О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260138
Пловдивският апелативен
съд, първи търговски състав, в закрито заседание на осми
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в.ч. т. дело № 741 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 ал.1 от ГПК.
С
определение № 260380 от 20.10.2020 година, постановено по
т. дело № 977/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е
спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по а.х.д.№3659/2019г. на АССГ с
влязъл в сила съдебен акт.
Срещу
така постановеното определение е подадена частна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК
*********. Първото оплакване в частната жалба е за недопустимост на
определението на ОС поради това, че същото е постановено, без жалбоподателят да
е уведомен за поисканото спиране на производството по делото и без да му е осигурена
възможност да изрази становище по това искане. Това процесуално нарушение
според частния жалбоподател налага обезсилване на определението и връщане на
делото на първоинстанционния съд за отстраняване на описаните пропуски както по
отношение на него, така и по отношение на третото лице НЕК. Втората
група доводи в частната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното
определение. Твърди се, че не били налице
предвидените в чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК предпоставки за спиране на
производството по предявения осъдителен иск, решението по
административното дело нямало преюдициално значение за търговския спор между
страните. Във връзка с това оплакване са изложени подробни съображения, които
настоящият съдебен състав ще обсъди в мотивите си. Искането
е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на
първоинстанционния съд за по-нататъшното му разглеждане.
Срещу
частната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „К.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с изразено
становище за нейната неоснователност.
В
писмения отговор на частната жалба, подаден от ***ЕАД - дружество,
конституираното пред първата инстанция като трето лице помагач на
страната на ответника, се изразява становище за основателност на частната
жалба, като се споделят изложените в нея доводи за незаконосъобразност на
определението за спиране на производството по делото и искането за неговата
отмяна.
Пловдивският
апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Частната жалба
е процесуално допустима, подадена е срещу преграждащо развитието на
производството определение, в срока по чл. 275 от ГПК.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Преди
да пристъпи към разглеждане на оплакванията за незаконосъобразност на
обжалваното определение, съдът дължи произнасяне по изложените в частната жалба
доводи за неговата недопустимост. Обстоятелството, че определението за спиране
на производството по делото е постановено въз основа на искане на ищеца в
първоинстанционното производство, което не е съобщено на ответника и
на конституираното трето лице помагач не се отразява на неговата
допустимост. Вярно е, че в чл. 8 от ГПК е въведен принципа на състезателно
начало, като ал. 3 задължава съдът да осигури възможност на страните да се
запознаят с исканията и доводите на насрещната страна и да изразят становище по
тях. Неизпълнението на това задължение на съда обаче не се
отразява на допустимостта на определението. Това процесуално
нарушение дава възможност на насрещната страна, в случая на ответника, в
подадената частна жалба да изрази подробно становището си и евентуално да
формулира искания, които въззивната инстанция в качеството си на инстанция по
същество е длъжна да разгледа и да обсъди в мотивите на съдебния си
акт.
Въведените
с въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение
са неоснователни по следните съображения:
Производството
по т.д. №977/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив е образувано по предявен
осъдителен иск от „ К. С.“ ЕООД срещу „Е.Б.Е.“
ЕАД. Предмет на предявения иск са дължими суми – главница в размер
на 290806,43 лева, представляваща дължима цена на
продадена електрическа енергия по договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници №
298/14.03.2012 година за периода от 01.11.2016 година до
12.11.2019 година, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба, както и мораторни лихви за забавено
плащане в размер на общо 58965,95 лева, конкретизирани по суми и
периоди в молба вх. № 9439 от 20.03.2020 година. Исковите претенции се
основават на разликата между реално платените суми от
ответника и дължимата преференциална цена върху цялото количество на произведената
електроенергия по посочения договор.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в резултат на
Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, т.2.15., ответникът е спрял да изкупува
на определената от КЕВР преференциална цена от 485,60
лв./МWh произведената от фотоволтаичната електроцентрала на ищеца
електроенергия над размера от 1188 kWh. Количествата, произведени над този размер, били
изкупувани на по-ниска цена, като претенцията на ищеца се основава на разликата
между преференциалната цена и по-ниската цена, на която е изкупувана
произведената от него електроенергия. В исковата молба се твърди, че решение №
СП-1 от 31.07.2015 година в частта му по т.2.15, с която е
установено нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в т. 15 от Решение № Ц-18
от 20.06.2011 година на КЕВР, в размер на 1188 1188 kWh, е обжалвано
и е отменено с решение № 4923 от 20.07.2017 година по адм. дело №
3249/2016 година на Административен съд София-град. Това
решение било оставено в сила с решение №
14955 от 04.12.2018 година на ВАС, ІV отделение. Посочено е, че
съгласно непротиворечивата съдебна практика отмяната
на незаконосъобразното решение на КЕВР, представляващо
индивидуален административен акт, извършена с влязло в сила решение на
ВАС, има обратно действия и отменя последиците му. Това са
обстоятелствата, въз основа на които е претендирано присъждане на исковите суми.
Като
трето лице – помагач по делото по искане на ответника, е конституирано ***ЕАД.
Ответникът
и третото лице помагач оспорват предявените осъдителни искове, позовавайки се
на приетото от КЕВР ново решение № СП-3/06.03.2019 год.
след отмяната на предходното Решение № СП-1 от 31.07.2015г., с което
били установени, считано от 31.07.2015г.,
идентични параметри на нетното специфично производство
/НСП/ на електрическа енергия и за което се поддържа, че има обратно
действие, че подлежи на предварително изпълнение и че искането за спиране на
изпълнението му е недопустимо.
Ищецът в
допълнителната искова молба поддържа нищожност и незаконосъобразност
на решение на КЕВР № СП-3/06.03.2019г., като се
позовава на това, че то не е влязло в сила.
От
събраните доказателства се установява, че ищецът е обжалвал
посоченото решение на КЕВР, като страните по настоящото
дело са и страни по
образуваното административно
дело №3659/2019г. на АССГ срещу решение на КЕВР №
СП-3/06.03.2019г. Това дело не е приключило, производството по него
е спряно с определение № 5305/15.07.2019 година на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК до приключване на други две
административни дела на АССГ – адм. дело № 3500/2019 година или адм.
дело № 3580/2019 година. С решение № 7628/05.12.2019 година по адм. дело № 3580/2019
година на АССГ е обявено за нищожно решение № СП-3 от 06.03.2019 година на
КЕВР. Решението на АССГ е обжалвано пред ВАС, образувано е адм. дело №
1921/2020 година на ВАС, ІІІ отделение, като от представените по делото
доказателства, включително от справката на сайта на ВАС е видно, че същото е
обявено за решаване на 23.11.2020 година, но до настоящия момент няма
постановено решение, т.е. не е приключено с окончателен съдебен акт.
При
тези обстоятелства по искане на ищеца е постановено спиране на производството
по търговското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК с обжалваното определение.
Съдът
намира, че определението за спиране на производството по делото е правилно и
законосъобразно.
Основният
спорен въпрос, очертан от страните с изложените обстоятелства и направените
възражения е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото
количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца
или само на количествата до НСП. Отказът на „Е.Б.Е.“ ЕАД
да заплати по преференциални цени произведената от възобновяеми
източници електроенергия над НСП, се основава именно на Решение № СП
– 3 от 06.03.2019 г. на КЕВР. При това положение разрешаването на
спора между страните по настоящото дело зависи от изхода на
делото, образувано по жалба срещу цитираното решение на КЕВР с влязъл в сила
акт. Налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.
229, ал. 1 т. 4 от ГПК,, поради което производството по търговския спор следва
да бъде спряно до приключване на административното дело.
Отмяната на
решението на КЕВР № СП-3/06.03.2019г. като индивидуален
административен акт ще доведе до отпадане с обратна сила на
породените с него правни последици изобщо, включително между
страните по спора. Валидността и законосъобразността на административния акт,
оспорен пред административния съд, има значение за правата на ищеца по
настоящото дело, доколкото съгласно разпоредбата на чл.302 от ГПК влязлото в
сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно
това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Съгласно
разпоредбата на чл.177 ал.1 от АПК решението по административното дело има сила
за страните по делото, а при отмяна на оспорения акт съдебното решение има
действие по отношение на всички. При отмяната на индивидуален административен
акт с решение на административния съд отпадат правните му
последици с обратна сила. Аргумент за това може да се
извлече и от разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК. С
нея изрично е уредено изключение от общото
правило за обратната сила на отмяната на административните актове,
като е предвидено, че отмяната на подзаконов нормативен акт има действие от
деня на влизането в сила на съдебното решение. В случая
обаче не се касае за подзаконов нормативен акт.
Частният жалбоподател се
позовава на определение №597/30.09.2019г. на ВКС по ч.т.д.
№1628/2019г., второ т.о., в което действително е изразено становището, отнасящо
се до конкретната хипотеза, че отмяната на индивидуален административен
акт и свързаните с това последици
нямат преюдициално значение за спорното
правоотношение. В редица други съдебни актове на ВКС
обаче е застъпено противоположното становище, а
именно че висящото административно производство
относно валидността и законосъобразността на индивидуален
административен акт има преюдициално значение за гражданскоправен или търговски
спор, за разрешаването на който последиците от отмяната
на индивидуален административен акт биха имали значение. В този смисъл са
определение №604/04.10.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1869/2019г., второ т.о.; опр.
№410/27.09.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1813/2019г., първо т.о.; опр.
№340/22.07.2019г. на ВКС по ч.т.д. №1250/2019г., първо т.о. Същите са
постановени по повод висящото административно производство относно законосъобразността
на Решение на КЕВР № СП-1 от 31.07.2015г., като не е допуснато касационно
обжалване на въззивни определения, постановени в идентична хипотеза. В
цитираните определения е прието наличие на връзка на преюдициалност между
административен спор с предмет обжалване на решението на КЕВР за
установяване нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което се определят преференциалните цени и търговски спор за
договорно неизпълнение от страна на купувача за заплащане на разликата в цената
на произведено и продадено количество електроенергия и заплатената такава,
която е формирана именно в резултат на обжалвания административен акт.
Следващата
група доводи, които се поддържат в частната жалба, са
свързани с разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, според която решенията на
КЕВР могат да бъдат обжалвани пред АСГС, като обжалването не спира изпълнението
на решението. Според настоящия съдебен състав тази правна норма касае
изпълнението на решението на КЕВР като административен акт. Спорът по
търговското дело е свързан не със самото изпълнение на
решението на КЕВР като административен акт,
а с отражението му върху отношенията
между страните по договора, по-конкретно
върху правата на ищеца да получи преференциална цена за цялото произведено
количество електроенергия, респ. с последиците от евентуалната му отмяна върху
тези отношения. Безспорно е, а и по-горе съдът изложи съображения за това, че
валидността и законосъобразността на решението на КЕВР № СП
-3/06.03.2019 година имат значение за съществуването на
претендираното от ищеца право да получи по-висока, преференциална цена за
произведената електроенергия , надхвърляща рамките на нетното специфично
производство, установени с него. С оглед на това и при съобразяване
на факта, че при евентуална отмяна на
решението на КЕВР то отпада с обратна сила от момента на издаването му, съдът
счита, че са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК за спиране на производството по търговския спор до
произнасяне с окончателен съдебен акт на административния съд за
валидността и законосъобразността на решението на КЕВР. За да се произнесе по
спора, гражданският съд следва да се съобрази с това дали индивидуалният
административен акт е валиден и законосъобразен, доколкото от него зависи
правоотношението между страните.
По
изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Ето
защо Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260380 от 20.10.2020
година, постановено по т. дело № 977/2019 година по описа
на Окръжен съд – Пловдив, с което е спряно производството
по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на
производството по а.х.д.№3659/2019г. на АССГ с влязъл в сила съдебен акт.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.