неизпълнение на задължение за предоставяне на средства по договор за
кредитна карта от 10.05.2017 г., претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с който признава главния иск и
оспорва евентуалните искови претенции като неоснователни, излага подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Образувано гр.д. № 70058/2016 г. по описа на СРС, 145 състав, по което издадената заповед
по чл. 410 от ГПК е обезсилена с влязло в сила определение.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между ищеца и „ОББ“ АД, валидно извършено
прехвърляне на вземането, както и неговия размер, а ищецът следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба на ответника писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4