Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на първи декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Н. Г.,
като разгледа гр.д. № 969 по описа на
ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Производството е
образувано по постъпила искова молба от И.И.И. против
В.С.И. за допускане на развод по реда на чл. 49 СК.
Ищцата твърди,че с
ответника сключили граждански брак с акт № 0025/27.02.2019 г. на Община Враца.
От брака нямат деца.Поредността на настоящия брак е
втори за всеки от страните. Посочва, че след като сключили брака живеели в
различни градове в страната, като работили за кратко в чужбина. Нямат семейно
жилище, по смисъла на §1 от ДР на СК. В гр. Враца живеели в апартамент, останал
в съсобственост с бившия й съпруг, след прекратяване на брака, находящ се в ***, който впоследствие продали. Твърди, че
през месец ноември 2019 г. съпругът й напуснал града, като оттогава не се е
връщал и не се е свързвал с нея. Няма информация за настоящия му адрес, както и
никакви контакти с него. Фактическата раздяла между тях продължавала оттогава.
Доколкото й е известно, ответникът пребивава предимно в гр. София.Навежда
твърдения, че брачната им връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание. През краткото време от сключването му, бракът съществувал само
формално, поради което и следва да бъде прекратен. С оглед обстоятелството, че
ответникът напуснал доброволно града, в
който живеели и е преустановил контакта с ищцата, то той с това си поведение е
прекъснал съществуването на брачната ни връзка, което допринесло за пълно
отчуждение помежду им.Посочва също така, че по време на брака не са придобили
недвижими имоти, както и движими вещи.Желае след развода да носи фамилното си име
отпреди брака – Г.
Въз основа на
изложеното се отправя искане съдът да приеме, че брака е дълбоко и непоправимо
разстроен и да прекрати същият, като с решението си да обяви ответника за виновен за разстройството на брака.
В срочно подаден
отговор, ответникът, чрез назначения му особен представител - адв. Ц.М. оспорва основателността на иска,
както и изложените твърдения в исковата молба.Счита, че от изложените в
исковата молба факти и обстоятелства не се установява по безспорен начин
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.Оспорва изложеното
твърдение, че вина за разстройството на брака има ответника.Твърди, че ще си
ползва от доказателствата представени от ищцата и няма да сочи други.
След преценка на събрания доказателствен
материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения
дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак №
0025 от 27.02.2019 г., съставен в гр.
Враца, И.И. Г. и В.С.И. са сключили граждански брак,
като след брака съпругата приела фамилното име на съпруга - И..
От брака си
страните нямат деца.
В
съдебно заседание е разпитан свидетелят И. Г. И. /баща на ищцата/. В показанията си посочва, че
дъщеря му и съпругът й сключили брак в началото на 2019 г. В края на 2019
година той се изнесъл от квартирата, където живеели. Квартирата не си спомня на
кой адрес е, но било в гр.Враца, ***. Ходил
у тях, но не помни точно адреса. Намирало се някъде към РУМ. Оттогава не
се е обаждал, не се е появявал, не поддържат връзка с дъщеря му.посочва също
така, че причината, за да се изнесе съпругът на дъщеря му, не я знае. Той не
ходел на работа, не знае с какво се занимавал съпругът на дъщеря му. Не знае
дали е помагал на дъщеря му, но знае, че не
внасял пари в къщата. Много пъти свидетелят и съпругата му са помагали
на съпрузите. Той не бил от най-добрите моралисти и да й е помагал много
морално, морална подкрепа не е имало от
негова страна към дъщеря ми. Не му е известна причината, поради която той
напуснал града. Изяснява, че не е посещавал често семейството на дъщеря му, не е
било всеки ден, но се виждали в месеца
веднъж или два пъти. Съпругът на дъщеря му изчезнал, не знаят къде е и нямат
връзка с него. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, като съобразява
евентуалната му заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК. Същите са
последователни, логични и непротиворечиви.
При така установените фактически данни съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при
условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 49, ал. 1 СК за
прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство, както и иск по чл. 53 СК за фамилното име на съпругата след
развода.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
От доказателствата по делото е установено, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им
липсва взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и
дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото гласни
доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че
страните не живеят като съпрузи и е налице липса на съвместна грижа за дома. От
ноември 2019 г. страните са във фактическа раздяла. Оттогава те не полагат общи
грижи за семейството, нямат общо домакинство и семеен бюджет. Между тях няма
взаимно уважение и разбирателство, тъй като липсват доверие, хармония,
съгласуваност, взаимна привързаност, всестранно внимание и грижа един към друг.Нещо
повече, липсват каквито и да е контакти и взаимоотношения помежду им, като
ищцата изобщо не знае къде е местонахождението на съпруга й. При това положение
съдът достигна до извода, че бракът е формален, лишен е от дължимото се според
морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което
следва да бъде прекратен. Предвид всичко изложено, запазването на брака би било
вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. При
това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде
заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.
Не може да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че вината за състоянието на брачната връзка е изцяло на ответника. В това отношение не се събраха никакви доказателства. Само по
себе си обстоятелството, че ответникът
е напуснал жилището не може да обоснове извода, че вината е изцяло негова.По – конкретно не се ангажираха доказателства относно обстоятелството, каква е причината за раздялата между съпрузите.В показанията си разпитания свисдетел посочва, че не му е известна причината, поради която ответникът напуснал града.
Не следва да се пренебрегава и обстоятелството, че ищцата не ангажира доказателства, че е направила опит да потърси съпруга си, както и да заздрави брачната връзка. Нещо повече,
самата ищца в исковата молба излага твърдения, че през краткото време
от сключването му, бракът съществувал само формално, поради което това състояние
на брачната връзка не може да бъде вменено в изключителна вина на
ответника.
Изложеното напълно дава основание на съда да прецени, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
а вина за това имат и двамата съпрузи. Те не са проявили разбиране
във взаимоотношенията си,
не са проявили и не проявяват
желание за разумен диалог с цел запазване на брачната връзка и добри взаимоотношения помежду си.
По иска по чл. 53 СК:
На
основание чл. 322, ал. 2 ГПК с
решението по иск за развод
съдът задължително се произнася и по небрачния иск
за фамилното име на съпрузите.
Ищцата е заявила желание след прекратяване
на брака да носи предбрачното
си фамилно име Г.. От представеното удостоверение
за сключен граждански брак се установи, че
именно това е предбрачното й фамилно име, като искането
за неговото възстановяване следва да бъде уважено
на основание чл. 326 ГПК вр.
чл. 53 СК.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК при липса на
установена по делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от
тях, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 ТДТССГПК съдът определя
държавна такса в размер на 50 лв. за решаване на делото, вносими
поравно от страните/по 25,00 лв. всеки от тях/.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между И.И.И.,
ЕГН ********** и В.С.И., ЕГН **********, сключили граждански брак на 27.02.2019
г. в гр. Враца, общ. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 0025
от 27.02.2019 г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване
на брака съпругата И.И.И., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име – Г..
ОСЪЖДА на основание чл.
6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда
на ГПК и чл. 329, ал. 1 ГПК И.И.И., ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.
Враца сумата от 25,00 лв., представляваща
държавна такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по реда на ГПК и чл. 329, ал. 1 В.С.И., ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка Районен съд гр.
Враца сумата от 25,00 лв.,
представляваща държавна такса при решаване на делото.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: