Р
E Ш Е
Н И Е
№ ............... /19.03.2021
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на осми март две
хиляди двадесет и първа публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 617/2020 г. по описа на съда
Производството
е по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД
Предявени са от С.С.Р. ***
два кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във
вр. с чл. 45 ЗЗД, с които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сума в размер на 6000 лв. – представляваща неимуществени вреди- болки и
страдания от телесна повреда предизвикана от попадане в шахта. Намираща се на
територията на Общински минерален плаж на Община С., в непосредствена близост
до душовете, ведно със законната лихва от дата на увреждането – 04.07.2020г. до
окончателното изплащане на същата, както и 66,32 лв.- обезщетение за
имуществени вреди.
В исковата молба се твърди,
че на 04.07.2020 г. бил заедно със съпругата си на общински минерален плаж в
град С., собственост на община С.. Към 18.00 ч., след като излезнал от басейна
и тръгнал към душовете, неочаквано пропаднал в необезопасена и необозначена
шахта, която се намирала в непосредствена близост до душовете на плажа. В
следствие на падането му в шахтата изгубил съзнание за неопределено време.
Шахтата била дълбока, около 1.80 м. и с размери около 60/70 см., и се намирала
в близост до душовете на плажа. С помощта на спасителя и други хора бил изваден
от шахтата. Изпитвал силни болки в главата, тялото и крайниците. На 04.07.2020
г., бил откаран във Спешно отделение при Болница „Уни Хоспитал„ град
Панагюрище. Бил прегледан от дежурния лекар. Бил насочен към личния му лекар.
На 06.07.2020 г., посетил личния си лекар, който му назначил медикаментозна
терапия, с лиотон гел и тромбекс и му бил издаден болничен лист за периода от
06.07.2020 г. до 19.07.2020 г., който бил продължен за периода от 20.07.2020г.
до 03.08.2020 г. Твърди се, че на ищеца
продължило в домашни условия, което било съпроводено със силни болки и страдания,
нарушения на съня, изпитвал страх. В резултат на падането, получил следните
увреждания, а именно: масивно кръвонасядане с размери 18x10 см. по дясното
рамо. По вътрешната повърхност на лявата и дясна мишница, от вътрешната им
горна част до свивката на лакетната става тъмни синкави масивни кръвонасядания
и охлузвания с размери 46x23 см., за лява ръка и охлузване с размери 18x3 см.,
за дясната вътрешна повърхност на мишницата от горна и част от свивката на
лакетната става масивно мораво синкаво кръвонасядане, с размери 28x15 см. и
охлузване 19x5 см. По предната повърхност на дясното коляно масивен оток, с
размери 13x11 см., и охлузване, с размери 4x3 см. По външната повърхност на
лявото бедро в предната и горна част мораво кръвонасядане, с размери 28x17 см.
По горната част на лявото бедро, към седалището тъмно мораво кръвонасядане с
размери 34x16 см. По предната повърхност на дясна подбедрица от коляното към
глезена масивен оток тъмно-червеникаво кръвонасядане с дължина 54 см, обхващащо
цялата обиколка на крака, включително до пръстите на ходилото. По предната
повърхност на дясна подбедрица, средна
трета разкъсно-контузна рана с размери 2 см., под която рана втора подобна
рана, с размери 1,5 см.По дясното рамо масивно кръвонасядане с размери 18x10
см. По външната повърхност на лявата длан, синкаво-мораво кръвонасядане с
размери 7x5 см. По външната повърхност на десния глезен разкъсно-контузна рана,
с размери 1x0.7 см. сълзяща.
Твърди се в исковата молба, че във връзка с инцидента претърпял имуществени
вреди в размер на 66.32 лв., от които: за медикаменти 30.52 лв.; за
съдебно-медицинско удостоверение -30.00 лв.; за член на ЛКК- 5.80 лв. Сочи се,
че е налице противоправно поведение от община С., относно необезопасяването на
шахтата, находяща се в непосредствена близост до басейна на общински минерален
плаж С., тъй като теренът върху който е разположена шахтата е общинска
собственост и ответната община, като собственик отговаря за нейното
обезопасяване, на основание чл. 11, ал.1 от Закона за общинската собственост,
тъй като има задължение да стопанисва имотите и вещите - общинска собственост с
грижата на добрия стопанин, поради и което считам, че следва да се ангажира
отговорността й за причиненото ми увреждане. Навеждат се доводи, че
неимуществените вреди претърпени от ищеца в размер на 6000 лв. и се изразяват в
силни болки и страдания, които отшумяли за един сравнително дълъг период от
време. Имал силни болки при движението на ръката. Изпитвал болки по цялото тяло
и главата, нарушения на съня, изпитвал страх. Моли се за уважаване на предявените
искове.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който се излага, че предявените искове са неоснователни. Сочи се, че на
04.07.2020 г. С.Р. не е бил с жена си на общинския минерален плаж в гр.С., а е
упражнявал възложената му с „граждански договор” № 27/03.07.2020 г. работа, а
именно : „Спасител открит голям плувен басейн”. Възложител по договора е
общинското предприятие „БКС и ОИ” представлявано от Б. Г А. - Директор. Твърди
се в отговора на исковата молба, че ищецът е упражнявал тази работа многократно
и е запознат с обстановката и терена мястото както и че шахтата е била обезопасена, а не както
твърди ищеца необезопасена. Шахтата е имала метален капак. Маршрута от
излизането от басейна до душовете не предразполага да се стъпва върху металния
капак на шахтата, напротив маршрутът е покрай нея. В отговора се сочи, че не е
изяснен въпросът: защо ищецът- упражняващ работа като спасител на открит голям
плувен басейн е решил да стъпи върху железният капак на шахтата. Това негово
действие е довела до пропадането му в шахтата, като за собственика на имота
Община С. липсва каквато и да е форма на вина. Моли се да се постанови решение,
с което да се отхвърлят предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, с
които се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди настъпили от непозволено увреждане
от 04.07.2020 г.
На първо място следва да се посочи, че е
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковите претенции,
поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, с оглед което
твърдение е представен Правилник за устройството и дейността на общинско
предприятие „БКС и Общински имоти“ гр. С., приет с Решение № 52 от
29.12.2011г., взето с протокол № 5. Процесуалната легитимация се обуславя от
заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от
претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната
легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на
гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на
правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни
следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено
от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу
надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или
отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва
с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска
(така и Определение № 408 от 15.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4633/2014 г. на Второ
гр.о., ВКС). Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл.27, ал.1 ГПК с
процесуална правоспособност се ползват само юридическите лица (наред с
дееспособните физически лица). В конкретния случай създаденото от общински
съвет предприятие не е придобило качеството - юридическо лице. Юридическото
лице възниква по силата на нормативен акт, който изрично му придава това
качество, което не може да се извежда от предмета на дейността на органа или от
целите, за които е създаден. В чл.2, ал.2 Правилник за устройството и дейността
на общинско предприятие „БКС и Общински имоти“ гр. С. е посочено, че
създаденото предприятие няма качеството на юридическо лице, като безспорно
липсва изрична разпоредба в ЗМСМА съгласно която общинските предприятия
придобиват статут на юридически лица. С акта на Общинския съвет за учредяването
на Общинското предприятие то не може да придобие качество на юридическо лице,
защото самият общински съвет не представлява юридическо лице, поради което не
притежава властнически правомощия да учредява свой специализиран орган със
статут на юридическо лице. Съгласно категоричната разпоредба на чл.14 ЗМСМА
юридическо лице е общината, а общинският съвет е орган на местно самоуправление
с определени правомощия (чл.21, ал.1 т.8 ЗМСМА). Следователно нито Общинският
съвет, нито Общинско предприятие „БКС и Общински имоти“ гр. С. са юридически
лица, респ. не са правоспособни правни субекти, които да са страни по граждански
спорове.
По делото е представено и прието като
доказателство съдебномедицинско удостоверение № 166 от 07.07.2020 г. от д-р Б Пза
освидетелстване на ищеца С.Р., като са описани обективните находки, за което
ищецът е заплатил сумата от 30 лв. видно от фискален бон находящ се на л. 15 от
делото, за което е издадена и фактура л. 16 от делото.
По делото е представен и приет като
доказателство лист за преглед на пациент от 04.07.2020 г. издаден от д-р Б, от
който се установявам че С.Р. е бил с открита рана на дясна подбедрица и
охлузвания по ръцете и бедрата.
По делото са представени болничен лист от
06.07.2020 г., от който се установява, че ищецът е бил на лечение-
домашен-амбулаторен за 14 дни и болничен лист от 21.07.2020г., от който се
установява, че ищецът е бил на лечение- домашен- амбулаторен за още 15 дни,
като за издаване на втория болничен ищецът е заплатил сумата от 5,80 лв.
По делото е представена и приета като
доказателство рецепта от 07.07.2020 г. издадена на името на ищеца, като от
представен на л. 14 фискален бон се установява, че за закупуване на
предписаното лекарство ищецът е заплатил сумата от 30,52 лв.
По делото е представен граждански договор №
27 от 03.07.2020 г. сключен между Общинско предприятие „БКС и общински имоти“
гр. С. и ищецът, по силата на който ищецът е поел задължение да извършва работа
като спасител открит голям плувен басейн, за сумата от 420 лв.
По делото е представена и приета като
доказателство разписка № 282 от 11.08.2020г., от която се установява, че ищецът
е получил от сумата в размер на 420 лв. за извършената от него работа, за което
е съставен и констативен протокол.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Б. Р.- съпруга на ищеца, А.Ц. и Б. А.. От
разпита на свидетел Р. се установява, че на 04.07.2020 г. заедно с ищеца били
на плаж в гр. С., като този ден той не бил на работа. Свидетелката посочва, че
тя заедно с ищеца минали по пътеката към душовете, като ищецът вървял пред нея,
а тя след него когато той изчезнал, тъй като стъпил на шахта, която не бил
забелязал и пропаднал в нея. Свидетелката посочва, че шахтата била дълбока
около 2 метра, като при пропадането ищецът имал рани отпред на десния крак, на
подбедрицата, по средата на крака, под мишницата, лакътя. Свидетелката
изяснява, че след пропадането свидетел А.Ц., заедно с още няколко човека успели
да извадят ищецът от шахтата, като на място му превързали раните с материалите
от куфарчето за спешна помощ. След което отишли до бърза помощ
в "МБАЛ Уни Хоспитал" ООД, където зашили раната и изписали лекарства
и препоръчали покой от 2 месеца. Свидетелката посочва, че около месец ищецът е
пил болкоуспокояващи, тъй като изпитвал болки при стъпване на крака си. При
разпита си свидетел А.Ц. посочва, че в деня на инцидента е бил на работа като
спасител на 25- метровия басейн на плажа в гр. С.. Привечер чул вик за помощ от
съпругата на ищеца и когато се обърнал видял само нея, като не виждал С.,
поради което тръгнал в посока на свидетел Р.. При приближаване видял, че ищецът
е паднал в дупката на шахтата, при което му помогнал да излезе, като ищецът имал
охлузвания. Тъй като свидетел Ц. бил на работа и не можел да остави за дълго
време поста си дал на свидетел Р. чантата за спешна помощ, за да му промие
раните. Свидетелят посочва, че следващите почивни дни на месец юли и август
ищецът бил на работа като спасител на големия басейн, който работи само събота
и неделя. При разпита свидетел Б. А. посочва, че в качеството му на Директор на
Общинско предприятие „БКС общински имоти“, на което е възложено стопанисването
на басейна за лятото на 2020 г. сключил с ищеца граждански договор, като Р.
изпълнявал задължения като спасител на големия плаж съботните и неделни дни.
Свидетелят посочва, че още същият ден – 04.07.2020 г. бил уведомен за инцидента
с ищеца, поради което на следвания ден – 05.07.2020 г. - неделя отишъл на
басейна с намерение да замести ищеца като спасител, тъй като очаквал, че Р. не
би могъл да изпълнява задълженията си. Тогава установил, че ищецът е на поста
си, като посочил, че се чувства добре и може да работи както в този ден, така и
до края на месеца и месец август. Свидетелят посочва, че присъствието на работа
на лицата които са на граждански договори, като ищеца Р., се следи от него и
отговорника на басейна, като въз основа на това се подава информация в
счетоводството и се заплаща съответното възнаграждение. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК
съдът дава вяра на показанията на всички свидетели, доколкото същите са
непротиворечиви помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал – СМЕ, от която се установява, че периодът на пълното
възстановяване на ищеца посочен от вещото лице кореспондира с периода сочен от
свидетеля Р. – около един месец.
По реда на
чл. 176 ГПК ищецът Р. е дал обяснения, като е посочил, че месец юли и месец
август не
е бил на работа на басейна, като вместо него е била неговата съпруга.
По
делото е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, от заключението на която
се установява, че пострадалият е получил
следните увреждания: масивно кръвонасядане с размери 18x10 см. по дясното рамо
с контузия на раменната става, тъмни и синкави масивни кръвонасядания и
охлузвания с размери 46x23 см., за лява ръка и охлузване с размери 18x3 см., и
масивно мораво синкаво кръвонасядане с размери 28х5 см и охлузване 19х5 см. за
дясната; синкаво-мораво кръвонасядане с размер 7х5 на лявата длан; масивен оток
с размери 13х11 см. и охлузване с размери 4х3 см. на дясното коляно; мораво
кръвонасядане с размери 28х17 см. на дясното бедро, тъмно мораво кръвонасядане
с размери 34х16 см. на за дясната
вътрешна повърхност на мишницата от горна и част от свивката на лакетната става
масивно мораво синкаво кръвонасядане, с размери 28x15 см. на лявото бедро.
Масивен оток и тъмночервеникаво кръвонасядане с дължина 54 см. обхващащо цялата
обиколка на крака включително до пръстите на ходилото на десния крак;
разкъсно-контузни рани по дясната подбедрица и десен глезен, контузия на
главата Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет-
директно и допирателно и добре отговарят да са получени при пропадане на тялото
в шахта. От общото сътресение на тялото Р. е получил лекостепенно мозъчно
сътресение, проявено със степенно разстройство на съзнанието- зашеметяване. В
своето заключение вещото лице е посочило, че травматичните увреждания се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент, като изяснява,
че обичайната продължителност на този вид увреждания е 25-30 дни, като след
травмата пострадалият е изпитвал болки и е имал затруднения и болезнени
движения, поради множеството увреждания, като оздравителния процес е приключил
изцяло. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че в
първите 5-6 дни Р. е имал известни затруднения в придвижването на по дълги
разстояния, в който смисъл в заключението е посочил, че се е наблюдавало
ограничение в известна степен в самообгрижването. Съдът възприема заключението
вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на
всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на
съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи от правна
страна:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по
делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а
именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички
предпоставки на отговорността по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина, която се предполага; обстоятелството, че
ответникът има качеството на възложител
на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица
т.е. че ответникът отговоря за поддържането на процесния минерален плаж в гр. С.,
където е настъпил инцидента. От данните по делото се установи, че инцидентът е
станал на Общински басейн гр. С., като задължение на Общината е било
поддържането на басейните и пространството между тях в изправно състояние. Тук
е мястото да се посочи, че отговорността на Общината не се променя от факта, че
е предоставила процесния басейн за управление на Общинско предприятие „БКС общински
имоти“, доколкото последното не е юридическо лице- респ. лице което е
правоспособно. Общината изпълнява тази дейност по поддържане на басейна и съоръженията към него в изправно
състояние, чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията или бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа. Според даденото в т. 3 от
ППВС № 4 от 30.10.1975г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря
по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.
50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която
хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия
случай, собственик на процесния басейн е общината, която съгласно чл. 11,
ал. 1 ЗОС следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е
налице обективна възможност за обезопасяването на басейна и съоръженията към
него. С оглед на това, че наличието на необезопасена шахта на алеята на плажа,
явяваща се причина за инцидента, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които Община С. е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължения, която освен това е и собственик на басейна, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл. 49 ЗЗД. Доколкото не се твърди, че тази шахта
е била обезопасена с нарочна сигнализация, която да указва на гражданите да я
заобиколят, ответникът Община С. не е изпълнил задълженията си поддържане на
обекта в добро състояние. Налице е бездействие на служителите на Община С.,
натоварени със задължението да управляват басейна, като извършват всички необходими
действия по поддържат басейна и съоръженията към него, вкл. и алеите между
басейните и душовете в добро техническо състояние и да обезпечават
безопасността на гражданите, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД следва да
се ангажира отговорността на Община С..
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е знаел за
наличието на шахтата и е следвало да я заобиколи, а не да стъпва върху нея, тъй
като от събраните по делото доказателства се установи, че шахтата се намира на
алеята, която се използва от гражданите- посетители на басейна, като същата не
е била означена/сигнализирана като опасна, нито е била посочена по ясен и
категоричен начин забрана за стъпване върху нея. Не освобождава от отговорност
Общината и фактът, че върху шахтата е бил поставен капак, тъй като, както бе
посочено по-горе, ответникът има задължение да поддържа обекта в добро
техническо състояние, респ. следвало е да следи за наличието на корозия и
необходимостта от подмяна/ремонт на капака на шахтата, който е пропаднал.
От заключението на вещото лице д-р М. по допуснатата СМЕ се установи,
че посочените в исковата молба увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с пропадането на ищеца в шахтата на
басейна в гр. С., поради което следва да се приеме, че са налице всички
материално правни предпоставки за уважаване на исковите претенции.
По
отношение на размера на претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди съдът намира следното:
Дължимото
обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по
справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС са дадени
указания на съдилищата при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт да вземат предвид обстоятелствата, при които е
извършено увреждането. Изяснено е, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно обстоятелствата,
които могат да бъдат релевантни, като на обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични травми. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението
за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера
на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено -
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди,
които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на
дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в
количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко
те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и застъпената в множество
съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение №
93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 111/01.07.2011г.
по т.д. № 676/2010г. на ВКС, II т.о, Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. №
2998/2013г. на ВКС, I т.о., , Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3834/2016 г., IV г. о.и др. ).
В
тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от
деяние, явяващо се и противоправно. От фактическа страна е установено, че вследствие
на пропадането ищецът е получил
множество охлузвания и разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, като
оздравителния процес е приключил в рамките на 25-30 дни. Установи се, че
първите 5-6 дни ищецът е имал затруднения с придвижването на дълги разстояния,
но въпреки това непосредствено след инцидента (на следващия ден) се е намирал
отново на басейна в гр. С.. При така установените обективно съществуващи
обстоятелства справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди,
търпени от ищеца следва да се определени в размер на 3000 лв., което обезщетение
се определя, глобално, а не отделно за всяка от физическите болки, т.к. съгласно
установената практика, неимуществените вреди включват всички обстоятелства,
свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и
активности. В конкретния случай меродавни за определяне на глобалното
обезщетение са обстоятелствата, че в резултат на пропадането в шахтата на ищеца
са причинени множество наранявания, наличието на известни затруднения при
придвижването на по-дълги разстояния първите няколко дни след инцидента,
интензитета на търпените болки, както и срокът за отшумяването им, който е около
месец, както и възрастта на ищеца. Като се имат предвид тези обстоятелства,
наред с нивото на икономическо благосъстояние в страната и установеният размер
на месечната минимална работна заплата, обезщетение от 3000 лв. за търпените от
ищеца причинени с действия/бездействия на ответника неимуществени вреди се
явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, доколкото не са изведени твърдения в
исковата молба, че вследствие на инцидента е налице загрозяващ белег, от който
ищецът изпитва допълнителни притеснения. Ето защо предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до посочения размер, като до пълно
претендирания размер от 6000 лв. следва да се отхвърли.
По
отношение на иска за имуществени вреди:
С
оглед събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира
иска за доказан в предявения размер. Както бе посочено по-горе, от събраните по
делото доказателства се установи наличието на всички материално правни
предпоставки за уважаване на исковите претенции. Като от представения фискален
бон и фактура за извършен преглед на стойност 30 лв., представената рецепта и
фискален бон за закупуване на медикаменти за сумата от 30,52 лв., както и
представените доказателства за извършени разходи в размер на 5,80 лв. за
издаване на болничен лист се установява, че в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с процесния
инцидент ищецът е направил разходи в общ размер на 66,32 лв. Ето защо
предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи възстановяване на направените от
ищец деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете
(за имуществени и неимуществени вреди) а именно заплащането на сумата от 561,04
лева, от които 303,27лв. - адвокатско възнаграждение, 101,09 лв. - депозит за
вещо лице, 10,10 лв. -депозит за
свидетел, 146,58 лв. - държавна такса, доколкото искането е своевременно
направено, като са представени доказателства, че разноските са реално сторени (
договор за правна защита и съдействие от 09.10.2019 г. л. 6 от делото).
На
основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи възстановяване на направените от
ответника деловодни разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част
от иска за обезщетение за неимуществени вреди, а именно заплащането на 316,50
лева - адвокатско възнаграждение, доколкото искането е своевременно направено,
като са представени доказателства, че разноските са реално сторени (договор за
правна защита и съдействие от 01.02.2021 г., л. 38 от делото и л. 70 от делото
– преводно нареждане).
Мотивиран
от горното, Районен съд – Панагюрище,
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с
чл. 45 ЗЗД, Община С. ЕИК: ********* с адрес: гр. С., пл. „Дружба“ № 2 да
заплати на С. С Р. ЕГН: ********** с адрес: ***, сумата от 3 000 (три хиляди) лева - обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат на причинените на ищеца на 04.07.2020 г. телесни
увреждания вследствие на пропадане в шахта на Общински минерален плаж гр. С.
(УПИ II Плувен басейн, кв. 85 по плана на гр. С. с обща
площ от 30624 кв.м.), ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането – 04.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част над 3000 лв. до претендирания размер от 6000 (шест хиляди) лева -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, Община С.
ЕИК: ********* да заплати на С. С Р. ЕГН: ********** , сумата от 66,32 лева - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди –
направени разходи за прегледи и медикаменти в резултат на причинената му на 04.07.2020
г. телесни увреждания вследствие на пропадане в шахта на Общински минерален
плаж гр. С. (УПИ II Плувен басейн, кв. 85 по плана на гр. С. с обща площ от 30624
кв.м.).
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, Община С. ЕИК: ********* да заплати на С. С Р. ЕГН: **********, сумата от 561,04 лв.
представлява разноски за пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на С. С Р. ЕГН: **********,*** ЕИК: *********, сумата от 316,50 лева, направени от страната деловодни разноски пред
настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.