Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 271 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал.
1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ от С.Й.Б. срещу Регионална
дирекция „Гранична полиция” – гр. Елхово за отмяна на Заповед №
4070з-668/07.04.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция”
– гр. Елхово, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В исковата молба се твърди, че издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” била издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа, че описаната в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание фактическа обстановка била твърде обща и бланкетна.
Посочено е, че вменените ѝ задължения по I, т. 5 от Специфичните длъжностни
задължения относно организацията и реда за работа на сътрудник охрана (граничен
контрол) се отнасяли до извършването на наблюдение с цел разкриване на лица,
опитващи се да заобиколят проверката, а задълженията за извършване на
последваща проверка били предписани в т. 4 от цитираните правила и за тяхното
неизпълнение в конкретния случай били наказани други двама служители. Поради
това счита, че е налице разминаване между словесното описание на нарушението и
цифровото му изражение. Възразява, че липсвала обосновка защо е наложено именно
определеното от наказващия орган наказание. Също така твърди, че работодателят ѝ
бил наложил дисциплинарно наказание, без да приеме писмените ѝ обяснения.
Поддържа, че не било налице виновно неизпълнение на служебните ѝ
задължения от нейна страна. По тези съображения моли да бъдат уважен
предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Регионална дирекция „Гранична полиция” – гр.
Елхово.
В съдебно
заседание на 28.08.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявеният иск да се уважи.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По
силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС Свиленград дължимата държавна такса в размер на 30 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наложеното на С.Й.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***, със Заповед
№ 4070з-668/07.04.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Гранична
полиция” – гр. Елхово, с административен адрес: гр. Елхово, ул. „Морава” № 1,
дисциплинарно наказание „забележка”.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Гранична полиция” – гр. Елхово, с административен адрес: гр. Елхово, ул. „Морава”
№ 1, да заплати на С.Й.Б., ЕГН:
**********, адрес: ***, сумата от 300 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Гранична полиция” – гр. Елхово, с административен адрес: гр. Елхово, ул.
„Морава” № 1, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Свиленград сумата от 30
лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: