РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. София, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в заседание при закрити
врати на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110200636 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Л. Й. С., с ЕГН: ********** с вх. № 412858/18.12.2024г., подадена на
регистратура, СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ ПО ЗМВР с
рег. № 3286 зз – 71/11.12.2024г., издадена от Х. НА ДЛЪЖНОСТ
ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ МВР, с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири)
часа в сградата на 07 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Л. Й. С., с ЕГН:
**********.
В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Л. Й. С., ПОДДЪРЖАНА ОТ
УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Л.
Ц., и съгласно постъпилите по делото писмени доказателства, се инвокират
подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до
материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната
обжалвана пред съда заповед да бъде отменена. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ.
ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА Л. Й.
С. - Х. НА ДЛЪЖНОСТ ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ МВР, РЕДОВНО
1
ПРИЗОВАН, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО. Поддържа пред съдебния състав
становище за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на
издадената заповед по ЗМВР. Прави искане съдът да остави жалбата на
жалбоподателя С. без уважение като неоснователна. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ
РАЗНОСКИ.
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на
закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА
УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 18.12.2024г.; от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 11.12.2024г.,
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо развило се пред Софийски
Районен съд административно производство с оглед константната съдебна
практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по
чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният
представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния
съд в такова производство.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Л. Й. С., с ЕГН: ********** имал регистриран
адрес в гр.С., ул. „С. ц.“ № **, на който трайно живеел. Притежавал чисто
съдебно минало; трудова ангажираност като шофьор; положителни
характеристични данни и семейно положение на родител на непълнолетно
дете. Бил грижовен съпруг. Ползвал се с изградено положително име и с
авторитет в своята сфера на развитие, която е била свързана с ръководството
на Ловно сдружение с над 150 души членове. Срещу жалбоподателят С.
липсвали образувани висящи, приключили и/или неприключили наказателни
производства към 11.12.2024г. В Главна Дирекция „Национална полиция“ към
Министерството на вътрешните работи (ГД „НП“ към МВР) е било
образувано на 11.10.2024г. досъдебно производство (ДП) с № ***/2024г. по
описа на КПК (Комисията за противодействие на корупцията) и пр.пр. №
*****/2024г. по описа на Софийска Градска прокуратура. Жалбоподателят С.
бил призоваван през месеците октомври-ноември 2024г. за разпит като
свидетел по посоченото ДП. Явявал се пред органите на разследването. Давал
е показания. Оказвал е съдействие. Сътрудничел е на разследващите
длъжностни лица, действащи под надзора на прокурора. Последните знаели
къде жалбоподателя С. се намирал и кой е бил адреса му.
2
На 11.12.2024г. (сряда - работен ден), сутринта, преди и около 07:00 часа
жалбоподателят Л. Й. С. се намирал събудил се в дома си в гр.С., ул. „С. ц.“ №
**. Подготвял се за работа. По същото време, съпругата на жалбоподателя С.,
излязла от жилището им, за да разходи тяхното кученце. Около 07:00 часа на
11.12.2024г. на входната врата на дома на жалбоподателя С. се почукало от
полицейски служители от ГД „НП“, сред които бил въззиваемата страна по
жалбата Х. (полицейски инспектор в ГД „НП“), следователи от КПК и
множество полицейски длъжностни лица от структурите на „Жандармерията“
към МВР. Жалбоподателят С. осигурил достъп на лицата в дома си - колкото
могли влезли в него. Били над 10-15 служители. Бил показан на
жалбоподателя С. документ „заповед за обиск“ (документът не му е бил
предоставен да го прочете и да се запознае с него). Жалбоподателят С. оказал
съдействие. В дома му започнало претърсване за търсене на вещи - парични
ценности (пари) и златни вещи (злато). Не били намерени такива.
Разследващите иззели единствено телефонното устройство на жалбоподателя
С., което той им предоставил. Споделил на органите на МВР, дори своята
парола за телефона си, за да бъде отключен. Жалбоподателят С. не можел да
напусне дома си, докато траело претърсването в дома му. Жилището му било
щателно претърсено. На жалбоподателя С. никой, включително и
въззиваемата страна Х. не споделяли информация по случая; нито му
обяснили за какво е претърсването и дали същият е свързан с възможно
извършено от него престъпление от общ характер по съставите от особената
част на НК. Жалбоподателят С. не знаел какво се случвало. Въззиваемата
страна К. и останалите служители на МВР също не знаели дали следва да
задържат жалбоподателя С., който отправял въпроси към тях дали ще бъде
задържан и за какво ще бъде задържан. В дома на жалбоподателя С.
претърсването се извършвало по план на КПК, която ръководела
разследването. Въззиваемата страна К. и самите служители на МВР не са били
запознати с фактите от разследването, нито с детайлите на събитията (същите
се знаели само от наблюдаващия прокурор и от разследващия орган на КПК).
Служителите на МВР и въззиваемата страна К. подсигурявали адреса на
претърсването и имали готовност да задържат жалбоподателя К. по ЗМВР, ако
им се разпореди, за да можело да се „подсигури“ присъствието му при
органите на СДВР за последващото му задържане за 72 (седемдесет и два)
часа по разпореждане на наблюдаващия прокурор. Жалбоподателят С. не
можел да напуска дома си повече от четири часа. Около обяд на 11.12.2024г.,
жалбоподателят С. (решило се на място) да бъде отведен в сградата на ГД
„НП“ за съставяне на документи. След отвеждането му в ГД „НП“ срещу
жалбоподателя Л. Й. С. е била издадена в 12:30 часа на 11.12.2024г. от
въззиваемата страна Х. на длъжност „инспектор“ в ГД „НП“ писмена заповед
с рег. № 32866зз-71 от 11.12.2024г., с която същият (жалбоподателят С.) се
задържал в сградата на 07 РУ-СДВР за срок до 24 часа. На жалбоподателя С. в
дома му и до момента на транспортирането му в сградата на ГД „НП“, а оттам
- към сградата на 07 РУ-СДВР, не му се е съобщавало, че е бил задържан. Било
посочено като основание в издадената заповед по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР и във връзка с ДП № ......./2024г. по описа на КПК и пр.пр. №
3
......../2024г. по описа на СГП по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК. За
жалбоподателя С. се записало в заповедта и също, че е бил съпричастен по
събраните в ДП данни към извършено престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.1 от
НК, тъй като в качеството си на длъжностно лице е превишил правата си и
издал устни разпореждания на ръководен орган на Агенция Митници, да
назначи и преназначи служители от Агенцията. На 11.10.2024г. (тази дата е
била записана в протокола по ЗМВР) на жалбоподателя С. е бил осъществен
обиск по ЗМВР, по време на който у него не са били намерени забранени от
закона предмети и/или вещи - притежавал портфейл, лични документи, сума
от 120.00 лева - оставена у него; пропуск. Жалбоподателят С. нямал, обаче,
изяснена безспорна съпричастност в евентуално осъщественото престъпление
по състава на чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК. От друга страна, в ДП е имало само и
единствено свидетелски показания по делото от свидетели, които били
обвиняеми по други производства и спрямо които са действали ограничения
на свободното им придвижване чрез взети и наложени от Софийски Градски
съд мерки за неотклонение „задържане под стража“. Липсвали са други
независими доказателствени източници на информация, които да установяват
свързаността на жалбоподателя С. към възведеното престъпление, за което е
бил задържан на 11.12.2024г., в 12:30 часа - по състава на чл.282, ал.3 вр. ал.1
от НК. Впоследствие, преди да изтече задържането за срок от 24 часа на
жалбоподателя С. и в неговите времеви рамки, същият бил задържан с
постановление от 12.12.2024г. на прокурор за срок от 72 (седемдесет и два)
часа за довеждането му пред съд за разглеждането на искането на държавното
обвинение спрямо жалбоподателя С. да се наложи най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража. На жалбоподателя С. се предявили
обвинения последващи на издадената заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по
съставите на чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК; по чл.321, ал.3, т.1 от НК (за
образуване и ръководене на организирана престъпна група) и по чл.253 от НК
(„пране на пари“). С влезли в сила определения на СГС и САС жалбоподателят
С. е бил задържан с постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“. С последващо постановление на СГП мярката за неотклонение на
жалбоподателя С. преди датата на съдебното заседание от 28.02.2025г. е била
изменена в „подписка“. От образуваното ДП материали по разследването не се
предоставяли на съда (т.е. отказвало се е да се предоставят), съгласно писмо с
вх. № 35346/03.02.2025г. на Зам.-Директор на ГД „НП“ към МВР, тъй като
цялостната дейност по задържането на жалбоподателя С. се извършвала от
КПК, като съдебни и/или прокурорски актове не можели също да се изпратят
на съда (освен предоставените съдебни определения от производството по
чл.64 от НПК пред СГС и САС). Съдът отчита, че постановлението за
привличане на обвиняем и изпратените съдебни определения от
производството по чл.64 от НПК пред СГС и САС сами по себе си не са
задължителни за настоящия съдебен състав, който не се явява обвързан от
извършените в тях фактически и правни съображения (анализи) за
коментираната възможна престъпна деятелност на жалбоподателя С., още
повече, че е било спорно същият като шофьор да е изпълнявал длъжност на
материално отговорно лице по състава на чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК.
4
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните в административното
производство писмени доказателства. Писмените доказателства по делото във
връзка със събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за
съдимост, справките от СГП и СРП, справките от СДВР, докладите и други) са
единни, категорични и непротиворечиви. Справките и писмените
доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по
установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба).
Доказателствената стойност на писмените доказателства по делото е висока и
достоверна в значителна степен, съгласно принципите на тълкуването и
формалната логика. Фактическите данни, залегнали в издадената заповед за
престъплението по състава на чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК не се подкрепят от
писмените доказателства по делото и не водят до обоснован извод, че
жалбоподателя С. е извършил престъплението, за което е бил задържан от
въззиваемата страна К. на 11.12.2024г. в 12:30 часа. Свързаността на
жалбоподателя С. към евентуалното престъпление по състава на чл.282, ал.3
вр. ал.1 от НК (съдът отчита, че прокурора е запознат с фактите и
доказателствата по ДП) влиза в пряка колизия с правното основание на
издадената заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно, че
според ответника по жалбата Х. (който не е бил запознат с фактите и
доказателствата по ДП към момента на издаването на заповедта),
жалбоподателят С. е бил превишил правата си и издал устни разпореждания
на ръководен орган на Агенция Митници, да назначи и преназначи служители
от Агенцията. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост)
на кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на
фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява
непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага още по-
подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК –
“per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС установява, че съгласно
посоченото в заповедта на въззиваемата страна Христо Николов Кънев
задържането на жалбоподателя Л. Й. С. е било осъществено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила на АПК. В
момента на фактическото задържане на жалбоподателя С., не му е било
съобщено реално в този момент - от началото на извършваните по ДП
процесуално-следствени действия в дома му в гр.С., ул. „С. ц.“ № .., считано
от около 07:00 часа на 11.12.2024г., а не от 12:30 часа на 11.12.2024г., когато е
бил издаден индивидуалния административен акт и след това, какви са били
фактическите и правни основания за задържането му. Жалбоподателят С.
5
повече от пет часа е имал фактически ограничено (дори невъзможно)
придвижване. Не е можел да напусне адреса си, докато траели претърсванията
и изземванията в дома му. Въззиваемата страна К., дори не знаел за какво
жалбоподателят С. е бил задържан и поради какви причини. Ответникът по
жалбата С. само е съставил документите по ЗМВР и издадената от него
заповед за задържане в 12:30 часа на 11.12.2025г. с цел реализирането по
улеснен начин на задържането му за срок от 72 (седемдесет и два) часа по
разпореждане на прокурор - такова основание по ЗМВР не се установява да е
разписано от законодателя, тъй като основанието, посочено в обжалваната
заповед е по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР при наличие на достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК. На ответника по
жалбата К. според съдебния състав е било разпоредено да задържи по ЗМВР
жалбоподателят С.. Тази преценка за задържането на последния не е била
обусловена по самостоятелно решение на полицейския орган и то при
строгото зачитане на основанията по ЗМВР, а не с цел улесняването на
задържането на прокурора за срок от 72 (седемдесет и два) часа спрямо
жалбоподателя С.. Двата вида задържания по ЗМВР и НПК са независими
един от друг и не се прилагат, за да се улеснят проявлението им един на друг.
Полицейският орган по ЗМВР има своята оперативна самостоятелност в това
качество, когато издава подобен вид индивидуални административни актове
по смисъла на чл.21 от АПК. Полицейският орган К. не е бил запознат с
фактите и доказателствата по ДП или най-малкото този административен
орган не е възприел лично и непосредствено дали жалбоподателят С. е имал
лична свързаност с реализирано възможно престъпление по чл.282, ал.3 вр.
ал.1 от НК. Без значение е, че в момента на фактическото му задържане в дома
от около 07:00 часа на 11.12.2024г. и при връчването на издадената заповед за
задържане на 11.12.2024г. в 12:30 часа (а не в момента на конвоирането му в
сградата на 07-мо РУ при СДВР или при последващото попълване на
писмената документация по делото) на жалбоподателя С. не е била осигурена
реална адвокатска помощ при действително практическо приложение, след
като фактическото му задържане и ограничение на правото му на свободно
придвижване са започнали в по-ранен момент на същия ден от около 07:00
часа, сутринта. Евентуалната комуникация по телефон на жалбоподателя С. с
адвокат не санира с обратна сила допуснатите съществени процесуални
нарушения от полицейския орган К. при издаването на заповедта за задържане
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съдът приема, че на жалбоподателя С. не му е била
осигурена реална адвокатска защита чрез свободна и ненадзиравана
комуникация с адвокат с възможност за достъп до материали или
доказателства по случая, нито възможност да се свърже с избран от него
адвокат, на който би имал доверие, нито са му били разяснени неговите
възможни права - например, че има правото на (пълноценна) адвокатска
защита; че има правото да не се самоуличава в престъпление или в
административно нарушение; че има правото да разбере в този момент
фактическото и правното основание за задържането му и други. Липсата на
информация за тези факти и обстоятелства не освобождава
административният (полицейски) орган К. от задължението му да съобщи на
6
жалбоподателя С. в момента на ограничаване на правото му на свободно
придвижване в дома му около 07:00 часа на 11.12.2024г., а не само в часа на
издадената заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в 12:30 часа, какви са били
основанията за задържането му - и фактически, и правни. Нещо повече, чрез
този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде
уведомено за основанията за задържането си (към този момент, а не
последващо), залегнало изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в
практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. В
тази насока, съдът се позова изцяло на казуалното тълкуване от константната
съдебна практика на административните съдилища от Решение № 2890 от
29.01.2025г. по адм.д. № 8479/2024г. на АССГ. Т.е. основанията за
извършването на полицейски арест и съгласно постановките на Решение от
25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г. подлежат на незабавно
съобщаване на адресата на задържането - на достъпен за него език по
подходящ начин, за да се гарантира ефективната възможност задържаното
лице да оспори пред съдебен орган чрез реализирането на правото му да
обжалва своето задържане на основание чл.5, §4 от КЗПЧОС. Съгласно
Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г. основанията за
задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление следва да съдържат цялата необходима информация, за да имат
те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите; формата на конкретното участие на тези лица
в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.
В тази насока е Решението по делото „Фокс, Камбел и Хартлей срещу
Обединеното Кралство“ 1990г. на ЕСПЧ. Изисква се да съществува като
реалистична възможността правното средство за защита срещу задържането
да бъде упражнено практически. За изпълването на тези изисквания се
предпоставя спазването на принципа за незабавност в съобщаването на
основанието за задържането на лицето и необходимото съдържание на
съобщението за основанието за задържането на лицето. В тази насока е
Решението по делото „Мируей срещу Обединеното Кралство“ 1994г. на
ЕСПЧ. Само посочването на правното основание за задържането не е
достатъчно към момента на задържането на лицето. В случая това изискване
спрямо жалбоподателя С. не е било гарантирано от полицейския орган К. в
момента на фактическото задържане на лицето на 11.12.2024г. от около 07:00
часа, когато придвижването му е било напълно ограничено от органите на
МВР, а не в момента на буквалното издаване на заповедта за задържането му
от 11.12.2024г. в 12:30 часа, което напрактика е продължило след този час без
прекъсване по ЗМВР и най-вече по реда на НПК. Жалбоподателят С. не е бил
изначално уведомен за основанието на задържането си. Той не следва да
разбира за основанията за ограничаване на правото му на свободно
придвижване след издаване на заповедта за задържане или при конвоирането
7
му до 07 РУ-СДВР – а само в момента, когато му се е отнела свободата
образно казано, още докато е бил в дома си, доколкото ограничаването на
правото на свободно придвижване на всяко лице следва да се извършва само
за постигане на легитимните цели на закона. След като целите на закона се
постигат и без задържането на лицето по ЗМВР, административният орган
следва да предпочете това приложение на закона, тъй като е пропорционално
на допустимата административна намеса. Това задължение на
административния орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е сторено в
точния начален момент преди или в момента на фактическото задържане на
лицето и да е доказателствено обезпечено към момента на издаването на
индивидуалния административен акт по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. По този
начин се извършва баланс между интересите на Държавата, и личните права
на задържания субект. Основанията за задържането на едно лице не следва да
се извеждат от съдържанието на действията, които се извършват с лицето -
например при неговия разпит; при извършване на обиск; при евентуално
претърсване и изземване в негово присъствие, и т.н. Задържаното лице С.
обективно не е било уведомено за фактическите и правни основания за
ограничаване на правото му на свободно придвижване. Доказателствата по
делото не установяват това е да сторено, като задължение на полицейския
орган К. Последващото уведомяване на жалбоподателя К. с издадената
заповед от 11.12.2024г. в 12:30 часа за неговите субективни права и за
правното му положение на задържано по ЗМВР лице за твърдяното
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК, не води до „саниране“ на
допуснатото съществено процесуално нарушение при издаването на
индивидуалния административен акт, което е ограничило правото на защита
на жалбоподателя С.. Издаването фактически на заповедта в по-късен час в
12:30 часа на 11.12.2024г. при установено начало на задържането в по-минал
момент от около 07:00 часа на 11.12.2024г. не води до саниране на взетото
задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с обратна сила и не доказва по никакъв
начин, че то е започнало в по-късен момент, а именно точно от 12:30 часа на
11.12.2024г. Решаващата инстанция на СРС съобразява, че не в този час на
11.12.2024г., а по време на процесуално-следствените действия, извършвани
по досъдебното производство под надзора на СГП, считано от около 07:00
часа на 11.12.2024г., жалбоподателят С. в своя дом и жилище е имал
фактически статус на задържано лице по ЗМВР, въпреки че са липсвали
доказателства, които да го уличават в този час и ден (а и след това) към
извършено престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК (както се твърди в
издадената заповед от 11.12.2024г., считано от 12:30 часа). Следва да бъде
отчетено, че жалбоподателя С. е оказал пълно съдействие на органите на
разследването; не е противостоял на процесуално-следствените действия; не е
скривал доказателства; не е укривал такива; не е имало опасност да заличи
доказателства или да предупреди свидетели; явявал се е пред органите на ДП
за даване на показания и е улеснявал техните правомощия. Жалбоподателят С.
е бил лице с чисто съдебно минало; с изграден положителен образ на
пълноправен български гражданин и спрямо него не са действали други
налагани от компетентни органи законови ограничения. При тези проявили се
8
(и установени от съда) факти в настоящото производство е законово
недопустимо и нецелесъобразно жалбоподателят С. да бъде задържан - не се
установява в производството той да има участие в престъплението по чл.282,
ал.3 вр. ал.1 от НК (за съда е немислима хипотезата определено лице да бъде
задържано за чуждо престъпление, в което въобще не е участвало например и
доколкото наказателната или административно-наказателната отговорност е
всякога лична). Липсвало е, дори възможна заподозряност или уличеност към
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК по отношение на личността на
жалбоподателя С. - органите на МВР, и най-вече полицейският орган К. не са
разполагали с доказателства и информация в какво точно са се изразявали
престъпните действия на жалбоподателя С., за да има основание за
задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР (Само защото има образувано ДП
с конкретен предмет на разследване ли?). Липсата на извършено от
жалбоподателя С. престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.1 от НК към момента на
задържането му по ЗМВР не следва да води до извод, че същия е осъществил
такова, след като то не е било проверено надлежно и установено преди
фактическото му задържане по ЗМВР от полицейския орган К. и какво е било
съдържанието на този вид вменена му (по силата на заповедта за задържане)
престъпна деятелност - за да има основание и цел приложението на този ред,
като допустима законова намеса за ограничаването на едно от най-значимите
човешки блага - а именно правото на личната свобода. Законовото
ограничаване на това човешко благо следва, обаче, да се извършва по
изключение (а не като правило на поведение от страна на органите на МВР)
при наличие на доказателства (или доказателствени данни) и реално
извършено престъпление (каквото в случая въобще е липсвало да е
осъществено от жалбоподателя С.). На последния не е била осигурена реална
и адекватна адвокатска помощ, при която тайната на консултацията или
разговора им по Закона за адвокатурата не могат да се следят, подслушват или
възприемат от трети лица, без съгласието на клиента и адвоката (както се е
случило с жалбоподателя С. - разговорът му със защитник по телефон е бил
възприет от всички длъжностни лица от МВР). Не са спазени стандартите за
ефективно осигурена адвокатска защита според трайната практика на ЕСПЧ
от този момент спрямо жалбоподателя С.. Такава не му е била осигурена.
Попълнената към приложената заповед по ЗМВР декларация на
жалбоподателя С., не санира това нарушение на органите на МВР (не е ясно
декларацията по какъв начин е била съставена и в кой момент е била
попълнена, като дори за съда възникват съмненията за часовото й
антидатиране, като този извод е съотносим и по отношение на издадената
заповед за задържане). Процесната декларация не санира в същия смисъл и
бездействието на органите на разследването да уведомят жалбоподателя С. за
неговите права и за правото му на защита от момента, в който събраните в ДП
са го уличавали вероятностно в престъпление. Съдът отчита, че от събраните
по делото писмени доказателства не се установява, като доказано,
фактическото основание на заповедта на въззиваемата страна К. за
задържането на жалбоподателя С.. Доказателствата по делото не сочат
наличието на свързаност на жалбоподателя С. с елементи от изпълнителните
9
деяния на престъпните състави на чл.282 от НК. Този извод се извежда само в
това производство с оглед събраните към момента пред настоящият съдебен
състав доказателства. Изграждането на категоричен извод за такива факти на
база предположения не може да се извършва. ДП се образува винаги по факта
на извършено в обективната действителност реално престъпление от общ
характер. Разследва се извършеното престъпление с оглед разкриването му и с
оглед установяването на неговия извършител. Настоящият съдебен състав се
позова и на Решение № 6464/24.02.2025г. по адм.д. № 172/2025г. по описа на
АССГ, според което липсата на посочени конкретни фактически данни в
обжалваната заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР нарушава императивните
изисквания на закона относно съдържанието на акта (то е дължимо, то е
изискуемо). Според съда в обжалваната заповед от страна на жалбоподателя
С. не са посочени елементите от изпълнителното деяние по чл.282, ал.3 вр.
ал.1 от НК и в какво се изразяват, респективно само устни разпореждания ли
са били обективирани (които сами по себе си не са престъпления) или са били
с определена съставомерна цел (и каква е била тя). Цитирането на номер на
ДП или посочване на правна квалификация на предмета на разследването не
са достатъчни основания за мотивирането на обжалваната заповед по ЗМВР.
Излагането на нерелевантни и/или непълни мотиви при посочване на
основанието на индивидуалния административен акт отново не отговаря на
изискването за мотивирането му и то да е ясно, конкретно и точно от страна
на административния орган. Т.е. необходима е да бъде очертана конкретна
фактическа обстановка на събитието, за да не се считат правомощията на
полицейските органи по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за държавен произвол, което
противоречи на принципите на правовата и демократична Държава, които
настоящата съдебна инстанция безусловно споделя и прокламира. Съдът
съобразява, че жалбоподателят С. не е затруднявал органите на разследването.
Не е осуетявал процесуално-следствените действия. В негово присъствие и
при негово непротивостоене са били събрани доказателства за ДП - например
неговият телефон, който предоставил. Целите на ЗМВР, НПК и други са били
постигнати с оглед разкриването на престъплението или престъпленията и без
задържането на жалбоподателя С.. Разпоредената с издадената заповед
принудителна административна мярка за задържането на жалбоподателя С.
противоречи на целта на ЗМВР - същата не е съобразена със закона и с целта
на закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В тази връзка, не е била съществуваща опасността
от укриването на жалбоподателя С. - същият е лице с установена
самоличност, с регистриран адрес и с място на установени в страната трайни
фактически връзки, където същият е бил съсредоточил своите жизнени и
икономически интереси. Органите на МВР и КПК под надзора на
прокуратурата не са били възпрепятствани да събират доказателства.
Жалбоподателят С. не е бил издирван от държавните власти. Той не е
предупреждавал свидетели. Нито е укривал доказателства. Нито е затруднявал
по никакъв начин към 11.12.2014г. и след това органите на разследването.
Задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е било безпредметно,
непропорционално, неефективно, необосновано, произволно и
нецелесъобразно. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е преизпълнена от
10
действията на полицейски орган, които са извън постановеното задържане -
напрактика служителят К. единствено е охранявал на място периметъра.
Целите на закона са постигнати и без задържането на жалбоподателя С., в
чието поведение не се съдържа никаква противоправност. Органите на МВР и
КПК са имали ненарушена възможност да разкрият престъпността и да й се
противопоставят по всички възможни законови начини съгласно
дефинитивните разпоредби на ЗМВР и НПК. Административният орган по
ЗМВР следва, обаче, да избере по реда на АПК онази административна мярка,
която е била най-съответна и пропорционална на целите на закона. Ако даден
резултат е можел да се постигне и по друг начин, ако същия е по-
благоприятен, административният орган е следвало да приложи този по-
благоприятен начин с причиняване на възможно най-малко вреди. В тази
връзка съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато
има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-
малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя С. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането
му от 11.12.2024г., започнало около 07:00 часа, а не в 12:30 часа на същия ден,
като незаконно от процедурна страна и за отмяна на издадената заповед.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя С..
11
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна - ответник не са дължими разноски с оглед изхода
на делото.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане.
На основание чл.143, ал.1 от АПК административна структура, към която
принадлежи ответникът К. като полицейски орган, следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя за всички съдебни
инстанция (и с оглед претендираното) предвид изхода на спора, съгласно
договора за правна помощ за сумата от 900.00 лева.
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Обемът на процесуалните действия на адвокат Ц. са съответни на
значително положените от него правни усилия като адвокат. Липсват
основания за съда да приеме каквото и да е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Такова само по себе си не е
предявено и би било неоснователно, но и се отчита от съда сложността на
делото - най-вече от правна страна. Правната помощ на адвокат Ц. е съответна
на реално положения от него по делото значителен адвокатски труд. Адвокат
Ц. е изготвил жалбата по делото. Представлявал е своя доверител.
Консултирал го е. Участвал е в заседанията пред съдебната инстанция на
СРС. Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи. Положил е обемни
процесуални усилия. Анализирал е доказателства. Изложил е своята
пледоария. Изследвал е съдебна практика. Трудът на адвокат Ц. е високо
квалифициран. Съдът отчита, че вида на делото. Защитата на адвокат Ц. е
съответна и пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.
VIII.). ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОБЖАЛВАНАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ ПО ЗМВР с рег.
№ 3286 зз – 71/11.12.2024г., издадена от Х. Н. К. НА ДЛЪЖНОСТ
ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ МВР, с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири)
часа в сградата на 07 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Л. Й. С., с ЕГН:
**********.
12
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ чрез
законния му представител с административен адрес - гр.София, ул. „Шести
септември“ № 29 ДА ЗАПЛАТИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Л. Й. С., с ЕГН:
********** на основание чл.143, ал.1 от АПК СУМАТА от 900.00
(деветстотин) лева, представляваща сторените в съдебното производство за
провелата се съдебна инстанция разноски за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13