РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110108296 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от К. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет.
..., срещу "ДЗИ - О. з." ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район ...., бул. .... № ...., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата, сумата от 772,02 лв., представляваща частичен иск от общо 980,74 лева –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник
преден десен, предна дясна врата, задна дясна врата и калник заден десен, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 14.07.2021 г. в гр. Варна, по застраховка
„Каско+“, застрахователна полица № 440120031041450 от 22.07.2020 г. за лек автомобил „М.
Б. Ц 320“ с peг. № ** **** **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 28.06.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата К. И. твърди, че на 22.07.2020 г. сключила с ответника „ДЗИ – О. з.“ ЕАД
договор за имуществена застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“, обективиран в
застрахователната полица № 440120031041450, за личния си лек автомобил „М. Б. Ц 320“,
peг. № ** **** **. Посочва, че срокът на действие на договора бил от 22.07.2020 г. до
20.07.2021 г. Уговорена била застрахователна сума в размер на 11 300,00 лева и
застрахователна премия от 767,45 лева, като последната била разсрочена на четири вноски –
към настоящия момент всички изплатени.
1
Ищцата излага, че на 14.07.2021 г., около 07:15 ч., отивайки до автомобила си, който
бил паркиран в гр. Варна, на ул. „Неофит Бозвели“ № 15, установила, че същият е увреден
от неизвестно лице. На същата дата уведомила Първо РПУ – Варна, за извършените
злоумишлени действия, откъдето й било издадено Удостоверение с № 433000-12942.
Уведомила и застрахователя, който извършил оглед, изготвил снимков материал и съставил
Опис по щета № 44010312105336/14.07.2021 г., с описани увредени детайли: калник преден
десен, предна дясна врата, задна дясна врата и калник заден десен. Заявява, че получила като
застрахователно обезщетение сумата в размер на 441,86 лв. След проведено проучване в
няколко сервиза установила, че необходимата сума за възстановяване на автомобила възлиза
на 1 422,60 лв. Счита, че ответното дружество й дължи сумата от 980,74 лева – разликата
между сумата, необходима за възстановяване на автомобила, и изплатеното застрахователно
обезщетение.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да й заплати, след
допуснато увеличение на иска по размер, сумата от 772,02 лв., представляваща частичен иск
от сумата в общ размер от 980,74 лева – дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 22.07.2020 г. в гр. Варна, по застраховка „Каско+“, застрахователна полица №
440120031041450 от 22.07.2020 г. за лек автомобил „М. Б. Ц 320“, peг. № ** **** **, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.06.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„ДЗИ – О. з.“ ЕАД, който оспорва предявения иск като неоснователен. Потвърждава, че към
14.07.2021 г. между ищцата и ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за имуществена застраховка на МПС, както и че на посочената
дата е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие. Сочи, че на ищцата
била изплатена сумата в размер на 441,86 лева – застрахователно обезщетение за
действителните имуществени вреди. Обезщетението било определено по експертна оценка,
съгласно условията на застраховката. Сочи, че от Опис заключение по щета №
44010312105336/14.07.2021 г. се установява, че увредените детайли са с най-лека степен на
увреда и не е налице необходимост от подмяната им.
Оспорва размера на предявения иск като прекомерен; оспорва и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва.
Настоява за отхвърлянето на предявения иск. Претендира да му бъдат присъдени
извършените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата К. С. И. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А.
- ВАК. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът „ДЗИ – О. з.“ ЕАД не се представлява. С молба вх.
№ 1928/10.01.2023 г. процесуалният му представител оспорва исковата молба, поддържа
2
депозирания отговор на същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от застрахователната полица № 440120031041450, в същата е обективиран
договор между К. С. И. - застраховащ/застрахован, и „ДЗИ – О. з.“ ЕАД за мобилна
застраховка „Каско+“ за лек автомобил „М. Б. Ц 320“ с peг. № ** **** **, валидна за
периода от 22.07.2020 г. до 21.07.2021 г., покрити рискове: клауза пълно каско,
допълнителни договорености: доверен сервиз, застрахователна сума 11 300 лв.,
застрахователна премия 742,41 лв., плащане: в брой, на 4 вноски, дължими на 21.07.2020 г.,
21.10.2020 г., 21.01.2021 г., 21.04.2021 г.
Видно от сметки №№ 20072215355333/22.07.2020 г., 20102615650613/ 26.10.2020 г.,
21012815935791/28.01.2021 г. и 21042216201090/22.04.2021 г., дължимите суми за
договорената премия по застрахователна полица № 440120031041450 са платени.
С Опис-заключение по щета 44010312105336 от дата 14.07.2021 г., извършен от
експерт Г. П. за „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, са установени щети по следните части на лек автомобил
марка „М. Б. Ц 320“, peг. № ** **** **: калник преден десен, предна дясна врата, задна
дясна врата и калник заден десен.
Със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза вещото лице
А. В. определя общата стойност на щетите по лек автомобил „М. Б. Ц 320“ с peг. № ** ****
** по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие - 14.07.2021 г., при
проучване на цената на труда, предлагана в сервизи, притежаващи европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008, както и в несертифицирани такива, на сумата от 1213,88 лв., която
включва следните позиции: общо за калник преден десен - 271,22 лв., общо за врата предна
дясна - 298,22 лв., общо за врата задна дясна - 298,22 лв., общо за калник заден десен - 271,22
лв., за общи операции - 75 лв. Експертизата е оспорена от ответника като неотговаряща на
средните пазарни цени.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи
отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него.
В конкретния казус, между страните не се спори за настъпването за
застрахователното събитие и причинените имуществени вреди по процесния автомобил,
както и че същите се покриват от застрахователна полица № 440120031041450. Безспорно е
и че ответникът е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 441,86 лв.
Спорът се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е
предвидено в КЗ. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при
пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна
стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
3
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните
норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество, в рамките на лимита на отговорност. Когато по делото не са налични данни за
заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.
В съответствие с изложеното, застрахователно обезщетение в случая следва да се
определи съобразно стойността на ремонта на увредените части по средни пазарни цени към
датата на застрахователното събитие.
Настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява нито
само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с оглед на
цената в несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело до
ощетяване на увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на достъп
до качествени стоки и услуги.
По изложените съображения съдът кредитира установената със заключението на
вещото лице средна пазарна стойност на ремонта в размер на 1213,88 лв. - при проучване на
цената на труда, предлагана в сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, и в несертифицирани такива. От така установената средна стойност следва да се
приспадне вече изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 441,86 лв., или
дължимото обезщетение е в размер на 772,02 лв. Предявеният иск се явява основателен до
тази сума и следва да бъде уважен.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца. Същият със списък по чл. 80
ГПК претендира такива в размер на 680 лева, включващи 50 лева - държавна такса, 150 лева
- внесен депозит за САТЕ, и 480 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, доколкото, предвид
датата на сключване на горния договор, възнаграждението е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед на изложеното, исканите разноски следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ, "ДЗИ - О. з." ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ...., да заплати на К. С. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. ..., сумата от 772,02 лв. (Седемстотин седемдесет
и два лева и 02 ст.) - частичен иск от сумата от общо 980,74 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник
преден десен, предна дясна врата, задна дясна врата и калник заден десен, причинени в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 14.07.2021 г. в гр. Варна, по застраховка
„Каско+“, застрахователна полица № 440120031041450 от 22.07.2020 г. за лек автомобил „М.
Б. Ц 320“ с peг. № ** **** **, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
4
датата на депозиране на исковата молба – 28.06.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, "ДЗИ - О. з." ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ...., да заплати на К. С. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., ет. ..., сумата от 680,00 лева (Шестстотин и
осемдесет лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса, внесен депозит за допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза и платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5