Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 15680 по
описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от М.Л.А. - гражданка на Руската федерация, против „Г.“
ЕООД искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.
3 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че сключила три предварителни договора за
покупко-продажба и за строителство с ответника, по силата на които ответното дружество се задължило да построи описаните в договорите апартаменти и да й прехвърли правото на собственост върху тях. Първият от договорите бил сключен на 18.09.2007
г. и съгласно него ответникът се
задължил да построи и да й продаде апартамент J 21 с идентификатор № 67800.10.649.6.21, находящ се във ваканционно селище
PARADISE DUNE – BEACH &
SPORT RESORT, м.“Мапи“, Созопол, вход J, с площ от 42.54 кв.м., за сумата от 39
560 евро. Заплащането на продажната цена трябвало да се извърши,
съгласно чл. 3.1,
раздел III, по следния начин: 1000 евро резервационен депозит, платим на
2.7.2007 г;
10868 евро, платими при подписване на договора; 7 912 евро, платими до
30.6.2008 г. и 11868 евро, платими до 15.09.2008 г; 7 912 евро, платими до
30.12.2008 г. Съгласно чл. 1.21, раздел I от предварителния договор, срокът за
подписване на окончателен договор бил определен на 30.12.2008 г., като в този
срок сградата трябвало да бъде построена, ответникът следвало да получи
разрешение за ползване на имота и да покани ищцата за подписване на окончателен
договор. С анекс, подписан на 22.7.2008 г., страните се договорили за промяна
на сроковете за плащане, както следва: 7 912 евро, платими до 31.10.2008 г.; 11
868 евро, платими до 28.02.2009 г; 7 912 евро, платими до 30.06.2009 г. и
променили крайния срок за подписване на оконочателен договор на 30.06.2009 г.
Ищцата заплатила по предварителния договор на ответника сумата от 19 780
евро, от която 1000 евро на 2.7.2007г.; 10 868 евро на 18.09.2007 г. и 7 912 евро
до края на 2008 г. Вторият предварителен договор бил слючен на 17.07.2007
г. и съгласно него ответникът поел задължение да построи и да продаде на ищцата
апартамент К 19 с идентификатор №67800.10.649.7.19,
находящ се във ваканционно селище
PARADISE DUNE – BEACH & SPORT
RESORT, м.“Мапи“, Созопол, сграда К, с обща площ 38.69 кв. м., за сумата от 35 980 евро.
Тази сума следвало да бъде заплатена от ищцата по следния начин: 1000
евро резервационен депозит, платим на 4.7.2007 г; 9794 евро, платени при
подписване на договора; 7196 евро, платими до 30.6.2008 г; 10794 евро, платими
до 15.9.2008 г. и 7196 евро, платими до 30.12.2008 г. Съгласно чл.1.21, раздел
I, от предварителния договор, срокът за подписване на окончателния договор бил
определен на 30.12.2008 г. Ищцата заплатила 17 990
евро, от които 1000 евро резервационен депозит на 4.7.2007; 9 794 евро на
24.09.2007 г. и 7196 евро до края на 2008 г. Третият предварителен договор бил
сключен на 17.07.2007 г. и съгласно него ответникът се съгласил да построи и
продаде на ищцата апартамент К 22 с идентификатор №67800.10.649.7.22, находящ
се във ваканционно
селище PARADISE DUNE – BEACH &
SPORT RESORT, м.“Мапи“, Созопол, в сграда К, с обща площ 41,30 кв.
м, за сумата от 38 410 евро. Заплащането
на продажната цена трябвало да се извърши, съгласно раздел III, по следния
начин: 1000 евро резервационен депозит, платен на 4.7.2007 г; 10 523 евро, платени
при подписване на договора; 7682 евро, платими до 30.6.2008 г; 11 523 евро, платими
до 15.9.2008 г. и 7 682 евро, платими до 30.12.2008 г. Съгласно чл. 1.21, раздел I, от предварителния
договор срокът за подписване на окончателния договор бил определен на
30.12.2008 г. В този срок сградата трябвало да бъде построена, ответникът
следвало да е получил разрешение за ползване на имота и да е поканил ищцата за
подписване на окончателен договор. С анекс от 18.07.2008г. страните променили
сроковете за плащане, както следва: 7 682 евро трябвало да бъдат заплатени до 31.10.2008 г.; 11523 евро до 28.2.2009 г. и 7
682 евро до 30.06.2009 г. С анекса страните променили крайния срок за сключване
на окончателен договор до 30.06.2009 г. Ищцата твърди, че с писма с изх. № 562, изх. № 618 и изх. № 619, всички от 29.01.2009 г., била уведомена, че дружеството се е снабдило с разрешение за експлоатация на
сградата и я кани да подпише окончателен договор за всеки от трите имота в
периода 15.02.2010 до 31.05.2010 г. Твърди, че въпреки невъзможността да организира
пътуването си в този период, известно време след това изпратила свой
пълномощник, който да организира подписването на нотариалните актове.
Окончателен договор не бил подписан, тъй като се установило, че на 06.12.2013
г. ответникът продал на "Нов хоризонт-София"
ЕАД процесните недвижими имоти с нотариален акт № 90, том 50, вх. peг. № 15708. Предвид изложените доводи ищцата счита, че и трите предварителни
договора са развалени по вина на ответника и е налице невъзможност да се
изпълни поетото от него задължение за прехвърлянето им, тъй като имотите са
продадени на трето лице и вече не са собственост на ответното дружество. Твърди, че след развалянето на
договорите отпада основанието за получаване от ответника на заплатените суми,
както следва - 19 780 евро по първия договор, 17 990 евро по втория договор и
19 205 евро по третия договор. Моли съда да осъди ответника да й върне общо
заплатената по трите договора цена от 56 975 евро, дължима на отпаднало основание по
развалените договори, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба/21.11.2018г./ до окончателното изплащане и направените по
делото разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Твърди, че са подадени от лице без
представителна власт. Оспорва представените от адвоката на ищцата 2 бр. пълномощни
от 14.08.2018 г. – едното без номер на дело, а другото с добавен на ръка номер
на дело. Твърди, че същото пълномощно е представено по друго дело – гр.д. №
14723/2018 г. на СГС. Поддържа, че трябва да се извърши проверка дали ищцата
към момента на заверяването на пълномощното е била жива и дееспособна. В хода
на делото с молба от 10.03.2023 г./л.148/ заявява, че ищцата е изгубила
процесуална дееспособност и няма право самостоятелно да предявява искове, поради обявяването й в
несъстоятелност в качеството на физическо лице – индивидуален предприемач от
Арбритражен съд на Московска област, считано от 03.02.2016 г. Ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни, тъй като никоя от страните по договорите
не направила волеизявление за развалянето им. Твърди, че с исковата молба също
не било направено изявление за разваляне на договорите. Поддържа становището,
че правото на ищцата да развали договорите се погасило с изтичане на пет
години, съгласно чл.87 от ЗЗД, считано от 10.10.2009 г.(100 дни след 30.06.2009 г.), предвид уговорките в чл.
5.3.2 и чл. 5.4 от трите договора. Оспорва
предварителния договор за апартамент К 22 да е подписан от ищцата. Поддържа
становището, че правната квалификация на предявените искове не е по чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, а трябва да е по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
претенциите за неоснователно обогатяване. Моли съда да отхвърли исковете и да осъди
ищцата да му заплати направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени
предварителни договори от 18.09.2007г., от 24.09.2007г. и от 17.07.2007г. за покупко-продажба и строителство на апартамент J 21, апартамент К
19 и апартамент К 22 във
ваканционно
селище PARADISE DUNE – BEACH &
SPORT RESORT, м.“Мапи“, Созопол, съгласно които
ответникът е поел задължение да построи тези обекти и да сключи окончателен
договор за продажбата им на ищцата срещу заплащане на цена, при условията,
посочени в договорите. Представени са анекси към два от предварителните
договори - за апартамент J 21 и за апартамент К 22.
Представени са заявления
за превод от 18.09.2007г., от 24.09.2007г. и от 10.08.2007г., от които е видно
,че на 18.09.2007г. по договора за апартамент J 21 e преведена
сумата от 10 868 евро; на 24.09.2007г. по договора за апартамент К 19 е
преведена сумата от 9794 евро; по договора за апартамент К 22 на 10.08.2007г. е
преведена сумата от 11 523 евро.
Видно от писма,
изпратени от ответника до ищцата, с изх. № 562/29.01.2010г., изх. №
618/29.01.2010 г. и изх. № 619/29.01.2010 г., ответното дружество е признало
извършени от ищцата плащания по договорите и е посочило неизплатения остатък по
всеки от тях, както следва: по предварителния договор за апартамент J 21 е посочено, че цената
за апартамента е 39 560 евро, като е останал неизплатен остатък от 19 780 евро,
т.е ищцата е заплатила останалата част от 19 780 евро; по предварителния
договор за апартамент К 19 е посочено, че цената на апартамента е 35 980 евро,
като е останал неизплатен остатък от 17 990 евро, т.е ищцата е заплатила
останалата част от 17 990 евро; по предварителния договор за апартамент К 22 е
посочено, че цената на апартамента е 38 410 евро, като е останал неизплатен
остатък от 19 205 евро, т.е ищцата е заплатила останалата част от 19 205 евро.
С горепосочените писма
ответникът е поканил ищцата да
подпишат окончателен договор за всеки от трите имота в периода 15.02.2010 г. до
31.05.2010 г.
Страните не спорят, че
ищцата не се е явила в уговорения срок.
Видно от
представена справка от Службата по вписванията, ответникът е продал на трето за спора лице - "Нов хоризонт-София"
ЕАД процесните имоти с нотариален акт № 90/2013, том 50, вх. peг. № 15708.
За установяване на
обстоятелството дали предварителния договор от 17.07.2007г. за апартамент К 22
е подписан от ищцата по делото са изслушани основно и допълнително заключение
на графологическа експертиза. Според основното заключение от 02.05.2023 г., копието на предварителния
договор от 17.07.2007 г. и копието на
анекса от 18.07.2008 г. за апартамент К
22 са подписани от ищцата. При изготвяне на заключението вещото лице е
използвало за сравнителен материал както подписи на ищцата, които имат
официална заверка от нотариус или от Консулска служба в Посолството на България,
така и подписи на ищцата, съдържащи се в
предварителните договори за продажба на апартамент J 21 и апартамент К19, тъй като тези
предварителни договори не са били оспорени от ответника.
От допълнителното
заключение на графологическата експертиза от 21.11.2023 г., което съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че то
е изготвено въз основа само на
сравнителен материал, съдържащ образци от подписа на ищцата, които са
нотариално заверени или заверени от Консулска служба при Посолство на България,
както и от образци на подписа на ищцата в Търговския регистър, представени по
партидата на „Вендор груп“ ЕООД. Видно от това заключение подписите под предварителния договор и анекса
за апартамент К 22 не са положени от ищцата - подписите под договора и анекса и
подписите, които са официално заверени, са положени от лица с различен писмено
двигателен навик.
Представено е решение на
Арбитражен съд на Московска област по дело А 41- 66051/2015 г., с което считано
от 03.02.2016 г. е обявен длъжникът – индивидуален предприемач Л.А.М./ищцата/ в несъстоятелност.
Чрез международна
поръчка е установено съдържанието на приложимото право на Руската федерация по
въпросите: Какъв е правният статут на индивидуалния предприемач и на
физическото лице по руското право? Различни правни субекти ли са? Титуляр на
търговскоправните и на гражданскоправните права и задължения едно и също лице
ли е? Какви са последците за дееспособността на физическото лице, ако в
качеството на индивдиуален предприемач е обявено в несъстоятелност? Може ли
физическо лице самостоятелно да предяви иск за парично вземане, ако в
качеството си на индивидуален предприемач е обявено в несъстоятелност?. Видно
от отговора на международната поръчка/ л.212-222/ едно лице може едновременно
да има граждански права и задължения като физическо лице и търговски права и
задължения като индивидуален предприемач. Дори и да бъде обявено в
несъстоятелност като индивидиуален предприемач, физическото лице може
самостоятелно/независимо/ да предяви иск за възстановяване на средства./л.219,
абзац първи/.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна
до следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете във връзка с оспорването на ответника, че ищцата не е
изразила воля да предяви исковете и не е надлежно представлявана по делото:
Съдебната практика
трайно приема, че ответникът няма правен интерес да оспорва представителната
власт на пълномощника на ищеца./ ТР №
5/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. По настоящото дело обаче бяха представени
от името на ищцата две копия на пълномощни от 14.08.2018 г./л. 51 и 56/,
второто от които е подправено, тъй като в него на ръка е вписан номерът на настоящото
дело, което към датата на издаване на пълномощното все още не е било образувано.
Поради обстоятелството, че ищцата е чужд гражданин и не се сочи нейна лична
банкова сметка ***, за които са предявени исковете, съдът извърши проверка дали
ищцата действително знае за образуваното дело и дали действително е упълномощила
адвокат, който да я представлява, като назначи графологическа експертиза за
установяване на обстоятелството дали двете пълномощни от 14.08.2018 г. и
договор за правна защита и съдействие сер.В № 00059074/14.08.2018 г. и
адвокатско пълномощно към него /л.67/ са подписани от ищцата.
От заключението на
графологическата експертиза от 08.11.2022 г., което съдът кредитира, се
установи, че пълномощните от 14.08.2018
г. са подписани от ищцата, но договорът за правна защита и съдействие сер. В №
00059074/14.08.2018 г. и пълномощното към него не са подписани от М., т.е представени са пред съда подправени
договор за правна помощ и съдействие и пълномощно сер. В № 00059074/14.08.2018
г., в които е имитиран подписът на ищцата.
С писмена молба от 11.04.2022
г. адвокатът на ищцата/адв. П./ заяви, че е подписала вместо ищцата пълномощното
сер. В № 00059074/14.08.2018 г., с което е упълномощила самата себе си от името
на М., като е направила това по нейно искане.
С нотариално заверено заявление
рег. № 77А Г 8650993/01.04.2022 г. на нотариус в Москва ищцата заявява, че
потвърждава всички процесуални действия, извършени от адв.П., вкл. и
подписаните с имитация на нейния подпис
договор за правна помощ и пълномощно сер. В № 00059074/14.08.2018 г.
При
така събраните доказателства съдът приема, че е надлежно сезиран с предявените
искове. Ответникът се отказа в хода на делото от възражението, че ищцата не е
жива и дееспособна, който факт се опровергава и от представеното заявление на
ищцата, което е нотариално заверено от нотариус в Москва с рег. № 77А Г
8650993/01.04.2022 г.
По възражението на ответника, че ищцата е
изгубила процесуална дееспособност и няма право самостоятелно да предявява искове, поради обявяването й в несъстоятелност в качеството на физическо лице
– индивидуален предприемач от Арбритражен съд на Московска област, считано от 03.02.2016
г.:
Това възражение е
направено с молба от 10.03.2023 г./л.148/. Ответникът твърди, че е получил на
13.02.2023 г. молба от финансов мениджър Г., която е назначена по дело за
обявяване на ищцата в несъстоятелност, като молбата е във връзка с вземания на М. по предварителен договор за покупко-продажба и строителство
на апартамент J 21. Ответникът
се позовава на чл.213.25, ал.5 от Федералния закон от 26.10.2002 г. 127 – FZ „Относно
несъстоятелността/фалит/“, съгласно който от датата на обявяването на гражданин
в несъстоятелност, всички права по отношение на имуществото, съставляващо
масата на несъстоятелността, вкл. разпореждането с него, се упражняват само от
финансовия мениджър от името на гражданина и не могат да бъдат упражнявани
лично от гражданина.
Представено е решение на
Арбитражен съд на Московска област по дело А 41- 66051/2015 г., с което считано
от 03.02.2016 г. е обявен длъжникът – индивидуален предприемач Л.А.М./ищцата/ в
несъстоятелност/фалит/.
Съгласно чл.50, ал.1 от
КМЧП, дееспособността
на лицето се урежда от неговото отечествено право. Когато приложимото право към
дадено отношение установява специални условия относно дееспособността, прилага
се това право.
Чрез международна поръчка бе установено
приложимото право на Руската федерация по въпросите: Какъв е правният статут на
индивидуалния предприемач и на физическото лице по руското право? Различни
правни субекти ли са? Титуляр на търговскоправните и на гражданскоправните
права и задължения едно и също лице ли е? Какви са последците за
дееспособността на физическото лице, ако в качеството на индивдиуален
предприемач е обявено в несъстоятелност? Може ли физическо лице самостоятелно
да предяви иск за парично вземане, ако в качеството си на индивидуален
предприемач е обявено в несъстоятелност?.
Видно от отговора на
международната поръчка/ л.212-222/ едно лице може едновременно да има
граждански права и задължения като физическо лице и търговски права и
задължения като индивидуален предприемач. Обявяването на гражданина в
несъстоятелност не води до ограничаване на неговата гражданска правоспособност,
не ограничава способността да придобива и упражнява граждански права, да
създава за себе си граждански задължения и да ги изпълнява/ чл.21, т.1, чл.22,
т.1 и чл.30 от ГК/. В отговора е
посочено, че дадено лице може независимо да предяви иск за възстановяване на средства,
ако като индивидуален предприемач бъде обявено в несъстоятелност./л.219, абзац
първи/. В същото време правото да се
иска плащане на средства, принадлежащи на банкрута, е имуществено право, което
ще влезе в състава на конкурсната маса и ще бъде продадено на търг, ако това
право е възникнало преди приключване на процедурата за продажба на имущество/
чл.213.25, чл.1 от Закона № 127 - ФЗ/.
При така установената
нормативна уредба по отечественото право на ищцата съдът приема, че същата, независимо от
обявяването й в несъстоятелност и назначаването на финансов мениджър на
имуществото й, има право самостоятелно да предяви искове за процесните вземания
и да води настоящото дело.
По
основателността на предявените искове:
Предявените искове са с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
За да бъдат уважени
исковете, трябва да е установен следният ФС: 1/ между страните да е
съществувало валидно облигационно правоотношение, по което ответникът да е
получил някакво имуществено благо; 2/това имуществено благо да е предоставено
от ищцата; 3/ правоотношението да е отпаднало с обратна сила.
Ответникът не оспорва
сключването на предварителните договори за покупко- продажба и строителство от 18.09.2007
г. за апартамент J 21 и от 24.09.2007 г.
за апартамент К 19.
Спорен въпрос е дали
страните са били обвързани от предварителен договор от 17.07.2007 г. за покупко-продажба и строителство за
апартамент К 22. Ответникът оспорва като неавтентичен този договор в частта,
относно положения от ищцата подпис.
Изслушани са основно и
допълнително заключение на графологическа експертиза. Според основното
заключение от 02.05.2023 г., копието на
предварителния договор от 17.07.2007 г. и
копието на анекса от 18.07.2008
г. за апартамент К 22 са подписани от ищцата. В съдебно заседание от 10.05.2023
г. експертът заявява, че в сравнителния материал, който е използвал, се съдържа кратък подпис и дълъг
подпис на ищцата, които са с различна конструкция. При изготвянето на
заключението вещото лице е използвало за сравнителен материал, както подписи на
ищцата, които имат официална заверка от нотариус или в консулска служба, така и
подписи на ищцата, съдържащи се в предварителните договори за продажба на
апратамент J 21 и апартамент К19, тъй като тези
предварителни договори не са били оспорени от ответника. В съдебно
заседание вещото лице заявява, че ако бе
използвало само официални документи за сравнителен материал, би дало различен
отговор, а именно, че подписите под предварителния договор за апартамент К 22 и
анекса към него не са положени от ищцата, защото има разлики, транскрипцията в
подписите от официалните документи е различна, в сравнение с краткия вариант на
подписа под останалите документи. От допълнителното заключение от 21.11.2023 г.,
което е изготвено въз основа само на сравнителен материал, съдържащ образци от
подписа на ищцата, които са нотариално заверени или заверени от Консулска
служба при Посолство на България, както и от образци на подписа на ищцата в
Търговския регистър, представени по партидата на „Вендор груп“ ЕООД, се
установява, че подписите под предварителния договор и анекса за апартамент К 22
не са положени от ищцата, тъй като подписите под договора и анекса и подписите,
които са официално заверени, са положени от лица с различен писмено двигателен
навик.
Съдът изцяло кредитира
допълнителното заключение на графологическата експертиза от 21.11.2023 г., тъй
като е изготвено въз основа на сравнителен материал, за който е установено, че
действително съдържа подписите на ищцата, лично положени от нея – подписите са официално
заверени от нотариус или от Консулска служба при Посолство на България, както
и образци на подписа на ищцата, които са
представени в Търговския регистър по
партидата на „Вендор груп“ ЕООД.
Независимо, че договорът
от 17.07.2007 г. е подписан от друго лице, не от ищцата, тя се позовава на този
договор, заплатила е на 10.08.2007 г. сумата от 11 523 евро по него.
Следователно, договорът е подписан от неизвестно лице, което е действало от
името на ищцата, без представителна
власт, но с плащането на задължението по договора и последващото подаване на
исковата молба ищцата е потвърдила действията на това лице, което е подписало
договора от нейно име. Според т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено
по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди, съгласно
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да
се позове само лицето, от името, на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници.
Поради изложените доводи
съдът приема, че предварителният договор от 17.07.2007г. за покупко- продажба и
строителство за апартамент К 22 е валиден и обвързва страните по него.
Страните не спорят, а
това се установява и от представените заявления за превод от 18.09.2007г., от
24.09.2007г. и от 10.08.2007г., както и от писма, изпратени от ответника до
ищцата с изх. № 562/29.01.2010 г., изх. № 618/29.01.2010 г. и изх. № 619/29.01.2010
г., в които ответникът е признал извършени от ищцата плащания и е посочил
неизплатения остатък по всеки от договорите, че ищцата е заплатила следните суми:
по предварителния договор за апартамент J 21 е заплатила сумата от 19 780 евро и е останала
неизплатена сума от 19 780 евро, по предварителния договор за апрамент К 19 е заплатила сумата от 17 990 евро и е останала
неизплатена сума от 17 990 евро; по предварителния договор за апартамент К 22 е
заплатила сумата от 19 205 евро и е останала неизплатена сума от 19 205 евро.
Страните не спорят, че
ищцата е била неизправна страна, тъй като не се е явила за сключване на окончателен
договор след изпратената до нея покана от 29.01.2010г. в срока през
периода 15.02.2010 г. до 31.05.2010 г.
Ответното дружество също е неизправна страна,
тъй като без да е прекратило или развалило договора, на 06.12.2013 г. е продало
процесните апартаменти на трето за спора лице.
След продажбата на
апартаментите на трето лице изпълнението на предварителните договори е станало
невъзможно по вина на "Грийнлаф – Каваците“ ЕООД, като няма данни преди депозирането на исковата
молба, някоя от страните в настоящето производство да е упражнила правото си да
развали предварителните договори.
Съгласно
разпоредбата на 87, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля
договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
В случая
с депозиране на исковата молба и получаването на препис от нея от
ответника, ищцата е упражнила правото си да развали договора, тъй като претендира заплащане на суми като последица от
развалянето на предварителните договори. С молба от 23.05.2022 г. изрично заявява,
че с исковата молба е развалила договора.
Спорен въпрос е дали се
е погасило по давност правото на ищцата да развали предварителните договори.
Съгласно чл.87, ал.5 от ЗЗД правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Неоснователно е възражението на ответника, че се е
погасило правото на ищцата да развали договора. Давността по отношение правото на разваляне тече от датата, на която се е породило това право, а за ищцата
правото да иска разваляне на договорите се е породило на 06.12.2013 г., съгласно чл. 114 ЗЗД, тъй като на тази дата дружеството е продало недвижимите имоти и от този момент ищцата е
могла да упражни правото да развали договорите. От 06.12.2013 г. до датата на
подаване на исковата молба е изтекъл срок по-кратък от 5 години, поради което
това право не е погасено по давност.
Неоснователно е възражението на ответника, че срокът по чл.87, ал.5
от ЗЗД е започнал да тече от 10.10.2009 г., съгласно чл. 5.3.2 от предварителните договори, според които в
случай, че забавата продължи повече от 100 (сто) дни, купувачът има право да
иска едностранно прекратяване на този договор, за което същият е длъжен да
уведоми продавача. Съгласно
чл.1.2 от анексите от 22.07.2008 г. и от 18.07.2008 г. се изменя съдържанието на чл. 1.21 на два от предварителните договори за апаратамент J 21 и апартамент К 22.
Посочено е, че срокът на договора или срок за подписване
на окончателния договор означава 30.06.2009 г. или друга дата след 30.06.2009
г., писмено договорена
между страните, в който срок продавачът следва да е получил разрешение за
ползване по отношение на жилището и да покани купувача за подписване в
нотариална форма на окончателния договор за покупко-продажба на жилището в гр. Бургас. Чл.
5.3.2 от предварителните договори предоставя възможност на купувача да развали
договора при забава от страна на продавача да спази срока за подписване на
окончателен договор. Цитираните текстове имат предвид
невъзможност на продавача да спази срока за подписване на окончателен договор, поради
забавяне на разрешението за ползване или други обстоятелства, свързани със строителния процес. В настоящото
производство купувачът е упражнил правото си на разваляне, поради
прехвърляне на имотите на трето лице, а не поради неспазен срок за сключване на
окончателен договор.
Тъй като ищцата е имала
право да развали договорите на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД и е сторила това с
подаването на исковата молба, облигационната връзка между страните е отпаднала
с обратна сила, поради което получените суми от
ответника подлежат
на връщане,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищцата следните суми: 19 780 евро - част от заплатена продажна цена за апартамент J 21 с
идентификатор № 67800.10.649.6.21, находящ се във ваканционно селище PARADISE DUNE – BEACH &
SPORT RESORT, м.“Мапи“, Созопол, вход J, с площ от 42.54 кв.м.; 17 990 евро – част
от заплатена продажна цена за апартамент К 19 с
идентификатор №67800.10.649.7.19, находящ се в същото ваканционно селище в
Созопол, сграда К, с обща площ 38.69 кв. м; 19 205 евро - част от
продажна цена за апартамент
К 22, с идентификатор № 67800.10.649.7.22, находящ се в същото ваканционно селище в Созопол, сграда К, с обща площ 41.30 кв. м, ведно със законната лихва върху всяка от трите
суми, считано от дата на предявяване на исковата молба (21.11.2018 г.),
до окончателното погасяване на дълга.
По възражението за
погасяване на исковете по давност:
Възражението е
неоснователно. Съгласно т.7 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, в случаите
на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, давност започва да тече от
деня на отпадането на основанието, т.е. в случая от
датата на достигане на волеизявлението за разваляне на договора до ответника – 13.11.2019
г. /датата на връчване на исковата молба на ответника/, поради което вземането
не е погасено по давност.
По разноските:
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 8257.32 лв., от които 4457.32 лв. за държавна такса
и 3800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "Грийнлайф – Каваците“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 1 – за адв. А., да заплати на М.Л.А., родена на 13 февруари 1965 г. в гр.Собинка, Владимирска
област, гражданин на
Руска федерация, съдебен адрес:***, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, следните суми: 19 780 евро - част от заплатена
продажна цена за апартамент J 21 с идентификатор № 67800.10.649.6.21, находящ се във ваканционно
селище PARADISE DUNE – BEACH &
SPORT RESORT, м.“Мапи“, Созопол, вход J, с площ от 42.54 кв.м.; 17 990
евро – част от заплатена продажна цена за апартамент К 19 с
идентификатор №67800.10.649.7.19, находящ се във ваканционно селище PARADISE DUNE – BEACH &
SPORT RESORT, м.“Мапи“, Созопол, сграда К, с обща площ 38.69 кв. м; 19 205 евро - част от продажна цена за апартамент К 22, с идентификатор № 67800.10.649.7.22, находящ се във ваканционно
селище PARADISE DUNE – BEACH &
SPORT RESORT, м.“Мапи“, Созопол, сграда К, с обща площ 41.30 кв. м, ведно със законната лихва върху всяка от трите
суми, считано от дата на предявяване на исковата молба (21.11.2018 г.),
до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА "Грийнлайф –
Каваците“ЕООД да
заплати на М.Л.А., родена на 13
февруари 1965 г. в гр.Собинка, Владимирска област, гражданин на Руска
федерация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото съдебни разноски в общ размер от 8257.32 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: