О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
17.06.2019 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на седемнадесети юни 2019 г. в състав
СЪДИЯ:
разгледа гр. дело № 1531 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 127 от СК, предявен от И.Й.Н. *** срещу П.Г.С. ***, с
предмет упражняването на родителските права върху общото им дете Габриела
Петрова Стоичкова, родена на *** г.
Иска се възлагане на упражняването на
родителските права върху детето на ищцата и определяне на местоживеенето на
детето при нея, определяне на режим на лични отношения на ответника с детето –
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца и 14 дни през лятото, и
осъждане на ответника да заплаща издръжка в размер 250 лв. месечно, считано от
предявяването на иска.
В исковата молба се твърди, че страните
са живели на съпружески начала в дома на ответника в с. Казичене, като в същия
имот живеели и неговите родители. Първоначално живеели добре, родило им се
дете, за чието отглеждане помагали и родителите на двете страни. В края на 2018
г. обаче отношенията на страните се променили – настъпило отчуждение, което
според ищцата се дължало на поведението на ответника – той изпитвал ревност към
нея, не ѝ позволявал да излиза и да се вижда със свои приятели, известно
време тя дори не работела по негово настояване. На рождения си ден той ѝ
ударил шамар пред гостите, което затвърдило у нея решението за раздяла, и от
началото на м. април ищцата и детето заживели при майката на ищцата в гр.
Пазарджик. Ищцата твърди също, че освен поведението към нея, укоримо било
поведението на ответника и в други отношения – той посещавал редовно игрални
заведения в гр. София, където проигравал голяма част от заплатата си, проиграл
и сума в размер около 800 лв., получена при залагане на златни гривна и обици
на детето. Поради изложеното, както и поради това, че ответникът бил осъждан за
престъпление от общ характер и за нанасяне на телесна повреда, ищцата счита, че
той не притежава моралните качества, нужни за възпитаването на детето, което
при това е силно привързано към майка си. Иска се възлагане на упражняването на
родителските права на нея и определяне на издръжка в размер 250 лв. месечно,
които могат да се заплащат от ответника – той работи като багерист и сам е
казвал, че получава възнаграждение около 2200 лв. месечно. В същото време
ищцата работи с нетно възнаграждение 860 лв. и в момента, откакто не живее в с.
Казичене, е в неплатен отпуск.
Представят се писмени доказателства.
Иска се разпит на двама свидетели и поставяне на ответника по реда на чл. 176
от ГПК на въпроси, свързани с доходите и имуществото му. Прави се искане и за
привременни мерки по отношение на упражняването на родителските права.
Постъпил е отговор от ответника. Той
прави възражение за неподсъдност на делото на Пазарджишкия районен съд, тъй
като неговият постоянен адрес е в района на Софийския районен съд. Подсъдността
на този вид дела обаче съобразно чл. 127, ал. 2 от ГПК се определя от настоящия
адрес на детето и възражението за неподсъдност на делото е неоснователно.
Ответникът оспорва исковете изцяло.
Отрича твърденията на ищцата за поведението му по отношение на нея – ревност,
забрани и удар по лицето на рождения му ден, като заявява, че никога не е
посягал да удари нито ищцата, нито друга жена. Счита за недоказани, а и нямащи
отношение към спора, и твърденията, свързани с игрални заведения, като твърди,
че не той, а ищцата е тази, която залага вещи и взема неразумно потребителски
кредити, което е ставало причина ответникът да бъде търсен от събирачи на
вземания. Отрича да е бил осъждан за престъпления от общ характер и представя
като доказателство свидетелство за съдимост. Всички тези твърдения според него
се правят с цел той да бъде очернен и да се създаде у съда предубеждение спрямо
него. Оспорва още твърдението за привързаност на детето към неговата майка
(ищцата) – счита, че тя се държи към него по нечовешки начин, постоянно го бие
и му се кара. Представя съдебно-медицинско удостоверение от м. април 2019 г. за
констатирани наранявания по детето, за които то било съобщило, че майката го е
била. Заявява, че оспорва твърдението на ищцата за собственото ѝ трудово
възнаграждение, оспорва и твърдението за трудовото възнаграждение на ответника,
което според него е значително по-ниско, видно от представеното копие от трудов
договор. Твърди, че ответницата била „безотговорна майка“, няма изградени
трудови навици и е отказвала да работи, като не е участвала и с един лев в
плащането на сметките, храната и издръжката на детето. Твърди, че има данни, че
в момента ищцата живее не при майка си на посочения адрес, а под наем в ромски
квартал, където е завела и детето, и това го изправя пред опасност от
маргинализиране и усвояване на негативни навици, ще повлияе лошо на формирането
на детето като полезен за обществото и спазващ общоприетите норми и закони
гражданин. Според него с липсата на трудови навици и безотговорното финансово
поведение на ищцата детето ще бъде постоянно в риск. Счита, че ако тя случайно
започне работа, което според него е малко вероятно, детето щяло да бъде
изоставено на неясно чии грижи. Твърди, че ищцата не разполага с битови условия
за отглеждането на дете, за разлика от него самия, който имал наето подходящо
жилище и може да разчита на помощ от роднини, с които живее, а не на последно
място разполага и с време да води и взема детето от детска градина. Счита, че
зад орязания режим на лични отношения, който ищцата предлага, ясно прозирало
желанието ѝ да отдалечи детето от бащата, като тя усърдно и целенасочено
работела, за да се стигне до режим на родителското отчуждение. Заявява още, че
от 22.04.2019 г. до момента на депозиране на отговора то отново се отглежда от
бащата след неколкоседмично пребиваване при нея. Тя не се била интересувала как
е детето, вкл. в период, когато е било болно, а идвала пред дома на бащата само
за да прави скандали. Заявява, че не са представени никакви доказателства за
нуждите на детето, затова всеки размер на издръжката над минималния от 140 лв.
би бил необоснован.
Ответникът предявява насрещен иск за
възлагане на упражняването на родителските права на него и определяне на режим
на лични контакти – всяка първа и трета събота и неделя, 20 дни през лятото, 10
дни през зимата и три дни на Коледа или Нова година, както и в деня след
рождения ден на детето, тъй като детето имало интерес от възможно
най-пълноценен контакт с майка си, макар според ответника тя да била по-скоро
заплаха за него и извършител на домашно насилие. Иска се осъждането ѝ да
заплаща издръжка в размер 140 лв. месечно. предвид липсата ѝ на постоянни
доходи. Прави се искане и за привременни мерки по всички въпроси.
Ответникът представя писмени
доказателства, прави искане за разпит на трима свидетели и възразява срещу
искането на ищцата за разпит на свидетели и поставяне на въпроси по реда на чл.
176 от ГПК, тъй като въпросите се отнасят до факти, които могат да бъдат установени
с писмени доказателства, а и е в нейна тежест да ги докаже, а за свидетелите не
е ясно кои са и какви факти ще установяват.
Всяка от страните следва да докаже
твърденията си за фактите, от които прави извод, че е в интерес на детето
родителските права да се упражняват от съответния родител. Ищцата носи тежестта
да установи размера на доходите на ответника, който твърди.
Допустими са доказателствените искания
на страните. Искането за разпит на свидетели и от двете страни следва да е
придружено с посочване на свидетеля и на обстоятелствата, които той ще
установява, което може да се направи и в съдебно заседание. Обстоятелството, че
ищцата носи тежестта да установи доходите и имуществото на ответника, не само
не е пречка за поставяне на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, а напротив –
това е един от начините, по които тя може да поиска събиране на доказателства.
Не се твърди от никоя от страните ответникът да има и други деца, а изявление
за размера на дохода си той е направил с отговора, но няма пречка да му бъде
поставен третият въпрос – дали има друго имущество, от което да може да
реализира доходи, ако той не отговори писмено или по друг начин и на този
въпрос.
Макар в производство като настоящото
съдът да се произнася по предоставянето на упражняването на родителските права
на едната или другата страна и без изрично искане или предявяване на насрещен
иск от ответника, след като е предявен формално насрещен иск, следва да се даде
възможност на другата страна да даде отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
По изложените съображения и на осн.
чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането за
изпращане на делото по подсъдност на Софийския районен съд.
Приема представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства – по опис.
Да се изиска социален доклад от Дирекция
„СП“ – Пазарджик и от Дирекция „СП“ – „Младост“, София.
Дава възможност на страните да доведат
свидетели.
Насрочва съдебно заседание по исканията
за привременни мерки на 12.07.2019 г. от 14,30 ч.
Препис от определението да се връчи на страните,
а на ищцата – и от отговора, като ѝ се укаже, че може да представи
отговор по предявения насрещен иск.
В частта, с която се отказва изпращане
на делото по подсъдност, определението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ответника.
СЪДИЯ: