Р Е Ш Е Н И Е
№ 679
гр.
Хасково, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на седми
октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 711 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Община
Минерални бани, подадена чрез пълномощника П. Г.М. - юрисконсулт, срещу Решение
№114/15.06.2020 г., постановено по АНД №38 по описа на Районен съд - Хасково за
2020 г.
В касационната жалбата се навеждат
доводи за постановяване на решението в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът не направил правилно
преценката си за съответствие на наказателното постановление с изисквания на
материалния и процесуалния закон. НП било потвърдено, въпреки липсата в него на
реквизитите по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложената в него фактическа
обстановка била неясна и непълна. Сочи се, че двата шибърни крана на
изпускателя на язовира били подменени с нови, а преградната мрежа на преливника
в напречното му сечение била премахната преди издаване на НП, което било
установено в констативен протокол от 03.09.2019 г. Поддържането на водното ниво
било контролирано, а пропускателната способност на преливника на язовира –
повишена. Основният изпускател и преливникът били технически изправни. В случая
съдът не отчел липсата в НП на посочване в какво точно се изразявала техническата
неизправност на язовирната стена и съоръженията към нея, кои изисквания за
безопасна експлоатация не били спазени. Освен това, НП било потвърдено, въпреки
че при издаването му не били доказани изложените в него твърдения. На следващо
място, съдът не изследвал въпроса относно неправилното приложение на
материалния закон, т.е. дали деянието, обективирано в НП представлявало
нарушение. Не било изяснено дали язовир „К. д.““ бил голям или малък. За да
подлежали на контрол, за малките язовири били въведени допълнителни критерии -
по отношение на потенциалната им опасност да било установено, че нарушаването
на конструктивната цялост на стените се създава заплаха за човешки жертви или
застрашава критична инфраструктура и да отговаря на поне едно от условията по
чл.141а, ал.3, т.1-4 от Закона за водите. Смята се, че поради липса на
обективни данни по чл.141а, ал.3 от ЗВ нямало как да се определи дали язовир „К. д.““ не попадал сред
изключените от контрол малки язовири. От това следвало, че нямало как да се
счита по несъмнен начин, че за констатираните технически неизправности на
язовира следвало да се носи административнонаказателна отговорност от Община
Минерални бани. Твърди се също, че районният съд не изследвал въпроса дали
деянието можело да вмени във вина на наказаното лице, чие било задължението за
спазване на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. В тази връзка се сочи, че въпросният
язовир бил предоставен на концесия на „УАЙЛД ФИШ“ ЕООД с договор от 04.08.2014
г. Съгласно чл.15, т.15.7 от концесионния договор, концесионерът се задължавал
да изпълнява изцяло всички задължения на концедента и изискванията по
осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и съоръженията
към нея. В случая, чрез бездействие от страна на концесионера било извършено
вмененото на общината нарушение. Сочи се, че на 03.12.2019г. с писмо вх.№5416
концесионерът уведомил Община Минерални бани за изпълнените предписания по
Констативен протокол №08-01-167/03.09.2019 г., като този протокол бил съставен
в присъствието не представител на концесионера, което не било отбелязано в
протокола. В т.IV
било отбелязано, че предписанието за премахване на преградната мрежа в
преливника било изпълнено. Това обаче не било взето предвид при издаване на НП,
като вместо това било записано, че преливникът бил с поставена преградна мрежа
в напречното му сечение, което намалявало пропускателната му способност. Не
било ясно, защо на този въпрос в оспореното решение не бил даден отговор.
По изложените съображения се иска
отмяна на атакуваното съдебно решение, съответно отмяна на наказателното
постановление и решаване на делото по същество, алтернативно отмяна на съдебния
акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на районния съд.
В съдебно заседание, касационната
жалба се поддържа от процесулаен представител, като се допълва, че съдът не
приложил чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор – София, в изразено чрез пълномощник писмено
становище излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №114/15.06.2020 г., постановено по АНД №38/2020
г., Районен съд - Хасково
е изменил Наказателно постановление №НЯСС-243 от 20.12.2019 г. на
заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН) – София, с което на Община Минерални бани, представлявана от кмета М. И.,
за нарушени на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, като намалил размера на
санкцията от 10 000 на 1 000 лева.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не били допуснати нарушения
на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН. Същият
отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН, като НП било издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и от
компетентен орган, а по съдържание отговаряло на предвиденото в чл.57 от ЗАНН.
От материалноправна страна съдът приел, че изложени в акта и наказателното
постановление обстоятелства се установили по недвусмислен и категоричен начин
по делото. В случая бил налице състав на нарушение по чл.141, ал.1 от ЗВ. Установено
било неизпълнение на технически изисквания, касаещи състоянието на язовирната
стена и съоръженията към нея – преливника и изпускателните кранове, на язовир, собственост
на Община Минерални бани. Техническите неизправности били установени от
контролните органи от ДАМТН при извършена на 19.06.2019 г. проверка, което от
своя страна водило до извод, че законосъобразно било прието неизпълнение на
задължението за осигуряване на сигурността язовирната стена и съоръженията към
нея. Посочил, че отговорността следвало да се носи от собственика на язовирната
стена – Община Минерални бани, а не от лицето, на когото било предоставено
стопанисването му. Отбелязал, че АНО законосъобразно направил преценката, че случаят
не бил маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като отчел, че нарушението е
формално, на просто извършване – неизпълнение на задължение за предприемане на
определено действие, както и липсата на настъпили вредни последици, липсата на
предходни нарушения от вида на процесното, съдът стигнал до извода, че са
налице основания за намаляване на наложената санкция до минималния, предвиден в
закона размер от 1000 лева. В тази връзка съобразил и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и наличието на последващо поведение по отстраняване
на констатираните неизправности - предприето от страна на концесионера на
язовира, което поведение ползвало и собственика на съоръжението при преценка на
въпросите за отговорността, в това число и обществената опасност на деянието.
Настоящата
инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е правилно, като напълно
споделя изложените в него изводи. Действително, както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи и не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление, като последното
съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя
възражението за неясна и непълна фактическа обстановка в НП. Описанието на
установените факти и обстоятелства е извършено до степен, позволяваща на
наказаното лице да разбере какво е извършило и за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Правилно
Община Минерални бани е санкционирана за нарушение на чл.141, ал. 1, т. 1 от
ЗВ. Съгласно тази разпоредба, собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. Според
ал. 2 на чл. 141 от ЗВ, условията и редът за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние се определят с наредба на
Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. Техническата изправност, която е следвало да
бъде осигурена от Община Хасково включва поддържане по смисъла на чл. 3, т. 1
от Наредбата, като е от изключително важно значение язовирната стена, както и
съоръженията към нея да бъдат технически изправни, за да може да бъде всяко
едно от тях използвано по предназначението си, включително за задържане на
постъпили значителни водни маси, респ. при необходимост от аварийно изпускане
на вода с цел предотвратяване на наводнения или разрушаване на стената.
По
безспорен начин е установено, че язовирната стена и съоръженията към нея, на
язовир "Каракуш дере", находящ се в поземлен имот № 06803.497 в
землището на с.Брястово, собственост на касатора, не се поддържат в техническа
изправност. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с
глоба от 1000 до 10 000 лв., съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не
изпълни задължение по чл. 141, ал. 1.
Предвид
горното, правилно районният съд е приел, че деянието за което жалбоподателят е
наказан с административна санкция, е обявено от закона за наказуемо. Налице е
неизпълнение на задължение от страна на Община Минерални, като собственик на
язовирна стена и съоръженията към нея, поради което същите не са в състояние,
отговарящо на изискванията на наредбата по ал. 2 на чл. 141 от ЗВ. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие.
Напълно
се споделят изводите на районния съд за намаляване размера на наложената
санкция, поради което не следва същите да бъдат преповтаряни.
Невярно
е твърдението в касационната жалба, че в НП не е посочено в какво точно се изразява
техническата неизправност на язовирната стена и съоръженията към нея, както и
кои
изисквания за безопасна експлоатация не били спазени. В обстоятелствената част
на санкционния акт ясно е описано, че в следствие на проверка, извършена от
контролните органи е установено, че основният изпускател е с 2бр. шибърни крана
с липсващи затворни механизми, като вторият е и със счупен корпус, което прави
невъзможно контролираното поддържане на водното ниво, а преливника е с
поставена преградна мрежа в напречното му сечение, която намалява
пропускателната му способност. Не се споделя и твърдението за недоказаност на
нарушението, тъй като по безспорен начин е установено извършването му именно от
Община Минерални бани, като последващото отстраняване на техническите неизправности,
в каквато насока са показанията пред РС на свидетеля В., потвърждава факта на
съществуването им към датата на извършването на проверката.
Не се
споделят доводите в насока неправилно ангажиране отговорността на Община
Минерални бани с аргумент, че стопанисваният от нея язовир попада в обхвата на
изключените от контрол малки язовири с разпоредбата на чл.141а ал.3 ЗВ.
Действително, цитираната разпоредба постановява, че на контрол по реда на този
закон и наредбата по чл.141, ал.2 подлежат всички язовири по ал.1 и 2, с
изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на
тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната
цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не
застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от следните
условия: създаваният воден напор е по-малък от 7.0 м и завиреният обем е
по-малък от 50 000 куб. м.; създаденият воден напор е по-малък от 2.0 м
независимо от завирения обем; завиреният обем е по-малък от 15 000 куб. м
независимо от създавания воден напор; водосборният му басейн е не повече от 2.0
кв. км и водохранилището не се пълни чрез деривации или помпена станция.
Същевременно обаче, редът за класификация, критериите и компетентните за това
органи са уредени в разпоредбата на чл.141б от ЗВ, като няма данни или
доказателства язовир „К. д.““ да е бил класифициран по този ред. Следва да се
има предвид, че не всички малки язовири са изключени от контрол по ЗВ, дори и
да отговарят поне на едно от условията посочени в т. 1-4 на чл.141а, ал.3, а
само тези, които са били класифицирани по отношение на тяхната потенциална опасност
и за които безспорно е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на
язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават
критична инфраструктура, показатели, за които както вече се посочи няма данни и
доказателства да се отнасят до визирания язовир.
Неоснователни
са възраженията за неправилно ангажиране отговорността на Община Минерални бани,
предвид това, че язовирът бил даден на концесия и концесионерът се задължавал
да изпълнява изцяло всички задължения на концедента, сред които и изискванията
по осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и
съоръженията към нея. Действително, между Община Минерални бани и „УАЙЛ ФИШ“
ЕООД на 04.08.2014 г. е бил сключен договор за концесия на язовир „К. д.““ за
срок от 35 години. Фактът на сключване на този договор обаче не освобождава от
отговорност Община Минерални бани, доколкото разпоредбата на чл.141, ал.1 от ЗВ
предвижда „собствениците на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни
да осигурят поддържането им в техническа изправност“. Тоест отговорен за
спазването на цитираната разпоредба е именно собственикът, а не ползвателят,
какъвто се явява концесионерът „УАЙЛ ФИШ“ ЕООД, по отношение на който Община
Минерални бани по силата на чл.28 от договора за концесия има контролни
правомощия за спазването изпълнението на договора, в който са посочени
задълженията на концесионера (т.15.7), по отношение на техническата
експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея.
Твърденият
факт за изпълнение на предписание, конкретно за премахване на преградната мрежа
в преливника, което било посочено в Констативен протокол №08-01-167/03.09.2019
г. няма отношение към извършеното нарушение, доколкото последното е било констатирано
на 19.06.2019 г., т.е. преди да бъде изпълнено част от предписанието на
03.09.2019 г.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на
обжалваното решение не са налице визираните в касационната жалба основания,
които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно, допустимо и правилно
постановено, поради което следва да се остави в сила.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№114/15.06.2020 г., постановено по АНД №38 по описа на Районен съд - Хасково за
2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.