Решение по дело №2501/2019 на Районен съд - Ловеч

                           

                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                                  гр. Ловеч, 06.07.2020 г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря........Петя Маринова…..............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2501 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                   Иск с правно основание чл. 106 ал. 3 във връзка с чл. 106 ал. 1, т.5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

 

                   Постъпила е искова молба от А.В.Г. ***, чрез пълномощник адвокат М.Б., против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, за заплащане на сумата 6990.00 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране в размер на 6 месечни основни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на прекратяване на правоотношението – 24.02.2019 г. до окончателното изплащане.

    В исковата молба ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжност "главен експерт" в отдел „Административно и правно обслужване" в Районна здравноосигурителна каса-Ловеч. Със заповед № 1/21.01.2019 г. на управителя на НЗОК, служебното й правоотношение било прекратено на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител, с посочена причина за прекратяването: несъвместимост по чл. 7 ал. 2, т. 8 - придобито и упражнено право на пенсия от държавния служител. На 24.01.2019 г. й било връчено предизвестие № 1/21.01.2019 г. за прекратяване на служебното правоотношение, а с посочената Заповед № 1/21.01.2019 г. на управителя на НЗОК, връчена на 24.01.2019 г., било прекратено служебното й правоотношение, считано от 24.02.2019 г.

    Ищцата счита, че в случая е налице хипотезата на чл.106 ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 3 от ЗДСл - ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години той има право да получи 6 месечни основни заплати. Твърди, че нито в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, нито преди това, към момента на придобиване и упражняване правото на пенсия, работодателят е начислил и изплатил някакво обезщетение.

    Посочва, че тя е била служител в РЗОК-Ловеч от 03.07.2000 г. до момента на получаване на заповедта за прекратяване, т.е. твърди, че е работила през последните повече от 10 години - общо 19 години в същата администрация.

    Въз основа на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът Национална здравно-осигурителна каса да й изплати обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати, а именно 6990 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на прекратяването - 24.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

    В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Десислава Асенова, с който е изразено становище за неоснователност на претенцията. Изложени са съображения, че извън хипотезата на чл. 104 ал. 2 от ЗДСл, липсва правно основание за изплащане на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, което в случая е прекратено на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Предвиденото обезщетение по чл. 106 ал. 3 от ЗДСл е в случай на прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106 ал. 1, т. 5 от същия закон - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изтъква се, че ищцата не е информирала органа по назначаване за упражненото от нейна страна право на пенсия през 2016 г., като той е узнал за този факт едва с получаване на отговор с вх.№ 33-01-2/09.01.2019 г. от ТП на НОИ след отправено запитване. Ответникът счита също, че претендираното вземане е погасено по давност, на основание чл. 111 от ЗЗД, тъй като от реализиране на правото на пенсия от страна на ищцата до момента на предявяване на исковата молба са изминали повече от три години. В условията на евентуалност, в случай, че искът се приеме за основателен, ответникът застъпва становище, че ищцата като държавен служител, считано от 01.08.2012 г., съгласно Заповед № 3/31.07.2012 г. за назначаване, има право на обезщетение при пенсиониране в размер на 2 месечни основни заплати, тъй като е работила в същата администрация по-малко от 10 години.

                   В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат Б.. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като се присъди и лихвата за забава върху претендираното главно вземане за периода от 24.02.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, в размера, установен от вещото лице. В представени писмени бележки на процесуалния представител са изложени подробни съображения за основателност на претенцията.

                   Ответникът Национална здравно-осигурителна каса /НЗОК/ се представлява от юрисконсулт Десислава Асенова, която моли за отхвърляне на исковата молба, като неоснователна и недоказана, при съображенията, изложени в отговора, евентуално исканото обезщетение да се присъди в размер на две основни месечни заплати. Относно акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава, счита, че в тази част исковата молба следва да бъде върната и производството прекратено, поради неотстраняване в срок на указаната от съда нередовност. В писмена защита доразвива съображенията си за неоснователност на претенцията. Направила е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.

                   Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност приложените по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

   Не се спори, а и от приложеното копие от трудова книжка № 18, серия Т № 462940, се установява, че ищцата А.В.Г. е работила по трудово правоотношение в Районна здравно-осигурителна каса /РЗОК/ – Ловеч от 03.07.2000 г.

   На 01.08.2012 г., трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 325 ал. 1, т. 12 от КТ, т.е. поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител /стр. 13 от трудовата книжка/.

   Със Заповед № 3/31.07.2012 г. на Директора на РЗОК-Ловеч, ищцата е била назначена на длъжността „Главен експерт“, с ранг IV младши, за държавен служител в РЗОК-Ловеч, „Обща администрация“, Отдел „Административно и правно обслужване на дейността“, считано от 01.08.2012 г., с основна месечна заплата – 855.00 лева. Това е видно и от приложеното копие от служебна книжка № 3 от 01.08.2012 г. на името на ищцата /стр. 7 от книжката/.

   Със Заповед № 3/18.02.2019 г. на Директора на РЗОК-Ловеч, основната месечна заплата на А.В.Г. е определена в размер на 1165.00 лева, считано от 01.01.2019 г. 

   С писмо изх.№ 33-01-1/03.01.2019 г., във връзка с настъпили промени в ЗДСл от 01.01.2019 г., Директорът на РЗОК-Ловеч е отправил запитване до ТП на НОИ-Ловеч относно наличие на упражнено право на пенсия от А.В.Г., тъй като е навършила необходимата възраст и притежава изискуемия осигурителен стаж, като същата е от служителите, назначени по служебно правоотношение.

   От постъпилия отговор от ТП на НОИ-Ловеч /писмо вх.№ 33-01-2/09.01.2019 г., е видно, че ищцата е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

   Ищцата е подала писмено уведомление до Управителя на НЗОК, с вх.№ 94-01-2/07.01.2019 г., с което уведомила, че към влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., е в недопустимост по чл. 7 ал. 2, т. 8 от ЗДСл, тъй като е упражнила правото си на пенсия по КСО, на основание чл. 68 от КСО. 

   Отправено е предизвестие № 1/21.01.2019 г. от Управителя на НЗОК до ищцата, връчено на 24.01.2019 г., с което, на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл, е предизвестена, че след изтичане на едномесечното предизвестие, ще бъде прекратено служебното й правоотношение, на посоченото основание, считано от 24.02.2019 г.

   Със Заповед № 1/21.01.2019 г. на Управителя на НЗОК, на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на ищцата, считано от 24.02.2019 г., поради несъвместимост по чл. 7 ал. 2, т. 8 – придобито и упражнено право на пенсия от държавния служител. Заповедта е връчена на ищцата на 24.01.2019 г. В същата заповед е разпоредено да се изплати на лицето само обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.  

   От представеното Разпореждане № ********** по протокол № N01481/14.12.2016 г. на ТП на НОИ-Ловеч, е видно, че на ищцата А.В.Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.12.2016 г. пожизнено по чл. 68 ал. 1, 2 от КСО.

   От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът преценява като обективно и компетентно изготвено, се потвърждава факта, че ищцата е работила през последните 10 години в РЗОК-Ловеч /от 03.07.2000 г. до 24.02.2019 г./, с общо прослужено време – 18 години, 7 месеца и 22 дни, а прослуженото време на ищцата като държавен служител е 6 години, 6 месеца и 25 дни /от 01.08.2012 г. до 24.02.2019 г./. Вещото лице е констатирало, че на ищцата не е начислявано и изплащано обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и обезщетение, поради придобиване право на пенсия на основание специален закон. От експертното заключение се установява, че размерът на обезщетението на ищцата при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на служебното й правоотношение, е както следва: на база 6 месечни основни заплати – 6990.00 лева, а на база 2 месечни основни заплати – 2330.00 лева. Обезщетението за забава върху главницата от 6990.00 лева за период от 24.02.2019 г. до датата на предявяване на иска /23.12.2019 г./ е в размер на 588.32 лева, а върху главницата от 2330.00 лева за същия период, обезщетението за забава е в размер на 196.11 лева.   

   При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 106 ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

   Съгласно чл. 106 ал. 1, т. 5 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя. В чл. 106 ал. 3, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него.

   Следователно, за да възникне правото на служителя да получи от работодателя обезщетение по чл. 106 ал. 3, изр. второ от ЗДСл в размер на 6 месечни основни заплати, трябва да са настъпили следните материални предпоставки: 1) ищецът да е работил по служебно правоотношение, което е било прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на прекратяването на служебното правоотношение; 3) да е работил в същата администрация през последните 10 години преди прекратяване на служебното правоотношение.

   В случая се установи, че служебното правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 24.02.2019 г., на основание чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл, поради несъвместимост по чл. 7 ал. 2, т. 8 от същия закон /в редакцията ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ – придобито и упражнено право на пенсия от държавния служител.

   С Решение № 3/07.03.2019 г. на Конституционния съд на Република България (Обн., ДВ, бр.23 от 19.3.2019 г.), са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 7 ал. 2, т. 8 и чл. 103 ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с параграф 14, т. 1, 2 и 3, б. „а“ от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.).

   Съдът намира за ирелевантен факта, че прекратяването на служебното правоотношение на ищцата е осъществено поради установената тогава несъвместимост държавният служител да продължи да работи по служебното си правоотношение след като е упражнил правото си на пенсия по чл. 68 от КСО /чл. 103 ал. 1, т. 4 от ЗДСл във вр. с чл. 7 ал. 2, т. 8 от ЗДСл /в редакцията ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./.

   За решаването на конкретния спор дали ищцата има право на обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правно значение има фактът дали тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.  

   Паричното обезщетение, уредено в чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, има характер на гратификация, на един израз на отблагодаряване за положения труд. Тъй като трудовият стаж, придобит в държавна администрация, не се приравнява по § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл на стаж като държавен служител, законодателят с изменението на чл. 106 ал. 3 от ЗДСл (ДВ, бр. бр. 95/2003 г.), е уеднаквил режима за получаване на това обезщетение между държавните служители и работещите по трудово правоотношение, отчитайки продължителността на работата им в същата администрация. Редакцията на изр. 2 по чл. 106 ал. 3 от ЗДСл е идентична с тази по чл. 222 ал. 3 КТ, с оглед въведената правна възможност на държавния служител да получи обезщетение по чл. 106 ал. 3 от ЗДСл, дори и да е полагал труд по трудово правоотношение преди да е назначен по служебно правоотношение в една и съща администрация – в рамките на последните 10 години.

   Именно така е и в конкретния случай, тъй като се установи, че ищцата е работила в същата администрация /РЗОК-Ловеч/ повече от 10 години, при което е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и упражнила това си право. Както вече се посочи, без значение е фактът, че прекратяването на служебното правоотношение на ищцата е осъществено поради установената тогава несъвместимост държавният служител да продължи да работи по служебното си правоотношение след като е упражнил правото си на пенсия по чл. 68 от КСО. Правно значимият факт, обусляващ получаването на процесното обезщетение е, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и служебното й правоотношение е било прекратено при отчитане факта на придобиване на това право, независимо че към момента на прекратяването е съществувала посочената по-горе „несъвместимост“, която впоследствие е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд на РБ.      

   По изложените съображения съдът приема за неоснователни всички доводи на ответника срещу претендираното обезщетение, включително неоснователно е и възражението му за погасяване на вземането с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 от ЗЗД. Тук следва да се отбележи, че давностният срок започва да тече не от реализиране на правото на пенсия от страна на служителя, а от момента на прекратяване на правоотношението му, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /арг. от 114 от ЗЗД/, който срок не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба.

   Предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер на сумата от 6990.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 106 ал. 3, изр. второ във връзка с чл. 106 ал. 1, т. 5 от ЗДСл, в размер на 6 месечни основни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /23.12.2019 г./ до окончателното й изплащане.

   Акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава върху горепосоченото главно вземане за период от 24.02.2019 г. до датата на предявяване на иска /23.12.2019 г./, следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази част, тъй като с определение от 05.03.2020 г., получено от ищцата, чрез пълномощника й адв. Б., на 06.03.2020 г., съдът е дал указания да уточни този иск по размер в едноседмичен срок от съобщението, с предупреждение, че ако не стори това в дадения срок, исковата молба в тази част ще бъде върната. Ищцата не е направила посоченото уточнение в предоставения й едноседмичен срок, който, с оглед въведеното извънредно положение в страната, е спрял да тече, като остатъкът от него от един ден е изтекъл на 21.05.2020 г., след отмяната на постановеното спиране на сроковете по висящи дела /§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 44/13.05.2020 г./. Ето защо, предвид бездействието си, ищцата следва да понесе указаната й неблагоприятна последица от прекратяване на производството в тази част на претенцията.      

   При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски по делото. Установява се, че ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева по договор за правна защита и съдействие от 18.11.2019 г. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в посочения размер.

                   Съдът, при спазване разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, счита, че възражението е основателно, тъй като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Това налага да бъде определено в по-нисък размер при спазване на чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. не по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая, с оглед материалния интерес, се определя в размер на 679.50 лева /чл. 7 ал. 2, т. 3 от Наредбата, в редакцията към датата на заплащането му - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) и  в този размер следва да бъде присъдено в полза на ищцата, като до пълния претендиран размер от 800.00 лева, искането на ищцата за присъждането му следва да бъде отхвърлено, поради прекомерност.  

                   На основание чл. 78 ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът дължи в полза на Ловешкия районен съд държавна такса /4 % върху размера на уважения иск, но не по-малко от 50.00 лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, или в случая ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 279.60 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск. На същото основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 160.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда.

                   Водим от горното, съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, на основание чл. 106 ал. 3, изр. второ във връзка с чл. 106 ал. 1, т. 5 от ЗДСл, да заплати на А.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 6990.00 лв. /шест хиляди деветстотин и деветдесет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на служебното й правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 /шест/ месечни основни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /23.12.2019 г./ до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.В.Г., с горните данни, против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, иск за присъждане на обезщетение за забава върху посоченото по-горе главно вземане за период от 24.02.2019 г. до датата на предявяване на иска /23.12.2019 г./, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на А.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 679.50 лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата до пълния претендиран размер от 800.00 лева, поради прекомерност.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим“ № 1, на основание чл. 78 ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 279.60 лв. /двеста седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск, както и сумата 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.

БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в полза на ищцата А.В.Г.:

IBAN: ***: CECBBGSF, „ЦКБ“ АД Клон Ловеч.

Решението в прекратената част е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                         

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: