РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4337/16.02.2022г. на адв. С.Д. като особен
представител на В.Д. В., ЕГН ********** против решение № 260004 от 13.01.2022г.,
постановено по гр. д. № 380 по описа за 2021г. на Асеновградски районен съд, III гр. с.,
с което се признава за установено по отношение на В.Д. В., ЕГН **********, че
същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., представлявано от Л. Д. и Л.
В., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********,
следните суми: 589, 33 лева главница, 90, 77 лева договорна лихва за периода
20.02.2017г. до 20.11.2017г., 206, 76 лева обезщетение за забава за периода от
20.03.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 27.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, дължими
съгласно сключен между страните договор за кредит № CREX-14269727/05.12.2016г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 1891/2020г. по описа на РС Асеновград.С оглед изхода на делото са
присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 675 лева и разноски за заповедното
производство в размер на 75 лева.
В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
1
правила.Поддържа се възражението, направено още с отговора на исковата молба, че
всяка поотделно дължаща се вноска по договора и претендираните лихви, са погасени
по давност.Поддържа се и възражението, че длъжникът не е бил уведомен надлежно за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита и се оспорват изводите на
първоинстанционния съд в тази насока.Моли се за отмяна на обжалваното решение,
вместо което се иска постановяването на ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С писмения отговор на въззиваемото дружество се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение,
а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.Претендират се разноски за процесуално представителство в
настоящето производство.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, чрез назначения му особен представител, останал
недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните пороци в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422
от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 589, 33 лева – главница по договор за кредит № CREX-14269727 от
05.12.2016г., 90, 77 лева възнаградителна лихва за периода 20.02.2017г. – 20.11.2017г.,
206, 76 лева – мораторна лихва за периода 20.03.2017г. – 16.10.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление – 27.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумите.Искът е предявен след издадена заповед № 260181 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.11.2020г. по ч. гр. д. № 1891/2020г. по
описа на Асеновградски районен съд, III гр. с., връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление, с оглед на което е указана на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
В обстоятелствената част на подадената искова молба ищецът твърди, че
вземането му се основава на сключен договор за кредит CREX-14269727 от
05.12.2016г., от негова страна като кредитор и ответницата като кредитополучател, с
2
предмет – закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер
на вноската и размер на оставащата главница.След сключване на договора сумата за
закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски
партньор.Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, представляваща печалба на кредитора – чл. 2 от договора.За
ответника възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 68,
01 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата.Твърди се, че ответницата
е преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на
20.02.2017г., към която дата се били заплатени 2 бр. погасителни вноски.На основание
чл. 3 от договора вземането на кредитодателя ставало изискуемо в пълен размер при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска, която дата в случая била 20.02.2017г.От този момент
вземането ставало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което на длъжника било
изпратено уведомление на 10.08.2017г.
В първоинстанционното производство ответницата е представлявана от особен
представител, назначен на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, който с подадения писмен
отговор на исковата молба е изразил становище, че искът е допустим, но
неоснователен.Оспорено е наличието на предпоставки за обявяване на кредита за
изискуем и уведомяването на длъжника за това.Оспорено е също ищецът да е
извършил плащане по договора за кредит, както и ответникът да е получил съответната
стока, за която е сключен.Направено е и възражение за погасяване по давност на
отделните вноски по кредита.
Като писмени доказателства в първоинстанционното производство са представени
и приети заверени преписи от процесния договор, фактура № ********** и касов бон
от 05.12.2016г. за закупена стока на лизинг, извлечение от погасителния план по
договора, от които и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата по кредита в размер на 747 лева е платена от кредитодателя на
05.12.2016г. безкасово на „Зора – М.М.С“ ООД по фактура № 0727079* от
05.12.2016г.Кредитът е осчетоводен от кредитора като усвоен от кредитополучателя на
05.12.2016г.Съгласно счетоводните документи непогасеното задължение по кредита е,
както следва: главница 589, 33 лева за периода 20.02.2017г. до 20.11.2017г.; договорна
лихва 90, 77 лева за периода 20.02.2017г. до 20.11.2017г., 206, 76 лева лихва за забава
от 20.03.2017г. до 16.10.2020г., общо 886, 86 лева.Към датата на изготвяне на
експертизата размера на лихвата за забава е 274, 04 лева.
До ответницата е била изпратена покана на 10.08.2017г. за погасяване на
3
задълженията по договора, съдържаща и уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, която няма данни да й е връчена.
Районният съд е приел на първо място за неоснователно възражението за
нищожност на договора, поради размера на годишния процент на разходите, уговорен
в него – 37, 56 %, тъй като същият не надхвърля петкратно размера на законния такъв
за времето на сключване на договора от 10 % при определения от БНБ основен лихвен
процент и 10 пункта надбавка.За неоснователно решаващият съд е приел и
възражението за недължимост на сумите, предвид твърдението на ответника за
необявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, а и преди това, кредитът е бил изискуем,
поради настъпил падеж и на последната месечна вноска по него.Въз основа
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза районният съд е приел за
установени и размерите на претендираните суми.Относно възражението за погасяване
на вземането за отделните месечни вноски по давност, районният съд е приел, че
падежът на същите е настъпил на 20.11.2017г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено в РС Асеновград на 27.10.2020г. преди изтичане на петгодишния срок,
предвиден в чл. 111 от ЗЗД.Неоснователно назначеният особен представител на
ответника се позовавал на изтекла в полза на последния тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която предвижда погасяване на вземания за наем, за
лихви и други периодични плащания.Обосновал е, че при договора за заем е налице
неделимо плащане, в случай че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, като това не превръща тези вноски в
периодични плащания, а представлява частични плащания по договора и е приложима
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.Поради това искът е уважен за всички
претендирани суми.
Настоящият състав на първо място с оглед събраните по делото доказателства,
намира за доказано изпълнението на задължението на кредитора по сключения
договор.Договорената сума в размер на 747 лева е предоставена за закупуване на TB,
марка HITACHI, описана в договора, като сума е преведена по сметка на доставчика на
стоката, съотв. е издадена фактура за закупуването.С изпълнение на задължението на
кредитора е настъпил падеж за изпълнение и на функционално свързаното насрещно
задължение на длъжника, да заплаща анюитетните вноски по договора, съобразно
подписания погасителен план.След 20.02.2017г. плащанията по договора са
преустановени, като няма данни за извършено погасяване след тази дата.Доколкото
няма данни и за надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, падежът
на всяка вноска е настъпил на първоначално уговорената дата съгласно погасителния
план към договора, а падежът на последната вноска е настъпил на 20.11.2017г.
По отношение на възражението за погасителна давност на вземанията правилно
4
първостепенният съд е посочил, че задълженията по договора за потребителски кредит,
макар и разсрочени във времето, не представляват периодични такива.Касае се за едно
единно вземане, като кредиторът се е съгласил да получава изпълнение на
части.Поради това за отделните месечни вноски, включени в погасителния план, не
тече самостоятелен давностен срок.Същият е петгодишен, а не тригодишен и се брои
от падежа на последната вноска по погасителния план.Правилен е изводът на районния
съд, че главницата не е погасена по давност, тъй като от 20.11.2017г. до подаване на
заявлението – 27.10.2020г., не са изминали пет години и сумата в размер на 589, 33
лева главница по процесния договор, е изцяло дължима.
По отношение на акцесорните вземания обаче давността е тригодишна.Съобразно
това вземанията за вънаградителна лихва, чийто падеж е настъпил през периода –
20.12.2016г. – 27.10.2017г., т. е. три години преди подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, са погасени по давност и възражението по отношение на тази претенция е
основателно.
Мораторната лихва се дължи за всеки ден забава и се начислява върху главното
задължение.В случая се претендира мотраторна лихва върху главницата, начислявана
от 20.03.2017г. до 16.10.2017г., или за период повече от три години преди подаването
на заявлението.Поради това и претенцията за мораторна лихва е погасена по давност и
възражението в тази насока е основателно.
Предвид гореизложеното обжалваното решение в частта относно присъдената
главница е правило и следва да бъде потвърдено, а относно претенциите за
възнаградителна и мораторна лихва следва да бъде отменено като неправилно и вместо
него да бъде постановено решение, с което тези акцесорни претенции да бъдат
отхвърлени.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат редуцирани
и разноските, присъдени за заповедното и за исковото първоинстанционно
производство, тъй като такива се дължат частично съобразно уважената част от
исковете.Изчислени по съразмерност същите са в размер на 50 лева за заповедното
производство и 450 лева за исковото производство.
За въззивното производство се дължат разноски в полза на въззиваемото
дружество, изчислени съразмерно на отхвърлената част от жалбата, или в размер на
134, 23 лева.
Съобразно изхода на делото следва да бъде осъдена всяка от страните да заплати и
съответна част от дължимата ДТ за въззивно обжалване, общо в размер на 75 лева, от
които въззивникът следва да заплати 25 лева, а въззиваемата страна 50 лева.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260004 от 13.01.2022г., постановено по гр. д. №
380 по описа за 2021г. на Асеновградски районен съд, III гр. с., в частта, с
която се признава за установено по отношение на В.Д. В. ЕГН ********** от
с. Ч., Община Садово, Област Пловдивска, ул. „***, че същата дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, с адрес на управление: гр. П**,
Франция, бул. „****, представлявано от Л. Д. и Л. В., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., жк „***“, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Д. Д., следните суми: 90, 77 лева договорна лихва за
периода от 20.02.2017г. до 20.11.2017г. и 206, 76 лева обезщетение за забава
за периода от 20.03.2017г. до 16.10.2020г., дължими съгласно сключен между
страните договор за кредит № CREX-14269727/05.12.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 1891/2020г. по описа на РС Асеновград, както и в частта, с която се
осъжда на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Д. В., ЕГН ********** от с. Ч.,
Община Садово, Област Пловдивска, ул. „****, за заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А., с адрес на управление: гр. П*, Франция, бул. „***
№ *, представлявано от Л. Д. и Л. В., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., жк „***“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д.,
разноски за първоинстанционното исково производство над размера от 450
лева до присъдения размер от 675 лева и над размера от 50 лева до
присъдения размер от 75 лева за заповедното производство, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на В.Д. В., ЕГН ********** от с. Ч., Община
Садово, Област Пловдивска, ул. „****, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А., с адрес на управление: гр. П., Франция, бул. „***,
представлявано от Л. Д. и Л. В., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
жк „****, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. 90, 77 лева
договорна лихва за периода от 20.02.2017г. до 20.11.2017г. и 206, 76 лева
обезщетение за забава за периода от 20.03.2017г. до 16.10.2020г., по договор
6
за кредит № CREX-14269727/05.12.2016г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1891/2020г. по описа на РС Асеновград, като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004 от 13.01.2022г., постановено по
гр. д. № 380 по описа за 2021г. на Асеновградски районен съд, III гр. с., в
останалата част.
ОСЪЖДА В.Д. В., ЕГН ********** от с. Ч., Община Садово, Област
Пловдивска, ул. „**, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, с
адрес на управление: гр. П., Франция, бул. „***, представлявано от Л. Д. и Л.
В., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., жк „***“, Бизнес парк
София, сграда 14, представлявано от Д. Д., сумата от 134, 23 лева – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Д. В., ЕГН ********** от с. Ч., Община Садово, Област
Пловдивска, ул. „***, да заплати ДТ в размер на 50 лева за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, с адрес на
управление: гр. П., Франция, бул. „***, представлявано от Л. Д. и Л. В., чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., жк „***“, Бизнес парк София, сграда
14, представлявано от Д. Д., да заплати ДТ в размер на 25 лева за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7