Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.02.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Румяна Григорова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4530 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 7625/ 2018
г.
на Софийски районен съд, ІІ ГО, 66 състав, поправено с решение от 16.01.2020
г., „Х.Л.“ ЕООД- *** /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на М.М. С./ЕГН **********/
на основание чл.200 КТ сумата 21 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука,
настъпила на 24.03.2017 г. на територията на предприятието на ответника, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука- 24.03.2017 г.,
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 630 лева - разноски по делото. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата М. С.е осъдена да заплати на ответника „Х.Л.“
ЕООД сумата 1 293.40 лв.-
разноски по делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Х.Л.“ ЕООД е
осъден да заплати по сметка на СРС сумата 840 лв.-
държавна такса, и сумата 84 лв.- депозит за
вещо лице
С решение от
16.01.2020 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 23.05.2019 г. чрез допълване на
диспозитива му с отхвърляне на предявения от М.М. С./ЕГН **********/ срещу „Х.Л.“
ЕООД- *** /ЕИК *******/ иск с правно основание чл.200 КТ за горницата над
сумата 21 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
трудова злополука от 24.03.2017 г.
Постъпили са въззивни жалби от М.М. С./ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 23.05.2019 г. решение-
в отхвърлителната му част и в частта относно присъдените на ответника разноски,
и на постановеното на 16.01.2020 г. решение по чл.247 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната им
и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните
по делото обезщетения по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва и
разноските по делото.
Подадена е въззивна жалба и от ответника „Х.Л.“ ЕООД- ***, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 23.05.2019 г.
осъдително решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете
по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД като неоснователни, с присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Насрещните страни
взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбите, с които е
сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са
процесуално допустими.
Разгледани по
същество, жалбите на насрещните страни са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваните
първоинстанционни решения са валидни и допустими.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановените от СРС решения и за правилни, като споделя
изложените в мотивите им съображения, обосноваващи окончателен извод за частично
уважаване на предявените от М. С.искове по чл.200 КТ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД
за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди- до размер на сумата 21 000
лв., ведно с лихва за забава от датата на злополуката, като основателни и
доказани, съответно за отхвърляне на исковете в останалата част до пълните
предявени размери, като неоснователни- чл.272 ГПК.
За да бъде ангажирана
безвиновната отговорност на работодателя, следва да бъде установено
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на чл.200 КТ:
1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ трудова
злополука, претърпяна от работника или
служителя през времетраене на трудовото правоотношение; 3/ претърпени от
работника вреди /в случая- неимуществени/; и 4/ причинна връзка между трудовата
злополука и вредата. Правопораждащият фактически състав на задължението за
обезвреда по чл.200 КТ не включва субективен елемент- вина на някой от
служителите на работодателя за причиненото на съответния работник непозволено
увреждане, поради което и такава не се търси.
Размерът на
неимуществените вреди и на дължимото за тях обезщетение по чл.200 КТ /доколкото
се касае за вземане, породено от непозволено увреждане/ се определя съобразно
правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по
делото.
Относно наличието на
горепосочените елементи от приложимия фактически състав не е налице спор между
страните. Спорни пред въззивния съд са въпросът дължи ли
се на ищцата М.
С. Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4530/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
обезщетение за претърпените вследствие
настъпилата на 24.03.2017 г. трудова злополука неимуществени вреди /болки и
страдания/ на основание чл.200 КТ, в какъв размер и налице ли са предпоставки
за неговото намаляване при условията на чл.201, ал.2 КТ, поради проявена от
служителката при настъпване на злополуката груба небрежност.
По делото не е
спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства, че считано от 30.01.2017
г. ищцата М. С.е работила по трудово правоотношение в ответното дружество,
където заемала длъжността „специалист снабдяване“, с място на работа: ДЦ „Х.Л.“ на адрес: бул.“*******в гр.
София. В длъжностната й характеристика са включени задължения, описани по
следния начин: контролира и управлява складовите наличности, като осигурява
оптимален запас от стоки и изключва възможността за ситуации, при които липсва
даден продукт; изготвя и изпраща поръчки до доставчици, комуникира с тях, следи
за точното изпълнение на поръчките; следи за навременно пристигане на
доставките до дистрибутивния център, като при възникване на проблеми
своевременно изисква информация от доставчика за причините, довели до тази
ситуация; при възникване на проблем при приемането на стоките оказва съдействие
за неговото отстраняване, като контактува с доставчиците; проверява
коректността на документите, съпровождащи доставката на стоки, и т.н.
Безспорно е по
делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че вследствие
настъпила на 24.03.2017 г. трудова злополука, станала на работното й място /на
територията на дистрибутивния център на ответното дружество/ и в работното й
време, при придвижване в складово помещение и преминаването на пътя, по който
се движи електрокар, ищцата М. С.получила травматични увреждания, изразяващи се
в „счупване на метатарзална кост, открито на десния крак“, причинени от
страничната част на електрокара. Установена е и причинната връзка между увреждането
и неблагоприятните последици от него- физически и психически болки и страдания,
понесени от ищцата. Въз основа на събраните доказателства- писмени, гласни и
заключение на съдебно- медицинска експертиза, са установени по делото и
претърпените от ищцата болки и страдания, представляващи неимуществени
/морални/ вреди.
Според представените
по делото 9 бр. болнични листа ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност през периода от 24.03.2017 г. до 23.12.2017 г., т.е. в
продължение на 9 месеца.
Съгласно заключението
на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- медицинска
експертиза, основано на приложената медицинска документация и личен преглед на
ищцата, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно
и обективно дадено, вследствие настъпилата на 24.03.2017 г. трудова злополука
ищцата получила следните увреждания: разкъсно- контузна рана по горната част на
дясно ходило е размери 12 x 12 см с неравни ръбове, увреда на екстензорните /разгъвачните/
сухожилия на втори и трети пръст на дясното ходило, открито счупване на 2- ра и
3- та предходилни кости. Лечението е проведено от ортопед- травматолог, а
предоперативно ищцата е консултирана от кардиолог и анестезиолог. Проведеното
лечение е за наместване на счупените кости и фиксирането им и за зашиване на
увредените сухожилия на 2- ри и 3- ти пръст. През периода на лечение ищцата е
изпитвала болки, които през първите три месеца са били с по- висок интензитет. При
извършения на 16.01.2019 г. преглед на ищцата вещото лице е констатирало, че по
гърба на ходилото в долната му част се вижда белег с неправилна форма и размери
приблизително 5/3 см, под нивото на кожата, сраснал в дълбочина с костите и
сухожилията. Констатирана е невъзможност за активно повдигане на пръстите, като
втори, трети и четвърти пръст не са в редица- трети пръст стои по- високо,
качен върху втори пръст. Според дадените от експерта в о.с.з. обяснения невъзможността
за повдигане на пръстите се дължи на срастване на сухожилията с пластиката /с
ново-поставената кожа/, като това е трайна последица и няма да се възстанови. С
оглед ограничения обем на движение на пръстите е възможно при пострадалата да
има затруднения в двигателната дейност, съответно по- лесна уморяемост. Според
експерта като цяло общото състояние на крака е добро, като при прегледа е
констатирано добро кръвооросяване. По отношение на възстановителния период
вещото лице е посочило, че при нормално протичане на възстановителния период-
без усложнения, срокът за възстановяване от такъв тип увреди е около 4 месеца. Провеждането
на втората операция е било задължително, тъй като металната остеосинтеза е с
Киршнерови игли и подлежи на отстраняване след необходимия срок- в случая 35
дни. Третата и четвъртата операции са проведени от лекар по пластична хирургия за
покриване на липсващата кожа в областта на раната на дясно ходило. Причината за
настъпилите усложнения- некроза на кожата по горната страна на дясно ходило, се
дължи на нарушеното кръвоснабдяване на тази част от кожата, с която е била
покрита раната. При такъв механизъм на увреждане- прегазване, освен директните
травми от притискането се получава и откъсване на кожата от подкожната тъкан в
зоната на увреждане, при което се нарушава нейното кръвоснабдяване и последваща
некроза.
Според свидетелските показания
на св. А. С.- съпруг на ищцата, непосредствено след инцидента ищцата била силно
уплашена и плачела. След първата операция не можела да се придвижва и обслужва
сама, за което той й помагал. За придвижването си ищцата ползвала и патерици,
но дълго време раната на крака не заздравявала, кракът бил продължително време
син, с некрозирала тъкан, и се наложило провеждането на четири операции. Възстановяването
продължило повече от година, като ищцата била в тежко емоционално състояние-
вечер плачела, била уплашена, изпитвала силни болки. Впоследствие станала по- страхлива,
всякакъв шум я притеснявал, променил се начинът й на живот, тъй като преди
инцидента се движела активно, но след това не било възможно да се движи често и
продължително. Към момента на разпита кракът на ищцата бил деформиран, пръстите
й били един върху друг, а раната- синя.
По въпроса за
съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е установена
константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на
чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 4530/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда
съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение на съда.
С оглед горното, при
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният
съд взе предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето на
жалбоподателката- ищец, изхождайки от характера на получените травматични
увреждания- “счупване на метатарзална кост, открито на десния крак“- според
акта за трудова злополука; установените въз основа на приетото по делото като
неоспорено от страните и възприето като компетентно и обективно дадено
експертно заключение на съдебно- медицинската експертиза обстоятелства, че
вследствие процесната злополука ищцата С.е получила травматични увреждания,
изразяващи се в: „разкъсно- контузна рана по горната част на дясно ходило е
размери 12 x 12 см с неравни ръбове, увреда на екстензорните /разгъвачните/
сухожилия на втори и трети пръст на дясното ходило, открито счупване на 2- ра и
3- та предходилни кости“/; проведените след злополуката болнично и стационарно
лечения /с продължителност от 9 месеца, считано от 24.03.2017 г. до 23.12.2017
г./; претърпените от ищцата четири операции: І- ва- за наместване на счупените
кости и фиксирането им и за зашиване на увредените сухожилия на 2- ри и 3- ти
пръст; ІІ- ра- за отстраняване на метална остеосинтеза с Киршнерови игли,
подлежаща на отстраняване след необходимия срок от 35 дни; ІІІ- та и ІV- та: извършени
от лекар по пластична хирургия- за покриване на образувалия се дефект на кожата
/липсваща кожа/ в областта на раната на дясното ходило; настъпилите усложнения-
некроза на кожата по горната страна на дясно ходило, дължащи се на нарушеното
кръвоснабдяване на тази част от кожата, с която била покрита раната; периодът
на лечение на контузиите и настъпилите от тях последици за здравето на ищцата,
вкл. настъпилото необратимо състояние- невъзможност за повдигане пръстите на
увредения крак; продължителността на понесените във връзка с травмата болки и
интензивността им /интензивни през първите 3 месеца след злополуката/;
настъпилите след травмата затруднения при самообслужването на ищцата, последвалите
затруднения в двигателната й активност и по- лесна уморяемост; начинът на
причиняване на травмата- в резултат на прегазване от електрокар /от страничната
част на електрокара/; възрастта на пострадалата- на 40 г.- възраст към датата
на злополуката; а също и преживените страдания от психическо естество, свързани
със злополуката и получената травма /силен стрес и дискомфорт, тежко
емоционално състояние- вечер плачела, била уплашена, изпитвала силни болки,
станала по- страхлива/, установени въз основа на свидетелските показания на св.
С., които в случая следва да бъдат взети предвид /и при условията на чл.172 ГПК/ като обективни и представящи непосредствени впечатления от състоянието на
ищцата, следващо процесната злополука. При съобразяване на горните
обстоятелства, за претърпените болки и страдания от физическо и психическо
естество съобразно диспозитивното начало, по преценка на настоящия съд на ищцата
М. С.следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35
000 лв. общо, отговарящ на принципа на справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД,
каквото е и определеното от първоинстанционния съд обезщетение.
Това обезщетение, по
преценка на настоящия въззивен съд, подлежи на намаляване при условията на
чл.201, ал.2 КТ, на който жалбоподателят- ответник се позовава, и според който
отговорността на работодателя за обезщетяване на вредите от настъпила трудова
злополука може да бъде намалена, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Съобразявайки събраните в тази
насока доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства,
съдът намира, че с поведението си на 24.03.2017 г. ищцата С.действително е
допринесла за настъпване на трудовата злополука, в следствие на която е получила
горепосочените увреждания, като субективното й отношение следва да бъде
квалифицирано като груба небрежност при изпълнение на произтичащите от
сключения с ответника трудов договор задължения по смисъла на чл.201, ал.2 КТ,
налагащо намаляване на дължимото обезщетение.
Небрежността като
понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на
дължимата грижа. За да е налице груба небрежност, следва служителят да не е
положил грижата, която и най- небрежният не би положил, при проявена липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност, т.е. да е съзнавал настъпването на вредоносните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати.
Установената по
приложението на чл.201, ал.2 КТ съдебна практика приема, че грубата небрежност
е тежко нарушаване на дължимата грижа. Такова поведение е правно укоримо,
защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако е положил
дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането,
това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото
обезщетение. Нарушението на правилата за безопасност на труда от пострадалия,
който, извършвайки определени действия в нарушение на тези правила, е
предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено
се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, съставлява
основание за намаляване на обезщетението само, ако е налице виновно допринасяне
от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано
субективно отношение /груба небрежност/, за чието наличие преценката е
конкретна и зависи от фактите по делото /в този смисъл: Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/ 2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение от 21.06.2011 г. по
гр.д.№ 1248/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение от 14.01.2010 г. по гр.д.№
298/ 2009 г. на ВКС,
ІV ГО; Решение № 79 от
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 4530/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
27.02.2012 г. по гр.д.№ 673/ 2011 г. на ВКС,
ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Основателно, при събраните по делото доказателства, се
явява възражението на работодателя- ответник за намаляване на обезщетението по
чл.200 КТ, поради наличен принос на ищцата за настъпване на увреждането в
резултат на проявена груба небрежност.
Дължимото от
ответника- съгласно чл.154, ал.1 ГПК, доказване на обосноваващите възражението
за съпричиняване на служителя поради груба небрежност при изпълнение на
работата, факти и обстоятелства е главно и пълно, каквото в случая е успешно
проведено в процеса. При установените по делото механизъм на злополуката и
поведение на служителката при настъпването й се налага приемането на извод, че
е налице груба, а не обикновена небрежност, в който случай следва да бъде
постановено намаляване отговорността на работодателя при условията на чл.201,
ал.2 КТ. Тъй като работодателят е ангажирал безспорни доказателства,
установяващи груба небрежност на служителя, нарушение на правилата за работа и
правилата за безопасност на работното място, следва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл.201, ал.2 КТ /Решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр.д.№ 757/
2012 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр.д.№ 5074/ 2013 г. на
ВКС, ІV ГО; Решение № 310 от 27.01.2014 г. по гр.д.№ 1145/ 2012 г. на ВКС, ІІІ
ГО/.
Въз основа на
събраните в тази насока писмени и гласни доказателства /служебна бележка № 274/
1.02.2017 г., неоспорена от ищцата; протокол на комисия от НОИ- ТП- София- град
от 29.11.2017 г., свидетелски показания на св. П.и св. Д./, преценени съвкупно,
правилно е обоснован извод от първоинстанционния съд, който въззивният съд
споделя, за проявена от ищцата груба небрежност при изпълнение на трудовите й
задължения на 24.03.2017 г., която е допринесла за настъпване на злополуката.
Според
доказателствата при постъпването й на работа на 1.02.2017 г. ищцата С.е
преминала начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана. Приложената от ответника в тази връзка служебна бележка /л.89 от делото
на СРС/ е подписана от ищцата, която не я е оспорила, поради което и същата има
материална доказателствена сила и й е противопоставима.
Съгласно
представената от ответника Инструкция за безопасна работа в складови помещения,
на територията на склада, независимо от причината и характера на извършваната
дейност, всички лица трябва да носят светло-отразителни жилетки, като
движението на хора и транспортни средства следва да се извършва е повишено
внимание. При пресичане пътя на транспортните средства работещите са длъжни да
се огледат за наличие на такива, за да осигурят тяхното преминаване. Съгласно
т.9 от действащите в ответното дружество Правила за вътрешен ред и хигиена,
служители, които не са в униформа /включително защитни обувки/, няма да бъдат
допускани в склада. Според дадените от свидетелите Цв. П.и Ив. Д.- служители на
ответника, свидетелски показания, посочените инструкция и правила са били
поставени на видно място, както в самия склад, така и в стаята за почивка,
намираща се непосредствено преди входа за склада, т.е. ищцата е била запозната
с тях. Същевременно светло-отразителните жилетки и обувки са били в наличност и
на разположение на влизащите в склада служители. Следва да се отбележи в тази
връзка, че доводът за липса на съпричиняване, основан на твърдението, че
работодателят не бил осигурил светлоотразителни жилетки и предпазни обувки за
влизащите в склада външни лица- служители и външни посетители, поради което и
ищцата влязла в склада без такива, е въведен за първи път във въззивната жалба,
поради което и не подлежи на разглеждане от въззивния съд /арг. чл.266, ал.1 ГПК/.
Освен горното св. П.и
Д. свидетелстват, че складът в ответното дружество се състоял от осем коридора
с разположени в тях стелажи, от едната му страна били разположени рампите за
приемане на товарите, а от другата страна се намирал входът за офиса. Стоката
се доставяла на колички, като пренасянето на стоката между стелажите до камионите
ставало посредством електрически колички и електрокари. Последните се движели
по всички коридори, с изключение на зоната за приема, за което имало и
обозначения. Двамата свидетели сочат, че достъп до склада имали всички складови
служители, за които имало изискване винаги да са със специално облекло и
обувки, като достъпът им до склада бил посредством специално издадени им за
това карти. Не всички служители имали свободен достъп до склада, а достъпът бил
индивидуален- само за определени служители. Когато друг служител /извън
складовите работници/ или външно лице влизали в склада, следвало да са облечени
със светлоотразителни жилетки и защитни обувки, каквито се намирали в офиса за
администрацията за склада, находящ се преди входа. Относно организацията на работа
св. П.и Д. сочат, че стоките в склада се приемали от складовите работници, като
несъответствието между поръчаната и доставената стока се констатирало от
складовия работник, който приема стоката, и при констатирано такова складовият
работник уведомявал специалист- снабдяване по телефона. Специалист- снабдяване
не приемал стоката, нито описвал същата.
Преценени при
условията на чл.172 ГПК, тези свидетелски показания следва да бъдат взети
предвид при формиране изводите на съда по съществото на спора, тъй като са
логични, последователни и взаимно кореспондиращи си, като кореспондират и на
останалите събрани в процеса доказателства. Освен това не са опровергани от
други събрани по делото доказателства.
В приложения по
делото Протокол № 78/ 29.11.2017 г. за резултатите от извършеното разследване
на злополуката, станала на 24.03.2017 г., съставен от комисия от НОИ- ТП-
София- град, е посочено, че злополуката е станала в склад на „Х.Л.“ ЕООД, ***-
зона за прием, около 10.30 часа на 24.03.2017 г., като са направени констатации
от разследващата злополуката комисия, че: отклоненията на пострадалата
служителка се изразяват в придвижване в складовото помещение между количките с
вече приготвена стока и внезапно изскачане на М. С.на пътя, по който се движат
електрокари и електрически колички; че С.е извършвала физическа проверка на
доставено количество стока от доставчик,
което не е част от
нейните
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 4530/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
задължения; че следенето и контролът на
доставената стока от страна на специалист „снабдяване“ се извършва документално
и чрез складови програми; а също и че се касае за влизане в складово помещение
без разрешение от прекия й ръководител или отговорника на смяна, неносене на
светлоотразителна жилетка и предпазни обувки.
Не е спорно по
делото, че при посещението в склада в деня на злополуката С.не е била със
светлоотразителна жилетка и предпазни обувки. Няма безспорни данни и
доказателства за причината на посещението й в склада, което според включените в
длъжностната й характеристика трудови функции не представлява част от същите. Анализът
на длъжностните й задължения като специалист „снабдяване“ обосновава извод, че следенето
и контролът на доставената стока се извършва документално, без да изисква
посещение и работа в склада. Тъй като не се установява наличието на основание
за влизането й в склада на посочената дата, като независимо от това и от
запознаването й с правилата за безопасност, задължаващи я да носи
светлоотразителна жилетка и предпазни обувки, при влизането си в склада същата
е била без предпазно облекло, задължително за служителите на дружеството и за всички
посетители в склада, налага се извод, че е проявила груба небрежност при
изпълнение на трудовите си задължения, за която правилно е прието от
първоинстанционния съд, че е основание за признаване на съпричиняване при 40 % участие
на ищцата.
С оглед проведеното
от страна на ответника доказване следва да се приеме, че ищцата е можела да
предвиди, че при влизането й в процесния склад без необходимост и без предпазно
облекло- светлоотразителна жилетка и предпазни обувки, могат да настъпят
вредоносни последици за нея с характера на действително настъпилите, които се е
надявала, че няма да настъпят или че ще може да ги предотврати.
Правилно е прието при събраните по делото
доказателства, че въпреки, че е била запозната с действащите в ответното
дружество Инструкция за безопасна работа в складови помещения и Правила за
вътрешен ред и хигиена и е била надлежно инструктирана за безопасна работа, ищцата
не е изпълнила задълженията си по чл.12б, т.6 КТ, като не е спазила правилата
за здравословни и безопасни условия на труд и е допуснала груба небрежност при
изпълнение на трудовите си задължения, което поведение е в причинно- следствена
връзка с настъпилата трудова злополука, обосноваваща извод за съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 40 %.
Въззивният съд
споделя изводите на СРС за обема на съпричиняването- в съотношение 40/60 % за служителя,
с оглед на което и определеното обезщетение за неимуществени вреди правилно е
редуцирано от 35 000 лв. на 21 000 лв., каквото обезщетение по чл.200 КТ е присъдено на ищцата, като искът за горницата до пълния претендиран размер
от 50 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
При тези съображения,
предвид приетите от настоящата въззивна инстанция изводи, искът по чл.200, ал.1 КТ е основателен за сумата 21 000 лв., а за разликата до пълния предявен по
делото размер от 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен. Сумата 21 000 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо
естество/, правилно е присъдена на ищцата, ведно с лихви за забава от датата на
увреждането /чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й изплащане.
Предвид горното,
поради неоснователност на релевираните в жалбите на насрещните страни доводи за
неправилност на обжалваното решение и поради съвпадане на приетите от двете
съдебни инстанции изводи по съществото на спора постановените от СРС решения
/второто по чл.247 ГПК/, които са правилни, следва да бъдат потвърдени.
Предвид отхвърлянето
на подадените от насрещните страни въззивни жалби, разноски по чл.273 вр.
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК с настоящото въззивно решение не следва да им бъдат
присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.05.2019 г., постановено по
гр.д.№ 7625/ 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 66 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.01.2020 г. по чл.247 ГПК,
постановено по гр.д.№ 7625/ 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 66 състав.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.