Мотиви към присъда по НОХД №1323 по описа за 2011г. на ШРС
Подсъдимият
А.Н.Л. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.343 б ал.1 НК.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение и
предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 НК, а
именно “пробация” с прилагане на двете задължителни пробационни мерки в размер
близък до минималния, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е
неправоспособен водач не предлага налагане на кумулативно предвиденото
наказание, визирано в чл.343г НК.
Подсъдимият
Л. се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения. В последната си
дума заявява, че се признава за виновен и съжалява за извършеното от него.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подс.А.Л.,
въпреки че не е правоспособен водач на
МПС на 14.04.2011г., след като употребил
алкохол, управлявал л.а “БМВ 318” с ДК № Н 2620 АМ по улиците на Шумен. Около 04.30 часа, служители на РУП
Шумен спрели за проверка подсъдимия на
ул.”Климент Охридски” до дом №35. След изпробване с техническо средство „Алкотест
Дрегер7510” с фабричен № ARBB- 0004,
било констатирано наличие на алкохол в кръвта на Л. в размер на 1.22 промила. В
съответствие с изискванията на Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество на водачите на МПС на Данаилов
бил съставен АУАН №1373/14.04.2011г., подписан от последния без никакви
възражения и му бил даден талон за изпращане на медицинско изследване, като
подсъдимия се явил впоследствие в ЦСМП
Шумен, където дал кръвна проба за химически анализ. Видно от приетото без
възражения от страните заключение по изготвената съдебно-химическа експертиза,
концентрацията на алкохол в кръвта на Л. е била 1.29 промила.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие на 08.11.2011г., показанията на
разпитаните по делото свидетели – Г. и К., а така също и от събраните по
делото, огласени в съдебно заседание и присъединени на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства по делото – съдебно-химическа експертиза, акт за
установяване на административно нарушение, талон за изпращане на медицинско
изследване и останалите писмени доказателства приложени по делото и тези
събрани в хода на съдебното следствие, като всички доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343б ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му"; безспорен е факта, че на 14.04.2011г.
по улиците на Шумен той е управлявал МПС – л.а. “БМВ 318” , като това не се оспорва и от
подсъдимия;
- от
събраните по делото доказателства, безспорно се установява по надлежния ред, че
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,29
промила, установено по надлежния ред; този факт също не се оспорва от
подсъдимия;
*
субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като
причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна
на подсъдимия.
При
определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, която преценява като невисока, степента на обществена
опасност на дееца - данните за личността му, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подс.Л.:
* смекчаващите вината обстоятелства – прави самопризнания;
критичен е към извършеното от него; младежка възраст; има добросъвестно
поведение в наказателния процес и е с чисто съдебно минало;
* отегчаващи вината обстоятелства – няма
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати при наличието на констатираните по-горе многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Съдът прецени, че за престъплението по чл.343б
ал.1 от НК се предвижда наказание
"лишаване от свобода" до една година , но съдът намира, че предвид констатираните
по-горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства, дори и наложено в
минимален размер предвиденото наказание “лишаване от свобода” би се оказало
несъразмерно тежко както за извършителя, така и за извършеното, защото деецът понастоящем
не представлява голяма обществена опасност. Поради това съдът приема, че за настоящото
деяние, предвид подбудите за извършването му обяснени в съдебно заседание от
подсъдимия, целите на наказанието могат да бъдат постигнати, като наказанието
бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, а именно „пробация”,
като съдът намира, че целите на наказанието, биха били
изпълнени, като му бъдат
наложени само двете задължителни пробационни мерки и то в размер близък
до минимално предвидения в закона срок.
- по
чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10/десет/ месеца, с периодичност
два пъти седмично
- по
чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 10/десет/
месеца
В процесната хипотеза, съдът не може да
приложи разпоредбата на чл.343г НК, тъй като А.Л. е неправоспособен водач.
Съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с тези ограничителни мерки за контрол и въздействие и наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :