Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260004
гр. Ботевград, 10.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия **** гражданско дело No 432 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “****” АД, гр. София, чрез пълномощника си твърди, че на 23.08.2007
г. е подписан Заявление- договор за издаване на кредитна карта American express
между “****” АД като картоиздател и ответника Д.К.Й., като картодържател, по
силата на който й е предоставил кредитна карта с кредитен лимит от 10000.00 лв.
С подписване на договора картодържателят е декларирала, че е запозната с Общите
условия за издаване и използване на кредитната карта American express и ги
приема. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Общите условия, картоиздателят
изпраща на картодържателя всеки месец месечно извлечение, в което се отбелязват
всички извършени операции за предходния месец, както и всички други сделки на
картодържателя. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Общите условия, картодържателят може
да изплати задължението си в срока, определен в месечното извлечение.
Задължението може да се изплати изцяло и без начисляване на лихви, с изключение
на задълженията, възникнали при теглене на суми в брой, или да се изплати на
части, като картодържателят трябва да изплати най-малкото минимална месечна
вноски, както и всички задължения, за които е в забава и всяка сума, с която е
превишил разполагаемия си кредитен лимит. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Общите
условия, при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в
месечното извлечение, картодържателят дължи на картоиздателя обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху дължимите от него плащания. По силата
на чл. 12, ал. 1 от Общите условия, за предоставяне и управлението на кредита и
другите услуги, обвързани с ползване на картата, картодържателят се е задължил
да плаща възнаграждение, като конкретните дължими суми за услугите се посочват
в месечното извлечение. Неизменна част от Общите условия е Приложение,
определящо размера на различните такси, лихви, условия и дневни лимити за
транзакции, дължими от картодържателя към картоиздателя към момента на
подписване на договора за издаване на кредитна карта. Така страните по договора
са договорили дължимост на годишна такса за обслужване – 45 лв.; такса при
надвишаване на кредитния лимит – 5%; годишен лихвен процент – 17,9% и др.
Поддържа, че поради неизпълнение от страна на картодържателя на задълженията
му, произтичащи от подписаното Заявление- договор за издаване на кредитна карта
American express, изразяващо се в неплащане на плащания по месечни извлечения,
на основание чл. 23 във вр. чл. 23, ал. 1 от Общите условия към договора и чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, банката е обявила целия кредит за изцяло предсрочно изискуем,
като предсрочната изискуемост е обявена на ответника чрез изпращане на
покана-уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. След
уведомлението за предсрочна изискуемост, ответникът не е погасила задълженията
си. По подадено от банката заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК РС- Ботевград е
издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение No 378 от 21.01.2019 г. по ч.
гр. д. No 101/2019 г. Поради подадено от длъжника възражение, ищецът предявява
установителния иск за вземанията си. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията на ищеца, както следва: 9238.86
лв. – главница, ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до изплащане на
вземането; 1638.18 лв. – договорна лихва за периода от 31.08.2007 г. до
06.09.2018 г.; 1069.54 лв. – наказателна лихва за периода от 31.08.2007 г. до
15.01.2019 г.; 114.00 лв. - натрупани такси за периода от 31.08.2007 г. до
15.01.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът- Д.К.Й. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен
отговор и не е взела становище по исковете. В съдебно заседание ответникът,
чрез пълномощника си, оспорва исковете. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. Твърди, че не е налице реално уведомяване за обявяване
на предсрочна изискуемост.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото
заверено копие на ч. гр. д. No 101/2019 г. на Районен съд – Ботевград, че по
заявление на ищеца от 17.01.2019 г., подадено по поща с клеймо от 16.01.2019
г., съдът е издал заповед No 378 от 21.01.2019 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е
разпоредил длъжникът Д.К.Й. да заплати на заявителя “****” АД, гр. София
сумата-главница от 9238.86 лв., представляващa парично задължение по Договор за
издаване на кредитна карта American express от 23.08.2007 г.; сумата от 1638.18
лв., представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2007 г. до 06.09.2018
г.; сумата от 1069.54 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 31.08.2007 г. до 15.01.2019 г., и
сумата от 114.00 лв., представляваща такси за периода от 31.08.2007 г. до
15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата-главница, считано от 16.01.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и
направените разноски в заповедното производство - държавна такса в размер на 241.21
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 757.82 лв.
В
предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Видно от заверено копие на Заявление-Договор
за издаване на кредитна карта American express от 23.08.2007 г., на същата дата
ответникът Д.К.Й. от друга – като кредитополучатели е подала заявление в “****”
АД (“Българска Пощенска Банка” АД) за издаване на кредитна карта, с която е
заявила съгласието си да й бъде издадена карта от вид Златна кредитна карта
American Express или Кредитна карта American Express, като е посочила, че е
информирана, че размерът на кредитния лимит, който ще й бъде определен по картата,
може да бъде минимум 500 лв., и максимум 10 000 лв. за кредитна карта
American Express, като точният му размер ще бъде посочен при получаване на
картата и в месечните извлечения. Със заявлението клиентът е декларирал, че е
запозната с Общите условия за издаване и използване на кредитни карти American
Express и ги приема, както и че заявлението-договор се счита сключено от датата
и мястото на подписването му от банката. Заявление-Договор за издаване на
кредитна карта American express е подписано за банката на 23.08.2007 г.
Видно от Приложение към Общите
условия за издаване и използване на кредитни карти American Express, в същите
за Кредитна карта American Express е предвидена дължимост на годишна такса за
обслужване на карта в размер на 45 лв., такса при надвишаване на кредитния
лимит – 5%, такса при блокиране на карта – 12 лв., такси покупка на стоки и
услуги – 3%, минимум 5 лв., такса теглене в брой от банкомат в България – 3%,
минимум 2 лв. Предвидено е минималната месечна вноска (плащане) – 5%, минимум
20 лв., годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит – 17.9%,
обезщетение за забава върху дължими плащания на годишна база – ОЛП + 10%.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Общите
условия, картоиздателят изпраща на картодържателя с обикновена поща и/или при
изрично съгласие на картодържателя чрез електронна поща месечно извлечение, се
отразява всички операции с картата и всички други сделки на картодържателя,
извършени през предходния периода на плащания. В чл. 11, ал. 1 от Общите
условия е предвидено, че картодържателят може да изплати задължението си в
срока до датата на издължаване, посочен в месечното извлечение – а) изцяло и
без начисляване на лихви (с изключение на задълженията, възникнали при теглене
на суми в брой), или б) на части, в който случай използваният кредитен лимит
остава дължим, като картодържателят трябва да изплати най-малкото минимална
месечна вноски, както и всички задължения, за които е в забава и всяка сума, с
която е превишил разполагаемия си кредитен лимит. По силата на чл. 11, ал. 2 от
Общите условия, сумите, които картодържателят изплаща, погасяват задълженията,
посочени в месечното извлечение, с следния ред: натрупана за периода лихва,
всички такси, покупки, теглене на пари в брой. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Общите
условия, при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в
месечното извлечение, картодържателят дължи на картоиздателя обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху дължимите от него плащания. В чл. 12,
ал. 1 от Общите условия е предвидено, че за предоставяне и управлението на
кредита и другите услуги, обвързани с ползване на картата, картодържателят ще заплаща
на картоиздателя възнаграждение, като конкретните дължими суми за услугите се
посочват в месечното извлечение. Съгласни чл. 13, ал. 1 от Общите условия, при
изплащане на задълженията на части се начислява лихва т датата, на която
плащанията са осчетоводени,с изключение на теглене на пари в брой, върху които
се начислява лихва от датата, на която сумата е била изтеглена.
С покана-уведомление, връчено на
ответника по реда на чл. 47 от ГПК на 06.09.2018 г. от ЧСИ Стоян Лазаров с рег.
No 927 от РКЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд, банката е уведомила
ответника, че поради непогасяване на формираните просрочия в размер общо на
3 228.65 лв., като не е платила 12 броя вноски на договорените дати по
Заявление – договор за издаване на кредитна карта American Ecpress от
23.08.2007 г., и неизпълнение на условията по договора за кредит, банката
обявява същия за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване.
Посочено е, че към 18.03.2018 г. задълженията й по договора за кредит за в общ
размер на 11 946.58 лв., от които главница - 9 238.86 лв., лихви –
2 707.72 лв.
По
делото е изслушано и прието заключението на вещото лице Мариана Б. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът
на задължението по процесния договор за
кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда е както следва: главница – 9238.86 лв.,
договорна лихва за периода от 31.08.2007 г. до 15.01.2019 г. – 1638.18 лв.,
лихва за просрочие за периода от 31.08.2007 г. д 15.01.2019 г. – 1069.54 лв.,
такси – 30.00 лв., или общо 11 976.58 лв. Съгласно заключението, като в
таблица към заключението е подробно посочено как са формирани отделните
компоненти на задължението, включващо извършените плащания, главница, договорна
лихва, лихва за просрочие, такси, дата на месечното извлечение, минимална
месечна вноска, крайна дата за плащане, дата на плащане и сума. От заключението
се установява, задължението е обслужвано редовно за следните периоди: от
29.11.2007 г. до 29.01.2008 г. и от 01.10.2012 г. до 29.09.2015 г., а забавяния
в обслужването на задълженията има в следните периода: за 07.10.2007 г.; от
07.02.2007 г. до 07.08.2012 г.; от 07.10.2015 г. до 07.04.2018 г. Също в
таблица, част от заключението, вещото лице е посочило движението по кредитната
сметка от 05.10.2007 г. до 02.04.2018 г. Съдът кредитира заключението на вещото
лице като обективно, пълно и компетентно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По предявените обективно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена
заповед No 378 от 21.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. д. No 101/2019 г. по описа на РС- Ботевград. Съдът намира, че
така предявените искове са основателни.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да я върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ
заемателят плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
По
делото категорично се установява от събраните доказателства и същото не е оспорено
от ответниак, че между страните е налице валидно сключен Заявление-Договор за издаване на кредитна карта
American express от 23.08.2007 г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника, в
качеството й на кредитополучател /картодържател/, кредит под формата на кредитен лимит, като сумата
по кредита в размер на 10000.00 лв. се усвоява чрез издадена в полза на
кредитополучателя кредитна карта. По договорната връзка кредитополучателят се е
задължила да погасява задължението си в срока до датата на издължаване, посочен
в месечното извлечение – изцяло и без начисляване на лихви (с изключение на
задълженията, възникнали при теглене на суми в брой), или на части, в който
случай използваният кредитен лимит остава дължим, като картодържателят трябва
да изплати най-малкото минималната месечна вноски, определена й в Приложение
към Общите условия към договора минимална погасителна вноска в размер на 5%,
минимум 20 лв. Задълженията на ответника като картодържател по договора
включват и задължение за плащане на годишен лихвен процент върху използвания
кредитен лимит – 17.9%, обезщетение за забава върху дължими плащания на годишна
база – ОЛП + 10%, както и годишна такса за обслужване на карта в размер на 45
лв., такса при надвишаване на кредитния лимит – 5%, такса при блокиране на карта
– 12 лв., такси покупка на стоки и услуги – 3%.
От страна на ответника не е
оспорено, че е ползвала отпуснатия й кредитен лимит от 10000.00 лв. чрез
предоставена й по договора кредитна карта. Ответникът не оспорва и
обстоятелството, че не е извършвала плащания на дължимите по договора минимални
погасителни вноски, като от заключението на вещото лице М.Б. се установява, че
забавяния в заплащането на минималните месечни вноски има и в периода
01.10.2015 г. до 07.04.2018 г. Съгласно предвиденото чл. 17, ал. 1, б. „а“ от Общите
условия към договор, картоиздателят има правото да развали договора в случай,
че картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения, като с оглед неизпълнение на задълженията по
договора от страна на ответника за плащане на минималните месечни вноски, то за
кредитора- ищеца по делото, е възникнало да прекрати договора след
предварително писмено уведомление до картодържателя – съгласно изискването на
чл. 17, ал. 2 от Общите условия. В случая такова уведомление е изпратено от
ищеца и връчено на ответника по реда на чл. 47 от ГПК от ЧСИ на 06.09.2018 г.
При
това съдът приема, че в случая са представени и доказателства за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита - изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление се счита достигнало до длъжника на 06.09.2018г., която дата се
счита за момента на обявяване на предсрочната изискуемост, и същият е преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК.
От
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на задължението по кредита към дата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК е както следва: главница – 9238.86 лв., договорна лихва за периода
от 31.08.2007 г. до 15.01.2019 г. – 1638.18 лв., лихва за просрочие за периода
от 31.08.2007 г. д 15.01.2019 г. – 1069.54 лв., такси – 30.00 лв., или общо
11 976.58 лв. Ответникът не твърди и
не ангажира доказателства за плащането на посочените вземания, което
обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест.
При
това съдът приема за установено, че ответникът, в качеството си на
кредитополучател /картодържател/, дължи на ищеца, в качеството му на кредитор /картоиздател/
по сключения между тях по Заявление-Договор
за издаване на кредитна карта American express от 23.08.2007 г., сумата главница от 9238.86 лв.,
договорна лихва за периода от 31.08.2007 г. до 06.09.2018 г. от 1638.18 лв., лихва за просрочие за периода от
31.08.2007 г. д 15.01.2019 г. от 1069.54 лв., и такси в размер на 30.00 лв.
Предвид изложеното предявените искове за
установяване на вземанията за сумата от 9238.86 лв., представляваща главница по договора, за
сумата от 1638.18 лв., представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2007 г. до 06.09.2018 г., както и за сумата от 1069.54
лв., представляваща лихва за просрочие за периода от 31.08.2007 г. до
15.01.2019 г., се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
Претенцията за такси в размер на сумата от 114.00 лв. се явява основателна до
установения съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза
размер от 30.00 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над този размер до пълния предявен такъв искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът
не разглежда възражението на ответника за погасяване на задълженията по
давност, тъй като същото не е направено в предвидения преклузивен срок съгласно
чл. 133 вр. чл. 131 от ГПК, като ответникът не е депозирала писмен отговор, а същото
е заявено едва в първото съдебно заседание по делото.
С оглед изхода на спора и
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство в
размер на 1453.85 лв., от които 291.82 лв. за държавна такса, 99.30 за
възнаграждение за вещо лице, 1062.73 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство се явяват дължими от ответника както следва: разноски за държавна
такса в размер на 239.53 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 752.54
лв., или общо разноски в заповедното производство в размер на 992.07 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати направените от
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 8.00
лв., от които 6.96 лв. за адвокатско възнаграждение и 1.04 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземанията на “****” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ****, към Д.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, за
които е издадена Заповед No 378/21.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 101/2019 г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 9238.86 лв. /девет хиляди двеста тридесет и осем лева и осемдесет
и шест стотинки/, представляваща задължение по Договор за издаване на кредитна
карта American express от 23.08.2007 г., сумата от 1638.18 лв. /хиляда шестстотин тридесет и осем лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 31.08.2007 г. до 06.09.2018 г., сумата от 1069.54 лв. /хиляда шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща наказателна лихва за периода от 31.08.2007 г. до 15.01.2019 г., както и сумата от 30.00 лв. /тридесет лева/, представляваща такси за периода от 31.08.2007
г. до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата-главница, считано от 16.01.2019 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането
за такси над уважения размер от 30.00 лв. до пълния му предявен размер от
114.00 лв.
ОСЪЖДА Д.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: ****, сумата от 1453.85
лв. /хиляда четиристотин петдесет и три
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 992.07 лв. /деветстотин деветдесет
и два лева и седем стотинки/, представляваща дела на ответника от направените
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 101/2019 г. по описа на
РС-Ботевград.
ОСЪЖДА “****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, на
основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Д.К.Й., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата
от 8.00 лв. /осем лева/ за направените разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :