Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2482
гр. Пловдив,
21 декември 2022 г.
Административен
съд - Пловдив, ХI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., и участието на
прокурора М. Т., като разгледа адм.
дело № 2610 по описа за 2022 г., взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.
Образувано е по
жалба на Д.С.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв.П., против заповед №
Хл-4272/06.10.2022 г. на зам.гл.директор на ГДИН.
Твърди се оспорената
заповед да е издадена при липса на мотиви – не са изложени основания защо
жалбоподателят е преместен от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Претендират се
разноски съобразно представен списък.
Представя се
писмена защита от адв.П. с изложени доводи по съществото на спора.
Ответникът – Зам.главния
директор на ГДИН, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за
неоснователна позовайвайки се на т.4.7 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
гл.директор на ГДИН.
Окръжна
прокуратура-Пловдив, чрез прокурор Т.,
намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за
законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице, притежаващо правен интерес от оспорването,
срещу подлежащ на обжалване ИАА, което я прави допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Предмет на процесното оспорване е
заповед №Л 4272/06.10.22 г. на зам.главния директор на ГДИН, с която е наредено
Д.С.Ч., ЕГН **********, ЗТ/СР, да бъде настанен в Затвора гр.Пазарджик за
доизтърпяване на наложеното наказание.
Заповедта е издадена от
компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповед на л.14 по
делото.
Заповедта е
постановена при липса на изложени мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и следва да бъде отменена.
Не е спорно
по делото, че жалбоподателят търпи
наложеното му наказание в Затвора Пловдив. За да бъде законосъобразно
преместването на същия в Затвора
Пазарджик следва да е налице някоя от
предпоставките на чл.62, ал.1, т.1-5 от ЗИНЗС. В процесната заповед не е
посочена нито една от тези законови предпоставки, съответно не са изложени
мотиви, които да сочат на наличието на някоя от т.1-5 по ал.1 от чл.62 от ЗИНЗС. Постоянният адрес е релевантно обстоятелство за настаняване в един или
друг затвор при първоначалното настаняване на лишените от свобода, но не и при
преместване, за което е необходимо да е налице някоя от предпоставките по
чл.62, ал.1, т.1-5 от ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл. 58 от ЗИНЗС регламентира
редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата за лишаване
от свобода с оглед постоянния им адрес. Относимата норма за постановяването на
административен акт за преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг, е тази на чл. 62, ал. 1,
т. 1
- т. 5 от ЗИНЗС. Съдът намира
че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Освен,
че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за
разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр.Пловдив в Затвора гр.Пазарджик, липсват
каквито и да е било доказателства за съществуването на някоя от
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1
от ЗИНЗС
за постановяването на заповед за преместване - включване в обучения, в курсове
за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа -
при изявено желание от лишения от свобода; настаняване на лечение в болнично
заведение по лекарско предписание; по молба на близките или на лишения от свобода
при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти; по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода или
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
По тези
съображения оспорената заповед следва да бъде отменена.
При този изход
на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски.
Те съставляват заплатена държавна
такса в размер на 10.00 /десет/ лв. Процесуалното представителство на жалбоподателя
е осъществено от адв. П., на основание чл. 38 от ЗАдв. В случая са налице
предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА и на адвоката, оказал безплатна правна помощ
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. /В този смисъл: Определение № 3886 от 6.04.2015
г. на ВАС по адм. д. № 12725/2013 г., VI о.; Определение № 8578 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5920/2016 г., V о.; Определение № 10392 от 24.07.2014 г.
на ВАС по адм. д. № 15591/2013 г., V о. и др./
Следователно прилагайки чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, XI състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №Л 4272/06.10.22 г. на
зам.главния директор на ГДИН.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати на Д.С.Ч., ЕГН **********,
сумата от
10 /десет/ лева, представляваща внесена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, да заплати на адв. С.Ж.П.
***, пл.“Съединение“ №3, ет.4, офис 411, възнаграждение в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението е окончателно.
Административен съдия: