№ 450
гр. Велико Търново, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110200936 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. Велико Търново, представлявано по
пълномощие от адв. С. Г. от САК, против Наказателно постановление № 644884-F651746 от
29.06.2022 г. на и. д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗС/ и на основание чл. 74, ал. 1 от същия закон
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 448.92 лв. Претендира се
негова отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата. Депозирано е писмено такова от пълномощника му.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и приобщените по делото
доказателства, немери за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с Акт за установяване на
административно нарушение № F651746 от 05.05.2022 г., съставен при условията на чл. 40,
ал. 4 от ЗАНН в отсъствие на свидетели.
Според констатациите на АУАН на 24.02.2022 г. от Агенцията по вписванията (АВ),
1
с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на Централно управление на Национална
агенция за приходите били предоставени списъци - извадки на лица, които не били
изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСч, а именно не били подали в
срока до 30.09.2021 г. заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на годишен финансов отчет
за 2020 г.
На 26.04.2022 г. в ТД на НАП Велико Търново, при извършена документална
проверка на цитираното писмо и списъците към него се установило следното, че
дружеството – жалбоподател, в качеството си на задължено лице съгласно чл. 38 от Закона
за счетоводството (ЗСч) не било изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски
регистър на годишния финансов отчет за 2020 г. в законоустановения срок - до 30.09.2021 г.,
с което нарушило разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Като дата на извършване на
нарушението е посочен 01.10.2021 г.
Към момента на съставяне на АУАН, дружеството било подало заявление №
20220418193819 за вписване и представяне за обявяване на ГФО за 2020 г. в Търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията.
"***" ЕООД било подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. с вх. №
0400И0283207/30.06.2021 г., в която за отчетния период били декларирани нетни приходи от
продажби в размер на 448 928.19 лв.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството, а АУАН е издаден при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, тъй като
нарушението било установено въз основа на официален документ - писмо от Агенцията на
вписвания.
Горната фактическа обстановка потвърждава по един безспорен и категоричен начин
от приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и между
страните.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
неоснователна.
АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на ТД на
НАП - гр. Велико Търново, съгласно заповед № 3МФ-644/28.08.2020 год. на Министъра на
финансите.
Относно приложението на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило
2
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Безспорно е, че същото е търговец по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 2, т. 1 от ЗСч и като
такъв е бил адресат на задължението за заявяване за вписване и представяне за обявяване в
Търговския регистър на ГФО на дружеството за 2020 г., но не е изпълнил същото в срок.
Към момента на извършване на нарушението срокът по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч е бил 30
септември 2021 г. Нарушението е извършено на 01.10.2021 г. – първият ден след изтичане на
законоустановения срок за подаване на заявление за вписване на ГФО за 2020 г.
Тъй като в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан.
В случая правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството, където е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическо лице,
при неизпълнено задължение във връзка с дейността по чл. 38 от Закона за счетоводството.
Предвидена е имуществена санкция в размер от 0,1 до 0, 5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. Санкцията е определена в минималния предвиден от законовата норма
размер, като административно наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че
нарушението е първо и от него не са произлезли вредни последици, които макар и
несъставомерни имат значение с оглед индивидуализиране на наказанието. Правилно е
определена санкцията, тъй като видно от ГДД по чл. 92 от ЗПКО за 2020 год., дружеството е
декларирало нетни приходи от продажби в размер на 448 928.19 лв.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че нарушението е маловажно.
Нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството по своя характер е формално
и наличието на вредни последици за обществените отношения не е елемент от фактическия
му състав. Деянието, не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да
възникне административнонаказателна отговорност за неподалия заявление и не представил
за вписване в Търговския регистър ГФО в предвидения от закона срок. Законодателят е
отчел повишената степен на обществена опасност на такъв вид нарушения, предвид това, че
установяват неблагоприятни икономически условия за останалите участници в търговския
оборот. Публичността на финансовото състояние на всеки такъв субект, е гаранция за
възможностите му да поема, и изпълнява задължения по настоящи и бъдещи договори с
другите участници в търговския оборот. В настоящият случай допуснатото от страна на
жалбоподателя нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Законодателят е предвидил
значителна по размер санкция за това неправомерно поведение – имуществена санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв., което говори за
неговата преценка за високата степен на засягане на защитените обществени отношения.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
3
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК на Централно управление на Национална агенция за приходите следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.
Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 644884-F651746 от 29.06.2022 г. на
и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на дружество „***“ ЕООД гр.
Велико Търново, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложена
имуществена санкция в размер на 448.92 лева, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. Велико Търново да заплати на ЦУ на НАП гр. София
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията, пред Административен съд гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4