Р Е Ш Е Н И Е
№….........../07.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3812 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.И.С.,
ЕГН **********,***, срещу „Д.з.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12 000 лв., представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от реализирано на 27.03.2017 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица
№ 116002958955, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
27.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 135 лв., представляваща
лихва за забава върху доброволно заплатената на 13.12.2018 г. част от дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.,
начислена за периода от 27.03.2017 г. до 13.12.2018 г.
По твърдения в
исковата молба, на 27.03.2017 г. в гр. Варна, на кръстовището образувано от
ул. „Парижка Комуна“ и бул. „Владислав Варненчик“, пресичайки по пешеходната
пътека на бул. „Владислав Владислав“, ищцата била
блъсната от лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, управляван от И.Х.А..,
застрахован при ответното дружество по „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № 116002958955, с период
на действие от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г.
Водачът на моторното превозно средство - И. А. бил
признат за виновен със сключено споразумение по НОХД № 4455/2017 г. по описа на
Районен съд – Варна за това, че при управление на моторното превозно средство е
нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил на ищцата средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямо пищялна
кост (в горният край, до коляното), обусловило трайно затруднение на движението
левият долен крайник за около 3-4 месеца при обичаен оздравителен процес -
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.
„а", предложение 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1 НК.
В резултат от пътнотранспортното произшествие ищцата
твърди да е претърпяла имуществени и неимуществени среди, като във връзка с
отправена застрахователна претенция на 13.12.2018 г. ответникът й е заплатил
застрахователно обезщетение, с което са репарирани изцяло имуществените вреди и
частично неимуществените такива.
При инцидента била счупена лявата голяма пищялна кост (в горният край, до коляното) на левият долен
крайник на ищцата, тя изпитвала силни болки в крака и в гърба, не била в
състояние сама да се изправи, била изплашена и изпитвала ужас друг автомобил да
не я блъсне. Непосредствено след инцидента била откарана в МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД със специализиран транспорт, където след наместване на счупването
била поставена гипсова имобилизация за срок от 60
дни, която обхващала целия ляв крак. Престоят в болничното заведение продължил
3 дни и на 30.03.2017 г. била изписана. Възстановяването й продължило в домашни
условия, като състоянието й налагало да бъда непрекъснато обслужвана и
подпомагана от нейни близки, включително за хранене, тоалет и хигиена;
придвижвала се само с патерици; процесът бил съпроводен с болки, страдания,
ежедневни лишения и неудобства и с прием на болкоуспокояващи. Ищцата получила и
остро стомашно-чревно разстройство, наложило ползването на памперси, което от
своя страна се отразило негативно на нейната психиката – чувствала се
безпомощна, затворила се в себе си, не желаела да общува с други хора, станала
сприхава и раздразнителна. Стомашно-чревните проблеми довели до повторна
хоспитализация в периода от 05.04.2017 г. до 11.04.2017 г., след което ищцата
отново не била в състояние да се обслужва сама и били наети лица, който да се
грижат за нея целодневно.
Възстановителният процес не бил приключил. След
премахването на гипсовата имобилизация била
установена мускулна атрофия на левия крак и дефицит в движението на коленната
става, ищцата се придвижвала с бастун и продължава да изпитва болки в крака,
въпреки проведените три рехабилитационни курса,
съответно в периода 14.09.2017 г. - 21.09.2017 г., 18.01.2018 г. - 25.01.2018 г. и 09.08.2018 г.
- 16. 08. 2018 г. Получила и болки във
врата и тръпнене на пръстите на двете ръце.Тези симптоми били актуални и
понастоящем. Ищцата имала нарушения в съня и изпитвала страх при пресичане на
пътното платно, поради което ползвала помощ от трети лица.
Намира, че размерът на претърпените неимуществени вреди -
болки, страдания, лишения неудобства, възлиза на 30 000 лв., като ответното
дружество е заплатило само част от тази сума в размер на 18 000 лв.
В съответствие с наведените твърдения са и формулираните искания по
същество – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 12 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 27.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 3 135 лв., представляваща лихва за забава върху доброволно
заплатената на 13.12.2018 г. част от дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., начислена за периода от 27.03.2017
г. до 13.12.2018 г. Претендира и разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните й представители адв. М.Р. и адв. Б.Р., поддържа
исковата молба и формулираното искане по същество. Представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.
№ *** към деня на застрахователното събитие - 27.03.2017 г., както и
обстоятелството, че на 27.03.2017 г. в гр. Варна е реализирано ПТП, с участието
на посочения автомобил и ищцата като пешеходец. Оспорва наличието на причинно -
следствена връзка между застрахователното събитие и всички описани
неимуществени вреди. Изтъква, че в сключеното в наказателното производство
споразумение е отразено само счупване на лявата голямопищялна кост, но не и останалите
увреждания, посочени в исковата молба, с оглед на което оспорва същите да са
настъпили в резултат от събитието. Намира, че полученото стомашно-чревно
разстройство няма връзка с пътнотранспортното произшествие. Такава връзка
счита, че няма и с твърдените болки във врата, тръпнене на пръстите на двете
ръце, продължаващи болки в коленните стави на ищцата, които намира, че са
следствие от датиращите отпреди инцидента дегенеративни (възрастови) промени у
ищцата и множеството нейни придружаващи заболявания. Оспорва също връзката
между събитието и твърдените усложнения, настъпили във възстановителния период.
По този повод посочва, че ищцата е страдала от диабетна дистална
сензо-моторна полиневропатия
на долните крайници преди ПТП и всички проведени изследвания показват по-силно
изразени деформации в дясната (а не в лявата) коленна става на ищцата.
Отделно оспорва и
размера на претендираното застрахователно обезщетение като завишен, позовавайки
се на липсата на оперативна намеса за отстраняване на травматичното увреждане,
краткият тридневен престой в медицинско заведение и изписването на ищцата с
подобрение, както и на нормалното протичане на възстановителния процес. Счита,
че заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лв. репарира напълно
претърпените неимуществени вреди и отговаря на социално - икономическата
обстановка в страната.
По изложените
аргументи намира предявения иск за застрахователно обезщетение за неоснователен
и недоказан. С оглед неоснователността на главната претенция, намира за
неоснователна и акцесораната такава. В условията на
евентуалност твърди, че лихва за забава се дължи след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по застрахователната
претенция, който започва да тече след представяне на всички доказателства по
чл. 106, ла. 3 КЗ, като изискуемата актуална банкова сметка ***.11.2018 г.,
респ. от тази дата е започнал да тече срокът за произнасяне по предявената
претенция.
По същество
моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, в това числи
юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, с която поддържа искането по същество и претенцията за
разноски.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че между
собственика на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** и ответното дружество „Д.з.“
АД е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № 116002958955, с период
на застрахователно покритие от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г.; 2.) че със
сключено споразумение по НОХД № 4455/2017 г. по описа на Районен съд – Варна И.
А. е признат за виновен за това, че на 27.03.2017 г. при управление на
моторното превозно средство – л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *** е нарушил
правилото на чл. 119, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил на пешеходеца М.И.С.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата голямо пищялна кост (в горният край, до коляното), обусловило
трайно затруднение на движението левият долен крайник за около 3-4 месеца при
обичаен оздравителен процес, с което е осъществил състава на престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а",
предложение 2-ро, вр. чл. 342 ал. 1 НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване
е отложено с 3 години изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца; 3.) че
ищцата М.С. е подала пред застрахователя искане за завеждане на претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана
застрахователна претенция под № *********/30.03.2018 г. и на 13.12.2018 г. е изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000 лв.
Посочените
обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени
доказателствени средства – застрахователна полица (л. 12), протокол №
491/11.10.2017 г. по НОХД № 4455/2017 на ВРС (л. 16-17), застрахователна
претенция № 310В026220/29.03.2018 г. (л. 56), преводно нареждане от 12.12.2018 г. (л. 63).
Видно от приложения констативен
протокол с пострадали лица от 27.03.2017 г., съставен от мл. инсп. Пламен Георгиев, дежурен ПТП при ОД на МВР - Варна,
извършил посещение на мястото на произшествието (л. 26), на същата дата, около 14:20
часа в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, на пешеходна пътека тип
„зебра“, до кръстовището с ул. „Парижка комуна“, участник 1 – ППС с рег. №***,
марка „Форд“, модел „Фиеста“, собственост на О.И.А., управляван от И.Х.А.., отнел
предимството на участник 2 – пешеходецът М.И.С., стъпил върху пешеходна пътека и
пресичащ от дясно на ляво, блъснал го и допуснал ПТП с пострадало лице.
Посочено е в протокола, че са налице съмнения за счупване и скъсани връзки на
ляво коляно и контузия на гърба на пешеходеца в резултат от произшествието.
Съставена е схема на ПТП, която отразява описаните в протокола обстоятелства.
Приобщена към доказателствения материал
по делото е и представената от ищцата медицинска документация, а именно: епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, според
която ищцата е постъпила в лечебното заведение на 27.03.2017 г. с поставена
диагноза: счупване на горния край на тибията (голям
пищял), закрито ляво, направени са изследвания, назначена е терапия и е
поставена гипсова имобилизация за 60 дни, като е
изписана на 30.03.2017 г. с подобрение (л. 13); епикриза,
издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, в която е отразено, че ищцата е
постъпила в лечебното заведение на 05.04.2017 г. с диагноза: бактериална чревна
инфекция, неуточнена; счупване на горния край на тибията,
закрито вляво; хипетронична болест, и изписана на
11.04.2017 г. с подобрение (л. 10); епизкриза,
издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, в която е отразено, че ищцата е
постъпила с оплакване за болки и ограничени движения в лява коленна става, в
периода 14.09.2017 г. – 21.09.2017 г. са проведени рехабилитационни
процедури и е изписана с подобрение, като е посочено, че отокът на лявата коленна
става се редуцира, походката се стабилизира и се увеличава обемът на движение
на двете коленни стави (л. 14); епикриза, издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, в
която е отразено, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 18.01.2018 г.
с оплаквания от болки и ограничени движения в лява коленна става, болки във
врата и тръпнене на пръстите на двете ръце, изразено повече в дясната, и
проведени рехабилитационни процедури е изписана на
25.01.2018 г. с подобрение (л. 11); епизкриза,
издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, за проведена физикална
терапия и рехабилитация в периода 09.08.2018 г. – 16.08.2018 г. (л. 15); етапна
епикриза за периода 25.10.2017 г. – 25.10.2018 г.,
издадена от ДКЦ I „Света Клементина“ ЕООД, в която е
отразено наличие на тежки дегенеративни промени в двете колена
(л. 46), амбулаторни листове от 07.07.2017 г. (л.29),
28.07.2017 г. (л. 19), 04.08.2017 г. (л. 24),
17.08.2017 г. (л. 20), 16.07.2018 г. (л. 28), 27.07.2018 г. (л. 30), 25.09.2018 г. (л.27), 03.10.2018 г. (л. 32), 25.10.2018
г. (л.31), 05.03.2019 г. (л. 127), 18.03.2019 г. (л. 128), 02.09.2019 г. (л.
122), 11.09.2019 г. (л. 121), 16.09.2019 г. (л. 124) в които като диагнози са
посочени: счупване на горния край на тибията (голям
пищял), други първични гонартрози, последици от
счупване на долен крайник, диабетна полиневропатия,
увреждания на шийните коренчета; медицински
изследвания (л. 33-45)
Представена и приета по делото е и ликвидационната
преписка по процесната щета (л. 56-63 и л. 100-117). От материалите по същата
се установява, че на 29.03.2018 г. М.И.С. е предявила пред „Д.з.“ АД
извънсъдебна писмена застрахователна претенция (л. 56) за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от 30000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди от 3472,40 лв., претърпени в резултат от настъпилото на 27.03.2017 г.
ПТП. По същата е образувана ликвидационна преписка № *********, като
застрахователят се е произнесъл на 23.04.2018 г. (л. 115) и с писмо от същата
дата е уведомил пострадалото лице, че е определил и приема да му изплати
обезщетение за неимуществени вреди от 18000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди от 3196,60 лв. В писмото са посочени и необходимите документи,
удостоверяващи извършените разходи, които следва да бъдат представени за
изплащане на обезщетението за имуществени вреди. С последващо писмо от
13.11.2018 г. (л. 59) застрахователят е уведомил пострадалото лице, че след извършеното
плащане на определеното обезщетение за неимуществени вреди от 18000 лв. по
посочената в претенцията банкова сметка ***ване на
сметката и е изискал данни за актуална банкова сметка, ***. В отговор на писмото
на 19.11.2018 г. М.С. е уведомила застрахователя, че е съгласна с размера на
обезщетението за имуществени вреди, но оспорва като занижен този за
неимуществени вреди и възнамерява да предяви съдебна претенция за разликата над
сумата от 18 000 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от 30000 лв.
В писмото е посочена и банкова сметка ***, по която желае да й бъдат изплатени
определените обезщетения (л. 60-62). Видно от приложеното платежно нареждане от
12.12.2018 г. (л. 63), сумата от 18000 лв. е наредена
по банковата сметка на ищцата на посочената дата в 18:35 ч., респ. плащането е
извършено със заверяване сметката на получателя на следващия ден – 13.12.2018
г.
От заключението на приетата комплексна
съдебномедицинска и психологична експертиза, изготвено от назначените вещи лица
д-р Б. П. – С. и д-р М.Р. (л. 79), и изслушването на експертите по реда на чл.
200 ГПК (л. 131 и сл.) се установява, че в резултат от ПТП ищцата е получила
следното травматично увреждане, а именно: счупване
на горния край на големия пищял - страничен кондил -
на лявата подбедрица, което е без дислокация на
фрагменти и обуславя трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
период от около 4,5 - 5 месеца. Според д-р Б. П. – С. други негативни
последици, нарушения и смущения в клиничното здраве на ищцата, които да са пряко
свързани с претърпяната травма, не са налице. В частност, стомашно-чревното
разстройство на ищцата не е последица от счупената кост и проведеното лечение,
тъй като е резултат от бактериална инфекция. Треперенето на ръцете, от друга
страна, се дължи на диабетна полиневропатия, от която
ищцата страдала преди инцидента. Консолидацията на фрагментите е настъпила правилно,
и не са установени усложнения, които могат да се считат свързани с фрактурата
на костта. Поради наличието на неусложнена фрактура в случая е било предприето
консервативно лечение - имобилизация на крайника с
гипсова превръзка за 60 дни, което е било своевременно и правилно.
Оздравителният процес е напълно приключил с консолидирането на костта в
границите на обичайния такъв на костни фрактури - 60 дни имобилицазия
на крайника и рехабилитационни процедури, проведени през следващите
2,5-3 месеца. Установеният
дефицит във функцията на коленната става и крайника е неизбежен и с
прогресиращо протичане, като същият се дължи на датиращ от преди инцидента
продължителен болестен процес, диагностициран като
„първична гонартроза“, и няма връзка с инцидента.
Именно в резултат от това заболяване са и настоящите оплакванията на ищцата,
т.к. хрущялите на коленните стави са почти унищожени и дори се стига до
протриване на кост върху кост, което води до неизбежни и необратими болки и
затруднения в движението и налага продължаваща физиотерапия, която облекчава
състоянието. Вещото лице – специалист по съдебна медицина, посочва че преди инцидента ищцата е
страдала от следните остри и хронични заболявания: остро стомашно-чревно
разстройство с бактериален произход; бъбречно заболяване с бактериологичен
произход (Ешерихия коли); продължително (хронично)
боледуване от захарен диабет тип 2 - неинсулинозависим
- от около 25 години; диабетна полиневропатия, вкл. и
на долните крайници - като усложнение на диабета; възпаление на коренчевите нерви в протежение на почти целия гръбначен
стълб, с болки и леки отпадни симптоми в шийната
област и в лумбалната област преди 2016 г.; първична
двустранна гонартроза с продължително протичане,
значително преди 27.03.2017 г., за които здравословни проблеми ищцата е
получавала медицинска помощ; лечение и физиотерапевтични процедури.
Съгласно
заключението в частта по психологичната експертиза в резултат от пътния
инцидент у ищцата се появили редица психо-соматични
оплаквания, изразяващи се в нарушение на съня, сънуване на кошмари, промяна в
режима на хранене, болки в гърба, сърцебиене, понякога задушливост. Появили се
и различни страхове, станала плачлива, чувствителна и лесно ранима,
апатична и раздразнителна, ограничила контактите си и изпитвала противоречиви,
но по-скоро негативни чувства и настроения по повод необходимостта от
непрекъсната грижа от семейство и приятели и тази зависимост от тях. Според д-р
М.Р. не са налице усложнения в
състоянието на пострадалата, но все още са налице някои симптоми, които
затрудняват психофизиологичното й функциониране, като част от тях са и
възрастово обусловени и трудно биха били преодолени напълно. Има данни за
претърпяна травма в психичната и емоционално-волева сфера на ищцата, която не
са със същата сила и интензитет, както в първите дни и месеци след увреждането,
и към момента не е необходимо медикаментозно лечение или психотерапевтична
помощ.
По повод
оспорването на заключението в частта по медицинските въпроси, предприето от
процесуалните представители на ищата, по делото е
назначена повторна съдебно-медицинска експертиза, по която са определени три
вещи лица - д-р Д.Д. (специалист по съдебна медицина), д-р Р.М. (специалист
ортопед) и доц. д-р М.М. (специалист гастроентеролог).
От тяхното заключение (л. 161 и сл.) и изслушването им в открито съдебно
заседание (л. 183 и сл.) се потвърждава полученото от ищцата травматично
увреждане, установено от първоначалната експертиза, като е определен по – дълъг
възстановителен период – около шест месеца. Отбелязано е, че счупването е на
фона на развиващ се артрозен процес в двете коленни
стави от преди травмата, като счупването ангажира ставната повърхност на голямопищялната кост и ускорява разрушаването на ставата. Според
д-р Р. М. единствено подмяната на коленната става с изкуствена може да подобри
състоянието на ищцата. Съгласно заключението около 15 дни след инцидента
пациентката е хоспитализирана в Инфекциозна клиника с остра диария с
неустановен точен причинител и вероятност за бактериален такъв. Вещото лице
доц. д-р М. М. сочи, че самата травма не е предизвикала увреждане на
стомашно-чревния тракт, като по принцип е възможно стресът при ПТП да е довел
до т.нар. „дразнимо дебело черво-диарийна форма“
поради наличието на връзка между мозъка и червата, но в случая е била налице
отпадналост, ниско кръвно налягане и повишен CRP (възпалителен протеин), което
насочва по-скоро към бактериален или вирусен причинител, отколкото към дразнимо
дебело черво. Пояснява, че при възрастни лица с обездвижване, особено ако са
провели антибиотично лечение, обичайно се наблюдава
нарушение в чревната флора и оттук - диария. При изслушването му обобщено
излага, че не може да се определи с категоричност причината за това стомашно
неразположение, като възможни са и двата източника – бактерия/вирус, респ.
стрес.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните
от ищцата свидетели (л. 135 и сл.).
От
показанията на св. Е.Б.(дъщеря на ищцата) се установява, че преди инцидента ищцата е имала активен
социален живот, вкл. културен такъв, какъвто вече не води, предвид трудното й
придвижване. Оплаквала се от проблеми с дясното коляно, но се придвижвала
нормално, без помощни средства и без да куца. При изпиването на ищцата от
травматологията същата била с разстройство, което наложило ползването на
памперси и продължило доста дълго, като състоянието й се влошило след около
седмица и наложило да извикат Бърза помощ и ищцата да бъде хоспитализирана. Преди
инцидента и понастоящем ищцата живеела сама, като по време на имобилизацията на счупения крак дъщеря й често оставала да
преспи в нейния дом. Ищцата разчитала и на помощта на нейна приятелка, която
също я обслужвала, както и на рехабилитатор, който посещавал дома й два пъти в
седмицата. В двумесечния период на обездвижването ищцата била напълно зависима
от чуждата помощ, вкл. при грижата за личната й хигиена. След свалянето на
гипса левият крак бил с оток в областта на коляното. През първите шест месеца
се придвижвала с канадки, а сега ползвала бастун. След ПТП ищцата станала
по-затворена и раздразнителна, изпитвала и болки и щадяла левия си крак при
придвижване.
От
показанията на св. З.Т.(без дела и родство със страните) се потвърждават
обстоятелствата, че преди инцидента ищцата имала проблеми с десния крак, както
и че след изписването й се оплаквала от стомашно-чревно разстройство и била с
памперс. Свидетелката посещавала дома на ищцата ежедневно в продължение на един
месец, като се грижела за сутрешния й тоалет и й помагала да се храни, а
понякога оставала и да пренощува. Ищцата станала зависима, което провокирало у
нея негативни емоции – чувствала се безпомощна и засрамена, обезкуражена и
много често плачела; затворила се и се страхувала да не падне, като излезе
навън. Към настоящия момент се обслужвала сама, но се придвижва с бастун.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него
към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна
процедура е проведена, както и че по образуваната при „Д.з.“ АД ликвидационна
преписка под № ********* на ищцата е изплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 18 000 лв., с размера на което увреденото лице не е съгласно.
Основателността на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие;
3.) настъпили неимуществени вреди за ищцата, както и 4.) пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В нейна тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** и период на застрахователно
покритие от 22.11.2016 г. до 21.11.2017 г. Следователно ответното дружество е обезпечило
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения автомобил,
причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на
моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Безспорно е също, че с
влязъл в сила съдебен акт (споразумение) по НОХД № 4455/2017 г. по описа на
Районен съд – Варна водачът на лекия автомобил - И. А. е признат за виновен за
това, че на 27.03.2017 г. при управление на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *** е
нарушил правилото на чл. 119, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил на
пешеходеца М.И.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
голямо пищялна кост (в горният край, до коляното),
обусловило трайно затруднение на движението левият долен крайник за около 3-4
месеца при обичаен оздравителен процес. Одобреното в наказателното производство
споразумение се приравнява на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно
авторството, противоправността и вината, в които
предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД.
Доколкото престъпният
резултат включва конкретен вид телесно увреждане - средна телесна повреда,
настоящият състав е обвързан и от констатирания вид на увреждането, който е
част от обективната страна на състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а", предл.
2-ро, вр. чл. 342 ал. 1 НК (в този смисъл - решение № 18 от 9.03.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1512/2017 г., I т. о., ТК, решение
№ 22 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 50310/2016 г., IV г. о., ГК, решение №
127 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1882/2014 г., II т. о., ТК, и др.).
Освен установената в наказателното производство телесна повреда, ищцата
твърди да е претърпяла и други здравословни увреждания, изразяващи се в остро
стомашно-чревно разстройство, треперене на пръстите на двете ръце и усложнен
оздравителен процес относно счупената кост на левия крак – мускулна атрофия, дефицит
в движението на коленната става и непрекъснати болки, които продължават и
понастоящем. От събраните по делото писмени доказателствени средства (медицински
документи) и гласни такива (свидетелски показания), както и от двете експертни
заключения се доказват тези увреждания. Спорно между страните е дали същите са
в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Относно треперенето на ръцете такава връзка липсва, тъй като според
първоначалното експертно заключение, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано в тази му част, треморът се
дължи на диабетна полиневропатия, от която ищцата
страдала преди инцидента. Няма данни това заболяване да се е влошило, респ.
неговите симптоми да са се обострили в резултат от
преживяното, нито въпросната симптоматика да има психо-соматичен
характер.
Останалите увреждания обаче се доказва да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на виновния водач и
реализираното ПТП. Началният момент на стомашно-чревното разстройство на
ищцата, респ. обусловеността му от преживяната стресова ситуация, се установяват
от свидетелките показания по делото, които съдът цени като достоверни и
непротиворечиви. И двамата свидетели са категорични, че ищцата е изписана от
травматологията с това неразположение, като те са преки очевидци на това нейно състояние, лично
са се грижели за смяната на ползваните памперси и са имали ежедневен контакт с
пострадалата към онзи момент. Освен това показанията им кореспондират със заключението
на повторната съдебномедицинска експертиза, според което съпътстващият
преживения инцидент стрес би могъл да предизвика подобно неразположение,
предвид връзката между мозъка и червата, и заключението на психологичната експертиза,
потвърждаваща тази вероятност. Макар експертните заключения да не дават
категоричен отговор на този въпрос, обоснованото в същите предположение
съответства на свидетелските показания по делото и съвкупната преценка на
доказателствения материал мотивира съдът да приеме обсъждания релевантен факт
за доказан при условията на пълно и главно доказване. Обстоятелството, че
ищцата е посетила лечебно заведение едва 15 дни след инцидента, че опровергава
този извод, предвид трудно подвижното й състояние към онзи момент и
неудобствата при извеждането й от дома, за които свидетелства нейната дъщеря
(л. 136). Житейски логично е също така това неразположение да бъде неглижирано за сметка на полученото травматично увреждане и
да се направи първоначален опит за справяне със здравословния проблем в домашни
условия. Съдът не кредитира заключението на първоначалната съдебномедицинска
експертиза в частта, установяваща единствено бактериален източник на стомашното
неразположение, доколкото то е изолирано от останалите доказателства по делото.
Освен това според тесния специалист в областта на Гастроентерологията
доц. д-р М. М. наличието на такива показатели в медицинските изследвания (бактериална
или вирусна инфекция) не изключва възможността за възникване на
неразположението поради преживения стрес от ПТП, какъвто именно се установява
да е разглежданият случай.
Настоящият съдебен състав не кредитира заключението на първоначалната
съдебномедицинска експертиза също и в частта, според която оздравителният
процес е приключил напълно в рамките на обичайния период от 4,5 - 5 месеца,
необходим за консолидирането на счупената кост. Вместо него съдът цени като правилно
и обосновано, съответно на другите доказателства по делото, повторното
заключение, според което счупването на костта е ускорило процеса на разрушаване
на ставата и е довело до актуалните затруднения в придвижването на ищцата,
проекционното скъсяване на левия крайник и необходимостта от подмяната на
коленната става с изкуствена такава. Безспорно по делото е, че преди ПТП ищцата
е страдала от първична гонартроза, двустранна, което
заболяване протича с деструкция
на ставния хрущял. Макар от диагнозата да
следва, че патологичният процес ангажира и двете колене, от свидетелските
показания се установява, че по-засегнато е било коляното на десния крайник на
ищцата, докато от медицинските документи (епикризи на
л. 11,14,15) се изяснява, че след свалянето на гипсовата превръзка на счупения
ляв крак пострадалата е имала оточна лява коленна
става, което се потвърждава и от показанията на св. Е. Б.. Освен това вещото
лице д-р Р. М. (специалист ортопед) е категорично, че травмата рязко е влошила
състоянието на увредените от преди инцидента стави, тъй като счупването ангажира
ставната повърхност. Обездвижването несъмнено е оказало влияние в развитието на
наличната патология, което е и логична негова последица, с оглед
функционирането на човешкия организъм като единно цяло. Разгледани в тяхната
взаимовръзка, обсъдените по-горе доказателства сочат, че гипсовата имобилизащия на долния ляв крайник на ищцата, предпоставена от процесното ПТП, в кумулация
с общото нейно физическо състояние преди инцидента, са довели до прогресивното протичане
на дегенеративните процеси в коленните й стави и тяхното необратимо увреждане. При
това положение съдът намира, че оздравителният процес у ищцата не е приключил
напълно и настъпилите усложнения се намират в причинна връзка с противоправното
поведение на виновния водач на лекия автомобил, респ. застрахователят носи
отговорност и за неимуществените вреди, резултат от тези усложнения. При
определяне обема на тази отговорност обаче следва да бъдат взети предвид всички
вредоносни фактори, вкл. датиращото от преди ПТП заболяване на пострадалата.
От заключението на
съдебно-психологичната експертиза и свидетелските показания по делото се
доказват твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в съпътстващите
установените телесни увреждания болки и страдания и отражението на инцидентна в
психичното здраве на пострадалата и в нейния начин на живот. Съдът отчита
възможната заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл. 172 ГПК, но цени
изложените от тях обстоятелства относно преживените от ищцата негативни чувства
и емоции след произшествието като достоверни, доколкото физическото и
емоционално състояние на пострадалото лице би могло да бъде възприето
най-правдоподобно именно от неговите близки. Както свидетелските показания,
така и експертното заключение установяват трайна промяна в ежедневието на
ищцата, която станала затворена, асоциална, раздразнителна, често плачела и се
страхувала да излиза навън.
От гореизложеното следва, че предявеният главен иск
по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание и за застрахователя е възникнало
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от реализираното в периода на покрит риск застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие. За да определи размера на дължимото
обезщетение, съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението -
ППВС № 4/1968 г. Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив
еквивалент на претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
сумата от 25 000 лв. Същата
определя, съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно:
характера на травматичните увреждания (счупване на горния край на големия пищял
на лявата подбедрица), другите негативни отражения в
здравния статус на ищцата (остро стомашно-чревно разстройство), причинените
болки и страдания в резултат на травматичното увреждане непосредствено след ПТП
и след това, вкл. тяхната продължителност и интензитет, неудобствата,
притесненията и негативните емоции, свързани със стомашно неразположение, проведеното
лечение, неговия период и съпътстващите го ограничения и дискомфорт
(гипсова имобилизация за два месеца, хоспитализация и
медикаментозно лечение по повод стомашното неразположение), възрастта на
пострадалата (64 г. към датата на ПТП) и нарушения неин житейски ритъм,
психическото отражение на злополуката в съзнанието й, както и настъпилите
усложнения в оздравителния процес, който все още не е приключил и няма прогноза
за пълно възстановяване на увредения крайник, дори напротив – здравословното
състояние на ищцата би се влошило, в случай че не бъде поставена изкуствена
коленна става. При определяне на посочения размер на обезщетението, по-нисък от
претендирания такъв, съдът отчита също, че ищцата не е претърпяла оперативно
лечение и консолидацията на фрагментите на счупената кост е протекла правилно,
както и че основен фактор за настъпилите усложнения е прехождащото инцидента
заболяване на ищцата, при отсъствието на което оздравителният процес би
приключил в рамките на обичайния такъв от максимум шест месеца (според
повторната СМЕ), включващ гипсовата имобилизация и последващата рехабилитация.
От така определеното обезщетение от 25000 лв. следва да бъде приспадната
доброволно заплатената от застрахователя сума от 18000 лв., респ. неизплатената
част от обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 7000 лв. До размера на
тази сума предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде
уважен, а за разликата до претендираните 12 000 лв. – отхвърлен като
неоснователен. На основание чл. 429, ал. 3 във вр.
ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи и законна лихва върху неизплатеното
обезщетение от 7000 лв., считано от предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице – 29.03.2018 г., до окончателното изплащане на задължението
(доколкото няма данни застрахователят да е уведомен от застрахования или от
увреденото лице в по-ранен момент). Съдът не споделя
доводите на ищцата за дължимост на лихвата от увреждането, тъй като КЗ (в сила
от 01.01.2016 г.) предвижда специални разпоредби,
уреждащи отговорността на застрахователя и неговата забава, които се различават
от тези, предвидени в ЗЗД относно отговорността на делинкветна.
Макар отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице да е
функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по
отношение на лихвите за забава, дължими от последния на увредения, чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение лихви за забава, като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната измежду посочените в разпоредбата дати -
уведомяването на застрахователя за застрахователното събитие от застрахования
или от увреденото лице или предявяването на претенцията за обезщетение към
застрахователя от увредения, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие (така – решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д.
№ 2466/2018 г., I т.о.).
Предмет на разглеждане е и обективно кумулативно съединения осъдителен иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху доброволно
изплатеното обезщетение от 18 000 лв. за периода от увреждането (27.03.2017 г.)
до извършеното плащане (13.12.2018 г.).
Според чл. 497, ал.1 КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ (т.1) или изтичането
на 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ (т.2).
Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ предвижда, че заедно със застрахователната
претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура, като неизпълнението на това негово
задължение има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането и
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ след изтичането на срока, в който
е следвало да заплати застрахователното обезщетение – арг.
от чл. 380, ал. 3 КЗ.
В настоящия случай от
представените доказателства се установява, че застрахователят е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди (18000 лв.) и е направил опит
да изплати същото по посочена от увреденото лице банкова сметка, ***, тъй като
сметката е била закрита. Следователно неплащането на определеното обезщетение
се дължи единствено на непосочването от увредения на актуална банкова сметка, ***.
380, ал. 1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на
кредитора за изпълнение на паричното задължение на застрахователя, поради което
ответното дружество се е освободило от последиците на собствената му забава
като длъжник, респ. не дължи мораторна лихва от момента на забавата му, а от
момента, когато е посочена актуалната сметка от увреденото лице – 19.11.2018 г.
Изчислена с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси“, мораторната лихва върху главницата от 18000 лв. за периода от
19.11.2018 г. до 13.12.2018 г. възлиза в размер на 125 лв., до която сума
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до претендираната сума от
3135 лв. и за периода от 27.03.2017 г. до 18.11.2018 г. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Възраженията на ответника,
според които лихвата се дължи от изтичането на срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
– 15 работни дни от представянето на всички доказателства по 106, ал. 3 КЗ, са
неоснователни, тъй като банковата сметка не е сред тези доказателства, относими
към установяване на основанието и размера на претенцията на увреденото лице.
За да определи различен начален
момент, от който се дължи лихвата за забава като законна последица от
уважаването на предявения иск за обезщетение (момента на уведомяването на
застрахователя) и като самостоятелна искова претенция (представянето на
банковата сметка), настоящият съдебен състав съобрази, че обезщетението от 12
000 лв., предмет на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, е отказано за изплащане, а
обезщетението от 18000 лв., върху което се претендират изтеклите лихви преди
исковата молба, е определено от застрахователя в рамките на законоустановения
срок и плащането не е осъществено в рамките на същия само поради неоказаното съдействие
от увреденото лице. Такова разграничение на двете хипотези и приложимостта на
429 КЗ, съответно 479 КЗ, е направено и в актуалната съдебна практика,
обективирана в решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 2273/2018 г., II
т.о.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 706,14 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете, при претендирано адвокатско
възнаграждение от 1500 лв., доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 27.09.2019 г.
(л. 180), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло
в брой.
Предвид
частичното отхвърляне на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски по делото. Общият
размер на същите възлиза на 250 лв., от които 150 лв. за депозит за вещо лице
(л. 99) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като от същите в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 132,31 лв., съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Доколкото делото е решено в полза на лице по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
освободено от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в
общ размер на 1130 лв., от които 330 лв. за държавни такси по всеки от
уважените искове (280 лв. по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, и 50 лв. за иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, дължими на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК) и 800 лв. за разноски за възнаграждение
на вещите лица по проведените експертизи (200 лв. по КСМПЕ и 600 лв. по
повторната СМЕ).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***,
сумата от 7000 лв. (седем хиляди лева), представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от реализирано на 27.03.2017 г. в гр. Варна
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица
№ 116002958955, ведно със законната
лихва, считано от 29.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева)
до пълния предявен размер от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), както и
искането за присъждане на законна лихва за периода от 27.03.2017 г. до
28.03.2018 г.;
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***,
сумата от 125 лв. (сто двадесет и пет
лева), представляваща лихва за забава върху доброволно заплатената част от
дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000
лв., начислена за периода от 19.11.2018 г. до 13.12.2018 г., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 125 лв. (сто двадесет и пет лева) до пълния
предявен размер от 3 135 лв. (три хиляди сто тридесет и пет лева) и за периода
от 27.03.2017 г. до 18.11.2018 г.;
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***,
сумата от 706,14 лв. (седемстотин и шест лева и четиринадесет
стотинки), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********,***, да
заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 132,31 лв. (сто тридесет и два лева и тридесет
и една стотинки), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК;
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 1130 лв. (хиляда сто и тридесет лева) за дължимите
държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в
полза на ищцата по посочената в исковата молба банкова сметка, *** „Юробанк България“ АД с титуляр М.И.С., както следва: BG69BPBI79454060564003;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: