Р Е Ш Е Н И Е

 

№  ………

гр. Варна, 02.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ – ти състав, в публично заседание проведено на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7310 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „О.Т.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Подуяне, представлявано от управителя си Кхалед Ахмед Мохамед Елсайед Ел-Батанони срещу „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***1, представлявано от управителя си Олег Федорович Кацарски, с която са предявени следните искове:

Съдът, на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, да признае за установено вземането на „О.т.“ ООД срещу „И.И.“ ЕООД, в размер на 3911.66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ - за главница, представляваща недължимо платено по Договор от 17.05.2016г., ведно със законната лихва от 15.05.2019г. до окончателното плащане на главницата, както и вземането в размер на 1072,45лв., представляващо лихва за забава за периода от 01.09.2016г. до предявяване на настоящата искова молба (15.05.2019) върху сумата от 3911,66 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2066/13.03.2019 г. по ч.гр.д.№1710/2019 г. на Районен съд – гр. Варна.

В условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД да бъде осъден ответника „И.И.“ ЕООД да заплати на ищеца  сума в размер на 3911. 66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и щест стотинки/ - главница - представляваща сума платена без основание, ведно със сумата от 1072,45лв. - представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2016г. до предявяване на настоящата искова молба (15.05.2019), както и лихва за забава от 15.05.2019г. до окончателното плащане на главницата.

В условията на евентуалност, на основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден ответника „И.И.“ ЕООД да заплати на ищеца  сума в размер на 3911. 66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ - главница, с която сума ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка ищцовото, ведно със сумата от 1072,45лв. - представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2016г. до предявяване на настоящата искова молба (15.05.2019), както и лихва за забава от 15.05.2019г. до окончателното плащане на главницата.

В исковата молба ищецът излага, че на 17.05.2016 г. между „О.т.“ ООД, в качеството му на туроператор и Изпълнител и „И.И.“ ЕООД, в качеството му на хотелиер и Възложител е сключен договор за извършване на услуги, а именно: възлагане и съответно приемане на организиране и реализиране продажби на леглови контингент в хотел „Сердика“- к.к. Златни пясъци. С приложение към договора били договорени допълнителни условия, в това число цени на настаняване и срокове за анулации на резервации. В договора било посочено, че окончателното разплащане за ползваните услуги за летен сезон 2016г. следва да приключи не по-късно от 30.08.2016г.

Във връзка с договора, ответното дружество е поискало авансово заплащане за услугите, което в последствие да се приспадне от реално дължимите суми за настаняване на клиенти на ищеца. Въз основа на тази допълнителна уговорка ищцовото дружество направило авансово плащане в размер на 3911, 66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, с равностойност в евро - 2000 /две хиляди/ евро. За така заплатената сума, представляваща депозит за услугите за сезон 2016 г. била издадена фактура №**********/17.05.2016 г. - за 3911.66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ с ДДС. Сумата била платена в брой, за което е издаден и касов бон №008641/17.05.2016 г. Тази сума е следвало да послужи за заплащане на евентуално предоставените в последствие от възложителя услуги на клиенти на „О.т.“ ООД, за летен сезон 2016г.

Договореното възлагане и съответно приемане на организиране и реализиране на продажби на леглови контингент в хотела не се е състояло по причини независещи от ищцовото дружество. Всички направени резервации от „О.т.“ ООД били своевременно и надлежно анулирани при спазване сроковете посочени в приложението към договора.

Представеният договор между страните останал неизпълнен и прекратен, поради изтичане на срока предвиден в него на 31.12.2016г. За срока на договора не е предоставян туристически продукт на клиентите на ищцовото дружество, поради което последното няма насрещно задължение да заплати възнаграждение. Не са били налице ползвани услуги за летен сезон 2016, въз основа на които да бъде усвоен предоставеният аванс, поради което авансово заплатената сума представлява недължимо платено и следва да бъде възстановена на „О.т.“ ООД.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че между „О.Т.“ ООД в качеството му на туроператор и изпълнител и „И.И.“ ЕООД в качеството му на хотелиер и възложител е сключен договор за туристически услуги с предмет организиране и реализиране на продажби на леглови контингент в хотел „Сердика“ - к.к. „Златни пясъци“. Не оспорва обстоятелството, че с допълнително приложение, неразделна част от договора, страните са договорили специални ценови условия според базата на настаняване, контингент, периоди, намаления и специални оферти. Счита обаче, че извършеното авансово плащане по договора не подлежи на връщане, а остава в патримониума на получателя, доколкото не е надлежно усвоено чрез изпълнение на договора, вина за което носи ищцовото дружество.

Счита предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за неоснователен като излага, че съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне, като при този фактически състав основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. В конкретния случай твърди, че не се спори между страните, че договорът е прекратен, не поради отпадане с обратна сила на неговото основание, а поради изтичане на неговия срок на 31.12.2016г. Обстоятелството, че в срока на договора не е извършено дължимото изпълнение, не означавало, че даденото по него подлежи на връщане поради отпадане на основанието.

Отделно от горното сочи, че ответното дружество е изправна страна по сключения между страните договор, като в изпълнение на задълженията си по договора е осигурило предварително заявените от ищцовото дружество стаи на хотел „Сердика“ за клиенти на туроператора, било е в готовност да изпълни всички останали задължения по начина описан в гл. ІІ от договора. Сочи, че до тяхното надлежно изпълнение обаче не се е стигало, поради неизпълнението на основното задължение на Туроператора.

Навежда доводи, че в договора от 17.05.2016г. липсва договорка, съгласно която авансовото плащане подлежи на връщане, а следва да се приспадне от окончателно дължимата сума за продажби в края на сезона 30.08.2016 г. Твърди, че след като за целия сезон 2016 г. ищцовото дружество фактически не е установило продажбата дори и една стая от х-л „Сердика“, то ищецът не е положил дължимата грижа, като се възползва от възможността да усвои авансовото плащане, което да бъде приспаднато от дължимите плащания към Хотелиера при настаняване на туристи на Туроператора. Предвид посоченото ответното дружество е получило процесната сума на основание договор, а ищцовото дружество не е осъществило основанието да я усвои.

Навежда доводи за неизпълнение от страна на ищцовото дружество на договорните си задължения по гл. ІІІ, т.7 от договора да рекламира и да продава туристическия продукт на Хотелиера. Ищцовото дружество не е осъществило, нито една продажба на легловия контингент в хотел „Сердика“, а всички извършени резервации били анулирани в крайна сметка от ищеца.

Оспорва всички твърдения в исковата молба, че анулираните резервации са следствие от поставени неприемливи и непредвидени условия относно предоставяне на услугите. Сочи, че „стоп продажбите“ представляват непредвидено условие обективна последица от сезонното ангажиране на легловата база на хотела, за  което ищцовото дружество е било надлежно и винаги предварително информирано. Счита, че при активен сезон от 3 месеца, ищецът е могъл надлежно да организира „продажбите“ си извън посочените 6 дни, за които е бил своевременно информиран.

Оспорва цялата имейл кореспонденция представена от ищеца, като твърди, че същата е водена по повод търговските отношения на ищцовото дружество с друг туроператор - „Алфа Сървис“ ЕООД.

Твърди, че дори и да се установи, че извършените резервации са анулирани съобразно сроковете по договора, това обстоятелство не освобождава ищцовото дружество от задължението му да продава легловата база на хотела.

Оспорва твърдението, че ответното дружество е поискало авансово заплащане на услугите, което в последствие да се приспадне от реално дължимите суми за настаняване на клиенти., като твърди, че авансовото плащане е извършено доброволно по инициатива на ищеца, за да гарантира запазването на легла за целия сезон 2016г.

Твърди, че извършеното авансово плащане по договора не подлежи на връщане, а следва да остане в патримониума на получателя, доколкото представлява задатък (капаро), функцията на който е да обезпечи сключването на договора.

Твърди, че в договора между хотелиер и туроператор извършеното авансово плащане представлява задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД и служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение, като ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка, а ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Сочи, че ищцовото дружество е анулирало всички резервации, като в крайна сметка не е осъществена нито една продажба. В имейл от 30.06.2016 г., изходящ от служител на ответното дружество ясно се разкрива същината на некоординираните действия на туроператора, който на три пъти променял датите на пристигане на туристите, а в крайна сметка не е настанил никакви туристи. Твърди, че след анулирането на резервациите хотелиерът е претърпял вреди, като функцията на авансовото плащане е да репарира пропуснатите ползи за хотелиера от неизвършеното настаняване. Твърди, че заплатената авансово сума не подлежи на връщане, а е предназначена да покрие риска, който е поел хотелиерът да остане с незаети стаи.

Твърди, че предявеният в евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен като излага, че към момента на получаването на сумата, страните са били обвързани с договор, действителността на който не се оспорва.

По отношение на евентуално съединения иск с  правно основание чл. 59 от ЗЗД, моли да бъдат разгледани всички изложени до момента мотиви.

По отношение на иска за лихви излага, че лихви за забава върху вземане, което произтича от някои от фактическите състави на неоснователното обогатяване могат да се търсят след настъпване на предпоставките за изпадане на длъжника в забава, което предполага изискуемост на задължението на обогатилото се лице и връчване на покана от кредитора, от когато се дължи мораторна лихва съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. Сочи, че отнесено към обстоятелствата по делото, представената по делото нотариална покана е връчена на 16.01.2019г., като със същата е даден седем дневен срок за изпълнение, или дори при уважаване на главен иск, акцесорната претенция би била частично неоснователна за периода от 01.09.2016г. до 23.01.2019г.

Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че  страните са били в договорни отношения, считано от 17.05.2016 г., когато между „О.т.“ ООД, в качеството му на туроператор и Изпълнител и „И.И.“ ЕООД, в качеството му на хотелиер и Възложител е сключен договор за извършване на услуги, а именно: възлагане и съответно приемане на организиране и реализиране продажби на леглови контингент в хотел „Сердика“- к.к. „Златни пясъци“, че съгласно договора окончателното разплащане за ползваните услуги за летен сезон 2016г. следва да приключи не по-късно от 30.08.2016г., че ищцовото дружество  е направило авансово плащане в размер на 3911, 66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, с равностойност в евро - 2000 /две хиляди/ евро, за което била издадена фактура №**********/17.05.2016 г. и касов бон №008641/17.05.2016 г.; че за целия период на действие на договора ищецът не е осигурил нито един турист за хотела на ответника.

            По делото е представен процесния договор от 17.05.2016 г., сключен между ищеца и ответника. Съгласно чл. 21 от договора окончателното разплащане за ползваните услуги за летен сезон 2016 г. следва да приключи не по-късно от 30.08.2016 г. Представена е и фактура №407/17.05.2016 г., издадена от ответника „И.И.“ ЕООД на ищеца „О.Т.“ ООД с посочено основание „Авансово плащане – сезон 2016“ 3911,66 лв. с ДДС с приложен касов бон.

По делото са изслушани показанията на свидетелката И. Н. В., от които се установява, че същата работи в „Ориндж Тур“ като служител на трудов договор. Процесният договор бил сключен в хотела чрез Н. Д., управител на хотела. На срещата присъствали Н. С. и О. Поискали авансово плащане за реализиране на резервации. След което счетоводителката дошла, за да издаде фактура, дали авансовото плащане и тя обясни, че трябва да направят договора с „ИК Имоти“, а преди това бил сключен с „Алфа Сървис“. Гарантирали, че това е едно и също, разполагали с няколко фирми и им предложили транспортни услуги за туристите и казали, че ще им изпратят снимки как изглеждат автобусите и оферти. Уговорките във връзка с авансовото плащане били то да бъде приспаднато от реализирани нощувки, резервации или в края на сезона. В края на сезона нямало реализирани резервации, анулирани резервации също нямало, всичко е било в срок. За възстановяване на аванса говорила първо с Н. Д., тя казала да се обърне към Т. С., с която свидетелката комуникирала по резервациите. Тя ѝ дала контакти на тяхното ръководство, да се свърже с него, но в рамките на близо година все отлагала. Хотелът им препоръчала тяхна позната. Срещнали се на  Експо „Ваканция и туризъм“ и тя ѝ дала имейл, името Т. С., която отговаря за резервациите, брошури и каталози. На срещата, като сключили договора, им посочили лице за кореспонденция Н. Д. и тя обяснила, че сестрата на собственика Т. С. отговаря за резервациите и ще им прати по имейл нейния имейл и всичко да бъде отправено към Т. С.. По време на срещата също обяснили, че тъй като работят с пазари с български визи, трябва да има акредитация, тоест, срокът за издаване на виза принципно е 14 дни, а с акредитация 3-4 дни. Така и не настанили техни туристи в хотела. Една от причините била, че отказали да настанят една от резервациите  на баща и син, с обяснението, че от бившите руски републики има повече момичета, предимно работят с руски туристи и организират лагери в хотел „Сердика“. Между пет и десет стаи трябвало да им ангажират за срок от два месеца и веднага след авансовото плащане, минали 3-4 дни, на датата обявили, че няма свободни места в хотела и на втората дата, месец юли също обявили „Стопсел“. Те  се учудили, защото нямали такава договорка, но впоследствие разбрахме, че не се пазят стаите. Ищцовото дружество  анулирало резервации поради липса на акредитация. Техните  партньори били заявили чартър и сключили договор с „България ер“ и, но без акредитация трудно биха влезли в срок първите туристи да вземат виза и затова техните партньори анулирали резервациите.

Анулациите на нереализираните резервации, били правени винаги преди срока от 10 дни, повече от 14 дни. Резервациите и анулациите им изпращали в писмен вид, чрез имейли на Т. С., при което тя потвърждавала резервациите, респективно анулациите отново чрез имейл:„*******@************.***.

По делото са представени разпечатки от имейл кореспонденция между  *******@************.*** и *******@************.*** с подател Т. С.. Същите са оспорени от ответника като разменени не между ищеца и ответното дружество, а между ищеца и трето лице. Видно от посоченият обаче имейл адрес и адрес на сайт те касаят именно процесният хотел Сердика в к.к. „Златни пясъци“. От самите имейли е видно, как са правени процесните резервации и как същите са анулирани, което като осъществили се факти не се оспорва от страните. Установява се и че в отделни периоди от действието на договора ответника е обявил стопсейл на стаи в хотела, за което е уведомявал ищеца. От имейл кореспонденцията също се установява, че ищецът е искал връщане на неусвоения аванс, като многократно му е обещавано, че в най-кратки срокове същият ще бъде възстановен.

Представена е нотариална покана рег. №338 от 11.01.2019г. на нотариус Ивайло Николов – с район на действие СРС, изхождаща от ищцовото дружество и връчена на ответното дружество на 17.01.2019 г., с която ищеца кани ответника да му заплати процесната сума в седемдневен срок от получаване на поканата.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение.

Фактическият състав на института на неоснователното обогатяване, уреден в чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, се отнася до получено нещо на отпаднало основание. Характерно за него е, че към момента на даването, респ. на получаването на имуществената облага, е съществувало правно основание за това, което впоследствие е отпаднало. В контекста на горното при получаване на процесната сума между страните е бил действащ процесния договор, по силата на който Хотелиерът възлага, а туроператорът приема да организира и реализира продажби на леглови контингент в хотел „Сердика“, к.к. „Златни пясъци“. Съгласно чл. 7 от договора туроператорът се задължава да рекламира и продава туристическия продукт на Хотелиера. Никъде в договора обаче не е посочен обем на продажбите, нито е уговорено задължение на хотелиера да пази определен брой легла/стаи за туроператора. В доказателство на това е и фактът, че по време на сезона хотелиерът на няколко пъти е обявявал стопсейл, или е нямал задължение да пази определен брой стаи за ищцовото дружество. Няма наведени твърдения от страна на ответника, че анулациите на резервациите са направени след определените в договора срокове (чл.10 – чл. 16). Така след приключването на сезона и следователно изтичането на срока на договора ищцовото дружество не е реализирало нита една продажба и следователно за него не е възникнало да заплати цена за настаняване на туристи в хотела. В тази връзка и предварително платеното по договора се явява платено на отпаднало основание и следва да бъде върнато. С оглед на изложеното по-горе съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че сумата била не аванс и капаро и обезпечавала изпълнение на договора. На първо място във фактурата като основание на плащането е посочено именно аванс, а не капаро и на второ в договора не е посочено това капаро изпълнение в какъв точно обем ще обезпечава.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че му се дължи връщане на процесната сума.

По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва, съдът намира, че същата следва да бъде уважена за периода от 01.09.2016 г. до подаване на исковата молба -15.05.2019 г., по следните съображения: Връщането на сумата следва да се дължи от поканата, а такава е била отправена от ищцовото дружество до ответното дружество в имейл от 10.07.2016 г. Същият е получил отговор на 21.08.2016 г., от която дата съдът намира, че ответникът е узнал за отправената към него покана за връщане на аванса по договора. Тъй като обаче договорът изтича, на 31.08.2016 г., до която дата съгласно самия договор страните следва да си уредят финансовите отношения във връзка с договора, то именно след тази дата ответното дружество следва да се счита в забава.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от него иск в размер на 109,03 лв. и за издаване на заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№1710/2019 г. на Районен съд – гр. Варна в размер на 97,44 лв. Представени са доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1512,00 лв. с ДДС общо за заповедното и в настоящата инстанция, без да е посочен размер за всяка инстанция.

От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално адвокатско възнаграждение при дела с материален интерес над 1000,00 лв. е 300,00 лв. плюс 7% за горницата над тази сума. Изчислено съгласно цитираната разпоредба и съобразно разпоредбата на чл. 2, ал.5 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 503,82 лв. по иска за главница и в размер на 305,07 лв. по иска за лихва, или общо сумата от 808,89 лв. Тъй като процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС, то общо дължимата сума за адвокатско възнаграждение не в размер на 970,67 лв. В производството по ч.гр.д.№1710/2019 г. на Районен съд – гр. Варна размерът на минималното адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал.7 от Наредбата на база на половината от стойността на претендираните суми, или е в размер на 304,44 лв. и 365,33 с ДДС. Така в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 1079,70 лв., от които 109,03 лв. – държавна такса и 970,67 лв. – адвокатско възнаграждение, а в производството по ч.гр.д.№1710/2019 г. на Районен съд – гр. Варна сумата от 462,77 лв., от които 97,44 лв. – държавна такса и 365,33 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  ответникът  „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***1, представлявано от управителя си Олег Федорович Кацарски ДЪЛЖИ на ищеца „О.Т.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Подуяне, представлявано от управителя си Кхалед Ахмед Мохамед Елсайед Ел-Батанони сумата от 3911.66 лв. /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща недължимо платено по Договор от 17.05.2016г., ведно със законната лихва от 15.05.2019г. до окончателното плащане на главницата, както и сумата от 1072,45 лв. (хиляда седемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху сумата от 3911,66 лв. за периода от 01.09.2016г. до предявяване на настоящата искова молба (15.05.2019), за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2066/13.03.2019 г. по ч.гр.д.№1710/2019 г. на Районен съд – гр. Варна, на осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***1, представлявано от управителя си Олег Федорович Кацарски  ДА ЗАПЛАТИ на „О.Т.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Подуяне, представлявано от управителя си Кхалед Ахмед Мохамед Елсайед Ел-Батанони сумата от 1079,70 лева (хиляда седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки), направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 462,77 лева (четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки), направени разноски в производството по ч.гр.д.№1710/2019 г. на Районен съд – гр. Варна, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: