Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.05.2018
година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 26 март Година 2018
В
публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М. Пенева
като
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД
№ 569 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Исмар” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Александрово,
община Павел баня, ул.”Стара планина” № 40, представлявано от управителя М. С.
Д., против Наказателно постановление № 43-0000327 от 28.11.2017г. на и.д. Началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр.Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, тъй като било издадено от
некомпетентно лице. Оспорва се извършването на нарушението, поради което
дружеството било санкционирано незаконосъобразно без да извършило нарушение.
Били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление, които били неотстраними в хода на съдебното
производство. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
пълномощник. Не ангажира доказателства в процеса. Сочи, че били допуснати
нарушения на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като при издаването на НП не са
описани датата и мястото на извършеното нарушение, а само била описана датата
на проверката. Алтернативно, ако било прието, че посочената дата 02.05.2017г.
била дата на извършване на нарушението, бил нарушен друг текст на закона- чл.34
от ЗАНН, с оглед съставяне на акта след изтичане на тримесечния преклузивен
срок за това действие. Наред с това, в разпита си свидетелите заявили, че не им
били предоставени изискуемите данни в хода на проверката, а правната
квалификация на соченото в НП нарушение не съответствала на това нарушение, защото
дружеството било санкционирано за отказ да бъдат предоставени такива данни.
Въззиваемата страна ОО”АА” – гр.Стара Загора, в
съпроводителното писмо до съда, както и в бланкетно писмено становище в
съдебното заседание, излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като
НП било постановено в съответствие с материалните и процесуалните правила за
издаването му и моли да бъде потвърдено. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалваното Наказателно
постановление № 43-0000327 от 28.11.2017г. на и.д. Началника на ОО „Автомобилна
администрация”-гр.Стара Загора, на жалбоподателя, за нарушение на чл.91в, т.2
от Закона за автомобилните превози /наричан
за краткост ЗАвтПр/ и във основа
санкционната разпоредба на чл.104, ал.7, предл. последно от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтПр/ е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000.00
/пет хиляди/ лева, за това, че на 02.05.2017г. дружеството, в качеството на
превозвач, като извършил превоз на товари с товарен автомобил „Скания”, с рег.№
СТ 7184 ВС, оборудван с дигитален тахограф с посочена марка и сериен номер, не
съхранил най-малко една година след приключване и не представя на контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картите
на водача за дата 02.05.2017г., относно извършения обществен превоз на товари
по маршрут с.Александрово- с.Александрово, видно от пътен лист с № 104418 от
02.05.2017г. В наказателното постановление се сочи, че в тридневния срок от
връчване препис от акта, не са постъпили възражения от страна на подведеното
под административно-наказателна отговорност лице, нито в този срок са
представени записи съхранени от посоченото в НП превозно средство и карта на
водача, респективно, че се издава процесното постановление, тъй като
нарушението било установено по безспорен начин.
Процесното
наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 240853 от 21.08.2017г.,
съставен от К.Д.И.- инспектор при ОО „АА”- гр. Стара Загора. Видно от
съдържанието на акта, като свидетел е посочен Д.И.З., също служител на
ОО”АА”-гр.Стара Загора.
Видно от съдържанието на описания
АУАН, упълномощен представител на дружеството получил препис от акта на 21.08.2017г.,
като не са отразени възражения, нито са постъпили такива в тридневния срок,
указан в нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
По делото не се спори относно
качеството на дружеството на превозвач по смисъла на приложимия нормативен акт,
а и това качество се установява от приобщените писмени доказателства, както и
от гласните доказателства- свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля посочен в акта. В хода на съдебното следствие, изслушаните в качеството
на свидетели К.И. и Д.З. заявиха, че при извършената на 21.08.2017г. комплексна
проверка на фирмата-жалбоподател установила, че превозвачът не съхранил и не
представил на проверяващите служители информация, извлечена от дигиталния
тахограф, с който товарен автомобил „Скания”, с рег.№ СТ 7184 ВС бил оборудван,
както и от картата на водача. И. и З. установили, че на 02.05.2017г. бил
извършван обществен превоз на товари с посоченото товарно превозно средство, но
въпреки това информация не била представена от тахографа и от картата на
водача, съгласно нормативните изисквания. По делото е приложен заверен препис
от цитирания пътен лист от 02.05.2017г., видно от който описаното товарно МПС
осъществило превоз с начална точка с.Александрово и крайна дестинация- същото
населено място. Както вече бе посочено в установъчните данни на дружеството
това населено място е и неговото седалище, съответно адрес на управление.
Следователно, от ангажираните в процеса гласни и писмени доказателства, които са
последователни, логични и взаимнодопълващи се се устанвява, че действително на
посочената дата и място- 02.05.2017г. в с.Александрово бил осъществен обществен
превоз на товари с конкретно посочено превозно средство, осъществен от фирмата
превозвач, при което по време на извършената впоследствие комплексна проверка
не били представени от страна на участващия в проверката пълномощник на фирмата
информация от дигиталния тахограф на това превозно средство, съответно от
картата на водача. В този смисъл, по делото не са налице противоречиви
доказателства, което да налага отделното им обсъждане. Неоснователни са
доводите на жалбоподателя в жалбата, респективно в хода на съдебните прения, че
били допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване
на НП, защото не били посочени датата и мястото на извършеното нарушение. От
пресъздадената фактическа обстановка, съдържаща се както в съставения акт, така
и в издаденото НП ясно се установява, че дружеството било обвинено в нарушение
извършено на 02.05.2017г. в с.Александрово, когато и където бил осъществен
коментирания обществен превоз на товари с описаното МПС. Тази констатация
опровергава тезата на жалбоподателя, че тези изискуеми реквизити в акта и в НП
не били налице. Описанието на нарушението е ясно и точно, поради което не се
нарушава по никакъв начин правото на защита на подведеното под отговорност лице
да организира защитата си.
На следващо място, дори в момента на
извършената проверка пълномощникът да би затруднен по някакви обективни причини
да предостави изискуемата информация от посочените източници, в случай, че
задълженото лице било добросъвестно, би следвало при първа възможност
съответното лице- управител или пълномощник на задължения субект, да представи
изисканата от превозвача по-рано информация, но не се и твърди подобни действия
да са предприети. Не се и твърди длъжностно лице да отказало впоследствие да
получи информацията, изпратена от конкретния превозвач. Непредставянето на тази
информация дори в един доста по-късен етап, когато не се и твърди да била
налице някаква обективна пречка за това, не може да обоснове добросъвестно
изпълнение на задълженията от страна на представляващия фирмата или на нейния
оторизиран пълномощник, защото не се
подкрепя от такива евентуални конкретни действия. Не се и твърди, изискуемата
информация да била предоставена до произнасянето и на наказващия орган.
Противно на изложеното в жалбата,
както актът за установяване на нарушение, така и издаденото НП съдържат точно и
ясно описание на нарушението, като е налице идентичност между словесното
описание на нарушението и т.нар. цифрова правна квалификация. Ясно и точно е
записано, в какво се изразява нарушението, което задълженото лице осъществило
на посочената по-горе дата и място, което обаче не било установено
непосредствено след неговото извършване, за да се претендира нарушение на
императивната норма на чл.34 от ЗАНН. Тримесечният срок за съставяне на акта
започва да тече от откриване на нарушението и нарушителя, а от обстоятелствата
по делото не се установява това нарушение да било констатирано по-рано от
датата на извършената проверка- 21.08.2017г. Следователно, актът съставен на
същата дата бил изготвен непосредствено след констатиране на нарушението и по
некакъв начин не били нарушени указанията на законодателя относно сроковете за
изготвяне на акт, респективно за съставяне на наказателно постановление. От
извършването на деянието, съставляващо нарушение, т.е. от датата 02.05.2017г.
до датата на съставяне на акта- 21.08.2017г. не била изтекла една година,
поради което превозвачът действително следвало да съхранява информацията за
осъществения на 02.05.2017г. обществен превоз на товари, което очевидно не
сторил. Съответно, след като от извършване на нарушението до неговото установяване
не бил изтекъл период повече от една година, поради което не е налице никакво
нарушение на изискванията на законодателството относно сроковете за съставяне
на укт за установяване на нарушение. Колкото до въпроса за вината, следва да се
отбележи, че санкционираното лице е юридическо лице- еднолично дружество с
ограничена отговорност, поради което носи обективна /безвиновна/ отговорност и
няма как това деяние да бъде извършено виновно, с оглед естеството на
конкретния субект.
Описанието на нарушението в акта и в
НП е ясно и точно и при формулирането му са посочени всички признаци от
обективна и субективна страна. Съставяният акт и издаденото въз основа на него
НП съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са
издадени от компетентни органи, респективно в хода на производството са спазени
процесуалните правила и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице да разбере естеството на вмененото му нарушение, както и
да организира защитата си.
Противно на изложеното в жалбата,
наказателното постановление е издадено от компетентно лице, което се установява
от представената по делото изрична оправомощителна заповед, доказваща наличието
на подобна компетентност на издателя на постановлението- началник на областен
отдел на „Автомобилна администрация”, а несъмнено към датата на постановяването
му на съда е служебно известно от представяна по други
административно-наказателни дела заповед, че към датата на постановяване на
наказателното постановление именно посоченото длъжностно лице изпълнявало тази длъжност.
Всъщност, по делото не са ангажирани
противоречиви доказателства, което да налага отделното им обсъждане. От така
приетите гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
превозвачът осъществил вмененото му нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвтПр.
Съгласно този законов текст „Превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи: …2. информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача”.
В санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр законодателят указал, че „На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо
превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв...”
Видно от текста на акта за установяване на
нарушението и съдържанието на НП последователно и аналогично нарушението било
описано в съответствие с белезите на нарушение, представляващо неизпълнено
указание да се предоставят при проверката данните от дигиталния тахограф и
картата на водача. По никакъв начин не било нарушено правото на защита на
подведеното под отговорност лице да организира защитата си. Превозвачът е
санкциониран единствено за описаното нарушение, поради което тезата за
противоречи в описанието на нарушението и правната квалификация на нарушението
е несъстоятелна. Това е така, защото да се приеме тезата на защитата за
противоречива правна квалификация означава да било наложено наказание, въз
основа на друга санкционна норма, която не е относима към фактите и
обстоятелствата по случая. В случаят, наказващият орган приложил именно
меродавната към вмененото деяние санкционна хипотеза, т.е. по чл.104, ал.7 от
ЗАвтПр, поради което твърдяното противоречие в квалификацията не е налице.
Съдебните актове, на които пълномощникът на жалбоподателя се позовава, не са
относими към процесния случай, тъй като обстоятелствата по цитираните съдебни
решения са несравними с конкретното извършено от дружеството-жалбоподател
нарушение, оглед контекста на изложеното по-горе, което не следва да се
повтаря.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
По съществото на административното обвинение,
съдът намира извършеното нарушение за доказано по несъмнен начин, съобразно описаното
в решението по-горе. В наказателното постановление, издателят не е длъжен да
посочва мотиви защо не счита случаят за маловажен, поради което не прилага
нормата на чл.28 от ЗАНН. Фактът, че такова е издадено означава, че преценявайки
обстоятелствата по случая наказващият орган намира случаят за немаловажен. За
такъв, с оглед естеството на засегнатите обществени отношения, го намира и
настоящият съдебен състав, което обосновава извода, че нарушителят правилно бил
санкциониран. Нарушението е формално, което означава, че за съставомерността му
не се изисква настъпването на конкретни и установени вредни последици. Предвид
факта, че не била представени изискуемата информация от страна на задълженото
юридическо лице- превозвач, за значителен период от време, след датата на
извършената проверка и до произнасянето на наказващия орган, няма как да се
обоснове извод, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност от други сходни нарушения, за да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.
Колкото до размера на наложеното наказание,
съдът намира, че няма правомощия за неговото изменение, тъй като законодателят фиксирал
размера на имуществената санкция, а именно 5000 лева, поради което дори да са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства този размер не може да бъде
редуциран. Следователно, размерът на санкцията за осъщественото от
дружеството-жалбоподател административно нарушение е установен нормативно и
наказващият орган, съответно съдът, не могат да коригират този размер, поради
което не стои въпросът и за евентуалното изменение на санкцията в хода на
настоящото съдебно производство.
При тези констатации, съдебният състав
счита, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, респективно
подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което се оставя без
уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1,
пр.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 43-0000327 от
28.11.2017г. на и.д.Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”– гр.Стара
Загора, с което на „Исмар” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Александрово, община
Павел баня, ул.”Стара планина” № 40, представлявано от управителя М. С. Д., е
наложена „имуществена санкция” в
размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-
град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните
основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: