Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
13.10.2021 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
06.10.2021 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В открито съдебно заседание и следния
състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
111 |
по описа за |
2021 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от О.Х.Ю. от ***, представител на „МАХ 2000” ООД
***, с ЕИК ***, против
Решение №25 от 28.05.2021 год., постановено по АНД
№444/2021 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърден
Електронен фиш серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.
В
жалбата касаторът заявява, че намира Решение №25 от
28.05.2021 год. по АНД №444/2021 год. за постановено при съществено нарушение
на процесуалноправните правила и в нарушение на материалният закон, както и
твърди, че че същото противоречи на представената фактология по случая и мотивите били контра фактите и
контра легем (!?). Касаторът счита, че при
издаването на фиша е следвало да се съобрази, че нарушението, такова, каквото е
твърдяно, е извършено при условията на повторност и
от този факт и това процесуално нарушение следвало електронният фиш да бъде
отменен. Твърди също, че на следващият етап на съдебно обжалване, Pайонен съд - Кърджали не успял да установи, че нарушението
е при условията на повторност, за което е предвиден
друг ред за наказване - с издаване на АУАН и впоследствие на наказателно
постановление. Излага се довод, че Електронен фиш серия ** №*** бил издаден за
същото нарушение и предхождал настоящото твърдяно нарушение и че от това
следвало, че е било процесуално необходимо да се състави АУАН и да се издаде наказатемлно постановление и едва тогава да се търси
отговорност на нарушителя по друг ред и при други касателни
правни норми (!?). Касаторът заявява в жалбата, че други нарушения ще посочи в
съдебното заседание.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът О.Х.Ю. от *** не
се явява и не се представвява.
Ответникът
по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява
и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава становище, че подадената касационна жалба е неоснователна, тъй като по безспорен
начин е установено нарушението на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и при
издаването на електронния фиш не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Поради това
предлага обжалваното решение
на Районен съд – Кърджали да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
От
изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно
основание е неправилно приложение на
материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК -
нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №25 от 28.05.2021 год., постановено по АНД №444/2021 год.,
Кърджалийският районен съд
е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400 левау на О.Х.Ю. от ***, с ЕГН **********, представител на
„МАХ 2000” ООД ***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 30.03.2021 год., в 09:16 часа, в град
Кърджали. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил О.Х.Ю. от ***, с
ЕГН **********, да заплати по сметка ОД на МВР - Кърджали юрисконсулстско
възнаграждение, в размер на 80/осемдесет/ лева.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 30.03.2021 год. се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение с АТС №***, като същото било позиционирано до
бензиностанция ,,***” в ***, където било въведено ограничение на скоростта от
50 км/час за населеното място. В 09:16 часа на 30.03.2021 год. бил заснет
движещ се в посока от град Кърджали към село Черноочене товарен автомобил,
марка „Шкода Суперб”, с рег.№***, със скорост 88
км/час, при ограничение от 50 км/час. След обработване на информацията от
заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който, като нарушител
било вписано името на касатора в настоящото производство
О.Х.Ю. от ***, с ЕГН **********, представител на „МАХ 2000” ООД ***, като предстадвител на собственика, на когото е регистрирано
посоченото МПС. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с
установена скорост от 85 км/час - превишаване с 35 км/час, съставляващо
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1. т.4 от ЗДвП, на О.Ю. било наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 400 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Районният съд е посочил,
че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от са посочени
стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното
средство, както и от това,
дали движението се осъществява
в населено място, извън
населено място или автомагистрала
и че в процесния случай, нарушението е констатирано в ***, за което се отнася ограничение на скоростта за движение в населено място
от 50 км/час. Посочил е също, че тъй
като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение с 35 км/час, е приложена санкционната разпоредба на
чл.182, ал.1, т.4 от , предвиждаща
налагане на административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева, за водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40
км/час и че следователно, деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя, е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание. Съдът
е приел, че обосновано в електронния
фиш името на жалбоподателя
е посочено като нарушител, в качеството му на управител и представляващ дружеството „МАХ
2000” ООД, доколкото същият
не е декларирал по установения
ред друго
лице да е извършило нарушението
и че жалбоподателят попада
в кръга на лицата по
чл.188, ал.1 от и затова
следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в
електронния фиш.
При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Съдът се е
обосновал, че приложеният от жалбоподателя ЕФ серия ** №***, издаден за
извършено на 02.03.2021 год. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, не обуславя
налагане на наказание за извършено нарушение при условията на повторност предвид това, че липсват доказателства същият да
е влязъл в законна сила. Съдът е посочил, че разпоредбата на т.33 от §6 от ДР
на ЗДвП определя кога нарушението е извършено повторно и че след като представилият
посочения ЕФ иска да черпи права от него, е следвало да представи
доказателства, кога го е получил, за да може да се установи, кога същият е влезнал в сила.
Съдът е посочил, че изписването в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП - „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител” е пояснение, което се отнася за процедурата по издаването на
електронния фиш, а не до установяването на нарушението с техническото средство
и че не е необходимо самото нарушение да е установено
в отсъствие на контролен
орган.
На следващо място, съдът е отбелязъл, че чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено с техническо
средство или система, без да е конкретизирано, дали същото следва да е стационарно
или мобилно и че е настъпила законодателната промяна
в ЗДвП, като след изменението в закона се предвидила възможността електронен
фиш да се издаде и когато нарушението е установено с мобилно техническо
средство, а последното било включено в обхвата на автоматизирано техническо
средство по смисъла на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, приложим във вр.
с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочил е, че към момента законодателната уредба
позволява издаване на електронен фиш както когато нарушението е установено
посредством стационарно техническо средство, така и когато е установено с мобилно
такова и че за целта била издадена и нарочна Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, както и че контролният орган в
патрулния автомобил по никакъв начин не оказва въздействие върху процеса на
установяване и заснемане на нарушението, тъй като измерването и регистрирането
на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично от мобилната система.
Тук следва да се
отбележи, че е неясно, защо въззивният съд е правил
всички тези разсъждения, при положение, че в случая нарушението е установено не
с мобилно АТСС, монтирано в патрулен полицейски автомобил, а със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабричен
№***, а освен това, в
подадената жалба до Районен съд – Кърджали не са изложени никакви твърдения и
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи
изискванията и условията за приложимост на процедурата за издаване
на електронен фиш.
По-нататък в мотивите районният съд е посочил,
че по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС/отново следва да се посочи, че използваното
в случая АТСС е стационарно преносим уред за контрол на скоростта, а не мобилно/ протокол по чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 05.03.2019 год., съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен
фиш. Съдът е приел, че няма основание да не кредитира приложената по делото
разпечатка на снимка, заснета с преносима система за контрол на скоростта на
МПС, тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес и че именно посоченият
клип доказва, че автомобилът, марка „Шкода Суперб”, с
рег.№***, се е движил със скорост 88 км/час на посочените в електронния фиш
дата, час и място. Съдът е посочил също така, че при съставянето на ЕФ са
спазени всички изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП и че са посочени:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението:
ОДМВР - Кърджали, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката и начините за доброволното й заплащане. Съдът е отбелязъл, че сред тези реквизити, на които трябва да
отговаря съдържанието на електронния фиш, не са предвидени име, длъжност,
компетенции и подпис на лицето издало фиша, датата на неговото издаване и макар
чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвиждал, че влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване било само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и
електронни фишове и не обосновавал необходимост от механично пренасяне на
правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното
постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния
фиш, както и че няма изискване, последният да има реквизитите на наказателно
постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН. Съдът е отбелязъл, че АНО е занижил
регистрираната от АТС скорост с 3 км./час, според
методическите указания за работа
с АТСС.
Така, предвид изложените съображения,
районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде
потвърден. При този изход на делото съдът
е приел също, че на основание чл.63, ал.5, във вр. с
ал.3 от ЗАНН, във вр.
с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка ОД на МВР –
Кърджали, като издател на оспорения електронен фиш, следващото се и
своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
При извършената
служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са
налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Макар че в касационната
жалба няма доводи и твърдения в тази насока, настоящият състав на касационната
инстанция намира за правилни и обосновани и в пълна степен споделя изводите на
районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила,
т.е. че са изпълнени изискванията на на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи и съответно, че не са констатирани процесуални нарушения, които да са
допуснати при издаването му от
административнонаказващия орган.
По отношение на единственото
възражение, т.е. довод, изложен в касационната жалба, свеждащ се до това, че
нарушението, установено с обжалвания електронен фиш, било извършено при повторност, която повторност не била
отчетена от административнонаказващия орган,
впоследствие и от въззивния съд, а наличието на
такава предполагало налагането на наказание по друг процесуален ред – чрез
съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, съдът в
настоящия състав намира същото
за неоснователно.
Въпреки че в тази част на решението
изложените от въззивния съд съображения не са пълни,
то тази непълнота не се отразява върху правилността на постановения краен
правен резултат. Действително, законодателят изрично предвижда
налагането на друго наказание, в случаите, когато е установена повторност на извършеното деяние. Обстоятелството, обаче,
че административно-наказващият орган е наложил наказание, без да установи повторност на извършеното нарушение, дори и да е налице
такава, не се отразява върху законосъобразността на издадения акт. Няма
законова пречка или забрана компетентният орган да наложи самостоятелно
наказание, касаещо единствено извършеното конкретно нарушение,
без при това да отчете наличието на повторност на
нарушението. В случая, в процесния Електронен фиш серия
*** №*** никъде не е отбелязано, че деянието е извършено повторно, поради което и наложеното наказание –
глоба, не е наложено в условията на повторност, т.е. и
на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, а е наложено само на основание чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП, т.е. по основния състав, която норма предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, за превишаване от 31
до 40 к./час, се наказва с глоба 400 лева.
В тази връзка следва
да се отбележи, че дали и на коя дата Електронен фиш серия ** №*** на ОД на МВР
– Кърджали, в който описано нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
02.03.2021 год., е влязъл в сила, е неотносимо към настоящото
производство по обжалване на Електронен
фиш серия ** № *** на ОДМВР - Кърджали, именно поради това, че установеното с процесния електронен фиш нарушение, не е прието за повторно и наложеното наказание не е при такова
условие, т.е. при повторност.
Отделно от това, касаторът
О.Ю. действително не ангажира надлежни и годни доказателства, включително и
пред настоящата инстанция, от които да се установи влизането в сила на посочения
в касационната жалба Електронен
фиш серия ** № *** на ОД на МВР – Кърджали, дори и
да се приеме, че той е предходно издаден, включително и за датата на неговото
връчване, както правилно това е отчетено и от решаващия състав на въззивния съд. Ясно е, че всяко твърдение изисква доказване
с надлежни по закон доказателствени средства, което е
в тежест на касатора и за което същият е разполагал с
всички законово допустими процесуални способи и възможности, от които същият не
се е възползвал. В тежест на административнонаказаното
лице е да установи възраженията, на които се позовава, тьй
като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното,
а издаденият електронен фиш е напълно редовен от формална страна. Във връзка с
горното следва да се посочи, че пред въззивния съд е
представена и е приета като доказателство справка за нарушител/водач, издадена
за касатора О.Х.Ю., с ЕГН **********, в която са
описани 31/тридесет и един/ фиша(!?),
издадени му за нарушения на различни разпоредби от ЗДвП, но в тази справка
липсва, т.е. въобще няма отразен електронен фиш с посочената серия и номер, а именно - серия ** № *** на ОД на МВР – Кърджали, още по-малко пък такъв, който да е влязъл
в сила към датана на извършване на настоящото
нарушение, а именно – към 30.03.2021 година.
На следващо място, следва да се има предвид и основният принцип в
наказателното и административнонаказателното
производство, че нарушителите не могат да черпят права от собственото си виновно
поведение и поради това да търсят благоприятни за себе си последици, като от
значение в случая е и въведената от законодателя забрана за влошаване
положението на жалбоподателя. Във връзка с това следва да отбележи, че за
нарушение, за което е наложена санкция на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
каквато е наложена в случая, ако деянието бъде квалифицирано като такова,
извършено при условията на повторност, санкцията
следва да се наложи на основание чл.182, ал.4, предл.I/първо/
от ЗДвП, която регламентира, че когато нарушението по ал.1, т.1 – т.5, ал.2 и
ал.3, т.1 – 5/настоящото нарушение е по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП/ е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, но нормата
не предвижда налагането и на наказание „лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство”, за какъвто и да е срок. От това следва, че в
конкретния случай, наложеното на касатора О.Ю. наказание
глоба, ако деянието му бе квалифицирано като извършено в условията на повторност, би следвало да е не в размер на 400 лева, а в двоен
размер, т.е. в размер на 800 лева. Пределно ясно е, че след като твърдяната повторност на нарушението, дори и да се приеме, че такава е
била налице, не е била отчетена от административнонаказващия орган, то това е много
по-благоприятно за наказаното лице, т.е. за касатора О.Х.Ю.
Същевременно, разпоредбата на чл.189, ал.4, предл.I/първо/ от
ЗДвП ясно регламентира, че „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.”. При това положение, след
като за конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП - превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 kм/час,
дори и при извършването му в условията на повторност,
не се предвижда налагане и на наказание „лишаване от право да се управлява МПС”,
то не съществува законова пречка за такова нарушение да бъде издаден електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, т.е. в двоен размер, като разбира
се, в един такъв електронен фиш задължително следва да бъдат описани и
обстоятелствата, квалифициращи конкретното деяние като извършено в условията на повторност.
Така, при това положение и предвид всичко
изложено по-горе се налага крайния извод, че касационната жалба, подадена от О.Х.Ю. от ***, представител на „МАХ 2000” ООД ***, с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и
недоказана, а обжалваният електронен фиш за налагане на глоба серия
*** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство, се явява законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на
правилата, регламентиращи издаването на електронни фишове. Предвид това, след
като го е потвърдил с обжалваното решение като законосъобразно издаден,
районният съд е постановил едно материално законосъобразно решение, постановено
при правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилна преценка на
събраните по делото доказателства, поради което и с решението по настоящото
дело, същото следва да бъде оставено
в сила.
Съдебни разноски не са претендирани
в производството пред настоящата касационна инстанция, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК
и във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№25 от 28.05.2021 год., постановено по АНД №444/2021 год. по описа на Районен
съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.