Р Е Ш Е Н И Е № 260032

 

гр.София, 01.08.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 15-ти юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д.№340 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът М.Ф.Б. с ЕГН:********** с адрес ***, чрез упълномощения процесуален представител адв. Р.М., са предявили иск по чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ срещу „Г. ФОНД“ с адрес ***, за осъждането му да им заплати следните суми:

100 000,-лв. обезщетение за неимуществени вреди болки и страданияполучени в резултат на ПТП, настъпило на 04.04.2019г.

2452,-лв. имуществени вреди разходи за лечение, в резултат на ТПТ, настъпило на 04.04.2019г.,

 Ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от 28.06.2019г. до датата на окончателното изплащане.

Ищецът претендира и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

На 04.04.2019 г., в гр. С., на кръстовището между ул. „Околовръстен път“ и ул. „Ихтиманско шосе“, водачът А.П.И. на мотопед марка и модел „Малагути Ф 12 Фантом“, с рег. № ВР 0303 М, при навлизане в кръстовището се сблъсква странично с движещия се в посока гр. И. влекач, управляван от И. Й.Й. - марка и модел „МАН ТГХ“, с рег. № СТ 6862 РА, с прикачено към него полуремарке „СТАС“, с рег. № С 3336 К. При инцидента тежко е пострадал пътникът на мотопеда - М.Ф.Б..

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 48 от 02.05.2019 г. Образувано е и Досъдебно производство № ЗМ -164/2019 г., по описа на РУ - Самоков.

След злополуката пострадалият М.Б. е транспортиран в УМБАЛ „С.“ АД – С.. Приет е в Клиниката по ортопедия и травматология в тежко общо състояние. Оплаква се от силни болки в лявото бедро и коляното, с деформирано ляво бедро, невъзможност за извършване на движения, болки във врата, множество охлузвания по лицето, повърхностна рана в ляво париетално. Няма спомен за случилото се по време на инцидента.

Назначени и извършени са му различни изследвания и прегледи, от които е установено: Фрактура с пълна дислокация на фрагментите в средна Уг на диафизата на бедрената кост; Бималеоларна фрактура на заден и медиален малеол. Поставена му е диагноза: Комоцио церебри, Контузио капитис, Дисторзио коли, Фрактура феморис синистри диафизарис /Счупване на тялото на бедрената кост, закрито/. След консултации и клинично обсъждане, освен предприетото медикаментозно лечение, е пристъпено и към оперативно лечение. На 10.04.2019 г., под обща анестезия предоперативно е осъществена безкръвна репозиция на фрактурата, след което под рентгенов контрол е трепаниран канала на костта и е поставен ЬЕН-350 мм, проксимално застопоряващи винтове 45 мм. и 65 мм. и дистално застопоряващи винтове 36 мм. и 46 мм. Поставена е шийна яка на доверителя ми.

На 18.04.2019 г., М.Б. е изписан, като са му дадени препоръки за ХДР, за сваляне на конците, да ходи с две помощни средства по указания му в клиниката начин и да не натоварва оперирания крайник.

За проведеното лечение, по повод получените наранявания, доверителят ми е извършил разходи, като е заплатил сума в размер на 2 452 /две хиляди четиристотоин петдесет и два/ лева - остеосинтезен материал /043002 медицинско изделие/.

На 14.10.2019 г. постъпва отново в УМБАЛ „С.“ АД - гр. С.в планов порядък за продължаване на лечението. Извършена е костна трансплантация - фемур чрез екстракция на винт. Дадени са му препоръки при изписването за ХДР, медикаментозно лечение в дома и щадящ режим на движение на крайника за две седмици.

Пътният инцидент е причинил на М.Ф.Б. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справя в ежедневието си самостоятелно. Силно е ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурата в областта на левия крак. Не може да се придвижва самостоятелно, а при минимални движения изпитва силна болка. При заемането на определено положение на тялото усеща болезненост и бързо умаляване. Не може да движи свободно врата и главата си, поради поставената му шийна яка и болките във врата. Изпитва трудности при обличане и други елементарни битови дейности, заради счупения крак и травмата на врата. Усеща замайване и често главоболие от уврежданията по главата. Допълнителен дискомфорт му създава и необходимостта, която има някой да е ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за него. Невъзможността да спортува и да се движи свободно го правят затворен и тревожен. Чувства се изолиран от своите връстници. Все още изпитва силни болки в областта на травмите.

Изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото му емоционално състояние. Отрицателно е повлиял инцидента върху крехката психика на подрастващия. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сам. Срамува се от охлузванията и раните по лицето, които загрозяват външния му вид. Изпитва неудобство и срам от следоперативните белези по крака. Страхува се, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност и ще се нуждае от грижите на своите близки. Изпитва неувереност и страх от МПС.

Към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването му все още не е приключило, защото се нуждае от адекватна рехабилитация. Все още е раздразнителен, често плаче без причина, тревожен е, със затруднена концентрация, трудно се справя с ежедневните си задължения, емоционално лабилен е и напрегнат. Едва на 17 години М.Ф.Б. вече има няколко операции, преживял е изключителен стрес, търпял е изключителни болки и страдания, търпи ги и сега и ще ги търпи за в бъдеще.

Видно от представения с настоящата Констативен протокол за ПТП с пострадали, към момента на събитието, виновният водач е управлявал мотопед' марка и модел „Малагути Ф 12 Фантом“, с рег. № ВР 0303 М, който е нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Законодателят в чл. 557, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.), дава правната възможност на всяко увредено при пътнотранспортно произшествие лице, да претендира обезщетение от Г. фонд, в случай, че неимуществените вреди са причинени от моторно превозно средство, за което няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ и прилагайки изискванията на чл. 380 от КЗ, според който лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя застрахователна претенция, депозирали пред Г. фонд молба с вх. № 24-01-421/28.06.2019 г., в резултат на което е образувана щета № 19- 210245/28.06.2019 г„ по която ищецът е получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно от Писмо с изх. № 24-01-421/26.09.2019 г. от Г. фонд.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Г. ФОНД“, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът „Г. ФОНД“ оспорва изцяло исковата претенция - по основание и размер.

Спрямо пострадалия не е налице фактическият състав на риска „Гражданска отговорност“, без който не може да се търси отговорността на Г. фонд на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б.„а“ от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557, ал.1, т.2 б.„а“ от КЗ относно механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Предвид липсата на влязла в сила Присъда или друг съдебен или административен акт, не е установено твърдяното извършване на престъпление в причинна връзка е конкретните увреждания, посочени в исковата молба.

Оспорва изцяло твърдяното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП. Представеният към исковата молба Констативен протокол не представлява официален удостоверителен документ в частта относно „Обстоятелства и причини за ПТП“, т.к. актосъставителят не е възприел непосредствено настъпването на самото ПТП. Също така не са установени и описани следи от движението на МПС, които да потвърждават изложеното относно механизма на ПТП. Липсват данни за хода и резултата на ДП -ЗМ-164/04.04.2019г по описа на РУ Самоков.

Г. фонд към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка е процесното събитие и по образуваната щета №210245/2019г. сме уведомили ищеца, че следва да представи доказателства, с оглед установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие е разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.2 , б.„а“ от КЗ, които доказателства не са представени и към настоящата искова молба.

Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Г. фонд не се изчерпва е бланкетното подаване на молба от пострадалото лице, е която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.

Видно от гореизложеното счита, че претендираната сума в размер на 100 000.00 лв. е прекомерно завишена спрямо критериите на чл. 52 от ЗЗД, вида и характера на получената средна телесна повреда, младия организъм, икономическите и социални условия, стандарт на живот, както и съдебната практика към датата на ПТП - 04.04.2019г.

Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП- 04.04.2019г.

Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.288, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в ГФ претенция е образувана щета № 19-210245/28.06.2019г., Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок - 26.09.2019г. с писмо за предоставяне на допълнителни писмени доказателства, не е станал причина за завеждане на делото и не дължи лихви /приложено към исковата молба/. От тази констатация се налага извода, че ГФ не е изпадал в забава по отношение на задължението си да изплати дължимия размер на застрахователно обезщетение, но именно ищецът е изпаднал в забава и не е приел предложеното ни изпълнение, като не е представил поисканите доказателства и не е посочили банкова сметка, ***мото обезщетение, а е завел в СОС.

Налице е хипотеза, която е уредена от правния институт на забава на кредитора- ищецът претендира да получи лихва върху дължимата сума на обезщетението за неимуществени вреди, но без да е предоставил дължимо съдействие, за да може да бъде извършено изплащане на това обезщетение.

По изложените съображения и по аргумент от разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗЗД- счита за неоснователен предявения иск за изплащане на лихва върху сумата, която съдът би присъдил за периода след завеждане а исковата молба в съда.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №48  на 04.04.2019г на кръстовището на Околовръстен път и Ихтиманско шосе в гр.С.мотопед марка и модел „Малагути Ф 12 Фантом“, с рег. № ВР 0303 М, управляван от А.П.И. се сблъсква странично с движещия се по него в посока Ихтиман влекач марка и модел „МАН ТГХ“, с рег. № СТ 6862 РА с водач И. Й. Й., при което е пострадал пътника на мотопеда М.Ф.Б..

По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От заключението се установява, че на 04.04.2019г. товарен автомобил „МАН” се е движил по Околовръстен път на гр. С. Път 822, северно от града, в дясната пътна лента с посока от гр. Д. към гр. И. със скорост на движение 70 км/ч. Приближавайки към кръстовището с изхода от гр. С.ул. „Ихтимански път“, в същото време мотопед с водач и пътник, седящ на задната седалка, се е движил по път - изхода от гр. С. ул. „Ихтимански път“, с посока от гр. С.към Околовръстен път, със скорост 30 км/ч. Водачът на т.а. МАН е забелязал мотопеда преди той да е достигнал до кръстовището, при което се е отклонил в ляво и е продължил движението си в лявата част на дясната пътна лента, успоредно на пътя и е намалил скоростта си до 55 км/ч. Водачът на мотопеда е намалил скоростта си до 20 км/ч и е навлязъл в кръстовището, изпълнявайки ляв завой, за да продължи движението си в посока обратна на автомобила, по Околовръстен път. Мотопеда е преминал върху дясната пътна лента от дясно на ляво, по която се е движил автомобила и е навлязъл върху пътната лента за обратната посока на автомобила. В момента на навлизане на мотопеда върху пътната лента на т.а. МАН, водачът на автомобила е реагирал с аварийно спиране и е отклонил автомобила в ляво под ъгъл спрямо платното за движени със завъртане на кормилното колело на автомобила. Водачът на автомобила задействал аварийно спирачната уредба на автомобила, но въпреки това се реализирал удар между двете МПС. Автомобилът с предната си лява част челно в зоната на левия му фар, е ударил мотопеда от лявата му страна. Вследствие на удара, и по - голямата маса на автомобила, мотоциклета е бил отхвърлен в посока обратна на първоначалната му посока на движение. След удара мотопеда се е установил върху левия банкет на Околовръстен път на гр. С., а автомобила е продължил движението си с аварийно спиране до мястото, констатирано в протокола за оглед. Мотоциклета е останал от ляво на автомобила, при тяхното установяване.

Причината за настъпилото ПТП са:

Субективните действия на водача на т.а. МАН със системите за управление на автомобила, който е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение, където е реализирал удара с мотопеда.

Субективните действия на водача на мотопеда със системите за управление на мотопеда, който е навлязъл в кръстовището от път без предимство в момент, в който от лявата му страна е приближавал т.а. МАН, навлизайки в опасната му зона за спиране.

Върху платното за движение, по което се е движил мотопеда, на около 60 м. преди кръстовището, е имало поставен пътен знак „път без предимство и табела указваща, че на определено разстояние ще следва пътен знак „Стоп“ поставен пред кръстовището. Пред самото кръстовище не е имало поставен пътен знак, указващ реда за преминавана на автомобилите през кръстовището. За посоката на автомобила също не е имало поставен пътен знак, регулиращ реда на преминаване на превозните средства през кръстовището. В конкретната пътна обстановка, определянето на реда за преминаване на автомобилите през кръстовището не е в компетентността на настоящата експертиза.

От долната схема се определя, че водачът на т.а. МАН е имал възможност да забележи движещия се към кръстовището мотопед, когато се е намирал на разстояние по-голямо от 70м., което е по-голямо от опасната му зона за спиране.

Ако водачът на т.а. МАН не беше отклонявал автомобила в ляво, в този момент той движейки се с аварийно спиране, щеше да се намира върху дясната пътна лента за посоката му, а мотопеда щеше да се намира върху пътната лента за насрещното му движение. При това движение на двете превозни средства, в посочения момент те щяха да се намират в различни пътни ленти и щяха да се разминат, при което нямаше да настъпи удар между тях и нямаше да настъпи ПТП.

По делото се прие заключение на съдебномедицинска експертиза. От заключението се установява, че пострадалият М.Ф.Б. е получил следните травматични увреждания:

Увреждания засягащи костния скелет:

Разместено диафизарно счупване на лявата бедрена кост.

Двуглезенно счупване на лявата подбедрица.

Счупванията са причинили на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК, което увреждане за бедрото е с възстановителен период от около 9 месеца, а за глезена 3-4м.

Мекотъканни увреждания:

Разкъсноконтузна рана вляво теменно и множествени охлузвания по лицето,които преценени в съвкупност са причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА

По повод травмата пострадалият е подложен на оперативно лечение, протекло на няколко етапа-първоначално кръвна репозиция с метална остеосинтеза, а в последствие отстраняване на метала. В периода след травмата е била на лице значителна по интензитет болезненост, която с напредване на възстановителния процес е намалявала. След последващите оперативни намеси е била налице бързопреходна болезненост.

Налице е причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца увреждания, проведеното лечение и процесното ПТП.

След 2020г. няма приложена медицинска документация, сочеща наличие на усложнения на травмите, което дава основание да се твърди, е налице пълно възстановяване на пострадалия.

Направените разходи са свързани с лечението на травмите получени при процесното пътнотранспортно произшествие.

В медицинската документация е отразено мекотъканно увреждане на главата, изразяващо се в разкъсноконтузна рана вляво теменно и множествени охлузвания по лицето. Тези травматични увреждания не биха се получили, ако пострадалият е бил с поставена каска.

По време на пътнотранспортното произшествие пострадалият е бил без поставена на главата каска.

В кориците на делото няма приложена медицинска документация сочеща наличието на усложнения на травмите, което дава основание да се твърди, че е налице пълно възстановяване на пострадалия.

Няма медицинска причина за извършването на оперативната интервенция на 10.04.2019г. Забавянето се дължи на по-късното закупуване на остеосинтезните средства.

При всички случаи провеждането на рехабилитация и физиотерапия оказва благоприятен ефект върху възстановяването.

При извършен преглед на пострадалия се установява:

Походката е самостоятелна без накуцване или промяна на стойката. Мускулатурата на двата долни крайника е нормално развита, без разлика в обема. Движенията в лявата глезенна става са със запазен обем. По кожата на лявото бедро външно странично в областта на тазобедрената става има груб оперативен ръбец с дължина 20см. И ширина 3см.Подобен има в областта над коленната става, външно странично с дължина 15 см и ширина 3см.

Състоянието на пострадалия е добро.

 По делото се разпита свидетеля С. И. В..

„М.Ф.Б. го познавам. Баща му е на жена ми братовчед първи. ПТП стана на 04.04.2019 г. Не съм присъствал на ПТП. Ние разбрахме, в болница дойдохме на С., Спешна помощ. След като го закараха, ни съобщиха и дойдохме на Самоков на Спешна помощ и разбрахме, че е претърпял злополука, катастрофа. Отидохме аз, жена ми и другите му братя, майка му на М.. Само като го свалиха от линейката видяхме, че е в много тежко състояние, не можеше да шава, не беше в съзнание. На левия крак коляното беше счупено и горе /показва областта на таза/. На главата имаше белези. Имаше пълно кръв лицето му и надуто много беше. Като го сваляха от линейката не познаваше никой. Говорихме с него, той въобще не ни чуваше. В безсъзнание беше направо. Извършени му бяха операции. На коляното туриха му импланти и в горната част към таза на две места. Прехвърлиха го в болница „С.“. В С. остана около горе-долу един час, оти беше много спешно. По-малко от един час беше. В „С.“ остана три месеца. Беше на памперси, нямаше никакво движение. В „С.“ го посещавах почти всеки ден. Ходехме аз, жена ми, братята му, майка му. Имаше гипс и някаква шина. Беше около шест месеца така обездвижен. След изписването се възстановяваше около три месеца в домашни условия и даже още го боли, има оплакване. В походка, движение горе-долу се възстанови, но го боли. Сега в студовете много се оплаква. Преди травмата обичаше да отива на фитнес да си поддържаше тялото, беше весел, нищо му нямаше преди това. След катастрофата и лечебния процес не упражнява спорт. Иска, но не може. Страх го е, боли го, има болки още в крака. Даже като ходи, куца. Има и белези по тялото, къде изкараха после имплантите и в горната част на ябълката. По лицето има белези, на главата има също малко белези. Много стана нервен, непоносим, срамува се, не е както преди М.. По време на възстановителния процес болеше го главата, ревеше от крака. Болкоуспокояващи лекарства не зная дали са му изписвали и дали е вземал. Рехабилитация по възстановяване движението на крака - не си спомням. За пръв път разговаряхме с М. след като го караха на „С.“ и след като мина една седмица, взе леко малко да говори. Оплакваше се от болки в главата, врато, имаше шина на врата и не можеше да мърда. Крако го болеше много, където беше операцията, ревеше много. В „С.“ имаше нужда от помощ. Той беше на памперс, но не можеше да шава да си вземе вода и нещо за ядене. Не можеше да се къпе сам. Не можеше да стане сам от леглото. Три месеца беше плътно в болницата „С.“. Чак на третия месец го изписаха. В къщи не можеше да става от леглото. Дома беше три месеца на легло също. Помагахме му ние, вдигахме го да се пробва сам, не може да стъпи. Използваше патерици, но ходи малко и седи направо. Патериците не си спомням колко, но може би около два месеца ползваше. При операцията на крака отново в „С.“ му изкарваха имплантите и после имаше пак оплаквания от крако. Общо четири операции му правиха. Около три месеца в къщи имаше нужда от помощ. Много се притесняваше от това, ревеше, че не може да ходи, да стане сам. Срамуваше се. Много се дразни като му се говори нещо, он с нерви го говори, нервира се, притеснява се. Към датата на катастрофата беше 17-годишен. Не ходеше на училище, оти почина баща им и нямаше кой да ги прехрани и отиваше на работа. Сега страх го е да работи, защото го боли ногата, особено сега от студа прекалено. Крака сега има различия. Коляното е подуто и към настоящия момент. Казва, че има болка. Не си спомня катастрофата, питахме го. Казва, че нищо не помни, нищо не знае.

С М. не живеем заедно. Той живее е майка си и четиримата братя. Има две по-големи и един по-малък от него. В неговия дом да му помагахме много често ходехме, даже го докарахме в нашия дом, повече у нашия дом се възстановяваше, беше по-удобно. Причината беше оти не можеше да стои много вътре сам. Закачаше се с някой, вика. Не знам кой клас е завършил - трети или четвърти. Учеше нещо там.“

По делото се разпита свидетелката К. Ф. Б..

„В „С.“ го видяхме преди две седмици, когато беше там в отделението. Откогато е постъпил в болницата минаха две седмици. Ние отидохме в Бърза помощ – С., в нашата болница, тогава те вече го изкараха с линейка към „С.“ в С.След две седмици ни позволиха да го видим М., тогава той беше в съзнание, говореше с нас, но много беше изнервен, имаше шина на врата, боляха го главата, краката, имаше замайване, гадене. Лекарите ни казаха, че са му оперирали левия крак. След това той изобщо не можеше да се движи, имаше гипс. М. с този гипс на крака не помня точно колко време беше, защото той през 6 месеца отиваше в болницата. Първия път от „С.“ го изписаха с гипс и изобщо не можеше сам, аз и мъжът ми бяхме винаги до него. Вкъщи се налагаше М. да бъде гледан, гледахме го аз и мъжът ми, с мъжа ми ходеше до тоалетна, не можеше сам да се облича. Три пъти общо М. влиза в болница да се лекува. Около шест месеца след първия път той отново влезе в болница и го оперираха, ама не си спомням за какво пак го оперираха. Третия път беше през 2020 г. ли, през 2021 г. ли беше, не си спомням, беше да му махат нещо от крака. Налагаше се през цялото време някой да му помага на М., той не можеше сам. Шест месеца М. се възстановява от тази травма на крака. След като влезе втори път в болница пак се наложи да се възстановява, налагаше се да се възстановява и след третия път в болница, сам не можеше нищо. Имаше болка на крака, имаше болка на главата, замайване имаше, сега нищо не си спомня, не е същият човек, който си беше. М. беше много кротко момченце, имаше приятелка, но тя се ожени за друг, защото М. стана много нервен, почна да се кара с нея, да й вика, а той не беше такова момче. Има промяна в М. - забравя, като го пратим да пазарува забравя какво да купи, връща се, не може да работи. Преди инцидента той си работеше частно по обектите в строителството, сега иска да работи, но не може, още куца, много го боли кракът и не може да работи. Сега той пие обезболяващи някакви. М. има белези на челото, на бузата и на главата, по крака му има, той се срамува от приятелите. Има белези по крака тука високо и на коляното има, той и на плаж се срамува, защото приятелите му му се подиграват, той ми казва, че се срамува от приятелите и от момичетата и дори плаче. Той прави рехабилитация за счупения крак, дори аз му помагах у дома, ние нямахме възможност да плащаме за болницата, за това и у дома. Отиде в някаква болница и му дадоха някакъв списък у дома да прави раздвижвания. Той се притесняваше, някой път не беше у дома мъжът ми и трябваше аз да отивам с него до тоалетната, тогава аз отивах да викам някой комшия, за да отиде с него до тоалетната, защото М. се срамуваше. Сега М. се оплаква от чести главоболия, има замайване.

Ние сме петчленно семейство - аз, мъжът ми и имаме три деца, М. е дете на братовчед ми, сега в момента М. не живее при мене, живее сега при майка си. Към датата на катастрофата М. живееше с майка си, но те са много бедно семейство, шест деца в една стая - пет деца и майка му живеят в една стая, затова, когато го изписаха от болницата, аз поисках той да живее при мен, защото децата живеят в една стая, а М. е в отделна стая. М. беше на 17 години при катастрофата, ходеше на училище, но не много често, защото често отиваше на работа да помага на майка си.“

Мотопед марка и модел „Малагути Ф 12 Фантом“, с рег. № ВР 0303 М с водач А.П.И. е без задължителна застраховка гражданска отговорност, а И. Й.Й.водач на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГХ“, с рег. № СТ 6862 РА е застрахован при ЗК „Л.“ АД. 

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че исковете са допустими и неоснователни.

            Правното основание на исковете е чл.557, ал.1 т.2 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

            Ищецът е предявил пряко срещу „Г. ФОНД“ осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на територията на страната, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните доказателства и приетата автотехническа експертиза се установява, че на 04.04.2019г. товарен автомобил „МАН” се е движил по Околовръстен път на гр. Самоков Път 822, северно от града, в дясната пътна лента с посока от гр. Д. към гр. И. със скорост на движение 70 км/ч. Приближавайки към кръстовището с изхода от гр. С. ул. „Ихтимански път“, в същото време мотопед с водач и пътник, седящ на задната седалка, се е движил по път - изхода от гр. С. ул. „Ихтимански път“, с посока от гр. С.към Околовръстен път, със скорост 30 км/ч. Водачът на т.а. МАН е забелязал мотопеда преди той да е достигнал до кръстовището, при което се е отклонил в ляво и е продължил движението си в лявата част на дясната пътна лента, успоредно на пътя и е намалил скоростта си до 55 км/ч. Водачът на мотопеда е намалил скоростта си до 20 км/ч и е навлязъл в кръстовището, изпълнявайки ляв завой, за да продължи движението си в посока обратна на автомобила, по Околовръстен път. Мотопеда е преминал върху дясната пътна лента от дясно на ляво, по която се е движил автомобила и е навлязъл върху пътната лента за обратната посока на автомобила. В момента на навлизане на мотопеда върху пътната лента на т.а. МАН, водачът на автомобила е реагирал с аварийно спиране и е отклонил автомобила в ляво под ъгъл спрямо платното за движение със завъртане на кормилното колело на автомобила. Водачът на автомобила задействал аварийно спирачната уредба на автомобила, но въпреки това се реализирал удар между двете МПС. Автомобилът с предната си лява част челно в зоната на левия му фар, е ударил мотопеда от лявата му страна.

Върху платното за движение, по което се е движил мотопеда, на около 60 м. преди кръстовището, е имало поставен пътен знак „път без предимство и табела указваща, че на определено разстояние ще следва пътен знак „Стоп“ поставен пред кръстовището. Пред самото кръстовище не е имало поставен пътен знак, указващ реда за преминавана на автомобилите през кръстовището. За посоката на автомобила също не е имало поставен пътен знак, регулиращ реда на преминаване на превозните средства през кръстовището.

При нерегулирано кръстовище и липса на сигнализация и пътни знаци, указващи реда на преминаване през кръстовището се прилага чл.48 ЗДвП „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.“ В случая от дясната страна се е движил водачът А.П.И. с мотопед марка и модел „Малагути Ф 12 Фантом“, с рег. № ВР 0303 М. Водачът И. Й.Й. на товарен автомобил марка и модел „МАН ТГХ“, с рег. № СТ 6862 РА е имал възможност да го възприеме, да намали скоростта и да го пропусне. Водачът А.П.И. е предприел ляв завой, като е преминал през лентата за движение на товарния автомобил, който е предприел спиране и сблъсъкът е станал в лентата за движение на мотопеда с предна лява част на товарния автомобил. Както установява и вещото лице, ако товарният автомобил не бе напуснал дясната си лента за движение участниците са щели да се разминат и да не настъпи ПТП. Ето защо съдът намира, че основната причина за настъпването на ПТП са действията на водача на товарния автомобил, който е нарушил чл.8 ЗДвП (1) „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.“

Отговорността за настъпилите вреди на ищеца М.Ф.Б., пътник на мотопеда би могло да се търси или от водача на товарния автомобил, чл.45 ЗЗД или от неговия застраховател чл.432 КЗ, но не и от водача на мотопеда, респективно неговия застраховател, а при липса на задължителна застраховка гражданска отговорност на последния от Г. фонд, по чл.557 ал.1 КЗ.

Ето защо съдът намира, че предявените искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от Гаранционния фонд са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

             Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ищецът дължи на ответника направените разноски в размер на 750лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл.557, ал.1 т.2 КЗ и чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД на М.Ф.Б. с ЕГН:********** с адрес ***, срещу „Г.“ с адрес ***, да му заплати, сумите:

100 000,-лв. обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 04.04.2019г., на територията на страната, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,

2452,-лв. имуществени вреди разходи за лечение, в резултат на ПТП, настъпило на 04.04.2019г., настъпило на територията на страната, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,

            Ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от 28.06.2019г. до датата на окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК М.Ф.Б. с ЕГН:********** с адрес *** да заплати на „Г.“ с адрес ***, да заплати сумата 750,-лв. (седемстотин и петдесет лева), представляващи деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: