МОТИВИ към
присъда № / 23.09.2015 г. постановена по НОХД № 468/2015 г. по
описа на РРС.
Обвинението срещу подсъдимата С.И.Х. е
за това че: за времето от 01.08.2010 г. до 31.07.2011 г. в гр. Лозница, чрез използване
на документ с невярно съдържание – молба-декларация с вх. № Л-1067/24.08.2010
г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование,
но не повече от 20 годишна възраст, по
реда на чл.7 от Закон за семейните помощи за деца и чл.17 от ППЗСПД , подадена
на 24.08.2010 г. в гр. Лозница, пред служител на Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград е
получила без правно основание чужди движимо имущество – пари в размер на 420
лева, представляващи месечни помощи за отглеждане на едно дете, собственост на
Агенция «Социално подпомагане» гр. София с намерение да го присвои –
престъпление по чл. 212 ал.1 от НК
Представителят на РРП
поддържа така внесеното предложение, като сочи че обвинението е доказано по
несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание
към минимума предвиден в закона, което да бъде намалено по реда на чл.58а от НК
и изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок по реда на чл. 66
от НК.
Подсъдимата признават
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Защитникът й
поддържа становище за наличие на предпоставките за определяне наказание при
условията на чл. 55 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за
изпитателен срок.
В хода на производството,
като граждански ищец е констатиурано ощетеното юридическо лице – Агенция за
социално подпомагане, което предявява граждански иск срещу подсъдимата,
претендирайки последната да бъде осъдена да му заплати сумата от 420 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.
Разградският районен съд,
като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и
във връзка с направеното самопризнание от подсъдимата, намира за установено от
фактическа страна следното:
През инкриминирания период,
подсъдимата живеела заедно с малолетното си тогава дете Р.С. И. – р. на *** г.
в с. Веселина, общ. Лозница.
През периода 2009 г. – 2011 г., Х.,
получавала от различни физически лица парични суми. Последните изпращали на
подсъдимата преводи, които били получавани лично от нея чрез офисите «БООБ»
ЕООД, «ЦКБ» АД, «Асет Банк" АД. По този начин от м. август 2009 г. до м.юли
2010 г., подсъдимата получила общо парични преводи в размер на 5050,52 евро, с
левова равностойност 9 877,95 лв.
На 24.08.2010 г., Х.
подала молба-декларация вх. № Л-1067/24.08.2010 г. за получаване на месечни
помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст, пред служител в Дирекция „Социално подпомагане"-гр. Разград, с
изнесено работно място в гр. Лозница -
св. Т. В декларацията, в която посочила че е неомъжена, бил вписан като брутен
доход на семейството за периода 01.08.2009 г. – 31.07.2010 г. такъв от 2061,29
лева, представляващи доходи от изплатени обезщетения. Според заключението по
назначената в хода на досъдебното производство експертиза, в тези доходи не са
включение получените парични преводи от чужбина.
Декларацията била приета и въз
основа на декларираните в нея обстоятелства, тъй като удостоверявала, че
месечният доход на двучленното семейство на подсъдимата, за дванадесет месеца
преди подаването й бил 171,77 лв. т.е под максимума от 350,00 лева, до който се
следват помощите, била издадена Заповед № Л-1067/03.09.2010 г., с която е
отпусната месечна помощ за детето Р. И.
в размер на 35,00 лева. На това основание на подсъдимата била превеждана
по посочена от нея сметка в клон на
«Банка ДСК» гр. Лозница и получена от нея общо сумата от 420 лв. за времето от 01.08.2010 г. до 31.07.2011 г.
Според заключението по назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, за периода м.
август 2009 г. – м. юли 2010 г., подсъдимата е получила парични преводи от
чужбина в общ размер на 9 877,95 лв. Посочените суми не са били включени
от нея при деклариране на доходите й в инкриминираната молба-декларация за отпускане
на семейни помощи за деца на основание ЗСПД. Тази сума прибавена към
декларираната от подсъдимата от 2061,29 лева, определя действителния
сродномесечен доход на двучленното й семейство от 994,94 лв. и средномесечен
брутен доход на член от семейството от 497,47 лв., надхвърлящ определения в
Закон за държавиня бюджет на РБългария за 2010 г. средномесечен доход на член
от семейството от 350 лв., до който се следва и изплащане на помощ по чл.7 от
ЗСПД и чл.17 от ППЗСПД. По този начин, чрез невключване на съответния доход
получен от чужбина, на подсъдимата без основание е отпусната помощ за дете в
размер на 420 лв. по молба-декларация вх.
№ Л-1067/24.08.2010 г.
Съдът намира за установена горната фактическа
обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения
материал по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК.
Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията
на свидетелката Т., съпоставени с писмените доказателства по делото и
заключенията по назначената съдебно-икономическа експертиза и допълнителна
такава /л.45-74, л., л.85-105/, както и останалите доказателствени източници,
вкл. и оригинили на плагежни документи, установяват подлежащата на изясняване
фактическа обстановка по делото безпротиворечиво. Приетата за установена такава
се подкрепя и от направеното от подсъдимата самопризнание в хода на съдебното
производство.
Подсъдимата е неосъждана към момента на осъществяване на
настоящото деяние. С влязла в сила на 18.03.2013 г. присъда по НОХД № 570/2012
г. по описа на РРС, за престъпление по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК й е
наложено наказание «лишаване от свобода» за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок
от три години. Х. е неомъжена, пенсионер, с едно дете.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Подсъдимата Х. е осъществила
от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по
чл, 212, ал. 1 от НК.
С подаването на
молба-декларация с вх. № Л-1067/24.08.2010 г. за получаване на месечни помощи
за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст, по реда на чл.7 от Закон за семейните помощи за деца и чл.17 от ППЗСПД,
пред лице-служител на Дирекция „Социално подпомагане"-гр. Разград,
подсъдимата е използвала документ с невярно съдържание. В посочената молба е
следвало да бъдат отразени реализираните от нея средства получени чрез парични
преводи, представляващи доходи по смисъла на закона. Като не е включил тези
суми в съдържанието на декларацията, подсъдимата невярно е декларирала размера
на доходите, явяващи се определяще за отпускане на помощта. Въз основа на
невярното деклариране, без да има правно основание за това, тя е получил и
сумите, представляващи месечни помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20 годишна възраст, в общ размер на 420 лв. ,
отпуснати по реда на чл. 7 от ЗСПД и чл. 17 от ППЗСПД. Като не е включила реализираните от нея
доходи чрез паричните преводи от чужбина, в съдържанието на инкриминираната
декларация, подсъдимата е създала
невярна представа за наличие на правно
основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане
на съответната помощ, у служителите на Дирекция «Социално подпомагане» Разград.
Именно това невярно деклариране е послужило, като основание за издаване на
заповедта, с която помощите в посочения по - горе размер са били отпуснати. По
този начин невярното съдържание на посочения документ /декларация/ е създало и
привидно правно основание за разпореждане с пари от страна на лицата, които са
имали фактическа власт върху предмета на посегателство. Чрез недеклариране на
реализираните доходи са предизвикани и неверните представи у лицата-служители
на Дирекция „Социално подпомагане"-гр. Разград, в чиято фактическа власт
се намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на заблуждението
на тези лица е бил извършен актът на имуществено разпореждане в полза на
подсъдимата. С получаването на паричните помощи от последната, отпуснати въз
основа на декларацията, е било довършено и изпълнителното деяние на
престъплението документана измама. Деянието е съставомерно и от субективна
страна, като осъществени от подсъдимиата при пряк умисъл. Х. е съзнавала, че
използва документ с невярно съдържание и че именно невярното деклариране
представлява основание за последващия акт на имуществено разпореждане на
чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението й да присвои
предмета на посегателство, който извод се налага от обстоятелството, че е
получила сумите. Отделен от изложеното остава въпросът, че се касае до
периодично получаване на отпуснатите помощи, като дължимите суми са превеждани
ежемесечно на подсъдимата, респективно теглени от нея, поради което и
настоящото престъпление по чл. 212 от НК представлява продължавано такова по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, но поради липса на подобна квалификация, съдът не
е в състояние да признае подсъдимата за виновна в извършването му.
От събраните по делото
доказателства, безспорно установено е обстоятелството, че паричните преводи са
правени от различни физически лица, от различни държави и градове, през
различни интервали от време, като са пращани различни по размер суми през целия
инкриминиран в обвинението период. При това положение, съдът намира че се
налага извода, че в случая се касае не до дарение, а до реализирани от
подсъдимата парични средства с
неустановен произход, по смисъла на чл. 12 от ЗДДФЛ, поради което същите са
подлежали на деклариране. Установената по делото фактология обаче, съдът намира
че изключва системното получаване на парични преводи от чужбина от различни
физически лица, да е било осъществено от тях с дарствено намерение и мотив, за
да се приеме, че така получените от подсъдимата
средства не са подлежали на деклариране при подаване на инкрминираните
декларации на основание чл. 13 ал.2 от Закона.
Съставомерността на
престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимата
от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната й
отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на Х. наказание,
съдът намира че са налице предпоставките на чл. 55 от НК, приложението на който
текст от закона, се явява по – благоприятен за същата по смисъла на чл. 58а
ал.4 от НК. Налице са многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най – лекото предвиден в закона наказание лишаване от свобода за
настоящото престъпление, е несъразмерно тежко. Като такива следва да се отчетете
изразеното от същата разкаяние за извършеното. В тази насока следва да бъде
преценени и обстоятелствата, че тя е майка на непълнолетно дете, към което има
задължение за издръжка, обстоятелството, че е пенсионер. Като смегчаващо
отговорността обстоятелство, бе преценена и сравнително ниската степен на
обществена опасност на самото деяние, при което настъпилата имуществен вреда не
надхвърля значително размера на минималната работна заплата за страната към
момента на неговото осъществяване. Като
единствено отегчаващо обстоятелство бе преценено съдебното минало на
подсъдимата. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че на Х.,
следва да бъде наложено наказание “ лишаване от свобода” под минимума предвиден
в закона за така осъщественото престъпление по чл. 212 ал.1 от НК при условията
на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно такова в размер на една година. Изпълнението
на посоченото наказание, на осн. чл. 66 ал.1 от НК, при липса на
материалноправни пречки за това, доколкото предходното й осъждане е последващо
на настоящото деяние, следва да бъде отложено за изпитателен срок от четири
години. Съдът намира, че за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди
всичко за поправяне на подсъдимата, не се налага то да бъде изтърпяно
ефективно. Същевременно изпитателният срок, съдът намира че не следва да бъде
минималния определен в закона от три години, доколкото Х. е осъждана за друго
тежко умишлено престъпление по чл. 209 от НК.
Налице са
предпоставките за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Установени се явяват всички елементи от състава на института на непозволеното
увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимата, настъпилата за
ощетеното юридическо личе имуществена вреда и причинната връзка между тях. Ето
защо и доколкото, претърпените от деликта вреди се равняват със стойността, с
която реално е намалено имуществото на ощетеното лице, то подсъдимата следва да
бъде осъдена да заплати стойността на отпуснатите и получени от нея суми без
правно основание, възлизащи в общ размер на
420,00 лева. Законната лихва върху сумата, се дължи на
основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, считано от довършване на престъплението –
31.07.2011 г.
Признаването на подсъдимата за
виновна и осъждането й, предполага и осъждането й да заплати направените в хода
на досъдебното и съдебно производства разноски.
В този смисъл, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: